Депеш мании

И така след темата -кой как се е запалил по Депеш-
отварям и тема, дълбаеща в насока - разгарянето на пламъка у слушателите.
До къде е стигало харесването..и фенщината... ако мога така да се изразя.
Дали не е излизало и извън границите на нормалното...
От гримиране, обличане и пускане на коса като Дейв или Мартин до
ходене в Базилдън, татуиране или пък сбиване в тяхна защита при спор...
Все за нещо може да се сещате чат-пат и да споделяте.

Един приятел наскоро например ми припомни как като съм се върнал от концерта в Прага през 1998, бях си нарисувал в даскало в тетрадката с химикал залата и сцената., като бях отбелязал с някакви чертички моето придвижване в тълпата все по-напред... между ръгащите се чехи и поляци...и така почти до сцената. Та ходил съм нагоре надолу и само на него например съм му показвал поне 6-7 пъти сцената, Дейв и докъде точно съм стигал.
То поне снимка да беше...
това , което аз си спомням, оттогава е че обикалях с лист и химикал из целия випуск и питах всеки за любимите му 5 парчета на Депеш...записвах всичко..
водех си подробна статистика...кое е най-слушаното парче, албум и т. н.
Някои се опитваха да ми обяснят, че нямали любимо...а аз как така , не може така...и не ги оставям на мира.... Други пък не слушали Депеш, моля ти се...
леле...полудявах...- как така , бе ти в ред ли си ?...и тях ги подлудявах.
Имаме физкултура, разбираш ли, а те момичетата все освободени..не спортуват с нас, а си стоят в класната стая и тъпеят...Аааа не може така...взех аз касетофонче едно и касетки и всеки свободен час, междучасие и т.н. Депеш..пак и пак....колко хора прослушаха ако знаете..

Към днешна дата е малко по-различно, но си пазя ботушите от въпросния период, в който бях всеки ден във Вижън при Лили да я крънкам за някой сингъл. На Депеш партита винаги си слагам и любимото черно бомбе, наподобяващо Мартин от обложката на 101.

Интересно ми е да чуя и ваши спомени...например относно враждата, ако мога така да я нарека, между уейвъри и метъли от едно време. Аз нали съм по-малък сравнително и не го помня много-много този период.


REACH OUT TOUCH FAITH

Човече, защо не се поспреш малко? И не говоря за Депеш Мод...

And I'll miss your little truth
and you vampire tooth...

....между другото на каква възраст си?

Знаеш ли, нямам такива мании - справих се с желанието си да колекционирам неща преди време, все още из дома ми се размотават стари списания и касетки, които дори и няма къде да слушам вече. Но лично при мен интересът към Музиката дойде много много късно - по-скоро в момент, когато се нуждаех от отдушник на собствената ми огромна за времето си емоционална енергия. Защото без това просто нямаше да оцелея, щях да се пръсна на хиляди малки парченца.

И от това време ми остана единствено желанието да запазвам за себе си онова, което ми е скъпо, без да му придавам някаква физическа форма. И до момента нямам колекции от всички албуми, даже не съм и ги слушала всичките, но Музиката успява да остане в сърцето ми, знам, че когато изчезне оттам, е време да тръгна на нов път и за другаде.

Не обичам да деля емоциите си с хора, за които не съм убедена, че ще ги разберат адекватно. А фенщината в повечето случаи е тозно това и тя не може да съществува изолирана от групата хора, които ще я споделят и разбират. Тук, на това място, може би да, но света навън е по-враждебен по отношение на онова, което обичаме и затова лично за мен е по-добре и лесно да си го запазя за себе си.

бтв Хубава тема, съжалявам, че нямам такива спомени за споделяне.

It feels so incomplete...

Еми, то се е видяло, че бъркайки мед да извадя, главно пчели излизат...
ще поспра. Що да не поспра При толкоава много нови теми всеки ден, наистина май моите неадекватни опити са безсмислени. Спирам.


...на 26 съм...
...а, да, отивам да си намеря жена.

bang bang bang


REACH OUT TOUCH FAITH[линк]

И така, нека се включа и аз....
Моята "фенщина", не включваше колекциониране или побои, с цел доказване величието на Депеш (въпреки че сигурно щеше на е забавно )...Всъщност, така като се замисля, моята манийка се проявяваше по купони и събирания, където след две водки "окупирах" музиката и изведнъж всички слушаха Депеш, без значение дали им харесва! Често възникваше проблем от факта, че пусках парчета, които повечето присъстващи не бяха чували... а и ги намираха за доста "депресиращи", но аз толкова се кефих, че ме оставяха да си пускам и да се радвам ! Добре, че скоро в компанията се появиха още няколко ентусиасти... че беше започнало да ми става самотно някак...
А за "войната" метъли-уейвъри ... май имаше нещо такова, ама отдавна беше. В Смолян например, си спомням, че всички се събираха на едно място, но сядаха на различни пейки и никак не си общуваха ! Смешното е, че познавах една "върла метълка", която ми беше съседка... ама по-запалена от нея нямаше! Та тя редовно си слушкаше Депеш, при това доста силно... та за това си мисля, че чак война на стиловете не е имало !

...Lead me into your darkness...

....за какво ти е да търсиш жена, тя ще те намери....

Не се вързвай.

It feels so incomplete...

pomni vremeto kogato weiwari i metali se gledaha nakrivo. ne znam na kolko si godii no iavno si malak 6tom ne pomni6.togava az biah ot metalite, ne iskah da sipriznaia 4e gi haresvam,no uvi sega sam edin ot varlite im fenove,daje sega slu6am ;songs of faith and devotions; taka se obra6ta jivota.taka 4e ot moia skromen opit si mislia 4e tai no pove4eto metali sa gi haresvali no nes as si priznavali. vsi4ki obi4at DM.

:)))

Дам, блажени години, рок'н'рола беше млад. Там където аз ставах човек - в североизтока, никога не е имало някаква "война" уейвъри-метали (имаше отделни кавърдясвания, но на лична основа).
Черните кучета се надушват отдалеч, особено в стадо от овце.
При нас войните бяха по-скоро териториални - ние (добрич) мразим варненци, варненци мразят балчиклии, балчиклии мразят нас, а всички мразят бушменци (шуменци).

Депеш са си група, която е толкова над останалото, че може и да си абсолютен музикален инвалид и пак да ти харесват. А че са феноменални да не говорим - толкова хора познавам, които са пораснали с тяхната музика, първи прически, първи любови, колко пиянства, колко отнети девствености, колко усмивки, колко сълзи, колко големи надежди, колко разбити сърца... все на музиката на Депеш. Има едно специално поколение от 70-те, което до голяма степен израстна и се очовечи с музиката им.
Не, че поколенията след това не го правят. :))) Но някак ограниченията ти раждат усета към свободата. И те правят силен. :)

Through the years of decay we walk like tigers in cages...