Според преданието,

преди да възкръсне, Исус, слязъл от кръста, първо отишъл в Ада.

Я да ви питам - в преносен смисъл, разбира се, колко от вас са готови да слязат до Ада, преди евентуалното Възкресение ? Понеже то е било обещано на Спасителя, но само на него...
...на никой смъртен от нас не е обещавано...
Бихте ли извървели този път, като знаете, че ви е отказано предварително всичко, дори и правото да изкрещите "Лама сабатхани".... дори и надеждата да се върнете/стигнете по някакъв начин някъде...ще извървите ли пътя, или ще се оттеглите/няма да тръгнете ?

Ада и Рая са в самите нас. Изборът да извървим пътя е наш. А може би просто нямаме избор и трябва да извървим пътя. Независимо от това, на къде ще ни отведе.

п.п. като се замисля, в Ада може и да е толкова зле.

Христос возкресе!

I az sam hodila v Essens i drugi pudobni mesta
Im waiting for resurrection.

Rhanta Pei {instead of panta rhei}

Каква неподходяща асоциация направи само....
Връзката беше безумна...НО като няма какво друго по-умно да кажеш - това ще е...

...Субективна обективизация на реалността ?...

Ami az si mislq, 4e da, zashtoto e vazmojno, Moje bi,
da se slu4i 4udo i da se promeni tova, koeto e obeshtano ili
Ne e obeshtano.
Vse mi se struva, 4e horata sme sklonni da vqrvame
v 4udesa, razbira se ne vav vseki moment, no kato cqlo...
No tova si zavisi i ot 4oveka..
Hristos Voskrese!

Дали са в нас, или "Адът - това са другите"..или нещо трето, четвърто...

А ако изборът ни е това - как да извървим пътя ?

п.с. И аз като се замисля, в Ада едва ли е толкова зле - топло е, и винаги има огънче за заклети пушачи като мен.:)

Абстрактното има различни форми в конкретността. Анализът нерядко води до странни изводи в синтеза. :)

Хората сме склонни да вярваме в чудеса, да. И в приказки също. Изобщо сме склонни да вярваме.

Къде точно би се случило чудото - в обективното отвън, или в субективното вътре ? Ако между тях съществува граница ?

Хаха! Ама пък цигари няма да има

Amor Omnia Vincit

Всички вървят, заложено е, а вярващите са блажени...

О, аз вече съм стара за подобни начинания, мързи ме.
Ако знам, че ще се ходи до Ада, някак ще се примиря, че ще се размина и с Възкресението... хъм... всъщност, мога да се излъжа - стига да не ми е ясна крайната дестинация... иначе - не.
Искам тих, кротък и спокоен живот. Искам приятели, купони и задълбаване в 42. Искам повече точки чар, искам повече точки жизненост - да си се бия там с големия зелен гущер, и да не ме занимават с глупости и пътешествия.

Аз лично просто няма да тръгна, това исках да кажа с толкова много думи... хъм...

*счупеното носи щастие - на ортопедите*

остаряваш.....

А какви времена бяха - "Разтвориш ли ръцете за прегръдка, .." и т.н., и т.н

Аз бях. Струва си. Защото без да минеш оттам, е невъзможно да се тръгнеш да се изкачваш нагоре. Но това го разбираш по-късно. Когато си там, наистина няма надежда, нищо няма.

В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки

Преди време бях категорична, че само личен е изборът дали да си палач или жертва. Сега вече не съм така склонна да го твърдя с подобна самоувереност...

Може би Адът също дава смисъл - цитирам думите на една жена. От които лично аз подскочих. Понеже никога не съм смятала, че в болката има смисъл - поне доскоро. Вероятно декомпенсирам откъм горделивост :)

Остарявам, де, нали и аз това казвам?

Времената, като се замисля, винаги се делят на 'бяха' и 'бъдеще относително'. Факт е само, че миналото перманентно е в наличност, а бъдещето е крайно несигурно, че да се залага на него... хъм... докато не стане минало.

Следващия път, когато се озова в Ада, смятам дори да не си давам зор да излизам от него. Поне ми е ясно какво е.

*счупеното носи щастие - на ортопедите*