Момиченце или момченце

Почти всеки път, когато попитам някой иска ли да му дам коте, получавам един и същи отговор: "Може, ама искам мъжко!" Защоооооо Защо всички искат мъжки котета??? А моите всички са женски (да, по последни "измервания" и четвъртото е женско ). А като се замисля и аз исках мъжко коте (тогава не бях наясно с отношението цвят - пол, та затова котана е с мъжко именце ). Вчера си говорих с една приятелка в СУ за котенцата ми и й се оплаках как всички искат мъжко. Бяхме в асансьора и там бяха и един мъж и една жена. Като чуха за какво се оплаквам и как аз лично вече предпочитам женски котета, и двамата казаха, че и те са на това мнение Мъжът имал една котка, а жената - две.

Това означава ли, че само тези, които по един или друг начин имат женска котка, са на мнение, че те са по-"добрият" избор (кавичките са, защото аз обичам всякакви котки - мъжки, женски - та не мисля, че изборът може да бъде добър и лош - нали пак ще се грижиш и ще обичаш животинката!)

Ако някой дотук е разбрал какво точно искам да кажа получава шоколадче от мен!

Как избрахте какво коте да се вземете?

Че за какво са създадени хората на земята - за да угаждат на котките, разбира се!

подозирам че искат мъжки заради разгонванията на женските... от друга страна не си дават сметка за евентуалните маркировки и безкрайната наглост на някои мъжки.
аз не знам защо гледам бивш вече мъж (бивш щото е кръц-нат). може би понеже някога имах един невероятен сиамец, взет по абсолютна случайност от единия край на българия и превозен с влак до другия, и затова съм предразположена към мъжки котки... не че не бих гледала и жена - ами ако билбо се беше оказал момиче - нямаше да го хвърля я:) с малките котета ние не добре просветените до определена възраст няма как да сем сигурни какво точно ни се мотае в краката;)

To those who understand, I extend my hand
To the doubtful I demand, take me as I am

моите са повече мъжкари, някои са по-ласкави и гальовни от другите, някои са големи темерути, но в обща сметка, женските са ми били по-гальовни и по-привързани към мен, независимо дали са кастрирани или не.

Не съм избирала котките си според пола защото за мен това няма значение всичките ми котки съм ги взимала от улицата и никога не съм смятала че мъжките са по-добри от женските и обратното,обичам еднакво всички

"Никой не знае какво ще се случи след пет минути"

аз не съм си избирала котките. те ме избраха . и в резултат си имам и момченце и момиченце. братче и сестриче. и двете си имат предимства. женските ми се струват някак по-големи индивидуалисти, не се дават на всеки, по-"сериозни" едни такива и по-въздържани. а мъжките са абсолютни лигльовци. постоянно жадни за ласки, при всички ходят, непукисти.....абе като при хората

Ами по скоро трябва да попиташ котките ми защо са си избрали мен.Мене ме избират все,а аз няма какво да избирам,абсолютно ми е все едно дали котето е мъжко или женско.Имам по две от всеки пол,по случайност.
А ако трябва да говоря за характера им,мъжките са адски гальовни,послушни,дори малко смотани все се гушат,търкалят се по земята и чакат да ги галиш по корема.Женските за сметка на това са големи лошотии,мразят да ги гушкаш,само когато те кажат че може,хапят на поразия,чупят и беснеят.Ама нали трябва да има равновесие,не може всичките да са лигни,и на мен си ми е добре така,хич не се оплаквам

Любовта движи света,нека и се подчиним...

аз искам шоколадче ....

Никога не съм имала предпочитания за пола, цвета, породата на котката. Когато реших да си вземам коте, един колега ми предложи котенце от котилото на съседката им ... Не били породисти, но нямало какво да ги правят и ги раздават. Казах му да ми избере някакво, дори не отидох да видя какви има. Той ми се обади, че идва да ми го носи, каза, че ми избрал най-пухкавото ... Чак като ми го донесе вкъщи видях какво е, и че е мъжко :) Голям сладур беше ;)

След това взех Мая, за да я спася от това, което се случи на сестра и в двора ... изобщо не ми пукаше, че е грозновата, или пък, че е женска .... Дори на мъжа ми не казах - просто я взех и вечерта той като се прибра от работа я завари вече къпана и нахранена ;)

Така, че наистина нямам никаква идея защо хората имат все разни предпочитания .... какво ти пука, след като даваш шанс за добър живот на някоя животинка, все едно като си раждаш дете да имаш претенции към външният му вид ... ми каквото се случи - такова

моите пухчета

хехе, вече второ такова мнение в тази тема ... при нас пък е точно обратното. Наньо е ужасен темерут, не дава да го пипнеш, постоянно се кара и хапе ..... Понякога наистина ме е страх от него, особено като свие ушите, настръхме и ме дебне да ме хапне за глезена (много мразя) ....

За сметка на това Мая е най-милата котка, която съм виждала. Имам чувството, че цялата е само любов .... умира си да се гушка, да я галят по коремчето, да спи по главите ни и всякакви такива ласки, чак е досадна понякога ;)

моите пухчета

Ами то си е до характерА какво стана със другото котенце?Нали беше писала че съседката ти го е взела,а ти си взела Мая.Как е другия мъник?...

Любовта движи света,нека и се подчиним...

А като имат деца как им програмират пола тези хора???? Че то писанеца си е детенце в семейството трябва да има и елемент на изненада, а не само на планове!

за разлика от твоите билбо е абсолютен социопат - сърдит, намръщен, постоянно чупи и събаря нещо за да му се скараш а той да те гледа сякаш си прави експерименти с тебе... и след 15 минути се превръща в некъф невъзможен лигоч... качва ти се на главата и се завира под дрехите ти ако може за да го гушкаш, чешеш, мачкаш и там каквото пожелае и след още 5 минути е направил поредната кочина.

To those who understand, I extend my hand
To the doubtful I demand, take me as I am

Както са писали и много от предишните, мен котките ме намират, не аз тях . Имала съм и котка и котарак (без да броя безбройните си улични любимци,които съм лекувала, хранила и все още храня). Котката ми беше една много бойна мацка с характер. Аз бях относително малка, когато се намерихме и докато си напаснем характерите що бой съм изяла, ходех надрана от главата до петите . А котаракът (неин син) беше едно глезенко, глупавко пухче. И бъзльо на това отгоре. Аз претенции към пол, цвят, порода и т.н. нямам - всичките ги обичам.

ами супер е ;) побърква горката ми съседка, от януари до сега е сменила 4 мушами за масата в кухнята и то при условие, че всяка вечер ги скрива ;)))))) Много бели прави, много е бясна, но поне е здрава ;) Раничката почти я няма вече, мястото се затвори, има козинка .... Само малко крива остана костта и изглежда гърбава, но това не и пречи да ходи и тича. Ако намеря временце тези дни ще направя една фотосесия, да я видите колко е променена :) Тя порастна повече от Мая, а и козинката и е по-дълга и пухкава ..... А майка им е разкошна просто, всеки ден я храня на двора ;) И я заглеждам, че пак е надула корема, не знам какво ще ги правим бебоците, ако са такива красиви като нашите, ще трябва да ги прибирам и тях

моите пухчета

Аз също исках женско котенце, заради това че са уж по-нежни и неналагащи се. Да ама не. В търсене на сива мацка, попаднах на Мартин и се влюбих безумно в него от пръв поглед. Нямаше как да си тръгна без него. Оттогава сме все така - влюбени

Когато ние си взимахме котката, майка ми много искаше женско коте... Търсихме изобщо откъде да си купим някое и попаднахме на едни сребристи персийчета... Имаше две женски и ние си избрахме едното... По-късно, когато станаха достатъчно големи, отидохме да си го приберем. Само дето се оказа, че е мъжко... Първо по наши предположения, после и ветеринарката потвърди. Котето си го оставихме със женското име... А за съжаление това женско коте, което си го бяхме избрали са го били дали на други хора за мъжко, но скоро поради големите жеги е починало от няккаъв порок на съцето, или поне това на нас ни казаха... Така че, и аз смятам, че нас котето си ние е избрало по някакъв начин и се е престорило на женско, за да дойде при нас... Всеки случай едно е сигурно: много е обичан...!

Абе, много голямо коте /на снимката/! С какво го храните?!!

С много витамини....!
Ето го как изглежда наистина: