Самопричастяване

Христос воскресе,


Една моя приятелка ми сподели, че един свещеник я върнал от Св. Причастие с претекста, че в Светлата седмица тя не е постила и следователно не й се полагало /думата „полага се” е на отеца!/ никакво Св. Причастие.
Аз преди години гледах един филм за св. Жана Д Арк, която като беше още малка /а католиците не дават на малки деца Св. Причастие/ взе потира и хостията и се самопричасти. Бихте ли се самопричастили вие ако свещеник ви откаже да ви причасти? Аз лично бих защото в древната Църква точно така е било. Вярно, че Тайните ни се дават и трябва да ни се дават от свещениците /при католиците днес и дяконите дават Причастие, даже и някои миряни при определени условия!/ но когато се извършва своеволие и убииство тези правила вече не важат. А да те лишат от Причастие без основателна причина - изповядан грях си е направо духовно убийство. Горко на тези свещеници, които отказват да дават на вярващите Св. Тайни с претекст, че вярващите не били постили една седмица строг пост...
Какво мислите вие?

Поздрави!

И светлината в мрака свети и мракът я не обзе /Иоан. 1:5/

Воистину воскресе!

В отговор на:

---

Бихте ли се самопричастили вие ако свещеник ви откаже да ви причасти? Аз лично бих защото в древната Църква точно така е било.

---

Предполагам не го казвате сериозно? Как ще се самопричастите? Ще дръпнете потира от ръцете на свещеника или? В древната Църква самопричащението не е означавало, че вярващите са си държали сами потира и са бъркали с лъжичката вътре. ВИНАГИ св.Дарове са преподавани от свещеник (някога и от дяконите). Някога е имало практика част от Даровете преподадени от духовника да бъдат отнасяни у дома и там вярващия да се самопричастява в дни, когато не посещава храма или няма обществено богослужение.
Това със филма на за Жана Д'Арк си е дело на сценаристи, продуценти и т.н.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

НЕ можем да се САМОпричастяваме. Няма как да стане. Тайнството е покана за обща трапеза и с участието на Господ. Разбира се, че свещеникът не е прав като ни лишава през Светлата седмица от причастие. Можем да се изповядваме и без да се причастяваме. Можем да се причастяваме и без изповед / с благословия на духовния наставник и по съвест /.
Жана може да прави каквото си поиска - в киното не е както в живота.
Поне не както в християнския.

Естествено, че не може да се Причастяваме сами!

Доста хора злоупотребяват и се Причастяват, едва ли не само през Светлата седмица, за да избегнат поста и изповедта. Няма да коментирам абсурдността на избора им, но духовникът затова е там, за да прецени. Още повече, ако й е изповедник.

Да, така е. Ставаше дума за друго- ако свещеникът ти откаже без основание - виждали сме такива случаи. Дали може да отидеш и сам до олтара и да се причастиш? Представям си ситуацията ...

Предполагам свещеникът пак няма да те пусне, даже физически

А кога според вас свещеникът има право да спира от причастие?

Воистина воскресе! :)
Извинявай, ама това е повече от смешно и абсурдно .. такава тотална измишльотина и глупост не бях чувал! Свещеника няма как да ти откаже Причастие, ако няма основателна причина ... това, че ти подхождаш с лека ръка на светините, както го правят и някои свещеници ... не означава, че така е правилно! Ще ти кажа, че по-полезен за теб е този свещеник, който ти откаже Причастие, защото така те кара да напредваш духовно. Това, че ти искаш да се причастиш е добре.. дори много добре! Тогава това ти силно желание трябва да те накара да постиш.. или там да (не) правиш това, което ти е казал свещеника! И след това ще се причастиш .... щото то само с искане не става. И аз искам много неща ... ако не положа страшно много усилия! Самопричастяване.. Жана Д'арк и т.н. глупости! Браво ти! По-добре спри да гледаш филми, че оттам най-често само с глупости пълнят главите на хората!

Трябва да ценим и пазим този скъпоценен дар. Нали това е "входния билет" за рая?

1. Факт е че една моя приятелка е върната от Причастие само защото искала да се причасти през Светлата седмица.
2. Никъде не се изисква извънмерен пост преди Причастие - няма такъв канон.
3. Изповедникът ми има право само да ме посаветва дали да се причастя или не както и да ми наложи епитимия, но той не ми е съвест и не решава вместо мен
4. Моля Ви да не квалифицирате ничие изказване като "глупости" защото смятам, че сте интелигентен събеседник който работи с аргументи, а не с обиди... И Ви моля да не ми препоръчвате какво да гледам и какво не - все пак нито съм Ви дете, нито съм Ви духовно чадо - т. е. не съм на послушание в манастир при Вас!
5. И най-важно. Моля Ви да научите правилния отговор на пасхалния поздрав "Христос воскресе" щом като ще ми отговаряте на църковнославянски! Недопустимо е за един православен ревнител подобна грешка!
Благодаря Ви!

И светлината в мрака свети и мракът я не обзе /Иоан. 1:5/

Да, точно това имах пред вид - че древните християни са се самопричастявали в къщи. Разбира се, че по време на Литургия не можеш да се втурнеш в олтара и да се самопричастиш....
Виждам, че не съм била напълно ясна. Благодаря на Армагедон за приятелското му към мен отношение!

И светлината в мрака свети и мракът я не обзе /Иоан. 1:5/

Ще ти кажа, че по-полезен за теб е този свещеник, който ти откаже Причастие, защото така те кара да напредваш духовно.


Огризко, чел ли си тълкуванията на св. отци на молитвата "Отче наш" и по-точно на думите "насъщния ни хляб дай ни днес". Та те свързват този насъщен хляб със Св. Причастие. Що се отнася за необходимостта от Св. Причастие ще ти приведа само думите на Христос, Който казва, че който не пие Неговата кръв и не яде Неговата плът няма живот...
А аз вярвам на думите на Христос, а не на думите на свещеници, които твърдят, че за миряни /католическо деление на Божия народ/ трябвало да се пости извънредно... Такъв канон който да различава подготовката на "мирянин" от подготовката на свещеник преди Причастие няма! Ужасяващи са аргументите, че понеже свещеникът работел като такъв той имал правото и задължението да потребява Св. Дарове... Това е единственият аргумент на мнозина свещеници. Това развързва ръцете им и някои по-недобросъвестен може да е убил, откраднал, прелюбодействал и пр. предната вечер, но на другия ден само поради факта, че той е свещеник може не само да извърши св. Литургия, но и да се причасти. Когато свещеник връща от Св. Причастие човек на когото той не е наложил епитимия да не се причастява заради грехове, които вярващия е споделил на лична изповед при него е духовен убиец.

И светлината в мрака свети и мракът я не обзе /Иоан. 1:5/

Привет брате,

Имаш право за усилията. Само да те помоля - избягвай по-силничките думи когато не познаваш събеседника

поздрави

Ако свещеник ти откаже без причина да те причасти, си длъжен там на място, пред св.Потир да му потърсиш обяснение. На мен лично вече няколко пъти ми се налага да го правя, защото свещеник отказа да причасти детето ми, понеже аз пък не съм се причастявал с него. Първият път си замълчах, но след консултация с духовния си отец следващия път се получи дълъг разговор и свещеника се принуди да отстъпи с думите: това за последно следващия път искам и двамата да се причастите, защото какъв пример давате на учениците си. Следващия път се причастихме заедно и след това просто започнах да ходя в друга църква.
Ако свещеника упорства, моето мнение е, че най-доброто за вас е да си потърсите друг храм.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Да, точно това имах пред вид - че древните християни са се самопричастявали в къщи.
---------------------------------------------------------------------------------------------------------

Воиститу Воскресе!

Добре де, не съм запознат с практиките в древната църква, но извън вече приведените от другите клубари аргументи за абсурдността на тази идея, към които се присъединявам, искам да те попитам как си представяш това "самопричестяване" чисто практически?!?! - Как претворяваш Тайните в домашни условия, т.е. как служиш литургия, кой го прави, ако няма свещеник... Или си ги вземаш Тайните в буркан и си ги носиш за домашна "употреба" като супа от работнически стол... Ще ти бъда благодарен, ако разяснсиш тези аспекти...Поздрав!

Пропуснах дебело да подчертая - Търсенето на обяснение от свещеника в никакъв случай не бива да се превръща в кавга, повишаване на тон, обида и т.н. Просто тихичко, но твърдо заявете на свещеника, че в случая няма право да ви откаже причастие, при това само ако сте 100% убедени, че е така. Настоявайте на своето, ако свещеника е непреклонен, отстъпете, но не го съдете. Ако е възможно следващия път си потърсете друг храм, така ще съхраните душевния си мир. В противен случай има реална опасност всяко следващо посещение на въпросния храм и всеки следващ опит за причастяване там да се превърне в голямо изкушение и съблазън.

Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.

Защо да се примирява? Освен в случай, че е поискала да избегне поста и затова иска да се причащава в Светлата седмица, аз не виждам причина да се примирява.

Вярно, че не е било Божия воля да се причасти, но този въпрос не бива да се подминава с мълчание. Нека поиска обяснение в крайна сметка - защо не е била допусната. Ако трябва, въпросът може и до епископа да стигне, ако има нещо нередно в тази практика. Ако пък няма нищо нередно, тогава следва да си наляга парцалите заедно с всички нас и да приеме, че в Сетлата седмица причастие НЯМА!

”Това развързва ръцете им и някои по-недобросъвестен може да е убил, откраднал, прелюбодействал и пр. предната вечер, но на другия ден само поради факта, че той е свещеник може не само да извърши св. Литургия, но и да се причасти.”
Ако е убиец, крадец или прелюбодеец, той изобщо следва да изхвърчи от клира, какво остава да служи!!?

"Епископ, или пресвитер, или диакон, в блудодеянии, или в клятвопреступлении, или в воровстве обличенный, да будет извержен от священного чина, но да не будет отлучен от общения церковного. Ибо Писание глаголет: не отмсти дважды за одно. Так же и прочие причетники" (25-то апостолско правило)

"Когато свещеник връща от Св. Причастие човек на когото той не е наложил епитимия да не се причастява заради грехове, които вярващия е споделил на лична изповед при него е духовен убиец."
Свещеникът едва ли ще причасти някого, за когото не се е убедил, че има благословение за св.причастие (в случай, че той самият не го е дал). Защото той може да стане духовен убиец и в случай, че причасти някого непредпазливо.

Свещеника решава кога се "полага" и кога не се "полага". Ние тук наливаме
от "пусто в празно". Щом е по Божие допущение, защо да не се смири пред Бога. Не слагам равенство между смирение и примирение - нека да попита изповедника си.

И аз това казвам.

прав си брат.като не познава "малката" да използва изрази като за малки деца,а не като за възрастни.

прочетох темата и много ми хареса,но не разбрах нищо.