съжителство???

минало е известно време от спокойния и нормален развод
минало е известно време и нормалните и приятелски отношения с бившия постепенно са избледнели
минало е известно време в изолация и е дошло време за нова връзка

новата връзка е факт

само дето факта направо горчи
по никакъв начин не се сравнява с предишната връзка, но мисълта за ново съжитеслство просто довежда до писъци, от онези безшумните
склонност да търсиш с лупа онова, което го няма
склонност да убеждаваш себе си, че не ставаш за нормална връзка
склонност да разрушиш всичко, вместо да вложиш усилия да го създадеш

питанка: ако и това е част от процеса... какъв е следващия етап?

Everything should be done as simply as possible, but not more so.

просто изчакай сама да я поискаш.

Щом идеята те довежда до тиха истерия, значи просто не си готова още... тъпо е да се изсилват нещата .

Новата връзка не предполага веднага и моментално съжителство. Имам познати, които с години си карат на принципа "аз си живея у нас си, той/тя си живее у тях си"... под години разбирам 3-5-7...

Прекалено индивидуално е и всеки си решава за себе си кога или дали изобщо е готов за съжителство.

Толкова познато....

Ами виж, мила... разбирам много добре темата ти и въпросите, които те терзаят, защото самата аз бях в тази фаза преди 1-2 години.
При мен вече новата връзка след развода е факт и ако новата връзка за теб се явява следващ стадий съм готова да си побъбрим най-детайлно по въпроса ...

Но може и да има междинен стадий между състоянието на самота и новата моногамна връзка, когато ще имаш МНОГО, често съвпадащи си по време и място връзки и контакти с мъже.
Ако това въобще може да се брои за някакъв етап / понеже при някои си остава перманентно или си е било такова още преди брака/, то става дума за 4Б секс - Бърз, Безопасен, Безплатен и Без обвързване.
Общо взето това е период на свобода, време в което си възвръщаш постепенно самочувствието и вкусът към удоволствията. Време, в което се научаваш, как да живееш освен като бивша съпруга на някого си и майка на децата му, но също и като самостоятелен човек - свободен от етикетите на миналото и рекламните лозунги бъдещето, разчупващ поведенческите модели, усвоени в детството и младостта си от родителите и търсещ най-доброто за себе си.

Апропо - какво означава " новата връзка е вече факт" ???
Даде ли ключа от бараката някому вече?

Non nova, sed nove.

наистина познато.....
4Б се практикуваха на (почти) равни интервали от по няколко месеца
докато в един момент не реших, че само за това ставам....

... после... някакъв виртуален тип за няколко месеца успя да ме накара да се присетя, че на този свят има и емоции....
... а настоящия невиртуален такъв ме накара и да си спомня за тръпката от това да искаш да правиш нещо за някого... само дето май някак не мога да задържа тази тръпка и гореспоментатите убеждения някак се възвръщат... безпричинно изпадам в някаква полуистерия и бързо и сигурно скапвам каквото и да сме изградили досега...

Everything should be done as simply as possible, but not more so.

Направо се уплаших като прочетох това, което си написала - все едно за мен е писано.... ужас!

Сега и аз съм на етапа:
...а настоящия невиртуален такъв ме накара и да си спомня за тръпката от това да искаш да правиш нещо за някого... само дето май някак не мога да задържа тази тръпка и гореспоментатите убеждения някак се възвръщат... безпричинно изпадам в някаква полуистерия и бързо и сигурно скапвам, каквото и да сме изградили досега...
Със забележката, че има ВЗАИМНО разминаване - поне в половината случаи не само аз, но и той скапва нещата! Причината е в това, че той в определени периоди не само запазва тръпката, ами направо се опива от нея и се държи като луд, докато аз съм уморена и твърде разумна, особено след 10 часов работен ден...А после става обратното - на мен ми се иска романтика, танци до зори и разни екстремни емоции, докато той изведнъж започва да кисне пред телевизора, да дреме и да мърмори за дреболии, досущ като бившия ми мъж...

И тогава с носталгия си спомням, колко лесно и приятно беше всичко, когато беше само 4 Б секс

Non nova, sed nove.

И тогава с носталгия си спомням, колко лесно и приятно беше всичко, когато беше само 4 Б секс

а дали цялото това усилие си струва... дори и за момент?
ако така или иначе с когото ид а се захванеш... резултата е все сходен....

Everything should be done as simply as possible, but not more so.

1. Скачаш във водата и се радваш на живота и на всички негови подаръци, плачеш с него поради някаква тъга, смееш се, играеш като дете, лудуваш, разсъждаваш, караш се с околните, вечеряш на свещи, скиташ по безумни места, вършиш щуротии, гледаш заметано, не позволяваш шефа да се държи свински с тебе, гледаш теклевизия или просто късаш щепсела на телевизора, плащаш данъци, ток ...плащаш на фризьора, прегръщаш живота такъв какъвто е....

2. Затваряш се в себе си и бавно но сигурно се удавяш в собствените си страхове.

Изборът е само твой.
Дано да избереш първото. Късмет!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Преди да търсиш следващ етап, според мен трябва да се върнеш малко назад. Защото си пропуснала поне един, докато си минавала от връзка на връзка. Пропуснала си да се разбереш със себе си. Питаш се дали си струва, но продължаваш все пак - значи си струва и нещо дълбоко в теб, по-първично и по-мъдро знае инстинктивно верния отгово. Довери му се. Нищо, че не винаги всичко е розово, че понякога ти се иска да се завиеш под юргана и да не ставаш с дни за да не се сблъскваш с действителността. Въпреки, че сама не намираш ориентирите си. А питала ли си се защо е така? Ако нещо горчи, то не задължително вината е негова, може би твоето небце е повредено. Или просто не може да оцени все още истинския вкус. Ето тази фаза си пропуснала, фазата, в която се научаваш пак да цениш доброто ястие, доброто ястие в неговата цялост, а не само част от него, в твоя случай сексът.
Трябва да приемеш, че животът няма да ти постели червен килим, че това, което имаш е красиво такова, каквото е. Трябва да престанеш да те е страх от него, да престанеш да го натоварваш с излишни очаквания.

Nondum omnium dierum sol occidit.

как да кажа... прекарах около година и положина в почти пълна изолация, за да започна да усещам вкуса на нещата... имам няколко теми тук някъде по този въпрос....
а и в настоящата си го пиша...

наистина, не е това....

Everything should be done as simply as possible, but not more so.

просто те е страх...това е най-лошият страх - от теб самата.
нямам разрешение на проблема със страха
може да е както казва тренди - да скачаш
това със сигурност трябва да го направиш, но не със затворени очи, а напротив - за да можеш да направляваш парашута

Голямата питанка те е налегнала както виждам
Извърти лентата с хардуерния тип до края, виж какво става и чак после реши какво да правиш. Може да остане в чекмеджето със сладки спомени, може и друго продължение да има, ама докато не прегледаш лентата, само ще се чешеш по главата. Дали ДА, дали НЕ, ама ако така бях направила, ама ако онака. Гледай да не си останеш само с чесането.
Па като виртуалния толко те е присетил и на емоция може да пробаш да го придърпаш на една ръка и едно легло разстояние, ако не сте си били дузпата междувременно и окончателно.

Добре давам акъл, ама при мен е абсолютно същата история.
Ще се оправи всичко, само да не се отказваме по средата.
Така мисля аз

...., хубаво е, че развода ви е минал спокойно и нормално. И, че нормалните и приятелски отношения с бившия са избледнели. Сега, след като новата връзка е факт, не се връщайте назад. Не търсете етапи, процеси и разни квалификации в отношението между вас. Иначе, каквито и усилия да полагате, може първо да разрушите собствения си свят, а той, предполагам не се гради само върху огорчения, разочарования и несигурност. Потърсете в новата си връзка само положителното. Поне на този етап, щом го наричате така. Положителната нагласа ще Ви даде сили да продължите, без да си втълпявате, че не ставате за "нормална" връзка.

нагласата... зная колко е важна тя....
... но като фон остава да кънти едно "Парен каша духа"... което така или иначе е неизбежна последца от опита....

Everything should be done as simply as possible, but not more so.

като колега ми звучиш... с компютри си пълниш главата, оттам и жаргона...

с един приятел и колега тези дни си говорихме как заниманието ни до такава степен ни скрива от света наоколо, че реалните ситуации започват да ни объркват... особено когато насреща стоят реални хора... глупаво, но факт.....
оттам и момента с чесането....

само дето и при машинките, и при хората, по-устойчивото си остава хардуера... и ако и твоята ситуация е сходна на моята, май имаме еднакъв отговор....

Everything should be done as simply as possible, but not more so.

Знаеш ли, преживяла съм същата ситуация (да, повярвай ми, и с раздялата и с изолацията и т.н.) затова се осмелявам да твърдя, че ако още не си успяла да превъзмогнеш всичко, а ти не си, щом като ти горчи и умишлено унищожаваш връзката, то е защото не си пожелала. Оставила си се на самосъжалението, защото е по-лесно. Адът, това са другите, казваше един автор, в твоя случай, Адът, това си ти. Всичко е в главата ти, и страховете и нежеланието. А е най-лесно да кажеш, че светът е различен или че вие не знаете как да живеете в него.
Тук ти го казаха. Аз ще ти кажа и нещо от опит за да не си мислиш, че са празни приказки и че така е лесно. Когато загубих първия мъж, който обичах, този, който мислех е голямата любов на живота ми и който сигурно беше, минах през ада. Но един ден си дадох сметка, че мъжът, който обичам е мъртъв и всичко, което мога да направя за да променя това е да пропълзя в гроба и да умра с него. Или да продължа, сама, по-късно и с друг(и) може би, но да живея, да живея, да живея. Ще ти прозвучи мелодраматично, но аз се научих да вярвам, че докато съм жива аз ще е жив и той. Така че съжалявам, но не мога да те съжалявам. Ти се съжаляваш достатъчно. След като аз съм могла да се измъкна и да не ми горчи, да вярвам в любовта и в себе си, в живота и доброто, то всеки го може. И ако виждам някой, който не го прави то е защото не го иска. Живееш само веднъж, живееш по-добре от повечето хора по света. Намери начин да не го забравяш. Успех.

Nondum omnium dierum sol occidit.

... много силно казано....свалям ти шапка!

Не знаех, че си вдовица или може би " вдовица" в преносния смисъл?!
Защото разлика има!!!
В степента на съжалението...и самосъжалението...

Non nova, sed nove.

Ти как би нарекла жена, загубила годеника си 2 месеца преди сватбата? Вдовица? "Вдовица"? Това е една от онези области, в които полагането на един подпис на лист хартия променя радикално в съзнанието на обществото всичко. Никой не се интересува от това, че болката от загубата е същата с или без брак, но понеже не си получил титлата съпруга ти е отказана и тази на вдовица. Отказано ти е последното нещо, което мъртвият може да ти даде - правото да плачеш за него пред целия свят като човек, който е бил част от него, част, призната от всички.
За мен лично никога не е имало съмнение какво съм. Този човек беше мой съпруг. Аз съм неговата вдовица.
А за самосъжалението и съжалението не ми се говори. Имаше ги и двете. Едното отмина, второто ще е винаги, макар и в по-малка степен, в мен. Но се научих да живея с него. Почти.

Nondum omnium dierum sol occidit.

... честно казано, мислех, че говориш в преносен смисъл, за "мъртъв" като за "бивш".
Извинявай ако съм те натъжила - без да искам!

Non nova, sed nove.

си ме натъжила Оставих мъртвите да почиват в мир. От тогава съм в мир и аз.

Nondum omnium dierum sol occidit.

Според мен, когато дойде човека, с когото си заслужава да се обвържеш, страховете ти ще изчезнат. Защо трябва да се насилваш, ако не си вътрешно убедена, че искаш това обвързване!

Що се отнася лично до мен, аз явно съм малко лекомислена, защото страх от обвързване никога не съм имала. Даже се обвързвам прекалено лесно, май. А пък по 4Б секс хич не си падам. Не че съм моралистка или нещо подобно, обаче лично мен такъв секс ме опустошава.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.