Пристанище

Отиваш си и се връщаш. Отиваш си ...
Досадно ли е?

Изпращам те и те посрещам. Изпращам те ...
Малодушно ли е?

Все тебе чакам и дочаквам. Чакам те ...
Обидно ли е?

Хубаво ли е да си пристанище?

Защо?

Защото всяко отиване носи тъга, която с времето се става по-голяма от радостта от завръщането.
Просто е един момент, знаеш че завръщането е за да си отиде, а не за да остане и самият "престой" е изпълнен с болка.

Каквото не става с доброта, става с рога.

...мъжът се приближава като кораб
и се отдалечава като остров.
/А. Секулов/

Ти искаше

Л Стефанова

Ти искаше да бъдеш волна и сама,
да нямаш родни връзки, свиден кът,
да скиташ с вятъра по цялата земя,
да не поглеждаш минатия път.

Ти искаше от недостигнат връх
света да видиш долу - дребен, уморен-
да вкусиш острия, пронизващ лъх
на най-далечното, нестигнато море.

Ти искаше животът ти да бъде път,
родина- целият разтворен свят,
а вложи всичко - свят, живот и сън -
в две топли устни, в две очи с променлив цвят.



-----

Благодаря ти за сигурността!
Благодаря ти за покоя!
Ти няма да ме пазиш със чадър,
когато ливне дъжд пороен;
ти няма да ме скриеш у дома,
когато вън виелици се вият -
ще ме научиш да вървя в дъжда
и с устни светлите струи да пия;
ще ме научиш да изгазвам сняг
и да надвиквам ветровете;
не ще ме жалиш, а ще ме ковеш,
така че да звънтя, да светя!
Не ще ме жалиш.
Но ако за миг
надвисне болка, смърт дори над мене
без да помислиш ще прекрачиш сам
и вместо мен ще я приемеш...

Внимателно стъпваш на пръсти благодаря, но не е нужно.
Решението за раздяла съм взела отдавна и отдавна съм изпълнила.
И изведнъж, тряс!, поредното завръщане ...
Абе, аз не приключих ли с тебе?!

Амии ... не съвсем.

Независимо какво се случва в живота на човек и колко връзки има, винаги има Единствен / мъж или жена / , наречи го Голямата Любов или с друго клише, наречи го както искаш, но този Единствен, Вечен, Истински - съществува.

И така, кога казваме "Край!" - Стига ми толкова мазохизъм!" ?
И колко категоричен е този край?

Значи, първо съм пристанище
а после съм ... айсберг?

Морето има хиляди пристанища:
отплувай, без да се сбогуваш
с нито едно от тях.
Додето някой ден ще чуя смях,
ще чуя стъпки - бързи и отчетливи -
по стълбите на дървената къща
и върху устните си ще усетя устни
с дъх на море и нар.
И със затворени очи ще знам, че ти се връщаш.
Защото всичко край морето е море.
То идва, за да си отиде -
отива си, за да се върне пак.
Затуй недей си взема сбогом ни със мен,
ни със морето.
Иди си, без да се сбогуваш.

О, прекрасно е!
Напомня ми за Христо Фотев. Моето любимо негово е това:



Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!


Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките-
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!

Не е измислица морето
и щастието съществува!

пристанище- не, но Бермудския триъгълник или Марианската падина - да .

Понякога слагаме табелка "Официално приключих с теб", но вътре в себе си не сме приключили. За това и завръщанията не ни се струват отблъскващи.
Не знам дали става въпрос за мазахизъм.
Понякога е само остатъчен заряд, който е нужно да бъде изразходен и то точно с човека, който го е предизвикал.
Край казваме, когато вече не сме влюбени или не обичаме същия този човек, по начина като когато сме били с него. Или пък, когато въпросничт човек ни разочарова достатъчно много.
Тогава може и да има категоричен край.

Иначе тези отивания, завръщания и начина, по който ги възприемаме... не е задължително това да е Голямата любов за да ги има.

Каквото не става с доброта, става с рога.

Интересна сентенция.
"Мъжът е този, който дава началото, но жената е тази, която си отива." - така го разбирам аз.

Каквото не става с доброта, става с рога.

Не, безсмислено и досадно е.

Сериозна оценка.
Но какво да ти кажа, бай бабо да не ме среща мечка.

Цък. Лом.

това с изчезването трябва да се оттренира