Колко малко трябва

Здравейте мамчета, да споделя нещо и аз, скоро не съм се включвала с нова тема. Снощи бях скапана, сменяхме дограмата в кухнята и с две деца веселбата беше страшна. Незнаех кой и по-мръсен, майсторите или пълзящото бебе. Та с две думи, изкъпахме мръсните деца, нахранихме ги, бебето заспа и попитах мъжа ми, дали случайно не иска да спи с децата в спалнята, а аз да спя в детската, защото съм като пребита. И... тъй се съгласи. Та изкъпах се, завих се с две одеала, защото съм доста зиморничева, легнах сред купищата плюшени играчки, барбита и коли и съм спала като новородена. Сутринта обичах цялото си семейство повече от всичко. Направих им закуска и ремонта продължи, но се замислих колко малко ни трябва? Малко внимание, малко почивка, малко разбиране..... все земни неща и малко. Исках да го споделя с вас, просто ми беше хубаво.

Много си права. Често обаче сме толкова заети с ежедневието си, а и да си признаем все се правим на мъченици забравяме че е нужно само да помолим за малко време да си възстановим баланса. А и мъжете са такива, не се сещат сами как да помогнат, но след молба стават чудеса Поне при моя мъж е така.

[

Точно това си мислех и аз. Казах го почти на шега, а той го прие съвсем нормално. А и си починах.

Е, това е супер .
И моя мъж е така, не се сеща често, ама като го помоля за нещо не отказва и винаги ми помага.
Извода е по-често да си споделяме като имаме нужда от почивка.

Браво на теб!
Така се прави но нещо рядко се сещаме. И аз съм имала такива моменти. Понякога в събота или в неделя мъжът ми се занимава с децата и ме оставят да поспя и точно както казваш ти след това толкова много ги обичам и съм готова да сътворя чудеса! Ама то като си почине човек е така.