Първата кръв
32 отговора
1061 прегледа
Първата кръв
Днес стана ясно, че се е появила една съзнателна и последователна опозиция на стила, на играта, на личността на Роже Федерер. Първата от поне 116 седмици насам, когато Федерер пое водачеството в АТП и не го е пропуснал оттогава, фиксирайки рекордна разлика от втория и не оставяйки нито за момент съмнение в превъзходството си. Десетте загуби от 2004 и 2005 бяха винаги в следствие на почти магична комбинация от слаба форма, контузия, малшанс и от другата страна някой, играещ тениса на живота си, атакуващ непрекъснато и в крайна сметка печелещ с последни сили. Но никой не успя да повтори успеха си, никой не използва победата си срещу може би най-завършения тенисист в най-зрелия му период, за да стане лидер, дори някои не стигнаха до елита. Но ето, че дори най-влиятелната тенденция, най-решаващото явление в тениса, наред с играта на Лейвър и Сампрас, след като известно време прекършва всякаква опозиция само с новостта си, започва да се натъква на игровия стил, който е създаден с идеята да бъде алтернатива на основния, да руши неговите предимства и да ползва недостатъците му. Сампрас докато въвеждаше разрушителната си игра имаше от едната страна куп сходни нему състезатели, които играеха сервис-воле, бекхенд с една ръка, движеха се малко, но внимаваха в крачките, имаха специфична и профилирана игра, а от другата Агаси (или по-скоро Ник Болетиери) създаваха тениса, който беше пълен антипод на Сампрас - стил, който както се разбра, е с пъти по-скучен, нетехничен и вреден за играта. И ето, че щом като Пийт се отказа, всички започнаха да следват Агаси, а не него - още едно доказателство, че истински влителният и успял тенисист е Сампрас... И ето, че се нарои една тенденция, според която игра на мрежата беше мръсна дума, сервисът не беше най-важният удар, на играта липсваше страст, мисъл, липсваше автентичното, което е обединявало феновете около този спорт. С тезата ми как Хюит принуди тениса да се отвърне от началата си повечето тук са запознати - както и наблюдението, че Федерер е толкова велик не само за феновете си, но за всички, обичащи играта, именно с това, че наложи нов ред и малко по малко всеки започна да търси най-доброто от него, но съчетано със стил, който може да му бъде опозиция. Затова днешният ден е много важен за развитието на тениса. Разбра се, че е създаден един начин на игра, който е съзнателно търсената алтернатива на този на Федерер. Така се разбра и, че Роже е изправен пред своя кръстопът - дали ще се справи в тези нови условия и ще стане легенда от ранга на Пистъл Пийт или ще се превърне в един удължен вариант на лидерството на Хюит, който след истинското встъпване на Острието, изведнъж стана демоде. Разбира се, там има разни подробности като контузия, брак и т.н., но е факт, че както Лейтън изглеждаше непобедим, само за един момент той стана безпомощен, а така изгуби мястото си в историята.
Какви са причините Федерер да не намира пътя към победата срещу Надал? Как така най-умният тенисист на земята, който умее да се учи от всеки провал, повтаря едни и същи грешки? Защо най-доминиращият в тенис-елита изведнъж не може дори да се защитава? Как така уж "зомбираният" Федерер си губи нервите все срещу Рафа?
Най-важната разлика между двамата е, че Роже не използва оръжията си срещу Рафа, а вамосчето, макар и с по-малко достойнства, ги ползва по-ефективно точно срещу стила на Фед. Тони Надал ясно е наредил: непрекъснат лифт, гонене на всичко, игра само на бекхенда, сменяне на темпото - проста схема, която Рафаел изпълнява - първите две особености са му един вид присъщи, докато вторите две ги изпълнява особено много срещу Роже - и при наличието на изчистена и постоянна схема, която действа точно при такъв противник, никакви импровизации и индивидуални решения нямат смисъл. Отсреща Федерер може всичко, но да принудиш другия да сбърка три пъти е по-успешно и важно от това да направиш един бекхенд лоб между краката. :) Примерно отношението към ийзи точките веднага след сервис е симптоматично: Фед или прекалено много мисли и прави опит за контрапие, докато Рафа още седи на същото място или прекалено малко мисли, удря силно в уж опразнения корт (и обикновено на форхенд), а Рафа вече е тръгнал и не му е проблем да направи пасинг... Щом като дори в такива случаи Фед трябва много да мисли и бори, не се чувства комфортно, то той бива изтласкван от темпото на Надал. Испанецът обича някой да го атакува неподготвен, а при Роже често е така - той иска да бъде по-инициативният, само че така не обмисля атаките си и те стават неуспешни. Или пък, ако ги обмисли, става прекалено дефанзивен, защото не е свикнал с тази позиция и така ударите му са по-къси, с което предизвиква Надал да удря по ъглите и отново да печели. Като допълнение към това Роже, който по-бързо и ефикасно от всеки намира вярното решение в едно разиграване, доста често не знае какво да прави, чувства натиск - от една страна не трябва да рискува прекалено, от друга ако не го направи Надал ще се възползва веднага и така дори спечелени точки накрая биват орезилени. Към това трябва да се добави, че Федерер така и не свикна, че Надал е левичар и продължава да играе киковете си, апроучите, изобщо много от ударите, при които се търси бекхенд, на форхенда на Рафа. Това безспорно следва от факта, че Роже няма време да мисли, да се почувства свойски в мача - защото може да има по-разнообразни или по-силови, с по-добър сервис/форхенд/бекхенд тенисисти, но никой както Надал не успява да пресира постоянно, да пречи на чуждата доминация. А това се оказва явно по-важно от това примерно да можеш както Любичич, или Родик да имаш геймове, в които мачкаш, но пък в другите да оставиш Федерер да те мачка - защото моментите, в които мачка, Фед ги ползва, за да намери противодействие при ретур - и го прави, защото винаги има такива възможности и той се възползва от тях. При Рафа темпото е постоянно и с повтарящи се мотиви - ето това е срив в системата. Да, но имаме и Хюит, който е най-безпомощен срещу швейцареца - просто, защото неговата защита е далеч по-елементарна - той връща, а не мисли как да принуждава другите да грешат, той не ползва толкова лифт, той не е дори вече и толкова бърз. Следователно това е възможната алтернатива на стила на Федерер - атакуваща защита, т.е. защита, която не само връща топката, а и я прави все по-неудобна. Да не забравяме, че за да показва висшия си пилотаж, Федерер се осланя на евтини точки, на бързи разигравания и единични удари - това обаче много рядко се получава срещу Рафа и така геният става обикновен тенисист, правещ много грешки и нямащ визия за играта. Намеренията на Федерер са такива, че не изискват отговор - а Рафа го намира почти винаги - и именно това са моментите, когато психиката на шампиона увисва - той знае, че е направил много, но това не му стига, той се ядосва, почва да използва груба сила и така хем губи точката, хем се изнервя - да кажем за някои уинъри Фед трябва да излезе от корта, но изневиделица се появява Надал и това е двойна победа, защото освен че печели точката, удря доста мощно по самочувствието на световния номер едно, който започва да се съмнява в себе си. Да не забравяме, че тенисът е повече от всичко психология, следователно сривът в самочувствието е по-пагубен от всяко техническо неумение. Липсата на уважение, непукизмът, които показва Надал - всичко това сякаш копира Хюит срещу Сампрас и за аристократично настроения Федерер е причина да не разкрива потенциала си.
Според мен Роже, който повече от всеки друг е отмъстителен и злопаметен, а освен това и не прощава никому, ще намери своето решение за проблема "Надал". Нека не забравяме, че когато швейцарецът отпусне ръката и всичките му намерения станат реалност, той е непобедим все още от никого на никоя настилка - в това отношение е единствен и единствен ще си остане. Така че въпросът е Фед да съумее да влезе в двубоя не със страховете си, не с прекалено много или прекалено малко мислене, ами със същото самочувствие и спокойствие както навлиза във всеки друг двубой. Оттам нататък знаем на какво е способен Федерер. Самият Надал никога няма да го призная за тенисист, който е способен на такова поддържане на форма, съчетано с психиката на шампион и постоянното анализиране на играта, така че въпреки петте му години предимство пред Федерер, неговата перспектива е по-малка. Дотогава обаче куп рекорди и важни титли на Роже ще бъдат опропастени. Нищо; което не ни убива, ни прави по-силни.
пп Колкото до днешния мач, той беше повторение на полуфинала на Ролан Гарос. Първият сет, който за малко не бе изгубен на нула, Роже го изгуби предварително - влезе със страхотно напрежение в двубоя, не знаеше какво да прави и явно изчака да бъде разгромен, за да се отпусне. Това уж трябваше да стане във втория сет, но се получи само в сервис-геймовете му, където почна да сервива по-добре и стигна до някои чийп пойнтс. Разликата беше, че на сервиса на Надал беше трагичен - и нормално при първата възможност за испанеца, той проби Фед и сервираше при 5-4 - тука най-накрая видяхме повече характер и типичен Федерер - обрат, изключителна игра в тайбрека и заслужена победа. В третия сет тъкмо проби в единствения гейм, когато Надал беше безпомощен и тогава цигането викна физиотерапевт против правилата - това разконцентрира Роже, той от 40-15 изведнъж се срина и нещата пак се наклониха към Рафа. После в най-деликатната част от един сет - първо 3-3 - сервис на Надал, Роже печели великолепно разиграване, надъхва се, но не конвертира точката си за пробив. После глупави грешки и мачът дефакто е решен. А в четвъртия сет същите нерви и безпомощност, макар че направи втория най-велик обрат в един мач от няколко години насам. Първият е пак негов, срещу Банди в Шанхай ;). Да наваксаш два пробива и нищо, после да върнеш при 6-5 от 0-40 гейма и нищо, в тайбрека два минибрека преднина и нищо, ето това е страх и несигурност. Факт е, че ако не беше тая хитрост в третия сет, Фед щеше да вземе сета и може би мача. Факт е, че Надал изобщо не беше честен с тази пауза, както и с постоянните разговори с Тони Надал. Факт е, че Острието направи страхотни неща, посилни само на него. Но е факт също и, че отново не го видяхме в познатата светлина и официално придоби комплекс от Рафа.
-
Какви са причините Федерер да не намира пътя към победата срещу Надал? Как така най-умният тенисист на земята, който умее да се учи от всеки провал, повтаря едни и същи грешки? Защо най-доминиращият в тенис-елита изведнъж не може дори да се защитава? Как така уж "зомбираният" Федерер си губи нервите все срещу Рафа?
Най-важната разлика между двамата е, че Роже не използва оръжията си срещу Рафа, а вамосчето, макар и с по-малко достойнства, ги ползва по-ефективно точно срещу стила на Фед. Тони Надал ясно е наредил: непрекъснат лифт, гонене на всичко, игра само на бекхенда, сменяне на темпото - проста схема, която Рафаел изпълнява - първите две особености са му един вид присъщи, докато вторите две ги изпълнява особено много срещу Роже - и при наличието на изчистена и постоянна схема, която действа точно при такъв противник, никакви импровизации и индивидуални решения нямат смисъл. Отсреща Федерер може всичко, но да принудиш другия да сбърка три пъти е по-успешно и важно от това да направиш един бекхенд лоб между краката. :) Примерно отношението към ийзи точките веднага след сервис е симптоматично: Фед или прекалено много мисли и прави опит за контрапие, докато Рафа още седи на същото място или прекалено малко мисли, удря силно в уж опразнения корт (и обикновено на форхенд), а Рафа вече е тръгнал и не му е проблем да направи пасинг... Щом като дори в такива случаи Фед трябва много да мисли и бори, не се чувства комфортно, то той бива изтласкван от темпото на Надал. Испанецът обича някой да го атакува неподготвен, а при Роже често е така - той иска да бъде по-инициативният, само че така не обмисля атаките си и те стават неуспешни. Или пък, ако ги обмисли, става прекалено дефанзивен, защото не е свикнал с тази позиция и така ударите му са по-къси, с което предизвиква Надал да удря по ъглите и отново да печели. Като допълнение към това Роже, който по-бързо и ефикасно от всеки намира вярното решение в едно разиграване, доста често не знае какво да прави, чувства натиск - от една страна не трябва да рискува прекалено, от друга ако не го направи Надал ще се възползва веднага и така дори спечелени точки накрая биват орезилени. Към това трябва да се добави, че Федерер така и не свикна, че Надал е левичар и продължава да играе киковете си, апроучите, изобщо много от ударите, при които се търси бекхенд, на форхенда на Рафа. Това безспорно следва от факта, че Роже няма време да мисли, да се почувства свойски в мача - защото може да има по-разнообразни или по-силови, с по-добър сервис/форхенд/бекхенд тенисисти, но никой както Надал не успява да пресира постоянно, да пречи на чуждата доминация. А това се оказва явно по-важно от това примерно да можеш както Любичич, или Родик да имаш геймове, в които мачкаш, но пък в другите да оставиш Федерер да те мачка - защото моментите, в които мачка, Фед ги ползва, за да намери противодействие при ретур - и го прави, защото винаги има такива възможности и той се възползва от тях. При Рафа темпото е постоянно и с повтарящи се мотиви - ето това е срив в системата. Да, но имаме и Хюит, който е най-безпомощен срещу швейцареца - просто, защото неговата защита е далеч по-елементарна - той връща, а не мисли как да принуждава другите да грешат, той не ползва толкова лифт, той не е дори вече и толкова бърз. Следователно това е възможната алтернатива на стила на Федерер - атакуваща защита, т.е. защита, която не само връща топката, а и я прави все по-неудобна. Да не забравяме, че за да показва висшия си пилотаж, Федерер се осланя на евтини точки, на бързи разигравания и единични удари - това обаче много рядко се получава срещу Рафа и така геният става обикновен тенисист, правещ много грешки и нямащ визия за играта. Намеренията на Федерер са такива, че не изискват отговор - а Рафа го намира почти винаги - и именно това са моментите, когато психиката на шампиона увисва - той знае, че е направил много, но това не му стига, той се ядосва, почва да използва груба сила и така хем губи точката, хем се изнервя - да кажем за някои уинъри Фед трябва да излезе от корта, но изневиделица се появява Надал и това е двойна победа, защото освен че печели точката, удря доста мощно по самочувствието на световния номер едно, който започва да се съмнява в себе си. Да не забравяме, че тенисът е повече от всичко психология, следователно сривът в самочувствието е по-пагубен от всяко техническо неумение. Липсата на уважение, непукизмът, които показва Надал - всичко това сякаш копира Хюит срещу Сампрас и за аристократично настроения Федерер е причина да не разкрива потенциала си.
Според мен Роже, който повече от всеки друг е отмъстителен и злопаметен, а освен това и не прощава никому, ще намери своето решение за проблема "Надал". Нека не забравяме, че когато швейцарецът отпусне ръката и всичките му намерения станат реалност, той е непобедим все още от никого на никоя настилка - в това отношение е единствен и единствен ще си остане. Така че въпросът е Фед да съумее да влезе в двубоя не със страховете си, не с прекалено много или прекалено малко мислене, ами със същото самочувствие и спокойствие както навлиза във всеки друг двубой. Оттам нататък знаем на какво е способен Федерер. Самият Надал никога няма да го призная за тенисист, който е способен на такова поддържане на форма, съчетано с психиката на шампион и постоянното анализиране на играта, така че въпреки петте му години предимство пред Федерер, неговата перспектива е по-малка. Дотогава обаче куп рекорди и важни титли на Роже ще бъдат опропастени. Нищо; което не ни убива, ни прави по-силни.
пп Колкото до днешния мач, той беше повторение на полуфинала на Ролан Гарос. Първият сет, който за малко не бе изгубен на нула, Роже го изгуби предварително - влезе със страхотно напрежение в двубоя, не знаеше какво да прави и явно изчака да бъде разгромен, за да се отпусне. Това уж трябваше да стане във втория сет, но се получи само в сервис-геймовете му, където почна да сервива по-добре и стигна до някои чийп пойнтс. Разликата беше, че на сервиса на Надал беше трагичен - и нормално при първата възможност за испанеца, той проби Фед и сервираше при 5-4 - тука най-накрая видяхме повече характер и типичен Федерер - обрат, изключителна игра в тайбрека и заслужена победа. В третия сет тъкмо проби в единствения гейм, когато Надал беше безпомощен и тогава цигането викна физиотерапевт против правилата - това разконцентрира Роже, той от 40-15 изведнъж се срина и нещата пак се наклониха към Рафа. После в най-деликатната част от един сет - първо 3-3 - сервис на Надал, Роже печели великолепно разиграване, надъхва се, но не конвертира точката си за пробив. После глупави грешки и мачът дефакто е решен. А в четвъртия сет същите нерви и безпомощност, макар че направи втория най-велик обрат в един мач от няколко години насам. Първият е пак негов, срещу Банди в Шанхай ;). Да наваксаш два пробива и нищо, после да върнеш при 6-5 от 0-40 гейма и нищо, в тайбрека два минибрека преднина и нищо, ето това е страх и несигурност. Факт е, че ако не беше тая хитрост в третия сет, Фед щеше да вземе сета и може би мача. Факт е, че Надал изобщо не беше честен с тази пауза, както и с постоянните разговори с Тони Надал. Факт е, че Острието направи страхотни неща, посилни само на него. Но е факт също и, че отново не го видяхме в познатата светлина и официално придоби комплекс от Рафа.
-
Re: Първата кръв
Страхотно си анализирал тенденциозните вече победи на Надал и като цяло причините поради които се получават.При първата победа на Рафа никой не би си помислил, че ще последват още, че и последователни.Мен ме интересува, защо се получава така.Единствената победа на Роже миналата година в Маями въпреки, че беше много измъчена си беше супер, но още тогава се видя, че Надал ще създава проблеми и в бъдеще.
Един от проблемите на Фед(срещу Надал) си е психиката и това е безспорно, просто Роже е свикнал той да води играта, да доминира и най- вече да респектира противника, което му носи 99% успеваемост в мачовете срещу други тенисисти. Както знаем той започва трудно, разучава играта на човека срещу себе си, избира си тактика някой път това му коства някой друг гейм, но това никога не е фатално за сета.Срещу Рафа обаче това трудно навлизане в мача коства цял сет.Имам чувството, че Фед още не е осъзнал, че Рафа може да го бие всеки път по един и същ начин, защото този мач си беше повторение на РГ2005.Явно е просто, Федерер че няма тактика срещу Надал, как да играеш срещу тенисист, който знае всичко за играта ти, разчита на заучени схеми, защото той точно това прави, играе точно както са му казали без да импровизира, понеже срещу Роже импровизациите в повечето случаи се плащат.
Как трябва да играе Федерер за да победи нахъсания тийн?
На първо място най- после трябва да свикне, че играе срещу левичар!По едно време напипа как да му вкарва сервиза, в тялото така че да не може да отвори добре хвата за бекхенд-а, на мрежата си е брилянтен.Защо в първия сет реши да се надиграват с Надал от основната линия!???
На това не му се вика предварително изградена стратегия, като добавим и липсата на тренер(който и без това не му върши работа) незнам как ги е мислил нещата или по скоро защо не ги е мислил нещата е въроса.
Аз реално си мислех и вярвах, че този път ще разбие каръка и ще победи, ще има хъс няма да покаже нерви, а от там непредизвикани грешки, но не!Защото Родж си му подари отново мача.А тези подсказки с Тонито Надал,защо ли ми приличат на мъжкия вариант на Маша Шарапова.То не бяха нарочни мед паузи то не беше подсказване, как няма да се наруши ритъма на Фед.Защото аз никога на съм видяла Федерер и няма да го видя колкото и напечено да е положението и критичен момента да прилага такива шмекерства за едно пръстче айде мад пауза и спечелен сет.То си проличава кой е номер едно не само като игра и излъчване, но и като поведение.
Много се изговори за мачовете на Рафа Надал и Федерер и въпреки вече тенденциозния негативен баланс за Роже аз вярвам,че той ще се пребори както с психологическите така и с тактическите проблеми, ще разкрие целия си оромен потенциал и качества, и ще покаже супер игра лишена от нерви и сривове, игра с много самочувствие, защото то е с голямо покритие- това на световен номер едно!
Давай Фед!
"Yes, they are Elves,and they say that you breathe so loud they could shoot you in the dark."
Един от проблемите на Фед(срещу Надал) си е психиката и това е безспорно, просто Роже е свикнал той да води играта, да доминира и най- вече да респектира противника, което му носи 99% успеваемост в мачовете срещу други тенисисти. Както знаем той започва трудно, разучава играта на човека срещу себе си, избира си тактика някой път това му коства някой друг гейм, но това никога не е фатално за сета.Срещу Рафа обаче това трудно навлизане в мача коства цял сет.Имам чувството, че Фед още не е осъзнал, че Рафа може да го бие всеки път по един и същ начин, защото този мач си беше повторение на РГ2005.Явно е просто, Федерер че няма тактика срещу Надал, как да играеш срещу тенисист, който знае всичко за играта ти, разчита на заучени схеми, защото той точно това прави, играе точно както са му казали без да импровизира, понеже срещу Роже импровизациите в повечето случаи се плащат.
Как трябва да играе Федерер за да победи нахъсания тийн?
На първо място най- после трябва да свикне, че играе срещу левичар!По едно време напипа как да му вкарва сервиза, в тялото така че да не може да отвори добре хвата за бекхенд-а, на мрежата си е брилянтен.Защо в първия сет реши да се надиграват с Надал от основната линия!???
На това не му се вика предварително изградена стратегия, като добавим и липсата на тренер(който и без това не му върши работа) незнам как ги е мислил нещата или по скоро защо не ги е мислил нещата е въроса.
Аз реално си мислех и вярвах, че този път ще разбие каръка и ще победи, ще има хъс няма да покаже нерви, а от там непредизвикани грешки, но не!Защото Родж си му подари отново мача.А тези подсказки с Тонито Надал,защо ли ми приличат на мъжкия вариант на Маша Шарапова.То не бяха нарочни мед паузи то не беше подсказване, как няма да се наруши ритъма на Фед.Защото аз никога на съм видяла Федерер и няма да го видя колкото и напечено да е положението и критичен момента да прилага такива шмекерства за едно пръстче айде мад пауза и спечелен сет.То си проличава кой е номер едно не само като игра и излъчване, но и като поведение.
Много се изговори за мачовете на Рафа Надал и Федерер и въпреки вече тенденциозния негативен баланс за Роже аз вярвам,че той ще се пребори както с психологическите така и с тактическите проблеми, ще разкрие целия си оромен потенциал и качества, и ще покаже супер игра лишена от нерви и сривове, игра с много самочувствие, защото то е с голямо покритие- това на световен номер едно!
Давай Фед!
"Yes, they are Elves,and they say that you breathe so loud they could shoot you in the dark."
, но аз си мисля едно нещо, след като изгледах вчерашния мач - Роджър ще вземе мярката на Рафа в един много болезнен за испанчето момент - няма непобедими хора, Ролан Гарос ще го докаже
в отговор на alessandron
#5
Re: Спокойно
айде швейцарския кравар падна ........................... ахахахаххахахахахахахах
супер яко.............
We are the champions
супер яко.............
We are the champions
Re: Първата кръв
май швейцарецът си го имаше този комплекс още отпреди вчерашния мач. на корта се появи един пълен със задръжки федерер, а не печелещият без съмнения срещу всеки друг тенисист в света, уверен в себе си федерер. та той беше толкова пренапрегнат и притеснен още от първата точка на мача и не можа да преодолее това до самия край, с изключение на някои разигравания и отделни сервиз геймове, които спечели "суверенно" :) краката му въобще не го слушаха в безброй ситуации. освен това съм убедена, че той прекрасно знае, че трябва да играе на бекхенда на надал, вместо да храни форхенда му, очевидно е защо, само че когато нервите те завладеят, всякакви тактически концепции губят приложимост. всеки от нас е играл мачове, независимо на какво ниво, и такива ситуации са му се случвали със сигурност.
а какво показва надал. един наистина много добър за играта на червено форхенд, с който може да прави и чудесни минаващи удари, чувствително по-слаби бекхенд и сервиз, не кой знае какви волета, гонене до дупка и 1000%-ова вяра в себе си. само че надал не трябва да го разглеждаме като константа - вярата издига играта му на това ниво, но колко време ще бъде способен да поддържа подобна психологическа нагласа...а и вчера се видя, че той се пропуква и прави грешки. просто роже не съумя да вземе нещата в свои ръце. а беше съвсем близо до победа с 3/2 сета, особено след 4/2 в тайбрека. гледайки позитивно на нещата, би трябвало да бъде горд със себе си, че почти успя да обърне четвъртия сет след демонстрациите на нерви и отчаяние в неговото начало.
иначе бях изненадана от нагласата на федерер, явно погрешно пренесена от другите мачове, че за да спечели една точка ще му е необходим един фамозен удар и евентуално най-много още едно протоколно воле. някакси не разбра, че срещу надал трябва да се поизпоти. погрешно навлизаше в битки от основната линия срещу испанеца, когато нямаше предимство или нямаше изглед да спечели предимство в разиграването, стоейки на два метра зад основната линия. често пъти пък, след като по един или друг начин вече бе придобил предимство като че ли го домързяваше да изиграе с максимална концентация топката до края, а знаем надал на какво е способен, когато трябва да спасява изгубени топки.
само исках да попитам - в какво се изразява сменянето на темпото в игровата схема на надал срещу федерер? само в това да вика физиотерапевта като получи пробив ли? щото аз не забелязах по друг начин да се опитва да смени темпото...не знам
иначе успех на федерер в следващите турнири на червено и дано ако на гароса се стигне до нов мач с рафа, да не се предаде на нервите и да затвори устите на всички, които твърдят, че играта му не е подходяща за червените кортове.
а какво показва надал. един наистина много добър за играта на червено форхенд, с който може да прави и чудесни минаващи удари, чувствително по-слаби бекхенд и сервиз, не кой знае какви волета, гонене до дупка и 1000%-ова вяра в себе си. само че надал не трябва да го разглеждаме като константа - вярата издига играта му на това ниво, но колко време ще бъде способен да поддържа подобна психологическа нагласа...а и вчера се видя, че той се пропуква и прави грешки. просто роже не съумя да вземе нещата в свои ръце. а беше съвсем близо до победа с 3/2 сета, особено след 4/2 в тайбрека. гледайки позитивно на нещата, би трябвало да бъде горд със себе си, че почти успя да обърне четвъртия сет след демонстрациите на нерви и отчаяние в неговото начало.
иначе бях изненадана от нагласата на федерер, явно погрешно пренесена от другите мачове, че за да спечели една точка ще му е необходим един фамозен удар и евентуално най-много още едно протоколно воле. някакси не разбра, че срещу надал трябва да се поизпоти. погрешно навлизаше в битки от основната линия срещу испанеца, когато нямаше предимство или нямаше изглед да спечели предимство в разиграването, стоейки на два метра зад основната линия. често пъти пък, след като по един или друг начин вече бе придобил предимство като че ли го домързяваше да изиграе с максимална концентация топката до края, а знаем надал на какво е способен, когато трябва да спасява изгубени топки.
само исках да попитам - в какво се изразява сменянето на темпото в игровата схема на надал срещу федерер? само в това да вика физиотерапевта като получи пробив ли? щото аз не забелязах по друг начин да се опитва да смени темпото...не знам
иначе успех на федерер в следващите турнири на червено и дано ако на гароса се стигне до нов мач с рафа, да не се предаде на нервите и да затвори устите на всички, които твърдят, че играта му не е подходяща за червените кортове.
Re: Първата кръв
Е разбира се, че още в Маями 2005 стана ясно, че това е тенисистът, срещу когото Роже (ще) има проблеми, но сега вече това е реална заплаха за водачеството му, при това се оказа постоянно, а не временно явление.
Дам, 3-0 в тайбрека след две чудесни разигравания на сервис на Рафа, после 4-2 с перфектния ретур и в крайна сметка нищо. Същият Роже, който е специалист по отразяването на брекпойнти, сега при първия мачпойнт на Надал веднага се предаде. :( Федерер, който почна обрата си срещу Багдатис на АО именно след като обърна кипъреца от 40-0 на негов сервис при 6-5 гейма, сега стигна до равенство и после пак се предаде... Определено това е симптом.
Ами имах предвид, че в определени моменти от мача Рафа дава вид, че се защитава и после включва форхенда по-агресивно, което съвсем затруднява Фед, който не знае дали е в позиция за офанзива или защита. А играта на Роже по принцип е най-неудобна за клей, просто такава е спецификата й, но е дотолкова универсална и без слабо място, че може да има успех и на землената, стига психологически Фед да не изпитва бариери като срещу Надал. Във всеки случай Острието не е играч "за трева", както се опитват да кажат, макар че именно на трева е най-убедителен.
Дам, 3-0 в тайбрека след две чудесни разигравания на сервис на Рафа, после 4-2 с перфектния ретур и в крайна сметка нищо. Същият Роже, който е специалист по отразяването на брекпойнти, сега при първия мачпойнт на Надал веднага се предаде. :( Федерер, който почна обрата си срещу Багдатис на АО именно след като обърна кипъреца от 40-0 на негов сервис при 6-5 гейма, сега стигна до равенство и после пак се предаде... Определено това е симптом.
Ами имах предвид, че в определени моменти от мача Рафа дава вид, че се защитава и после включва форхенда по-агресивно, което съвсем затруднява Фед, който не знае дали е в позиция за офанзива или защита. А играта на Роже по принцип е най-неудобна за клей, просто такава е спецификата й, но е дотолкова универсална и без слабо място, че може да има успех и на землената, стига психологически Фед да не изпитва бариери като срещу Надал. Във всеки случай Острието не е играч "за трева", както се опитват да кажат, макар че именно на трева е най-убедителен.
Re: Първата кръв
Роже определено е комплексен тенисист играещ добре на всяка една настилка, още не разбирам как може да има хора които да твърдят, че не бил добър на клей! дрън-дрън
"Yes, they are Elves,and they say that you breathe so loud they could shoot you in the dark."
"Yes, they are Elves,and they say that you breathe so loud they could shoot you in the dark."
Re: Първата кръв
е пролята от новият Джон Рамбо! хехе, гот се получи :))
Значи успях едва снощи и днес на части да изгледам финала и ще кажа какво мисля накратко. Според мен тук на този финал Федерер имаше идеалният момент да нанесе поражение на Рафа и то на много невралгично и болезнено за него място... А и Надал не е във формата си от миналата година, личи си, че още не е навлязъл в убийственият си ритъм, особено за клей настилката. Но явно е станал по-мъдър и знае кога да натисне, знае кога са най-важните точки и тогава е най-концентриран...
Това което ме същисва в тяхното съперничество е, че Надал лекува Федерер с неговите лекарства (както е популярно да се казва), а именно:
1) Печели важните точки
2) Създава впечатлението, че по всяко време може да натисне и пробие подаването на Роже. Разбира се това не е точно така, но резултатите показват, че Надал пробива Федерер в много важни и невралгични моменти.
3) Има увереността, че може да се върне и от 0-40?!
Само за пример ще дам началото на втория сет когато Федерер сервираше, имаше 40-0 и въпреки това бе пробит след като Рафа записа 5 последователни точки?!
Още един пример: първи мачбол и Рафа веднага в атака, мощен форхенд по линията на бекхенд страната на Фед и всичко приключи...
Иначе една от причините за успеха на Надал над Фед която тук не е спомената (освен психологията на мачовете и създаденият комплекс от Фед спрямо Рафа и от самата игра и удари на вамосчето които са неудобни за игровата постановка на швейцареца които са споменати вече) е това, че Надал има способността да поддържа едно темо и една игра в рамките на цял един мач, дори и този мач да продължи 4 или 5 часа, той просто си играе неговото и се придържа към него. Докато Федерер има тази слабост да понижава нивото си, да изпада в глухи моменти (това важи по принцип и си е негова слабост, не се проявява само в мачовете му срещу Надал, но никой друг като Рафаел не се възползва така добре от това) и да прави много ънфорси и мисшотс. И докато Фед се осъзнае и навлезе на 100% в мача вече е загубил сет или два... Показателен е първият сет когато имаше реалната опасност да го загуби на нула... После игра много силно в края на втория сет (при 4-5 и сервис на Рафа се завърна иначе можеше да загуби и с 0-3 сета) и началото на третия и какво стана? Изведнъж пак същите грешки и несигурност и Рафа не само направи веднага ри-брейк, но и поведе след това с 2-1.
Рано или късно тази негативна серия на Федерер ще спре, няма начин просто. И тогава ще ми е любопитно дали ако Надал загуби един мач от него (особено ако е на клей, но това последното за клея не го вярвам и не виждам как реално ще стане) ще се получи някакъв психологически и игрови срив или ще има редуващи се победи/загуби и за двамата с периодичен успех, както бе между Сампрас и Агаси, макар че там Пийт печелеше най-ваажните мачове.
Любопитно ми е какво ще се получи ако двамата застанат на финала на Мелбърн (особено) и US Open. Ето това ще са кардинално важни мачове за бъдещето на Федерер и полетът му над рекордите. Ако там Надал го пробие, то със сигурност ще го измести от световният връх и ще стане велик шампион, ако ли не то просто Рафа ще бъде новият Гуга, даже по-велик от него, но само до там.
Grazie e Onore, Leoni!
хехе, гот се получи :))
Значи успях едва снощи и днес на части да изгледам финала и ще кажа какво мисля накратко. Според мен тук на този финал Федерер имаше идеалният момент да нанесе поражение на Рафа и то на много невралгично и болезнено за него място... А и Надал не е във формата си от миналата година, личи си, че още не е навлязъл в убийственият си ритъм, особено за клей настилката. Но явно е станал по-мъдър и знае кога да натисне, знае кога са най-важните точки и тогава е най-концентриран...
Това което ме същисва в тяхното съперничество е, че Надал лекува Федерер с неговите лекарства (както е популярно да се казва), а именно:
1) Печели важните точки
2) Създава впечатлението, че по всяко време може да натисне и пробие подаването на Роже. Разбира се това не е точно така, но резултатите показват, че Надал пробива Федерер в много важни и невралгични моменти.
3) Има увереността, че може да се върне и от 0-40?!
Само за пример ще дам началото на втория сет когато Федерер сервираше, имаше 40-0 и въпреки това бе пробит след като Рафа записа 5 последователни точки?!
Още един пример: първи мачбол и Рафа веднага в атака, мощен форхенд по линията на бекхенд страната на Фед и всичко приключи...
Иначе една от причините за успеха на Надал над Фед която тук не е спомената (освен психологията на мачовете и създаденият комплекс от Фед спрямо Рафа и от самата игра и удари на вамосчето които са неудобни за игровата постановка на швейцареца които са споменати вече) е това, че Надал има способността да поддържа едно темо и една игра в рамките на цял един мач, дори и този мач да продължи 4 или 5 часа, той просто си играе неговото и се придържа към него. Докато Федерер има тази слабост да понижава нивото си, да изпада в глухи моменти (това важи по принцип и си е негова слабост, не се проявява само в мачовете му срещу Надал, но никой друг като Рафаел не се възползва така добре от това) и да прави много ънфорси и мисшотс. И докато Фед се осъзнае и навлезе на 100% в мача вече е загубил сет или два... Показателен е първият сет когато имаше реалната опасност да го загуби на нула... После игра много силно в края на втория сет (при 4-5 и сервис на Рафа се завърна иначе можеше да загуби и с 0-3 сета) и началото на третия и какво стана? Изведнъж пак същите грешки и несигурност и Рафа не само направи веднага ри-брейк, но и поведе след това с 2-1.
Рано или късно тази негативна серия на Федерер ще спре, няма начин просто. И тогава ще ми е любопитно дали ако Надал загуби един мач от него (особено ако е на клей, но това последното за клея не го вярвам и не виждам как реално ще стане) ще се получи някакъв психологически и игрови срив или ще има редуващи се победи/загуби и за двамата с периодичен успех, както бе между Сампрас и Агаси, макар че там Пийт печелеше най-ваажните мачове.
Любопитно ми е какво ще се получи ако двамата застанат на финала на Мелбърн (особено) и US Open. Ето това ще са кардинално важни мачове за бъдещето на Федерер и полетът му над рекордите. Ако там Надал го пробие, то със сигурност ще го измести от световният връх и ще стане велик шампион, ако ли не то просто Рафа ще бъде новият Гуга, даже по-велик от него, но само до там.
Grazie e Onore, Leoni!
в отговор на Diavolo Rossonero
#11
Re: Първата кръв
Здравейте. Боже каква страхотна дискусия сте направили. Чак ме заразихте и аз да се включа.
След като умрях от яд, гледайки финала в Монте Карло, ми стана мъчно за моя кумир и реших да изгледам запис на един мач, в който побеждава, за да ми мине малко. И си пуснах мача му срещу Давиденко на АО тази година.
Знаете там настилката не е от най-бързите и все пак мачовете в Монте Карло ми се струваха на забавен каданс в сравнение с астралийските. Въпреки това Дав и Фед правеха дълги разигравания. Дав се слави със своята стабилност от осн. линия, но половината от спечелените от Фед дълги разигравания бяха резултат от грешки на Дав и понеже бях под непосредствените впечатления от мача с Надал, всеки път си представях какво би направил Рафа на мястото на Дав - е, трябва да ви кажа, че почти 100 % от случаите испанецът щеше да завърши разиграването и то с някой от неспасяемите си пасиншотове.
много е трудно да се играе срещу някой който ти връща топка, която ти си решил, че вече ти е донесла точката, да не говорим какво става като успее да го направи по два три пъти - кой би могъл да задържи концентрацията си при това положение. Аз поне като усетя, че правя уинър и преставам да играя, и ако преценката ми е грешна, като ми го върнат, съм мат. А представяте ли си Роджър - който би трябвало да е сто пъти по-сигурен като реши, че прави уинър - и онзи отсреща вземе, че му го върне, и още веднъж и още веднъж...
Все си мисля, че ключът срещу Рафа е излизането на мрежата, не на всяка цена като Хенман и Роседски, но далеч по-често отколкото го правеше Фед на този финал. То вярно, че и волетата му нещо ги нямаше, но това е моментно състояние, обикновено е цар.
Много ми се иска да му натрие носа на Надал, когото уважавам заради силата, издържливостта, желязната психика, хъса за игра, но не си падам по този стил на игра и искам стилът на Фед да възтържествува.
След като умрях от яд, гледайки финала в Монте Карло, ми стана мъчно за моя кумир и реших да изгледам запис на един мач, в който побеждава, за да ми мине малко. И си пуснах мача му срещу Давиденко на АО тази година.
Знаете там настилката не е от най-бързите и все пак мачовете в Монте Карло ми се струваха на забавен каданс в сравнение с астралийските. Въпреки това Дав и Фед правеха дълги разигравания. Дав се слави със своята стабилност от осн. линия, но половината от спечелените от Фед дълги разигравания бяха резултат от грешки на Дав и понеже бях под непосредствените впечатления от мача с Надал, всеки път си представях какво би направил Рафа на мястото на Дав - е, трябва да ви кажа, че почти 100 % от случаите испанецът щеше да завърши разиграването и то с някой от неспасяемите си пасиншотове.
много е трудно да се играе срещу някой който ти връща топка, която ти си решил, че вече ти е донесла точката, да не говорим какво става като успее да го направи по два три пъти - кой би могъл да задържи концентрацията си при това положение. Аз поне като усетя, че правя уинър и преставам да играя, и ако преценката ми е грешна, като ми го върнат, съм мат. А представяте ли си Роджър - който би трябвало да е сто пъти по-сигурен като реши, че прави уинър - и онзи отсреща вземе, че му го върне, и още веднъж и още веднъж...
Все си мисля, че ключът срещу Рафа е излизането на мрежата, не на всяка цена като Хенман и Роседски, но далеч по-често отколкото го правеше Фед на този финал. То вярно, че и волетата му нещо ги нямаше, но това е моментно състояние, обикновено е цар.
Много ми се иска да му натрие носа на Надал, когото уважавам заради силата, издържливостта, желязната психика, хъса за игра, но не си падам по този стил на игра и искам стилът на Фед да възтържествува.
в отговор на Federerfbg
#12
Re: Първата кръв
Е ти си избрал точно мача, в който Фед за малко да загуби и игра безобразно. :) Да си беше пуснал примерно срещу Хаас, това си остава най-добрия мач за годината все още. :)
А иначе съм го писал това, че Фед смята, че е приключил разиграването и едно ново връщане го обезкуражава. При това за мен това има най-вече психологически ефект, защото той игрово може да се регенерира, но мисълта, че се бори за евтини точки, е потискаща за Острието.
За играта на мрежа - ами и да, и не... Безспорно това е начинът да се противодейства на дългите разигравания от осн. линия, но:
1. Не е единственото - примерно има един специфичен за Фед удар, при който стъпва с единия крак по-силно и насочва топката точно по сбглобката на линията неспасяемо. Това вече няма как да се върне, но за да стане, трябва Роже да се е настроил, да помисли как да включи този удар... Употребата на контрапиета, на къси топки - все неща, които могат да остават без отговор, но само когато Фед се отпусне и си играе играта.
2. Трябва да има условия за това - и тук идва единственият слаб момент на Роже по отношение на играта на мрежа - той има перфектни волета, природен усет за това къде отива топката, coverage-а му също е чудесен, но апроуч-ударите му често са слабички. Един вид предизвиква другия за пасинг, а при играта на мрежа поне 60% от работата трябва да си я свършил с подготовката на атаката. Което пък води до извода, че Рафа не му дава толкова често да се възползва от този компонент.
А иначе съм го писал това, че Фед смята, че е приключил разиграването и едно ново връщане го обезкуражава. При това за мен това има най-вече психологически ефект, защото той игрово може да се регенерира, но мисълта, че се бори за евтини точки, е потискаща за Острието.
За играта на мрежа - ами и да, и не... Безспорно това е начинът да се противодейства на дългите разигравания от осн. линия, но:
1. Не е единственото - примерно има един специфичен за Фед удар, при който стъпва с единия крак по-силно и насочва топката точно по сбглобката на линията неспасяемо. Това вече няма как да се върне, но за да стане, трябва Роже да се е настроил, да помисли как да включи този удар... Употребата на контрапиета, на къси топки - все неща, които могат да остават без отговор, но само когато Фед се отпусне и си играе играта.
2. Трябва да има условия за това - и тук идва единственият слаб момент на Роже по отношение на играта на мрежа - той има перфектни волета, природен усет за това къде отива топката, coverage-а му също е чудесен, но апроуч-ударите му често са слабички. Един вид предизвиква другия за пасинг, а при играта на мрежа поне 60% от работата трябва да си я свършил с подготовката на атаката. Което пък води до извода, че Рафа не му дава толкова често да се възползва от този компонент.
в отговор на Diavolo Rossonero
#13
Re: Първата кръв
В отговор на:При Рафа темпото е постоянно и с повтарящи се мотиви - ето това е срив в системата.
и това съм го споменал, бате, нема проблеми :Р
Аха, ей това е странно, че ние сме наблюдавали Фед един сет да е в дупка, да го измъкне с класа и психика и после в следващия да мачка. Примерно на АО направи така и срещу Кифер, и срещу Багдатис - а срещу Надал само един гейм си ЛИЧЕШЕ, че е по-добър - всичко друго беше равностойна борба, в която един далеч по-разнообразен и завършен тенисист се мъчи, защото не знае какви удари да играе, какво да прави с таланта си... Това прилича малко на проблема на Фед до 2003, когато той имаше своите качества, но не знаеше как да ги използва. И впрочем, точно това е периодът, когато се разбира шампиона - първият път, за да пробиеш, да станеш име, т.е. да се научиш да ползваш рационално качествата си; и сега е вторият етап от този процес - утвърждаването, отблъскването на опозицията, защото от 2003 единствената реална конкуренция на Фед беше самият той. Откакто стана номер едно, единствената загуба на Роже, при която беше надигран, беше от Гуга Куертен, но той е кралят на клея, баси. Впрочем това е и последният мач, в който Роже не спечели сет - оттогава има около 170, в които неизменно е печелил поне сет... В Монте Карло беше близко до повторение.
Re: Първата кръв
Истината ще стане ясна от турнира МАСТЪРС в ХАМБУРГ. Всичко което е казано в този форум за предимствата и недостатъците на Федерер и Надал е вярно, но Роджър ще направи невъзможното за да победи Надал , да си запази титлата (3-та поредна евентуално) и от там да го размаже като крайна цел на Ролан Гарос. И двете загуби (Дубай и Монте Карло) бяха според мен в резултат от експерименти в най-неподходяшите моменти на мачовете. Все пак тактически Роджър не е напълно завършен играч и се поддава на провокацииките на индианеца. Залагам за победа на Роджър в ХАМБУРГ.
Re: Първата кръв
Виж сега, значи има неща като точки които се защитават от миналата година, като стратегия за най-правилното провеждане на сезона, умора, контузии и т.н. С оглед на всичките тези неща Надал няма да играе в Хамбург (99% съм сигурен), а Федерер в Рим. Или ако Федерер се пусне в Рим, то няма да защитава титлата си в Хамбург (но това е глупаво и няма да стане).
Дори Рафа да спечели Барселона, Рим, Хамбург и Ролан Гарос пак няма да измести Федерер от първото място ако последния си защити победите на Уимбълдън и US Open + още една, две победи от Мастърс турнирите..
Обаче това Надал (дори и той) да спечели Монте Карло, Рим, Хамбург (а Хамбург е веднага след Рим, т.е. няма пауза) и Ролан Гарос граничи с фантастиката (а и никой в историята не го е правил). Ако той се пусне и играе на макс аз съм сигурен, че ще вземе и трите супер турнира от веригата Мастърс (това също никой не го е правил), но това ще му струва короната от Ролан Гарос което е недопустмо, а и там има да се защитават най-много точки (цели 1000).
От гледна точка на Федерер то включването в Рим ще е самоубийство, защото ще се умори много за Хамбург (а там задължително трябва да участва, все пак има да защитава титла и 500 точки за ранглистата), а за мечтаният от него Ролан Гарос ще е гроги. А и за Федерер ще е най-добре и изгодно ако отново спечели Хамбург и след това стигне финала в Париж на Ролан Гарос. Така ще спечели 500 точки в повече за ранглистата, а Надал ще тъпче на едно място :О :) Но тежкото за Федерер ще е през 2007 година :))) Много му се насъбра да защитава... Само се надявам Надал да е на 100% здрав.
На бас се хващам с когото и да е, че Федерер ще пропусне Рим, а Надал Хамбург. Това го знам още преди да е започнал сезонът на клей ;))
Дори Рафа да спечели Барселона, Рим, Хамбург и Ролан Гарос пак няма да измести Федерер от първото място ако последния си защити победите на Уимбълдън и US Open + още една, две победи от Мастърс турнирите..
Обаче това Надал (дори и той) да спечели Монте Карло, Рим, Хамбург (а Хамбург е веднага след Рим, т.е. няма пауза) и Ролан Гарос граничи с фантастиката (а и никой в историята не го е правил). Ако той се пусне и играе на макс аз съм сигурен, че ще вземе и трите супер турнира от веригата Мастърс (това също никой не го е правил), но това ще му струва короната от Ролан Гарос което е недопустмо, а и там има да се защитават най-много точки (цели 1000).
От гледна точка на Федерер то включването в Рим ще е самоубийство, защото ще се умори много за Хамбург (а там задължително трябва да участва, все пак има да защитава титла и 500 точки за ранглистата), а за мечтаният от него Ролан Гарос ще е гроги. А и за Федерер ще е най-добре и изгодно ако отново спечели Хамбург и след това стигне финала в Париж на Ролан Гарос. Така ще спечели 500 точки в повече за ранглистата, а Надал ще тъпче на едно място :О :) Но тежкото за Федерер ще е през 2007 година :))) Много му се насъбра да защитава... Само се надявам Надал да е на 100% здрав.
На бас се хващам с когото и да е, че Федерер ще пропусне Рим, а Надал Хамбург. Това го знам още преди да е започнал сезонът на клей ;))
Редактирано от Diavolo Rossonero на
в отговор на Diavolo Rossonero
#18
Re: Първата кръв
Всичко което казваш за Роджър е вярно, но за Надал няма да е трудно да спечели и в 2-та турнира. При положение, че премине тренировъчно през тях (без 5 сетови мачове като с Кория миналата година) и не бих се учудил ако атакува в Хамбург. При победа в Хабург Роджър ще Бъде с малки шансове в Париж и доминацията на Надал ще бъде вероятно възможна. От друга страна Надал се възтанови напълно и пропусна турнирите в началото на година (според мене) с тази цел - максимума от каквото може да направи на клей корт. Ако има такъв план и той успее на Роджър ше му остане само тревицата.
Re: Първата кръв
"как да играеш срещу тенисист, който знае всичко за играта ти, разчита на заучени схеми, защото той точно това прави, играе точно както са му казали без да импровизира, понеже срещу Роже импровизациите в повечето случаи се плащат".
КАТО, ЧЕ ЛИ ДРУГИТЕ ТЕНИСИСТИ НЕ ЗНАЯТ НИЩО ЗА ИГРАТА НА ФЕДЕРЕР??? Формата, тактиката на игра и всичко останало досега показва, че Роджър трябва да даде 100% от себе си за да бие Надал на клей! Той обаче не го прави и затова губи, други варииации по темата са философстване. Когато го победи в Маями това беше теннис и той не си взе поука, че "вамосчето" трябва да го биеш, иначе няма да се даде като другите. Впорочем и Хюит утихна, очаквам и този да замликнед
КАТО, ЧЕ ЛИ ДРУГИТЕ ТЕНИСИСТИ НЕ ЗНАЯТ НИЩО ЗА ИГРАТА НА ФЕДЕРЕР??? Формата, тактиката на игра и всичко останало досега показва, че Роджър трябва да даде 100% от себе си за да бие Надал на клей! Той обаче не го прави и затова губи, други варииации по темата са философстване. Когато го победи в Маями това беше теннис и той не си взе поука, че "вамосчето" трябва да го биеш, иначе няма да се даде като другите. Впорочем и Хюит утихна
, очаквам и този да замликнедRe: Първата кръв
Това изобщо не е така.
Първо, че другите тенисисти изобщо не притежават това знание за играта на Федерер - защото той е пределно разнообразен, неуловим, динамичен, докато Рафа е ясен като бял ден - лифтиране, игра на бекхенда и гонене на всичко. При това стилът на Надал може да е постоянен и с това да е ефикасен, но когато Роже играе играта си, няма НИТО ЕДИН човек на планетата, който да може дори да си помисли да го бие. Евала на Рафа, че не дава това да се случва, но да не се забравя.
А ако намекваш, че Фед има проблеми с мотивацията за мачовете с Надал, това пък хич не е вярно - много по-точно е да се каже, че Роже се пренавива, но че не играе на 100% като знае, че трябва и че се появява такъв синдром към някого - еми това просто няма как да се случи. Точно за обратното става дума.
Surgery won't improve your pain.
Първо, че другите тенисисти изобщо не притежават това знание за играта на Федерер - защото той е пределно разнообразен, неуловим, динамичен, докато Рафа е ясен като бял ден - лифтиране, игра на бекхенда и гонене на всичко. При това стилът на Надал може да е постоянен и с това да е ефикасен, но когато Роже играе играта си, няма НИТО ЕДИН човек на планетата, който да може дори да си помисли да го бие. Евала на Рафа, че не дава това да се случва, но да не се забравя.
А ако намекваш, че Фед има проблеми с мотивацията за мачовете с Надал, това пък хич не е вярно - много по-точно е да се каже, че Роже се пренавива, но че не играе на 100% като знае, че трябва и че се появява такъв синдром към някого - еми това просто няма как да се случи. Точно за обратното става дума.
Surgery won't improve your pain.