едно въпросче:

ако откраднеш от крадеца откраднатото от теб, крадец ли си? защо или защо не?

ако откраднеш от крадеца откраднатото от теб, крадец ли си? защо или защо не?

Искаш да кажеш изглежда: "Ако си ВЗЕМЕШ ОБРАТНО от крадеца, това което си е било твое, без той да знае това и без негово позволение, правилно ли е или не??"

Хммм това е повече от очевидно, че си е правилно. Освен ако не си приложила по голямо насилие от колкото е позволено. Кажи малко повече защо се смущаваш от подобне въпрос, как е възникнал в ума ти?? Дай малко предистория

Все пак в едно цивилизовано общество, си има правни инстанции които се занимават с подобни неща, и не е хубаво човек да прибягва до саморазправа. По добре е съдът да реши. Иначе ако всеки тръгне сам да си оправя липсите, и всеки сам да си търси правдата, май ще стане доста весело в обществото

mnee, питах каквото исках да питам. това са си твои интерпретации по/около темата.

малко синхроничност имаше пръст във възникването на желанието да поставя въпросчето точно сега, но ще ви спестя детайлите. подобен въпрос беше поставен в една немска детска книжка от началото на миналия век, която в момента чета вечер преди заспиване на детенце. интересно ми е какво мислят йогите....

Отговорът е.....мълчание, и в това е смисъла на въпроса...

Тия от немската книжка са се били много "вглавили", както казваше един приятел.

Това е плод на ума и умуването...

Не можеш да откраднеш, нещо, което си е твое. Да си го вземеш обратно е точният израз, който Бармана е изпозлвал.

Mens agitat molem

ако откраднеш от крадеца откраднатото от теб, крадец ли си? защо или защо не?

...интересно ми е какво мислят йогите...


"КОЙ СЪМ АЗ?" -

Ако сме осъзнали, че сме ДУХЪТ, кой какво може да ни открадне?

И кое е това "наше", което "крадецът" ни е откраднал?!



Недейте си събира съкровища на земята,

гдето молец и ръжда ги изяжда,

и гдето крадци подкопават и крадат.

Но събирайте си съкровища на небето,

гдето молец и ръжда не ги изяжда,

и гдето крадци не подкопават, нито крадат;

защото гдето е съкровището ти,

там ще бъде и сърцето ти.

Мат. 6:19-21

Добре - ето първата ми реакция в едно урбанизирано общество.

1.Всяка вещ - движим или недвижим имот трябва да имат надлежно доказателство, че са регистирани като....нечия собственост.
Дори и най-дребната покупка може да се докаже, че е наша собственост - чрез касовата бележка.
2.Ако липсват юридическите доказателства за една собственост и......ако някой си присвои чужда собственост без да има доказателства, че тя не е негова...... става много спорно.
3.Ако крадецът се изхитри да си извади фалшиви документи за собственост - съда може да му присъди тази собственост.

Но........Единствената Истинска наша Собственост - СебеПознанието никой крадец не може да открадне от нас.



Тук
Тук
Тук


На български

Земи чети "Приказки от 1001 и една нощ".
Тм имаше една дето непрекъснато се крадяли взаимно.

Абе вие наистина не сте редовни... Единствено Брахман се опита да внеса молко здрав разум, но кой го чува?
Започвате некакво умуване и тръшкане за нещо, което е съвсем ясно. Очевидно йогата наистина е за лежачи, които не се занимават с нищо реално, а живеят в измисления си "духовен" свят. Стига да има кой да ги храни и да пази да не им крадат нещата. Щото докато умуват какво е това "кражба", някой може да реши да им "открадне" главите.

Значи какво имаме? Някакъв индивид (крадец) ти открадва нещо, което ти трябва. Например палтотото ти. Или манерката на един човек (но айде да не навлизаме в мемуаристиката)... Какво правиш? Ако можеш, просто отиваш и си го прибираш. Според мен е желателно и да го побиеш (поне) малко. Но ако той е по-силен... си принуден ДА СИ ВЪРНЕШ нещото... да кажем тихомълком.
Кражба ли е това?!? Очевидно не. Поне е очевидно за нормалните хора. Йогите очевидно не са от тях...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Привет чери,
Вече имаш доста отговори, но ще си позволя да добавя още едно мнение. Понеже си мисля, че и аз съм йога и понеже с изключения на по тъмния от вълците не виждам написано това което аз мисля.
Да откраднеш нещо дори и то да е било твое си е кражба. От където и да го погледнеш си е кражба със всички последствия от неспазване на принципите на Яма: ахимса и астея. Това е от гледна точка на йога, както аз го разбирам.
Но ние живеем в 21 век, в България. И аз бих отишъл и ако мога с добро бих си върнал собственоста, а ако е много важна за мене даже ще си я открадна. Още не съм стигнал до необходимата висота. Пък и е въпрос на проиритети.
Много често използвам следния пример.
Като йога е хубаво да спазваш принципа за неувреждането. Но ако някой се стреми да те увреди, да те убие, нима ще чакаш за да не го увредиш? Дали е по-добре да си мъртъв но йога или йога неспазил един принцип но жив? Мисля. че най-важния приоритет за всяко живо същество е да бъде живо и след това да се усъвършенствува, даже и с йога. Въпрос на приоритети!
Зная, че има и други виждания, но както всички и аз си държа на мнението.
Харе Ом!

Крадец?!

Що е то?

Ето ви моята лична и уникална дефиниция:

Крадец е човек, който има свое собствено мнение за "правилното" местоположение на вещи и предмети! И той....просто ги размества.
/с тенденцията да са около него и на негово разположение за ползуване/

Ха,ха,ха......

Преди време чух или прочетох за един такъв принцип:" Яко вземеш нещо без да ти е дадено извършваш кражба. Или взимането на нещо което не ти е дадено е кражба. Не го цитирам точно но мисля, че идеята е ясна. Мсля че беше будиски принцип но не съм сигурен. Стремя се да се придържам към него.
Иначе от там нататък един куп спекулации могът да се появят...

ОМ НАМО НАРАЯНАЯ

По твоята логика ще се стигне до там, че нищо не е твое. Откога ще ти е дадено и кой има право да дава?

Истината е това, че нещо е твое ако си достатъчно силен да си го вземеш и достатъчно хитър да си го задържиш!
Другото са бабешки оплаквания!

Good is a point of view.And the Jedi point of view is not the only valid one.

Разбира се, че си крадец/крадла. Защо трябва да се себе-усложняваш с нови кармични семена, които ще те въвлекат в такива бъдещи ситуации на "притежание" където трябва да трепериш над това което имаш. Точно това става, всяка кражба те препраща в бъдещо безпокойство на "пазене на собственост, имущество". И се подсилва чувството на притежание, което още повече те лута на Земята... отдалечаваш се от освобождението си. И не забравяйте, ние нищо не взимаме със себе си от този свят, единствено преживяният опит и акумулираната любов. Останалото е страшно преходно и несъстоятелно, за да си губим времето дълго на Земята в цикли...

Йогите мислят, че кражбата си е кражба, затова я заклеймяват в принципа на астея - не кради!

Пaтнaлджaли писа:
Йогите мислят, че кражбата си е кражба, затова я заклеймяват в принципа на астея - не кради!

Така мисли само Пaтнaлджaли – хихихи! Патанджали не мисли така! Има доста ПаТНАЛДЖАловци по света които проповядват подобни глупости. Ако вземе някой дори и 5 стотинки от Сай Баба, или от Нирмала Деви, или от Прем Креват, или от който и да е гуру, онези се бият като луди за да си ги „откраднат” обратно! Да не би да си мислите че са станали толкова богати само с „благородни идеи”?? Махараши Махеш йоги и ТМ работят с милиони защото не им пука да си вземат обратно това което някой им е взел от тях. Не им пука да вземат и това което не им принадлежи. Само така се става богат!! Да вземаш повече от това което ти трябва за да живееш е кражба! Това е друга такава идеализирана глупост! Защо не я следват нея??


Титикша писа:
Преди време чух или прочетох за един такъв принцип:" Яко вземеш нещо без да ти е дадено извършваш кражба. Или взимането на нещо което не ти е дадено е кражба. Не го цитирам точно но мисля, че идеята е ясна. Мсля че беше будиски принцип но не съм сигурен

Титикша, ако някой ти вземе жената, децата, къщата, няма ли да отидеш да си ги вземеш обратно? Гледаш всяка сутрин комшията ти кара колата, и ти си викаш че не може да отидеш да си я вземеш, защото ще бъде кражба. Защото онзи не ти я дава. Само ако комшията доброволно ти даде обратно колата, само тогава ще се смята че не Е кражба. Иначе ще е кражба от твоя страна. Абе човек Пепси Кола на такава логика ли те учи, на такова мислене ли те учи??

Титикша един въпрос!! В голямата война в Махабхарата, Пандавите се бият за да си вземат обратно тяхното царство. Техните братовчеди Кауравите не им го връщат доброволно. Значи според твоята „пепсианска” логика те са крадци??? Арджуна е Крадец!!! Кришна го убеждава в 700 стиха в Бхагават Гита, да отиде да си открадне обратно собственото си царство??!!



astral_buddy писа:
Разбира се, че си крадец/крадла. Защо трябва да се себе-усложняваш с нови кармични семена, които ще те въвлекат в такива бъдещи ситуации на "притежание" където трябва да трепериш над това което имаш.

Май се опитваш да теоретизираш – хихихихихи! Ето ти малко теория тогава!! Кое прави едно действие да е КРАЖБА? Запомни!! Не е действието а мотивите на действието!! Действието само по себе си не е нито бяло нито черно – тоест нито добро нито лошо. Мотивите са тези които правят действията да са добри или лоши.

С какво очакване, с какви желания, с каква умствена настройка е извършено дадено действие, се определя дали то е добро или лошо. Дори ако отидеш да си получиш заплатата и си мислиш че извършваш кражба, тогава крадеш. Дори ако правиш секс със собствената си жена и тя ти дава доброволно, но си мислиш че я изнасилваш, тогава правиш грях.

И обратно, може да вземаш с насилие парите от милиони хора, но вътре в тебе си да си мислиш че това е правилно и че така трябва да бъде, тогава това не е грях, не е кражба.

Това е критерият когато се отнася до кармичните зависимости. Може да не е правилно, може да е действие което не се приема от обществото, което да противоречи на моралните и етични разбирания на хората, може за подобно действие да те тикнат в затвора, да те осъдят дори на смърт. Но щом ти от вътре си чувстваш че си прав, тогава кармично ти си чист!! Тоест това няма да доведе по късно в теб угризения на съзнанието.

И обратно, може да ти дадат медал за нещо, може всички да ти се възхищават на това колко благородна постъпка си направил, колко си добър и чудесен и т.н. Може и паметник да ти издигнат хората, да те направят светец. Но щом от вътре чувстваш че си направил нещо лошо и неправилно, тогава ще страдаш от това, законът за Карма действа. В резултат на това ще имаш угризения на съвестта по късно и ще страдаш.

По отношение на написаното към мен - съгласен съм, приемам и усещам го за истина. НО!

Защо разглеждаш нещата така едностранчиво, единствено и само през личностните намерения/мотиви... Има и друга страна, за която нищо не спомена, би ли написал какво знаеш по следния въпрос:

Ако убиеш човек, с намерение за отмъщение и се мислиш че си прав и не си въвличаш угризения, следва че не си направил лошо и няма да си навлечеш бъдеща кармична мръсотия... Което е така, съгласен, но!

Твоите бъдещи съществувания се въвличат в съвместни такива с жертвата на убийството. И това, което си отнел от развитието му [чрез преждевременната му смърт] и болката, която си нанесъл на ближните му те карат силно да изживееш и уравновесиш под някаква форма всичко това в друго съществуване. Освен това си длъжник на убитият от теб човек. Духът ти притегля/намира/създава тези бъдещи събития и ситуации и силно желае да ги изживее. Тук намесвам духът, защото той е двигателя. Кармичните семена са историята и пътят на духа.

Кражба е когато никой не те вижда или поне когато ти смяташ, че никой не те вижда. Въпросът е дали трябва да си поискаш своето открито или да си го върнеш тайно. Ако си го върнеш тайно си крадец, ако победиш крадеца на бойното поле си герой. Какъвто е например Херкулес в Троянската война. Колкото и емоционално оправдани да са мотивите на Парис, човека си остава крадец.

Ако убиеш човек, с намерение за отмъщение и се мислиш че си прав и не си въвличаш угризения, следва че не си направил лошо и няма да си навлечеш бъдеща кармична мръсотия... Което е така, съгласен, но!

Ако никой не ти е казал че отмъщението е лошо, ако никой не ти е казал че убийството е лошо нещо, ако ти не знаеш за тези неща изобщо, тогава няма кармични зависимости. Знанието е това което прави греха!!! Затова в библията се казва, че адам и ева са вкусили от дървото на познанието и са станали грешници!! Знанието за добро и лошо прави хората да станат грешници!!

Важно е да не се бъркат двете концепции, от една страна това което е прието от обществото, от друга страна това което е личното знание на отделният индивид за добро и лошо!! Онова което е прието от обществото играе важна роля, но най важно е личното разбиране и схващане когато се отнася до кармата.

Когато причиниш болка на някой друг, но си го направил несъзнателно, това няма да те обремени кармично! Когато се прави съзнателно, само тогава има угризения на съвеста!!

Кражба е когато никой не те вижда или поне когато ти смяташ, че никой не те вижда.

Не не не!! Кражба е само когато правиш нещо и си МИСЛИШ ЧЕ КРАДЕШ!! Щом си мислиш че крадеш, за тебе е кражба!! Щом не си мислиш че крадеш, тогава не е кражба!!

Щом обществото смята нещо че е кражба, тогава това е КРАЖБА но за обществото само!! За индивида може да не е кражба!! Защото индивида не знае!! Няма съзнание за това действие че е кражба!!