размисли пред великден

Трудно е на людете живеещи до вчера в тъмнината на пещерата на невежеството;
да възприемат и проумеят светлината и света край себеси, когато са извън пределите и'.

Стига хули ами се замисли?


Докато се подаваш на страсти не може да си катерач.
Събуди се.

Зависимите позиций на "Независимият печат".

бъркаш тотално.

спасителния въртолет над бедствията спуска бъже към нуждаещия,а не нуждаещия хвърля въже с кука към въртолета.
независимо от твойте размисли е важно дали ще се хванеш за въжето или ще предпочетеш да се спасиш като се "изкатериш" сам по въжето дето няма "опорна" точка - исус.

знаешли отвореняко,че катерача без "спсително въже" му трябва да падне само веднъж,а на катерача със "спасително въже" може да падне сто пъти,но "спасителното въже - исус - го държи във въздуха "да не би да удари в камък ногата си".псалом 91.

сатаната казва на исус: - хвърли се от тая височина.
исус му отговаря: ти се хвърли пръв и послe аз след тебе.

терзит ,

все ми се струва че си малко несериозен и малко циничен в нещата които пишеш тук -в някоии де - и откровенно, немога да разбера всичко което казваш.

Но относно Статийките които си сложил - доста са емоционални .Но ми се срува че на автора му се изплъзва нещо и се отдава на човешката си емоциия.
Не че е лошо ,но според мен това се разминава с божествената реалност на Исус. Май повече наблягаме на човешките си размисли описвайки неговите мъки и страдания.
Едва ли ще разберем докрай какво преставлява неговото страдание,макар че всеки от нас е страдал по един или друг начин.
Филма на Мел Гипсън направи опит да даде отговор на този въпрос използвайки средствата на визията и звука -кръвта стенанието.
Но точен отговор неможе да се даде най-малкото да се разкаже за това, според мен.
Филма само показа една страна на страданието - но в нашате съзнание то претърпява промяна ,обработка ,втрешен анализ и резултата е усещането с което уставаме накарая - разбира се то не е еднакво за всеки.
Незнам дали съм достатачно ясен

За мен при Иисус има много повече смирене отколкото цитираните статии горе подсказват.
Няма ги богохулните мисли които на нас човеците често ни минават през главата.
Няма я тази злоба която ни обграща, като защита и реакция срещу тези които ни нараняват нас.
Защото "Прости им Господи ,те не знаят какво правят" а не " въздай им заслуженото" - което е човешкия стремеж.

Трудно се обеснява това . Апотеоз на божията любов - жертвата на Бог Отец оставил в ръцете на грешницете единородния си син.И още венъж доброволната саможертва Иисус ,който прие съдбата да бъде обвинен като най грешен от грешниците .
В този момент в личнотта на Христос се примирява освен естествения човешки бунт срещу една ужасна несправедливост но и Божественото превъзходство което той неменуемо притежава.
Той не се е променил в тези тежки за него моменти и е един и същ какъвто е бил и в моментите си на радост.
Тази голяма жертва която показва огромната любов на Бога към човека е призив към съвестта ни ,момент в който човешкото сърце неможе да остане равнодушно.
Човек става способен чрез това разпятие да се уподоби Богу -пътя за това му е открит реши ли да го следва.

Още малко и светлината ще огрее света :)