Работите ли заедно?

Споделете вашия опит и мнение по проблема - ако го виждате като проблем, разбира се. В момента на мен ми изглежда като проблем.

Работите ли заедно с половинката си - ваш семеен бизнес, в една фирма или подобна "трудова" ситуация - и как се справяте със споровете, които неминуемо възникват в ежедневието?

Преди всеки е работил на друго място. Но ето че започват съвместна дейност. И нещо май се променя. Според вас, създава ли се напрежение в двойката, когато освен общ дом, имат и обща работа (бизнес - малък, голям, все тая)? Негативните емоции свързани с работата могат ли да се "пренесат" и да подкопаят една стабилна връзка? Как "разделяте" възприятието си за половинката си на две - в работата всичко си е работа, у дома сме си съпруг и съпруга.

Тъй като това се отнася за мен и моята половинка, и вече ме тревожи, бих искала да прочета вашите мнения.

От много години работя с любимия на две съседни бюра, вкъщи. Почти по 24 часа сме заедно. А иначе сме двамата от близо 20 години. При нас няма проблеми, един екип сме. Нямам нужда да го деля на "колега" и "съпруг". Още повече, че у нас няма мъжка и женска работа - дори той по-често готви. В общи линии, който е по-малко натоварен, той поема къщната работа. Или си делим задълженията в зависимост от това, кой по-бързо и лесно ще я свърши. А споровете ги разрешаваме, както пише в договорите, по мирен път.

Не,не работим и се съмнявам,че бихме могли.
Преди години се отказах да вляза в сферата на дейност на съпруга си,защото съм много деен човек и 100% щях да го засенча,а от това да пострада самочуствието му и нашите отношения,така ,че си работим в различни сфери и не желая да си пресичаме пътищата.Дори и да мога да дам понякога добър съвет в сферата му на дейност,никога не го правя
Ами ...преценила съм ситуацията,решила съм се на някой компромиси ...това е!

я се стегни

усещам, че биеш повече накъмто семеен бизнес, а не чиновници бюро до бюро или съседи на конвейрната лента в бачкаторницата (справка филмът "Модерни времена" на Чарли Чаплин).

В семейния бизнес според мен най-много нерви ще се късат, ако проявяваш непрекъснат и силен интерес към счетоводните книги на фирмата (у нас счетоводството е сложна и тънка материя и всяка фирма си има по няколко различни счетоводни книги за различни случаи, но това е друга тема). И особено към митичният фонд "И аз съм човек!". Ако не проявяваш такъв интерес, то всичко е точно.

работим заедно - и няма никакви проблеми...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

За къщната работа няма проблеми, даже той готви по-често и по-хубаво от мен. Въпроса е, че избухват спорове във връзка с обективни пречки и дреболии, поради претоварване се пропускат срокове, често нямам необходимата информация и звъня на този и онзи от екипа да ми я пратят по интернет.

Започва да ме дразни всичко, свързано с този екип, и тази работа и нямам желание да продължавам. Никак.

Ето един казус:
Навремето ни разпределиха с благоверната в един от престижните заводи тогава. Големи заплати - поне 3-4 над средната.
Аз като началник на отдел а тя като докторант.
Е, питам те, ако тя беше завършила (тя я завърши, де, ама другаде) докторантурата кой щеше да се бори за креслото ми?

И двамата се съгласихме, че не е удачно.
Е, малко помизерхтвахме. Ама после решението излезна правилно.


Дoйде и ВеликДен


[линк]

е много сложно нещо. Говоря за бизнес. Та дори и този екип да са съпрузите.
За съжаление малко народи могат да се похвалят в това. Примерно Холандия, САЩ.
Сложна работа е това. Да съвмещаваш къщните (и съпружеските) задължения с общия бизнес.
Има си цяла теория за това. Наистина.
И както казах - Когато нещо не го разбираш започваш да учиш другите на него.
Моя милост!
Каня те на лекциите ми. Но е малко "попска" работа: Не ме гледай какво върша а слушай какво ти говоря!


П.П. Но нека сериозно: Има много литература за работа в екип. Ако те интересува... Питай. Съвети давам (и) безплатни.

Дoйде и ВеликДен


[линк]

С удоволствие бих прочела неща за работата в екип. Смущението и огорчението ми идват от там, че имам добър опит в частна фирма, с персонал около 50 човека, и съм извършвала и координирала доста задачи, повечето свързани с предварителна подготовка за хората - превеждам им указания, части от стандарти и всичко, необходимо те да свършат работата си, а после дообработвам и превеждам обратно документацията например. И не съм имала такива стресови ситуации както сега, да не говорим за пропускане на срокови или закъснения.

Водим спор и по едно такова виждане - че хората от екипа е добре да се срещат рядко, и по възможност да работат дистанционно, защото това предотвратява интриги и клюкарски истории. Не споделям това мнение. Нашата работа може и се извършва дистанционно през повечето от времето, но ежеседмични работни срещи за сверяване на часовника са наложителни, но не се случват. И резултата е налице - единия знае нещо, за което другите не, третия рови из интернет да чете, без да знае, че четвъртия вече е свалил и стиковал необходимата информация. ЕИ на това съм бясна. И моята координация и всичко останало отиват по дяволите, и за да сме що-годе в сроковете, все приготвям, превеждам и дооформям документи и какво ли не в 99 минута. Та дай нещичко по тези въпроси, чета отлично английски и руски.

ама се на хартия или слайдове.
Ще ти намеря нещо по нета - обещавам.
Но искам да знаеш (така, първоначално, като първи урок) - във всеки екип (викаха му едно време "колектив") има НЕФОРМАЛЕН водач!
Хич не си мисли, че ти си "водачът". Може и да си собственик, може и да си назначен началник но в екипа има ВИНАГИ (и) неформален водач!
Лидер на екипа. Сива еминенция, детсевика.
Ако не си разбрала кой е... ами и Господ не може да ти помогне.
Може и да си ти - едновременно и формален а и неформален водач. Пожелавам ти го.

И сега на ушенце - събирате ли се след работа на по питиенце? Или в някое кръчме? Или ей така малко на раздумка и клюки?
Наблюдавай тогава екипа.
И както казва Иванчо - има 2 положения:
- Ти освен да си формален водач и да си и неформалният водач. Бомба! Но тогава положението за контрола е САМО (изключително) в твоите ръце.
- Да има друг, който е неформалният водач. Тогава се опитай да намериш общ език с него. И заедно да контролирате ситуацията.

Успехи!

П.П. Така е и в армията. Но военните командири или са обучени или имат интуицията да "напипат" неформалния водач.

Дoйде и ВеликДен


[линк]

не съм работила заедно, но пък мисля за всеки добър екип е нужен признат от всички лидер/координатор ... остава да решите кой:)

п.п. но има един момент, който съм забелязала, не в работата, а просто в общуването с други хора ... значи другите могат да говорят отявлени глупости и това ще се подмине снизходително, но не дай си боже аз да кажа нещо погрешно, момнетално бивам поправяна ... на въпроса защо аз да нямам право да говоря глупости, отговорът е "ти не си другите, те не ме интересуват".... така че сигурно и това ще го има, специалният аршин:)

Истината е в науката! Не се оставяйте фактите да ви заблудят!

Кога се дипломирахме си направихме (всеки един от нас - триесе човека) един тест! Доста известен тест за мениджъри и лидери. Трябва да го намеря - имам го някъде. Много е интересен, дори забавен.
Само двама излезнаха с необходимите качества за мениджъри и лидери.
Не и моя милост!

П.П. За съжаление единият от тях емигрира от Польска а другият Ярузелски го бутна в затвора.

Дoйде и ВеликДен


[линк]

1. не сте се сработили още;
2. книжките няма да ти помогнат;
3. работи се до 59-тата минута, а не до 99-тата...

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Убаво... Нека все пак те попитам приятелски Ти на 59-тата минута ли си свършваш проектите или предложенията (пропозълите)?
Оти май съм те виждал как бачкаш и в извънработно време.


А според мене момичето пита как да реши проблемите за работа в един ЕКИП!
Оти много сложно нещо е това. Наистина. Знам го от собствен опит. И ти си го изпитвал. Не се преструвай. Даге!

Когато една работа е уникална а не серийна продукция е много сложно да я управляваш, координираш и регулираш изпълнението й. Не е като серийна продукция.

Дoйде и ВеликДен


[линк]

всеки си има плюсове и минуси - трябва така да се съчетаят, че да не си противоречат, а да се допълват... и да не влизат в излишни обвинения и спорове...

аз лично работя до 58-та минута, а жена ми до 61-та,
та се получава - до 59-та минута - значи - в срок!

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Принципното ми мнение. Сигурно има изключения, та не слагам всички под общ знаменател.

В едно семейство по принцип след известно време настъпва опознаване и неизвестните и нови емоции стават по-малко. Минава се към разбиране, приятелство, даже навик. Едно от малкото "разнообразни" неща са тези, които се случват, когато всеки е бил без другия. Ако и в службата сте заедно, интересните/нови (ок, да допуснем, че са все пак такива) неща, които може да си разкажете вечер, през уикенда стават по-малко. Емоциите - също. Ерго - работата и живота по 24 часа е една рецепта за повече напрежение или по-голяма скука. Да - рецептата не е за всеки, не се прилага от всеки, но ... както се казва - умните разбраха, а който не - ще повтори познати шаблони или ще си каже каквото си знае по всяка тема...

При възможност - променете. При липсва на такава - опитайте още разнообразие извън работата



Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Ти като че ли сама си даваш отговор на въпроса...

Всичко си зависи от идивидуалността на хората в съответната двойка.

Беше ми интересно да прочета какво са писали клубарите.
Обаче теб като те чета, те преценявам като мой характер и се питам освен ако не ти е КРАЙНО наложително, защо ти трябва да си усложняваш живота? М?
Доколкото виждам, ти си ръководител на фирмата, така ще си усложниш излишно отношенията и с подчинените, и със съпруга си.
Ти си знаеш най-добре, но понеже питаш нас, казвам ти, че при мен много трудно може да се получи добър екип от семейни членове. То и семейството ми е такова, де. Всички без изключение са всезнаещи, неотстъпчиви и с диктаторски наклонности.
Та не ми е никакъв проблем да си направя екип от други хора, в това ми е силата, но с моите хора да върша работа - тц!

Няма нищо по-гадно от това. Но погледнато откъм хубавата му страна, това е чудесна възможност да го опознаеш добре. При мен горчивият опит от съвместната работа отвори очите ми, спрях да го боготворя, започнах нова работа и едва сега се чувствам оценена.

категорично зависи от триста неща.

При мен не се получи, някога го писах това - "уволних" я на първия месец, опитваше не само да ми дава акъли, но и да се прави на важна пред колегите. Беше в зората, някъде 1993-1994 г. Казах й директно: тук, в този офис има един началник и това съм аз.
Оттогава досега си имаме здраво семейство.
Видно е, че в случая е зависело и от тираничния ми служебен характер, от амбициозността ми и т.н. При други ситуации, които познавам, нещата се получават ОК.

И не само жена ми - още доста (5-6) роднини се присъединяваха и биваха отлюспвани. С една дума, "аз и роднински бизнес" не става. С чужди хора нещата вървят много добре.

Абе прав си, не сме се сработили. За книжките - не пропускам да прочета инауча нещо ново, и дори и те да не окажат пряка помощ, поне ще ми помогнат да видя ситуацията от друг ъгъл..щото винаги още един поне.
С това "до 99 минута" исках да кажа КОЛКО съвсем на края на срока стават нещата.