Изповед

Алкохоличка съм. Пия. Искам да спра. Като такава успях да отгледам децата си. Сама. Случвало се е таткото да се обади и да каже - Ти си пияна. Но да каже аз ще взема децата, не. Той не е алкохолик. Той е преуспяващ бизнесмен. Разхожда любовниците си по света. Майка му е болна, но той е в чужбина. Хвърлете камъка.

Ако ви слуша дамата, следващия и пост ще бъде на друго място и ще започва: "Луда съм! Ям паркет, но искам пак да пропия!..."

Здравей Лейди Водка,

Разбирам разочарованието ти, знам, че изпитваш болка от това, че мъжът ти те е предал така, като навярно те е предал и друг човек в детството ти. Но знаеш ли, според мен в това има някакъв висш смисъл, това е един вид благословия, защото изоставяйки те, той те принуждава да израстваш, да се научиш да се справяш сама, да намираш любов в себе си, а не да я търсиш от хората около теб. Има една прекрасна молитва: "Господи, благослови него и промени мен!", смисълът е, че трябва да се фокусираме върху себе си, а не върху другия човек, ние не можем да променим другите, но можем да променим себе си. Любов и душевен мир ти желая!

Първо- да, мъжът ти е абсолютен гадняр,
но
Второ- не може до края на живота си да оправдаваш неуспехите си с него- научи се да не прехвърляш вината.
Трето- щом си успяла въпреки това да отгледаш децата си , значи си силен човек, който ако спре да обвинява другите за своите беди и се вземе в ръце - би могъл да постигне много повече с живота си. Което искрено и особено много ти желая.
Четвърто- никой не може да те спаси вместо теб. Ако ти не го искаш и аз не мога да ти помогна ;
и
Пето- като неискаш да хвърлям камъка- не го слагай в ръката ми .

"....Осъди ли те някой , жено? ....Тогава изправи се и негреши повече..."

---

"Целият СМИСЪЛ може да се събере в едно едничко дихание"- ..

И аз имам проблем с алкохола. Отдавна чета и се каня да пиша. На 32год. сам. Искам да спра. Все си казвам, че от утре, или от понеделник, или като ми мине тая трудност....Имам дете и прекрасен съпруг - трезвеник. Много пъти той се грижи за детето/4г./, защото аз сам пияна.
Не знам от къде да започна. Но имам нужда от помощ.
Имам прилична и престижна работа и никой от колегите и тези, с които работя дори не подозират, че имам проблем с алкохола.
Не мога да отида на лекар, за да не се разчуе.
Всяка вечер пия по 200гр. водка.
Понякога стигам и до 400 и нищо не помня след това количество. Едва отивам на работа. Случвало се е и да не мога да отида.
От една година се наливам с водка.
Преди пиех по една бутилка вино или 2л.бира. Понякога и повече...
Много ми е трудно да пиша всичко това....
По-късно ще продалжа.
Днес не съм пила. И в главата са ми само водките за вечерта...

И тая вечер пих традиционните 200 водка, а уж щях да спирам. Няма спирка. И още ми се пие... Не съм добре. Сърцето ми бие до скъсване. Бодежи, болки, задушаване...а не спирам...

Ще бъда жесток - не си мисли, че колегите ти не се досещат! След такива количества сутрин светиш като фар...
И аз се правех на свеж сутрин, а на спирката все някой намигне: Тежка вечер, а?

Здравей,
В АА аз не мога да накарам който и да е било да спре да пие, ако той самият не желае това. Аз съм безпомощен както пред моя алкохолизъм, така и пред твоя. Мога единствено да споделя какво ми помогна на мен...
Всичко се разпадаше - губех работата си, приятелката си, здравето си. Копнеех да спра. Пиех само за да не се чувставам зле и целият този живот - подчинен на това вещество ме изтощаваше страшно много. Един ден реших да опитам да се измъкна - бях опитвал и преди и нямах идея дали ще успея - просто исках да не пия... Съдбата ме свърза с хора от АА, които ме "взеха под крилото си", в резултат на което се оказа, че стоях сух повече от два месеца. През това време ходех на сбирки всеки ден, четях стъпките вкъщи и се стараех да прилагам онова, което слушах и прочитах... След време видях, че съм сух от около половин година, и че програмата на АА действа... Не съм пил от няколко години но все още ходя на сбирки и се опитвам да усъвършенствам разбирането си върху програмата.
Пожелавам ти успех.

Така е повечето от нас си мислеха,че умело крият своя алкохолизъм,но се оказва,че всички са знаели.Когато започнеш да се чувстваш виновен от пиенето си значи усещаш ,че нещо не е наред.
Лейди Водка,
Тук няма кой да хвърли първия камък,защото всички сме вършил и по-големи поразии.Аз лично на 2 пъти без малко да заколя жена си с кухненски нож.
Ха сега ти ме обвини!
Защо не се опиташ да се освободиш от чувството за вина или по скоро освободи мъжа си от вината.
Ние много обичаме да злоупотребяваме с вината на другите.Това поне ми е познато.
Не оправдавам крайно безотговорните действия на мъжа ти,но той ще си получи каквто е заслужил.
Същият този Исус,който прости на прелюбодейката каза,че човек ще отговаря за всяка своя дума,а камо ли за делата си.
По-добре помисли за своята вина.
Това не го пиша за да усиля чувството ти за вина,но да те подтикна към обективна самооценка.
В 90% от случаите вината е наша колкото и неприятно да ни е.
В алкохолизма си сме рядко егоистични и не си даваме сметка как се отнасяме с другите,струва ми се че сме загубили човешкия си облик и трябват години за да се възстановиш .

В алкохолизма си сме рядко егоистични и не си даваме сметка как се отнасяме с другите...
------------------------
Алкохоликът прилича на дете. В полето на съзнанието му доминират две понятия: АЗ и ИСКАМ. Предпочита да манипулира другите, за да изпълняват неговите капризи. Дълбоко в себе си той е страхливец, бои се да застане очи в очи с живота; предпочита другите да работят за него. Дори ако не винаги е егоист, винаги е егоцентрик, мисли и говори изключително за себе си и изобщо не му идва на ум, че някой може и да не се интересува от него. Не може да се примири, че някой не иска да изпълни желанията му.
Всяко „не“ приема като лична обида.

Когато не получи бонбон, детето плаче; алкохоликът – пие. С времето незрелостта на алкохолика става все по-голяма. Вместо да съзрява емоционално и духовно, той губи способността да изразява чувствата си.
Не знае какво да прави с тях. Как да каже: „ядосан съм“ и как – „обичам“. Задушава чувствата в себе си, особено негативните: злост, обида и преди всичко страх.
А когато те се натрупат прекалено много – пие, а после буквално избухва: изхвърля всичко от себе си, най-често в агресивна, деструктивна форма.

Алкохоликът си е същото дете, независимо дали в момента пие, или не.