Сам

Сам

И сто живота да си изживял
Ще си отидеш сам от този свят
Ще те запомнят както си умрял
Ще хвърлят пръст и ще се приберат.

Кой си бил, какво си сторил,
Познал ли си любов, измама
Дали със себе си си се преборил
На кой му пука – теб те няма.

До ден ще скрият некролога
С афиш по ъглите продран.
Tи коленичил ще попиташ Бога
Защо и в рая пак си сам.

07.07.2003

To ensure ongoing quality of service, your death may be monitored for training purposes.

Създадени от пръст
на пръст ще се превърнем.
Понесли своя кръст
с любов да се обгърнем!

Сам 2

Странно тъжен е сивият гларус
Свил криле под продран найлон
Оглушал и невиждащ от старост
Не подхождащ на общия фон.

Преживял дни на радостна врява
Сега борещ се със слабостта
Пред смъртта си разбрал, че накрая остават
Глътка спомени, шепа горчива тъга.

Последния дъх отлетя от гърдите
И стария гларус посрещна смъртта
Угасна навеки живота в очите -
Тихо. Под стар найлон. В самота.

To ensure ongoing quality of service, your death may be monitored for training purposes.

Сто живота самота!Ужасно е.Но не,не е така,нали?По-скоро:след всеки от стоте живота си отиваш сам:

Кой си бил, какво си сторил,
Познал ли си любов, измама
Дали със себе си си се преборил
На кой му пука – теб те няма.

Не,не е така !Бил си,сътворявал си,познал си какво е любов и измама-всички,които си докосвал през своите сто живота те помнят и ,завърнал се при Бог , не си сам,защото Той е с теб ...Виждаш ли,стихът ти ме накара да ти напиша какви мисли породи в мен,докато го четях :)Минали са три години,дано не е все така самотно при теб...

Писмото ще бъде студено,
лишено от нежни слова,
затуй,госпожице простете -
виновен се считам в това.
Но затова си има причини,
ужасно банални,при това.
Угасна някак в сърцето ми
непритворния някога плам,
духовното в мен залиня
и рухна храмът сърдечен,
остави в руини моята душа.
Някога май имах рецепта,
особенно за любовта:
"Поемай на час по лъжичка,
за да разбереш сладостта."
Това беше за първия,
на втория - с чашата пий,
на третия вече разумо
от нея за миг се упий.
А щом поизтрезнееш,
ожулен от лъх мразовит -
вдигни си яката сърдечна,
тръгни си унил и разбит.
Тогава любовния спомен
отдай на аутодафе,
а сладостта,за да забравиш,
удави в горчиво кафе.

Смирненски

Студено е наистина,Фантом,особено тук:

"Угасна някак в сърцето ми
непритворния някога плам,
духовното в мен залиня
и рухна храмът сърдечен,
остави в руини моята душа."
Питам се дали този огън наистина е угаснал или сърцето ти пази топлината му?Знаеш ли защо се питам?Защото не вярвам,че стих може да извира от студено сърце.Колкото до любовния спомен,не зная:човек обича не един път в живота си,може след третия път да не се налага да се свива от студ в яката сърдечна и да си тръгва унил и разбит?Липсата на обич смразява душата,така че,обичай:) Усмивка?Хайде,усмихни се!