Драсканици

Живота е странно нещо.Всички искат да живеят , но никой незнае защо.Наложи ми се да присъствам на едно събитие свързано с много хора.С изненада оглеждах хората по-специано възрастните,които тайно един от друг се сравняваха.Кой бил по-стар на години а изглеждал по-млад,кой бягал по-бързо пък бил стар от друг.Всички тези хора бяха на преклонна възраст и се молеха за година живот.Стоях и си мислех аз съм на 20 а не искам дори да стигна 30.Защо те толкова много искат да живеят ,а аз не.Живота е една тъпа илюзия.Поставяш си цели постигаш ги ,гониш нови и после те погребват може да ти направят помен и толкова.До скоро си мислех,че си струва да се живее само заради любовта.После разбрах ,че такова нещо няма и пак съм прекалил с книгите и филмите.Тя ме заряза е да сигурно не съм бил идеален.Както и да е.Повечето хора ги е страх от смърта даже не говорят за нея.Когато намекнах нещо на възрастните хора за нея те едва ли не за нещо страшно и ужасно говорех.Знаете ли защо не ме е страх от смъртта.Защото просто няма какво да ми ВЗЕМЕ за това.Всички осъждат онези хора с дебелите вратове и си казват бе имат пари ама видя ли убиха ги.Кое е по-добре да живееш 100 години беден като църковна мишка или да живееш 5 години да опиташ от всичко и да умреш.Аз мисля ,че второто е доста по различно и интересно.Е аз немога да живея така нямам такава възможност.Вие как бихте живяли?Кое има смисъл в живота за вас?Много ли съм луд:)?

Скъпи "Някой", не си луд - просто си малък... и преживяваш любовно разочарование. Сигурно е първото за теб, защото то най-боли... да знаеш, че ще има и още, но хубавото е че не болят по същия начин... пак е силно, но е различно!
Всеки избира как да живее, в зависимост от това какво иска да постигне в живота си... но целите се променят, хората - също! Бъди сигурен, че вероятно повечето господа, които споменаваш, секунди преди да срещнат смъртта, са съжалявали за живота си....

...Lead me into your darkness...

Ти дори не знаеш какво е смърт. И слава богу.

Проблемът хич не е в собственото умиране, то най-лесно се преживява.

It feels so incomplete...

Ти само така си мислиш,че не те е страх от смърта.Когато си на крачка от нея разбираш,че всъщност изкаш да живееш!Падам си по моторите и с тяхдва пъти са ме връщали от оня свят както се казва,преди инцидентите си казвам не ми пука но когато започна да се боря за живота си с онази леличка с косата разбирам колко много ми се живее.А най-голямата грешка е сам да посегнеш на живота си!Винаги има трудни моменти,но те идват и си отиват и след всеки труден момент човек става по- силен.Тръпка трябва да има,само силните оцеляват.Има един лаф които аз много харесвам"добрите отиват в рая а лошите където си поискат".Бъди силен и не се отчаиваи от живота ще имаш и добри моменти колкото и да са малко.

Лодкар, извинявай, че на теб отговарям. Не пиша конкретно към твоето мнение.
Някой от вас чел ли е "Музика на душата" на Тери Пратчет? Там има една фраза, която сигурно цял живот няма да ми се изтрие от паметта: "ЗА КАКВО Е ВСИЧКО? АМА СЕРИОЗНО? КАТО ОПРЕШ ДО СЪЩИНАТА, А?"

"Никой не знае защо Смърт започна да се интересува сериозно от хората, с които се бе занимавал толкова отдавна. Вероятно от най-обикновено любопитство. Дори най-сръчният изтребител на плъхове след време започва да си задава въпроси за тях. Може да наблюдава как плъховете живеят и умират и да отбелязва всяка дреболия от битието на гризачите, обаче тъй и да не прозре какво е да припкаш из лабиринта."

Книжката е интересна.

Въпросът не е дали те е страх от смъртта, дали искаш да се самоубиваш и т.н. А съвсем простичко да се попиташ за какво е всичко. Не от отчаяние, а от чисто любопитство. Въпросът си е страшничък обаче. Особено за хора, които не са набожни и не очакват след смъртта да се отправят нанякъде.
Ами животът на хора, които се прочуват и остават в историята, по-смислен ли е от живота на обикновените хорица на село? Наистина ли всички са равни?
Раждаш се, играеш си, учиш, работиш, пенсионираш се и умираш. И през цялото време си давал всичко от себе си, винаги с много хъс, надежда, оптимизъм.. всичко. Създал си и семейство. Създал си Нови хора. Те също Живеят. Всички ние поддържаме живота на тази планета.
Ама накрая къде отива всичко? Защо пък трябва на Земята да има Живот?
И кво поддържаме изобщо ние във Вселената?

Ако някой някога разбере какво става с човека след като умре, чак тогава най-накрая ще бъде излишно да задава въпроса "Какъв е смисълът на живота?"




А Дон Кихот прегърнал здраво чашата...

Мисля си, че като си част от картината и си вътре в нея, няма как да знаеш как изглежда цялата. А кой я е направил, защо и какъв й е смисъла, пък - въобще. Което, разбира се, изобщо не пречи да се опитва. А смисъла ще е такъв, какъвто ти си сложиш. Затова избирай умно. И да, със времето ще се променя, защотото и ти се променяш, нищо страшно. Но да си "наживееш" живота е хуууубаво, а това е, което се брои, преживяното, а не просто живеенето. Колкото до смъртта... Говорят си две бебета в корема на майка си (близнаци ще да са били). И едното пита:"Как мислиш, има ли живот след раждането?", другото казва: "Не знам, още никой не се е върнал да разкаже"

Здравей НЯКОЙ..да много интересен въпрос..отговорът е търсен от всички които са живели досега..но..за всеки един в всеки един миг отговорът е различен..всичко зависи от ценностната система,интересите,нуждите и желанията на даден индивид...
А аз бих ти отговорил с думите на един мой приятел...,,Животът е като стълба в кокошарник.Винаго осрана/извинявам се за израза/,стръмна, и неводеща до никаде,,...
И мисля че аз имам право да ти кажа това защото преди 10 години погребах баща си..а преди 20 дни майка си..

Така че всичко зависи от момента..избора пред който сме изправени..С една дума няма точно определена дефиниция за това за което питаш..за шастието ,и как да го постигнем.

Само в смъртта има живот.Само в мрака светлина.Само в мълчанието-слово.

промяна на личността и на нагласите, ще заживееш по друг начин и тогава вече ще ти харесва.

Джеймс Дилет Фриймън:

"Всеки път, когато от нас си отива любим човек, болка препълва нашето сърце. Повърхностните отговори, които някога са ни устройвали, вече не ни дават утеха.

Нашите сърца ни казват, че хората са предназначени за живот, а не за смърт. Ние интуитивно чувстваме, че сме призвани да проявяваме живот все по-пълно и все по-пълно. Когато това не става, и човек си отива от живота, ние си задаваме в недоумение въпроси защо това се случва.

За да разберем смисъла на смъртта, е необходимо да разберем смисъла на живота. Наблюдавайки живота, ние виждаме, че всичко, съществуващо в света, непрекъснато се променя. Всички неща се променят, но нищо не изчезва.

Ако законът за съхранение на енергията действа във физическия свят, нима няма да бъде логично да направим извод, че той действа и в сферата на разума? Душата притежава собствена субстанция. Фактът, че тя е невидима, не опровергава нейната реалност. Душата не може да бъде измерена с линийка или претеглена с везни, не е възможно да се види или да се докосне. Въпреки това, тя е субстанционална и вечна. Тя се променя, но не загива.
Вие сте като морето, което образува вълната. Вълната изчерпва себе си, но вие никога не се изчерпвате. Вие можете да приемете нова форма безкрайно много пъти. Вие сте вечно обновяващото се и вечно разкриващо се проявление на безкрайния живот. Вие сте духът на Безкрайното, което се движи в безкрайността.

Вечността не представлява преход от съществуване към несъществуване. Реален е само животът. Истината е в това, че ние не можем да умрем, защото ние сме животът. Животът е енергия. Животът е проявление. Ние можем да променим нашата форма и да изчезнем отвъд границите на видимостта, но ние не можем да престанем да бъдем. Ние не можем да сме отделени от живота. Не можем да сме по-малки от живота.

Животът е път, който криволичи между хълмовете на времето. Зад всеки завой ни чака нов изглед. Хората са странници по този път, който преминава през цялата вечност.

Някои хора преминават своя път много бързо, скривайки се зад поредния хълм, други пък се движат много бавно. Но животът следва да се измерва не чрез рамките на времето, а чрез рамките на самия живот."