Ograzjden

Zdravejte,
Znae li njakoj neshto za interesni mesta iz planinata Ograzjden?
Kazaha mi, che ima chudesna gledka ot vr. Markovi kladenci, imalo i takava hizja, sashtо tam ima i Geganski manastir. Chuh, che po r. Lebnica ima sashto karasivi mesta, no kak tochno se stiga i kade sa?

привет!

мен също ми е интересно как може да се изкачат въпросните два върха и кое е най-удобното село откъм транспорт от Петрич, от което може да тръгне човек към тях.

ако се вярва на книгата Планините в БГ, има дори асфалтов път почти до Маркови кладенци. така ли е наистина?

поздрави, К.

ПС. търсачката на форума нещо не работи. само при мен ли е проблемът или е генерален?

______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.

Знам, че трябва да се стигне до с. Гега. Вр. Голак бил по-висок, но е в гора и нищо не се виждало от него.
На мене ми е доста интересна реката, предполага се, че тече в каньон, защото е един от най-пълноводните притоци на Струма.

Мога да разкажа как с един приятел направихме (авто)екскурзия на Огражден през 1997 г.
С Ладата от Петрич през Първомай пътувахме за Чуричени. Продължихме още няколко километра след селото (пътят е асфалтов) и стигнахме до хижата. Малко преди нея има разклон и се тръгва по черен път, който минава съвсем близо до върха от север. Върхът е личен и ако не е мъгливо, не може да се сбърка. От него наистина гледката беше чудесна: Пирин - от много интересен ракурс, Беласица, Славянка. На върха срещнахме юнак с пистолет, който най-напред ни взе за контрабандисти, после окончателно ни определи като иманяри. Явно беше бивш военен, граничар или подобно и изобщо не повярва, че можем да ходим за удоволствие из планините. Убеждаваше ни, че съкровището на цар Самуил не било тука, вече много хора го били търсили по карти, които не били верни. Границата пък не била място за туризъм, трябвало да се ходи с открити листа и то с водач-граничар, инак ходели само контрабандистите. И не трябвало границите да се отварят, наркотиците щели да плъзнат повсеместно. Едвам смогнахме да го попитаме как да стигнем до с.Гега. Тук канчето преля: какви сте, кои сте, документите.... Моят приятел обаче имаше роднини в Гега, спомена няколко имена и успя да овладее ситуацията. За радост тези времена отминаха.
Иначе от хижата до върха може да се стигне спокойно пеш по пътека, разстоянието е малко. След върха продължихме с колата по черния път на запад. Пътят общо взето върви по билото, имаше няколко долинни понижения, които едва ги преодолях, беше много стръмно. Връх Голак остава северно от пътя, ние го изкачихме за 20 минути. Наистина е в гора и шубрак и нямаше гледка. Тогава нямаше как да засека точно височината, но на картата, която ползвах, около него имаше хоризонтал 1550 м. (Маркови кладенци е 1523 м).
След това стигнахме кльона (беше разграден) и сбъркахме, че тръгнахме вляво, на юг, по него. Верният път за Гега се оказа напред, покрай заставата, където качихме на стоп един граничар, излизащ в отпуск. Пътят стигна държавната граница, известно време се движи по нея, а след това се отклони за Гега, където стигнахме благополучно. После закарахме войника до Първенец.
За съжаление не мога да кажа колко километра (или часа) е от Маркови кладенци до Голак и после до Гега. На нас разстоянието ни отне около 4 часа с много спиране, изкачването на Голак, боксуване, бутане и т.н. Смятам, че от хижата под Маркови кладенци до Гега е един спокоен и предлагащ добра панорама еднодневен преход.
Моля, ако някой има или ще има по-свежа информация за състоянието на пътя, хижата, заставата и т н. да я сподели.

Благодаря на Mr. Kris! Утре тръгваме за натам! Не сме с Лада, за съжаление я продадохме, така че сигурно няма да правим трудния преход с Опел-а. Като се върнем ще напиша, как е минало и какво сме видели.

Генерален е проблемът. Обикновено ползвам Гугъла, за да се опитам да намеря тема, за която помня, че е излизала във форума.

Два дни бяхме в района на Огражден. Там сега е приказка! Зеленото е във всички нюанси, да не говоря за цъфналите ясени, овощки, в ниското дори макове, а на по-високо люляци! През другите сезони преобладават жълто-кафявите тонове, слънцето обгаря всичко, но сега е чудесно!
Първият ден след чудесен обяд във Воденичката, с. Градешница до Кресна, с кола стигнахме без проблеми до с. Никудин, което е накацало около р. Лебница, един доста пълноводен приток на Струма, особено в момента. Оттам тръгнахме по коларски път нагоре по течението, но явно, за да стигне човек най-дивите места, трябва да повърви доста. Долината е дълбока, но не е тип скалист каньон. Мисля, че е най-добре да се мине цялата река от устието до горното течение, през юни да речем, когато още не е страшно горещо, а водата вече намаляла, защото сега течението е много бързо и силно. Р. Лебница дели Малешевска планина от Огражден, който беше наша цел на втория ден.
Нощта прекарахме в с. Самуилово, разположено в подножието на Беласица, в къщата за гости на Валентин Янкиш, където се почувствахме като у дома, благодарение на топлото посрещане, хубавите кюфтета на домакините и приятните разговори за това къде, какво интересно има из района.
Сутринта на втория ден ни посрещна с леко пропръскване и скрити планини загърнати с пухени завивки. Не беше студено, то там си е друг господ поначало, но засега нямаше смисъл да ходим до вр. Маркови кладенци на Огражден. Чудната гледка с 14 планини, както твърдят някои, не беше възможна. Първо се отправихме към Смуиловата крепост. От самата крепост малко е останало, но паметникът напомня за трагичните исторически събития. Хубавото е, че почти няма посетители, много е чисто, чинарите по поречието на Струмешница са много красиви. А и слънцето припичаше, птичките се радваха на живота, навсякъде цъвтеж, само местните хора, макар, че беше 1-ви май, се трудеха по нивички и парници, за да изкарат прехраната.
Оттам се отпавихме до близкото село Гега (на 12 км от основния път между Петрич и македонската граница). По принцип Гега е изходен пункт и за най-високия връх от българска страна на Огражден, Голак или Билска чука. Според най-новата карта на Беласица и Огражден има два върха. Има и маркировка от селото до върха. Ние оставихме колата и тръгнахме да търсим не Голак, а Геганския или Чуриловски манастир, който има две имена, защото се намира между двете села. Манастирът изведнъж се провидя и ние се зарадвахме, че е близо, но се оказа, че черният път прави завои от по 270 градуса, за да влезе и излезе от много дълбоки долини с много стръмни склонове, та повървяхме около час до него. Там за съжаление нямаше никой. Попът бил в близкото кацнало на един висок баир Кукурахцево. Но на 6-ти май там ще има голям празник, защото патрон на вманастира е Св. Георги. Църквата е доста голяма, но беше заключена. Построена е през 1858 г. Има и сравнително добре поддържана постройка за евентуални монаси или монахини, ако се намерят желаещи да дойдат тук. Поне се качихме на камбанарията и ударихме камбаната. Гледката оттам е много красива. Жалко, че Голак пак не се показа. Разхождайки се наоколо, попаднахме на изглежда нещо като открит резервоар за вода, в който като в капан бяха попаднали две костенурки и един таралеж. Не ни се вярваше, някой да беше ги принудил насилствено да живеят там. Пуснахме на свобода горките животинки, дано не паднат пак в дълбокото поне метър и нещо съоръжение.
Отново слязохме в долината, където слънцето взе да се показва все по-често, но понеже планините така и си оставаха забулени, решихме да направим по една баня в Рупите. Пътем посетихме една т.н Виенска сладкарница в Петрич. Хубаво е собствениците да идат някой път до Виена все пак... Е, Петрич си има други традиции наистина.
Рупите предлагат два варианта на СПА-туристите: природосъобразно киснене в здравословната тиня из околните гьолчета или срещу два лева посещение на баня (за мъже, жени или общ басейн). В момента гьолчетата изглеждат по-добре от банята, в която преобладава бетонът, но понеже подухваше ветрец, а сред нас имаше подсмърчащи, се топнахме за 10-на минути в мътилката. Максимумът е 15 мин., защото водата е много силна, дори е радиоктивна и трябва да се внимава. Местните роми ползват банята и за хигиенни цели, така че е хубаво да уцелиш някой промеждутък, когато няма гръмогласна тълпа наоколо, ако искаш да релаксираш. Нашият случай за щастие беше такъв.
После тръгнахме обратно за София, като си оставихме преходът по билото на Огражден с прекрасните гледки оттам за някой друг път, когато ще има по-добра видимост.

По Гергьовден се разходихме из Огражден. С първия влак от София пристигнахме по обяд в Петрич. Оттам на стоп отидохме до Самуиловата крепост - уникален хайтек паметник на ранноосемдесетарското монументално изкуство.

Една от колите, която ни качи, беше спортен модел Вектра. Човекът ни разпита подробно кои сме и къде отиваме. Ние миролюбиво обяснихме, че след крепостта искаме да се качим на манастира до с. Гега, защото сме чели, че там има събор на 6 май. Шофьорът се оказа граничен полицай, който звънна на "колеги" да им каже, че "двама с раници" ще ходят на манастира и да не си правят труда да ни проверяват.

Хората, които искат да стигнат до Гърция, пресичат в този район границата с Македония и оттам, през по-ниските части на Беласица, се прехвърлят в Гърция. Затова и тази БГ граница изглежда по-охранявана от другите.

След крепостта тръгнахме нагоре по асфалта за Гега. След малко ни качи една Нива, която ни закара право на манастира. Съборът течеше с пълна сила, имаше захарни петлета, оркестър и много хора. Манастирът е чучнат на нещо като полуостров над дълбоко дере. Вижда се Голак насреща.

Гега е голямо село. Има автобус от Петрич рано сутрин и следобед. От центъра започва червената маркировка за Голак. Всъщност тя свършва на широка поляна на около час под Голак. Недалеч, на югозапад, има сграда, която може би е застава.

Общо от Гега до върха е 4-5 часа. Нямам карта на планината, но върхът наистина е двоен, покрит с гора. Ние качихме едната му чучка на свечеряване. После си опънахме палатка на широка просека в подножието му с гледка към Беласица.

На другия ден по билния път продължихме на изток към вр. Маркови кладенци. Пътят е доста ерозирал и на много места не става за коли. Местното население гледа картофи по билото и непрекъснато те разпитва кой си, откъде идваш и накъде отиваш. Иначе изглеждат много добри и любезни хора.

Пътьом качихме Кадилов??? връх, както ни казаха местни хора, които случайно бяха наблизо. Под върха пасяха коне. Долу се виждаше Гега.

От Голак до Маркови кладенци се стига за по-малко от два часа. На върха има каменна чучка и червена маркировка от село Долна Рибница. След малко се качи и една газка виетнамка с местни хора, които дойдоха за картофи. Нямаше кой знае каква гледка, защото беше облачно, но се виждаха Пирин и Беласица.

Маркировката тръгна през рядка борова горичка, но след като ни смъкна на пътя, изчезна. По едно време се стига до разклон. Най-наляво и надолу е за Чуричени през хижата, която така и не видяхме. По средата и леко надясно надолу е за Долна Рибница, а съвсем вдясно не знам.

От Маркови кладенци до Рибница е около два часа. Оттам е още час и половина до Първомай, за където хванахме стоп. Местните хора се надяват маркировките да докарат туристи, защото иначе било голяма беднотия. От Първомай за Петрич и Благоевград има автобус в 15,30. Стопът също върви.

Огражден е симпатична планина. През повечето време се върви по открито било с гледки и простор.

______________________________
_К ._ е регистрираният ник на К.

Много хубаво! Браво на вас.


ТОЙ НЕ УМИРА