загатката на кръста

Нещо странно и не естествено не виждам!?

В края на стълбата преди обожестваване, след
като се види на яве че РАБА божий е достоен.
Идва последният напън на материата.
Победата на материата всъщност е нейното
безславно падение.РАБА божий продължава нагоре,
изкачил и последното стъпало на стълбата, а трупа му
долу може само да бъде поруган от онези в блатото,
(заслепени от незнанието и зависта си).
''Остава само мисълта...'' - остава делото
''Надеждата умря последна.'' - а истината е че не умира никога.

Заблудите са много, но малко са ХОРРАта виждащи
победата на ДУХА над МАТЕРИАТА.

Така че духа катерещ се нагоре, трябва да знае, че един
ден за да се изкачи и последното стъпало, трабва да се
отрече от всичко тленно.

''...Защо Бог гледа безучастно разпятието на своя единствен и възлюбен син?
Защо Го приковават на кръста на необходимоста и Го оставят докрай да стане жертва на неумолимата непреодолима природа?Мълчанието разтърсва дълбоко умовете и сърцата на последователите на ИСУС и неговото дело и сее чувство на оскръбление пораждащо съмнение и подозрение че подобна смърт опровергава тяхното жизнено дело.''

Опитайте се да анализирате цитираното пасажче.Ако достигнете до просветление и разберете заблудите, значи сте на прав път.
Ако ли пък не вървете си по пътя със здраве.

За какво става дума (по мой лични възгледи)?
Ясно се виждат терзанията и незнанията на питащия.
Ако бе разбрал учението, то той не би задавал горните въпроси.
Победата на плътта над плътта е всъщност падение на материата.
А победата на духа над страстите (изкушениата) е всъщност
завършека на двойно изкованата победа.

За да не се губи нишката нека двете теми са са вързани:

[линк]

Зависимите позиций на "Независимият печат".

всъщност прочетох няколко пъти статията.
Наистина отначало ме се стори неразумно да се задават тези въпроси от рода на Защо стана така?

Но всеки има за себе си някакви въпроси.
Много вероятно е точно в този момент някой от съвременниците на Исус да задат тези въпроси и да им минат такива чувства и мисли.
От далечината на времето понякога си мислим че всичко ни е ясно.
Дали разбираме по добре делото на Иисус отколкото неговите Апостоли в момента на предателството и разпятието когато са се били разбягали .
Възможно е всякакви неща д са минали през главата им- те дори не вярвали че ще възкръстне както им е казвал и както е според техните писания.Или са го забравили.
В каря на краищата човешкия емоция съществува но в божествения план така или иначе това не е основополагащо.
Защото след това веста за възкресението е дошла и дори апостол Тома колкото и невярващ да е бил му с е открил сам Иссус и му е отворил очите за да прозре истината.
След това светия дух е слязал върху тях и място за колебание и съмнение не е имало защото те са били избраните да благовещават.

Втората част на статията е доказателство за този обрат който настъпва във всеки от нас когато радосто ни възвестят че Христос е възкръстнал.
Хареса ми тази част много !