Razkaz (moj)
11 отговора
413 прегледа
Razkaz (moj)
Рени
Стоя на студа да чакам скапаната среща и си мисля: “Какво правя, мамка му! Не съм я виждала цяла вечност……. Защо въобще се съгласих?” Тъкмо да завърша мисълта и да се обърна да си ходя и Рени изскочи от жълто POLO.
- Хей! Здрасти…….. – и в главата ми се завъртя един много ярък филм за “писмо-за-най-добрата-ми-приятелка”, хард-кор целувки в един кенеф, рождени дни с много миди, аборт……. и ме обзе див ентусиазъм да се размажа като “едно време”! Няма друга такава страст! Тъмна, гъста, гореща лудост дето ти разпаря вените отвътре и те кара да се чувстваш като Бог.
Не си спомням какво си говорихме в колата. Свръхестествена ми изглеждаше Рени. Запозна ме с новото си гадже. Вече се познавахме. Когато аз го срещнах вкарваше крадени коли от Австрия. Рени го представи като “Пепи-има-автокъща”. Да бе! Пепи!
Закараха ме в някакъв квартален бар, от тия дето всичко е кожи и месинг и претенция за мутренски лукс…… Ако бяха сложили и огромен терариум с варан например , менажерията щеше да е абсолютна. Пихме водки, дръпнахме малко пико и филмът пак се завъртя.
Някога обичах Рени. Изглеждаше тъжна и недостъпна. Крехка и черна. Рени. Исках да приличам на нея още преди да я познавам. Само с нея съм говорила така. Плака, когато и казах, че съм спала с мъж само за да се отърва от девствеността си. Сби се с Миша, защото и тя ме обичаше. После пораснахме.
Рени се смееше и разказваше как веднъж с Марта се надрусали и Марта и “показала колко я обича по един много вълнуващ женски начин”. Замръзна ми усмивката.
- Как така Марта? Аз бях с теб тогава.
- Не е вярно – и вдига вежда.- Не се ебавай…….
Още в тоя момент трябваше да се откажа, ама като се надрусам явно губя нюх за тези неща. Реших да и припомня ситуацията…. и ситуацията излезе от контрол. Рени полудя. Обърна някакви чаши нахвърли се върху мен. Крещеше гнусотии. Как се получи тази драма въобще не разбрах. Май се опитах да я успокоя, а може и да не съм. Спомням си че си заби ноктите във врата ми. Как съм можела да я злепоставям така пред мъжа и? Не ми пукаше вече. Като ме заболи озверявам. Грозна картинка се получи. По едно време Пепи се намеси и аз изхвърчах от бара.
После ми е мъгла. Вървях по някакви кални улици и си мислех гадости:
“ Как стана така?”
“Кога “ Пепи има автокъща” стана по- важно?”
“ Изнасилиха ни заедно, мамка му!”
И ми се надигна една гнилоч в гърдите. Разревах се.
“ Къде изчезна дивотията дето ни владееше?”
Тая жена ми беше вдъхновение. С нея можех да размажа всяко гадно клише. Нямаше страх и нямаше задръжки….. и за нищо не съжалявам!
Стигнала съм до спирка. Последна спирка! Сигурно съм гледала тъпо в една точка още известно време…….
После се появи БОГ.
Стоеше до мен на спирката и въобще не изглеждаше добре. Беше нещо като сектант – наркоман - клошар и пиеше ракия. Предложи ми бутилката и известно време я въртяхме мълчаливо. После започнах да му разказвам за гадната вечер, за Рени, за как бавно затъпявам и се примирявам със скапания си живот, за Дивото дето ме зове…… и ми стана хубаво. Пристигна автобус и се качихме. Само двамата от последната спирка на последния автобус. Продължихме да пием. Той ми каза, че го изгонили от общежитието и сега живеел при някакъв приятел. Тая вечер не знаел дали можел да спи там. Не попита дали може да дойде в къщи и аз не го поканих. Говорихме си всякакви неща и малко преди моята спирка се сетих да го питам:
- А ти как се казваш?
- Исус.
Разсмях се.
- Не бе сериозно?
- Исус! – и тръгна да бърка в някакъв джоб.
Извади лична карта и ми я подаде. Втрещих се!
“ Христосов Иисус Йосифов” – 80-ти набор.
- Това е шега, нали?
- Не , така са ме кръстили – и се хили – Всички се кокорят, а аз се насирам от смях – и надига бутилката.
- Искаш ли? – и ми я подава.
Нагълтах се и станах да си ходя. Гледам го и една мисъл не ми минава през главата. Само казах:
- Трябва да слизам. Чао.
Прибрах се в квартирата, и празното зад очите ми ми направо ще избухне. Блокирала съм на една мисъл:
“ Какво, мамка му, се случи тая вечер?”
Повтарях я на глас даже……... Пълен блокаж……..
Запалих цигара и се размазах на дивана. Пълен блокаж………
“Иисус………”
“Иисус……..”
“Христосов………”
“Иисус……..”
“1980………….”
“Иисус…………”
Тоя лъже, Мамка му! ……..Тоя си е сменил името!...... Мамка му!............. Не може да са го кръстили така!.................... Как ще си кръстиш детето Иисус 80-та година! …………….Мамка му!
Бог – друг път!
Няма друга такава страст!
Destruction is my credo!!!
Стоя на студа да чакам скапаната среща и си мисля: “Какво правя, мамка му! Не съм я виждала цяла вечност……. Защо въобще се съгласих?” Тъкмо да завърша мисълта и да се обърна да си ходя и Рени изскочи от жълто POLO.
- Хей! Здрасти…….. – и в главата ми се завъртя един много ярък филм за “писмо-за-най-добрата-ми-приятелка”, хард-кор целувки в един кенеф, рождени дни с много миди, аборт……. и ме обзе див ентусиазъм да се размажа като “едно време”! Няма друга такава страст! Тъмна, гъста, гореща лудост дето ти разпаря вените отвътре и те кара да се чувстваш като Бог.
Не си спомням какво си говорихме в колата. Свръхестествена ми изглеждаше Рени. Запозна ме с новото си гадже. Вече се познавахме. Когато аз го срещнах вкарваше крадени коли от Австрия. Рени го представи като “Пепи-има-автокъща”. Да бе! Пепи!
Закараха ме в някакъв квартален бар, от тия дето всичко е кожи и месинг и претенция за мутренски лукс…… Ако бяха сложили и огромен терариум с варан например , менажерията щеше да е абсолютна. Пихме водки, дръпнахме малко пико и филмът пак се завъртя.
Някога обичах Рени. Изглеждаше тъжна и недостъпна. Крехка и черна. Рени. Исках да приличам на нея още преди да я познавам. Само с нея съм говорила така. Плака, когато и казах, че съм спала с мъж само за да се отърва от девствеността си. Сби се с Миша, защото и тя ме обичаше. После пораснахме.
Рени се смееше и разказваше как веднъж с Марта се надрусали и Марта и “показала колко я обича по един много вълнуващ женски начин”. Замръзна ми усмивката.
- Как така Марта? Аз бях с теб тогава.
- Не е вярно – и вдига вежда.- Не се ебавай…….
Още в тоя момент трябваше да се откажа, ама като се надрусам явно губя нюх за тези неща. Реших да и припомня ситуацията…. и ситуацията излезе от контрол. Рени полудя. Обърна някакви чаши нахвърли се върху мен. Крещеше гнусотии. Как се получи тази драма въобще не разбрах. Май се опитах да я успокоя, а може и да не съм. Спомням си че си заби ноктите във врата ми. Как съм можела да я злепоставям така пред мъжа и? Не ми пукаше вече. Като ме заболи озверявам. Грозна картинка се получи. По едно време Пепи се намеси и аз изхвърчах от бара.
После ми е мъгла. Вървях по някакви кални улици и си мислех гадости:
“ Как стана така?”
“Кога “ Пепи има автокъща” стана по- важно?”
“ Изнасилиха ни заедно, мамка му!”
И ми се надигна една гнилоч в гърдите. Разревах се.
“ Къде изчезна дивотията дето ни владееше?”
Тая жена ми беше вдъхновение. С нея можех да размажа всяко гадно клише. Нямаше страх и нямаше задръжки….. и за нищо не съжалявам!
Стигнала съм до спирка. Последна спирка! Сигурно съм гледала тъпо в една точка още известно време…….
После се появи БОГ.
Стоеше до мен на спирката и въобще не изглеждаше добре. Беше нещо като сектант – наркоман - клошар и пиеше ракия. Предложи ми бутилката и известно време я въртяхме мълчаливо. После започнах да му разказвам за гадната вечер, за Рени, за как бавно затъпявам и се примирявам със скапания си живот, за Дивото дето ме зове…… и ми стана хубаво. Пристигна автобус и се качихме. Само двамата от последната спирка на последния автобус. Продължихме да пием. Той ми каза, че го изгонили от общежитието и сега живеел при някакъв приятел. Тая вечер не знаел дали можел да спи там. Не попита дали може да дойде в къщи и аз не го поканих. Говорихме си всякакви неща и малко преди моята спирка се сетих да го питам:
- А ти как се казваш?
- Исус.
Разсмях се.
- Не бе сериозно?
- Исус! – и тръгна да бърка в някакъв джоб.
Извади лична карта и ми я подаде. Втрещих се!
“ Христосов Иисус Йосифов” – 80-ти набор.
- Това е шега, нали?
- Не , така са ме кръстили – и се хили – Всички се кокорят, а аз се насирам от смях – и надига бутилката.
- Искаш ли? – и ми я подава.
Нагълтах се и станах да си ходя. Гледам го и една мисъл не ми минава през главата. Само казах:
- Трябва да слизам. Чао.
Прибрах се в квартирата, и празното зад очите ми ми направо ще избухне. Блокирала съм на една мисъл:
“ Какво, мамка му, се случи тая вечер?”
Повтарях я на глас даже……... Пълен блокаж……..
Запалих цигара и се размазах на дивана. Пълен блокаж………
“Иисус………”
“Иисус……..”
“Христосов………”
“Иисус……..”
“1980………….”
“Иисус…………”
Тоя лъже, Мамка му! ……..Тоя си е сменил името!...... Мамка му!............. Не може да са го кръстили така!.................... Как ще си кръстиш детето Иисус 80-та година! …………….Мамка му!
Бог – друг път!
Няма друга такава страст!
Destruction is my credo!!!
!
А как Исус видя тази случка.
От сборника "Историите на Христос на земята - 2000 години по-късно".
А как Исус видя тази случка.
-----------------------------------------------
Тази история е намерена в килер от от ефр. Праз.
Има смисъл само като допълнение към разказа на zulum4e (): "Razkaz (moj)"
-----------------------------------------------
Понякога започвам да не разбирам света и отивам при хората. Те биха казали, че "слизам" при тях, но всъщност просто отивам. Горе и долу са човешки понятия. В началото го правех през 100-200 години, а в последно време започнах много по-често. Явно по-често не разбирам какво става, а уж съм спасителя. Добре, че поне баща ми вече не се бърка и ми остави този свят да го спасявам както намеря за добре.
Както винаги сред хората е хубаво. Прекарах си времето бих казал божествено, но в моята уста изглежда не на място. И продължавам да не разбирам хората. Какво точно правя ли? Предимно разговарям. Питам ги праведни ли са, дали са сторили грях и спазват ли напътствията на църквата. Ха-ха-ха, шегувам се, аз обичам да се шегувам, нищо подобно не ги питам разбира се, да не съм идиот. Задавам им вечните въпроси, от къде са, къде отиват, какво правят, добре ли са, такива работи.
Онзи ден срещнах много интересно момиче. Беше късна вечер. Бях гушнал бутилка евтина ракия (нищо не може да се сравни с евтината ракия, много обичам евтина ракия, някак си ме доближава до себе си) и си седях на една спирка, пийвах си и се наслаждавах на прекрасната пролетна нощ. Никъде нямах намерение да ходя.
По едно време със силно залитане от тъмна уличка дойде хубаво младо момиче. То всъщност на мен всички хора ми се струват млади. Момичето изглеждаше зле, беше пияно и беше взимало наркотици. Ако не го бях намерил аз, след 1 час щеше да умре от свръхдоза от някаква гадост която не знам за какъв наркотик е минала (не преувеличавам, проверих напред). Без да разбере нищо и прочистих кръвта и и стабилизирах черният дроб. Оставих опиянението, защото не ми се обясняваше.
Разказа ми смешна история за това как се скарала с приятелката си. Изглежда са се обичали, но после нещата се объркали и вече всичко е свършило. Е така става при любовта. Много обичам любовните истории. Дадох и да пие от ракията ми, заради новия и черен дроб няма да има проблеми, иначе обикновено не давам на хората да пият от тази ракия. Оказа се интересен събеседник.
И аз, за да съм в тон и разказах тъжна история за това как съм беден и нямам къде да живея. Ролята ми на клошар мина, даже не ме намери атрактивен сексуално, а аз харесвам жените и обикновено и те ме харесват. Явно момичето имаше някаква културна бариера да не си ляга със скитници. Като цяло добро правило, но не винаги правилното. И дори не ми предложи подслон и храна. Но аз и прощавам. Ей, това ми е работата! Даже се качих в автобуса с нея да я изпратя.
И тогава реших да я накарам да помни тази случка. Когато ме попита как се казвам и казах кой съм. Тя не ми повярва. Показах и продупчен билет и я накарах да мисли, че това е лична карта на която пише Христос. Много се шашна. Това беше добър фокус! Дадох и още ракия да се успокои. После слезе от автобуса и се прибра в къщи. Тогава не ми повярва, но на другия ден ще започне да се съмнява и да се чуди какво се е случило наистина. След много години ще разбере всичко точно както си беше. Времето винаги е работело в моя полза.
А как Исус видя тази случка.
-----------------------------------------------
Тази история е намерена в килер от от ефр. Праз.
Има смисъл само като допълнение към разказа на zulum4e (): "Razkaz (moj)"
-----------------------------------------------
Понякога започвам да не разбирам света и отивам при хората. Те биха казали, че "слизам" при тях, но всъщност просто отивам. Горе и долу са човешки понятия. В началото го правех през 100-200 години, а в последно време започнах много по-често. Явно по-често не разбирам какво става, а уж съм спасителя. Добре, че поне баща ми вече не се бърка и ми остави този свят да го спасявам както намеря за добре.
Както винаги сред хората е хубаво. Прекарах си времето бих казал божествено, но в моята уста изглежда не на място. И продължавам да не разбирам хората. Какво точно правя ли? Предимно разговарям. Питам ги праведни ли са, дали са сторили грях и спазват ли напътствията на църквата. Ха-ха-ха, шегувам се, аз обичам да се шегувам, нищо подобно не ги питам разбира се, да не съм идиот. Задавам им вечните въпроси, от къде са, къде отиват, какво правят, добре ли са, такива работи.
Онзи ден срещнах много интересно момиче. Беше късна вечер. Бях гушнал бутилка евтина ракия (нищо не може да се сравни с евтината ракия, много обичам евтина ракия, някак си ме доближава до себе си) и си седях на една спирка, пийвах си и се наслаждавах на прекрасната пролетна нощ. Никъде нямах намерение да ходя.
По едно време със силно залитане от тъмна уличка дойде хубаво младо момиче. То всъщност на мен всички хора ми се струват млади. Момичето изглеждаше зле, беше пияно и беше взимало наркотици. Ако не го бях намерил аз, след 1 час щеше да умре от свръхдоза от някаква гадост която не знам за какъв наркотик е минала (не преувеличавам, проверих напред). Без да разбере нищо и прочистих кръвта и и стабилизирах черният дроб. Оставих опиянението, защото не ми се обясняваше.
Разказа ми смешна история за това как се скарала с приятелката си. Изглежда са се обичали, но после нещата се объркали и вече всичко е свършило. Е така става при любовта. Много обичам любовните истории. Дадох и да пие от ракията ми, заради новия и черен дроб няма да има проблеми, иначе обикновено не давам на хората да пият от тази ракия. Оказа се интересен събеседник.
И аз, за да съм в тон и разказах тъжна история за това как съм беден и нямам къде да живея. Ролята ми на клошар мина, даже не ме намери атрактивен сексуално, а аз харесвам жените и обикновено и те ме харесват. Явно момичето имаше някаква културна бариера да не си ляга със скитници. Като цяло добро правило, но не винаги правилното. И дори не ми предложи подслон и храна. Но аз и прощавам. Ей, това ми е работата! Даже се качих в автобуса с нея да я изпратя.
И тогава реших да я накарам да помни тази случка. Когато ме попита как се казвам и казах кой съм. Тя не ми повярва. Показах и продупчен билет и я накарах да мисли, че това е лична карта на която пише Христос. Много се шашна. Това беше добър фокус! Дадох и още ракия да се успокои. После слезе от автобуса и се прибра в къщи. Тогава не ми повярва, но на другия ден ще започне да се съмнява и да се чуди какво се е случило наистина. След много години ще разбере всичко точно както си беше. Времето винаги е работело в моя полза.
Редактирано от eфp. Пpaз на
в отговор на Maлkaтa Mю
#10
Re: Razkaz (moj)
Тюх, наистина!
Не съм Каролина
Destruction is my credo!!!
Не съм Каролина
Destruction is my credo!!!
Re: от редник Матеев
Извадка от журнала за носене на караулната служба на Z-ското поделение:
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
По време на внезапно направената проверка бе установена липсата на ефрейтор X. Ристосов. По доклада на редник И. Скариотски, същият е бил забелязан самоволно да се отлъчва от своя пост номер 6-66. Изпратеният патрул заловил ефрейтор X. Ристосов в някаква градина с цивилни дрехи и в нетрезво състояние. Показанията на потърпевшата М. Магдалина потвърдиха грубото нарушение на устава в точката за ненамеса в живота на цивилното население.
Заради поредната самоотлъчка, редник X. Ристосов бе отново предаден на началника на военната прокуратура майор Пилатов.
Записа редник Марков под диктовката на офицера Й... /не се чете/
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сверено с оригинала! Преписано в 4 екземпляра от редниците Матеев, Марков, Луков и Празов.
There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
По време на внезапно направената проверка бе установена липсата на ефрейтор X. Ристосов. По доклада на редник И. Скариотски, същият е бил забелязан самоволно да се отлъчва от своя пост номер 6-66. Изпратеният патрул заловил ефрейтор X. Ристосов в някаква градина с цивилни дрехи и в нетрезво състояние. Показанията на потърпевшата М. Магдалина потвърдиха грубото нарушение на устава в точката за ненамеса в живота на цивилното население.
Заради поредната самоотлъчка, редник X. Ристосов бе отново предаден на началника на военната прокуратура майор Пилатов.
Записа редник Марков под диктовката на офицера Й... /не се чете/
--------------------------------------------------------------------------------------------------------
Сверено с оригинала! Преписано в 4 екземпляра от редниците Матеев, Марков, Луков и Празов.
There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.