Сън за двама

Не дойде ден за двама ни.
А мечтаех...година?
И ръката на рамото ми,
непомилвано и изстинало.

Не дойде нощ за двама ни.
Тези сухи минути
се преглъщат отчаяно
с устните ми напукани.

Не открих път за двама ни.
Не намерих пътека
по която да стигна
и остана в сърцето ти.

Имам сън. Сън за двама ни.
Сам-сама го сънувам.
И в тревата му устните
най-желани целувам.

Тъжно.Много.Но нали не е края,нали все още има надежда сънят да се сбъдне...Хубав стих,макар и тъжен.Вярвам,че ще имаш повод да напишеш и друг,за един сбъднат сън :) Поздрав !

Ден, нощ, път, сърце, а сама! Не давам!
Добро утро милото! Ставай, събуждай се за двама. Чуден стих-нежен, носталгичен, разсополивен.

Днес измислях приказка на едно голямо момченце - овненце, което има поне шест джуджета в носленцето, айде може и да ги докарам до седем - Хремчо, Сополко, Марсолко(те са близначета), Подсмръкчо, Кихавчо, Апчихчо -тия също, и Течавко и Синузитко - най-упоритото и проклето джудженце в компанията ;0))

та и аз така, примъчня ми и едно джудже Сълзливко го изкара това стихотворенийце, после, разбира се се радвах на част от останалата компания носльовци

Надежда е упорито създание, не се дава лесно, ще да е тренирала някой-друг вид бойни изкуства плюс стрелба с пистолет

Поздрави!