Как ви се...

подреждат разум - любов - вяра? Каква е връзката според вас? Къде поставяте интуцията?... като подход към света?...

страх ме е да пиша тука ,щото не знайвам като вас,но си мисля че е много важна.Щото без интуиция губиш голяма част от картината ,а ако някой се е знаимавал с бойни изкуства ще ме разбере най добре.

Аз знам,че нищо незнам...но другите и това не знаят

любовта не се връзва с разума /от любовта човек оглупява.../
апък вярата с разума - още по-малко...
Но пък любовта и вярата си пасват идеално /любовта е сляпа все пак/...

Roma locuta, causa finita

Дали любовта е сляпа!!!??? От къде си толкова сигурен.
Любовта прав си някакси не си пасва с картината с разума.
Вярата и разума, зависи какво подразбираш ти под вяра.

бойни изкуства

Разум, любов, вяра..
Започвам от най-лесното- вярата.. Няма да я коментирам!
Разумът е вече нещо различно, нещо наистина полезно, но за съжаление повече от 90% от хората са овчици, а къде ще искаш разум от тревопасни?!?
Любовта..има най-тесни връзки с разума (наистина) и ще обясня защо..
Ти обичаш това, което е като тебе, но което виждаш идеално, т.е искаш да се "огледаш" в обекта на своята любов и да харесаш отразения образ- себе си.. Май се оказва, че любовта е най-егоистичното чувство.

На мен ми се струва, че вярата далеч не е най-лесна за коментар – напротив, най-трудна е. Адски трудно е да повярваш в нещо/някой, което разумът или интуицията ти отричат.
Не е задължително да обичаш някой, който прилича на теб. Да обичаш различните от теб е по-трудно, но не е невъзможно. Най-малкото защото има страни от характера, които не притежаваме, но към които се стремим и когато ги срещнем в друг, не може да не му се възхитим (доколко сме или не такива, каквито искаме да сме, е отделен въпрос).
В този смисъл разумът не се ли оказва доста ограничен подход към света?

Няма действия без последствия.

Глупав според този свят и тези разумни причини.
Но глупав по принцип?

Няма действия без последствия.

Ти обичаш това, което е като тебе, но което виждаш идеално, т.е искаш да се "огледаш" в обекта на своята любов и да харесаш отразения образ- себе си.. Май се оказва, че любовта е най-егоистичното чувство.
-
точно обратното. Но това, което ти описваш като любов си е чиста проба егоистично чувство,изхождащо от Аза-като висша ценност.- проектирано...Чистата Любов е безусловна.
Освен това разума и чувствата следва да са в хармония, но постигането на това състояние, преминава през процеса на овладяване на егото.-интуицията става фактор тогава, не и по-рано.Вярата, следва да се дефинира по-ясно, коя вяра?Религиозната или ...?

Вярата по принцип, в съвсем общия й смисъл; това включва и доверието. Вярата като подход към света.

"интуицията става фактор тогава, не и по-рано" - какво имаш предвид?

Няма действия без последствия.

Случвало ли ти се е да мислиш по даден проблем, и същевременно да влагаш сърце в това? тоест със страст и вдъхновение да търсиш път за разрешение на даден въпрос? Идва момент, в който се потапяш дълбоко и като че ли времето се забавя. тогава са налице всички предпоставки, да проработи интуицията...конкретно смятам, че щом работи интуицията, противоречие между разум и чувства не съществува. Има едно състояние-вътрешно мълчание-то е ключово...
Вярата като подход към света-според мен това е в десятката.даже бих казал-вярата прави света, но на подсъзнателно ниво обикновенно.Като в "Матрицата", отвъд вярата всичко е възможност.Но тук бих потънал в една система на обяснение....общо взето, засега тази сила, дефинирана като вяра или намерение тепърва трябва да се осмисли в истинското и отношение, и то след като се постигне тази хармония между разум и чувства-а разума трябва да се е доверил на интуицията между другото...- после започва да ти просветва, че възприятието ти на света е продукт на същата вяра...хайде да не ставам като Шопенхауер.
освен това има значение дали си се доверил , или вярваш, както и в какво отношение е вярващия спрямо вярата...въобще си е доста интересно....

'Случвало ли ти се е да мислиш по даден проблем, и същевременно да влагаш сърце в това? тоест със страст и вдъхновение да търсиш път за разрешение на даден въпрос? Идва момент, в който се потапяш дълбоко и като че ли времето се забавя." - чудесно знам за какво говориш Ти коя зодия си?

"щом работи интуицията, противоречие между разум и чувства не съществува. Има едно състояние-вътрешно мълчание-то е ключово..." - съгласна съм, да, но защо го наричаш мълчание?

Да, за подсъзнателното ниво на вярата съм съгласна също - то подрежда огромна част от света ти. Не знам за Шопенхауер...


"освен това има значение дали си се доверил , или вярваш, както и в какво отношение е вярващия спрямо вярата..." - пояснете, ако обичате

поясненията биха отворили път за една метафизика или поскоро естествена симбиоза на метафизика и психология.
в първия текст за доверява и вяра имам предмид дали вярата е външно наложена от традиция или авторитет или друг фактор, или е пре-живяна , живяна, осмислена, просветена от осъзнатост...
във втората забележка се има предвид вярата като действаща сила както в личен, така и в надличностен план...Смятам, че вярата , за да е прежи-вявана, трябва да е осъзнала своето движение и отношение спрямо Съгласуваността в мета план.

Ами всъщност аз говоря само за миналата през мен вяра /и проявлението под формата на доверие/. Не мисля, че външно наложена вяра може да бъде възприета като такава.
Доверието пък вече се явява конкретика на въпросната надличностна вяра - проявлението й във външния свят спрямо всичко, което смятаме за не-нас.
Всъщност тук идва въпросът за способността да се доверяваме на непознатото - в познатото е лесно да се вярва, но как стоят нещата, когато тепърва опознаваме нещо ново? И ако имаме иначе силна вяра, това достатъчно ли е, за да я осъществим на практика? Дали прекалената осъзнатост на вярата не е по-скоро пречка в реалността? Може би тук се намесват и типът експресивност, страховете и е просто въпрос на... мда, въпрос на сила, вяра, воля, интуиция, въображение... въпрос на какво е да се справим със страховете си? Сигурно всеки е със свой подход...

бих казал че вярата е свързана и със знанието, и с Любовта-ако тази връзка е налице, другите подробности отпадат. но нека ти дам пример-в училище, всички ние сме обучени в определена светогледна ориентация, -научната, още повече- материалистично редукционалистка..., и това, за огромна част от завършващите е вяра, осъзнаването, че това е само една гледна точка от много възможните, е често пъти трудно за мнозина.те така и не стигат до момента на преживяване на тази вяра, но въпреки това я отстояват точно като такава в живота си.в случия ние двамата подразбираме другата вяра.Темата за силата - е ключов в твоя въпрос за способността да се доверяваме на Непознатото и Непознаваемото. Да отстояваме вярата си, не наложена от култура, и прочие , а другата...кореспондираща с надличното, Силата е способността да се преодоляваш , в стремежа си да постигнеш знание и разбиране за смисъла на битието и нашата причастност с него.Доверието идва тук, а не в примера ми от училище.
Всъщност мислим в синхрон.

Да, усещам, че разговорът става излишен - говорим за едни същи неща... :о)
За тази вяра говоря - която осмисля всичко. Затова и е свързана и със знанието, и с любовта, и с всичко. Колкото до силата - не съм сигурна, че трябва винаги да преодоляваш точно себе си - понякога се налага да преодоляваш онова, в което са те превърнали или начина, по който те възприемат важните за теб хора.
"Всъщност мислим в синхрон." - Направо не мога да поВЯРвам.


Няма действия без последствия.

, напълно съгласен съм за силата.