Животът е прекрасен
3 отговора
283 прегледа
Животът е прекрасен
Животът е прекрасен, колкото и гаден да ви се струва в момента!
Преди години, с една моя добра приятелка преминахме границата на приятелствата и станахме страхотна двойса, със страшно много общи интереси и занимания, не мина и месец и тя загина... Бях в шок, после изведнъж го приех като нещо нормално: хората умират, после се сетих, 4е това не е точно начина и изпаднах в депресия, която се смени в гняв.. заминах в чужбина и там се срещтнах с друго момиче. Бяхме заедно една седмица, тръгнах с нея с надеждата да забравя миналото, но след тази седмица аз се върнах в България.. пишехме си писма и т.н. минаха няколко месеца, не мога да кажа, че чувствата ми към нея са изтинали, защото просто нямаше такива, а тя горката май беше доста влюбена... Аз се чувствах доста самотен, сърцето ми беше празно и беше готово да посрещне любовта.. Е, тя не закъсня, 3 месеца по-късно я срещтнах и усетих нещо неусещано досега. Просто загубих сън и покой, и успях - свалих я и станахме гажета. На девойчето от чужбина и написах, че срещтнах друга и така тя да не таи надежди (странно но си останахме приятели, това лято се видяхме и нямаше лоши чувства). След няколко седмици с моята голяма любов нещо почва да става, тя беше все заета и се виждахме все по рядко, аз започнах д страдам, и една от безсънните нощи не издържах и й написах един дълъг смс-откровение, казах й как се чувствам и т.н. на другия ден и звънях цял ден - тя не дигаше, после се чухме и се разбрахме да се видим. На срещата тя ми каза, че не може да кара някой да страда и така, че по добре да си останем приятели. Сърцето ми беше разбито, до ден днешен ме боли. Мина много време, почти година. Когато пак заминах в чужбина за 1 месец, срещтнах едно девойче, което още в първия миг ми излекува отровата в кръвта, лошото беше, че на другия ден вече заминавах за вкъщи и всичко остана само спомен,телефонен номер и покана да се обадя догодина кат идвам пак.. Минаха още няколко месеца, една вече, съвсем случайно се запознах с друго девойче, вече не ми пукаше, не гонех любов и си легнах с нея без никакви чувства. Тя не беше от моя град и "естествено" на следващия ден заминаваше обратно за вкъщи. Пишехме си любовни смс-и цял месец докато пак не дойде, беше готино да имаш нещо и да не страдаш за него. Тя пък си имаше друга гаже там, което не ме притесняваше изобщо, и въпреки че после ми каза, че е скъсала с него, аз съм сигурен че не е така. Обаче се виждахме доста рядко и един ден тя дойде в града ми и не се обади да се видим, пък на мен ми беше писнало от лъжите й, така че вече не се виждаме. Старата любов беше почти излекувана, остана само тъга, когато я виждам, но поради липса на ново чувство старото не може да бъде забравено. Сега сърцето пак ми е празно, с белези и вероятно по калено от преди, вече с дадено обещание никоя да не може да го разбие пак, вече нямам нужда от някоя курва, имам нужда от интимен приятел, забележете не партньор, искам човек с който да споделям свободното си време.. и не само свободното. Вчера се наслаждавах на душевното си спокойствие и непукизма в мен, чувствах се свободен, радвах се на чувството и изведнъж я срещнах Нея, запозна ме една моя приятелка, Тя е нейна нова колежка в магазина където работи. Усетих позната топлина, наслаждавах и се цял ден, проблемите вече не ми се струваха толкова тежки, пак съм свободен, но не бях толкова студен. А от тук нататък, как Бог реши... Аз съм готов
Преди години, с една моя добра приятелка преминахме границата на приятелствата и станахме страхотна двойса, със страшно много общи интереси и занимания, не мина и месец и тя загина... Бях в шок, после изведнъж го приех като нещо нормално: хората умират, после се сетих, 4е това не е точно начина и изпаднах в депресия, която се смени в гняв.. заминах в чужбина и там се срещтнах с друго момиче. Бяхме заедно една седмица, тръгнах с нея с надеждата да забравя миналото, но след тази седмица аз се върнах в България.. пишехме си писма и т.н. минаха няколко месеца, не мога да кажа, че чувствата ми към нея са изтинали, защото просто нямаше такива, а тя горката май беше доста влюбена... Аз се чувствах доста самотен, сърцето ми беше празно и беше готово да посрещне любовта.. Е, тя не закъсня, 3 месеца по-късно я срещтнах и усетих нещо неусещано досега. Просто загубих сън и покой, и успях - свалих я и станахме гажета. На девойчето от чужбина и написах, че срещтнах друга и така тя да не таи надежди (странно но си останахме приятели, това лято се видяхме и нямаше лоши чувства). След няколко седмици с моята голяма любов нещо почва да става, тя беше все заета и се виждахме все по рядко, аз започнах д страдам, и една от безсънните нощи не издържах и й написах един дълъг смс-откровение, казах й как се чувствам и т.н. на другия ден и звънях цял ден - тя не дигаше, после се чухме и се разбрахме да се видим. На срещата тя ми каза, че не може да кара някой да страда и така, че по добре да си останем приятели. Сърцето ми беше разбито, до ден днешен ме боли. Мина много време, почти година. Когато пак заминах в чужбина за 1 месец, срещтнах едно девойче, което още в първия миг ми излекува отровата в кръвта, лошото беше, че на другия ден вече заминавах за вкъщи и всичко остана само спомен,телефонен номер и покана да се обадя догодина кат идвам пак.. Минаха още няколко месеца, една вече, съвсем случайно се запознах с друго девойче, вече не ми пукаше, не гонех любов и си легнах с нея без никакви чувства. Тя не беше от моя град и "естествено" на следващия ден заминаваше обратно за вкъщи. Пишехме си любовни смс-и цял месец докато пак не дойде, беше готино да имаш нещо и да не страдаш за него. Тя пък си имаше друга гаже там, което не ме притесняваше изобщо, и въпреки че после ми каза, че е скъсала с него, аз съм сигурен че не е така. Обаче се виждахме доста рядко и един ден тя дойде в града ми и не се обади да се видим, пък на мен ми беше писнало от лъжите й, така че вече не се виждаме. Старата любов беше почти излекувана, остана само тъга, когато я виждам, но поради липса на ново чувство старото не може да бъде забравено. Сега сърцето пак ми е празно, с белези и вероятно по калено от преди, вече с дадено обещание никоя да не може да го разбие пак, вече нямам нужда от някоя курва, имам нужда от интимен приятел, забележете не партньор, искам човек с който да споделям свободното си време.. и не само свободното. Вчера се наслаждавах на душевното си спокойствие и непукизма в мен, чувствах се свободен, радвах се на чувството и изведнъж я срещнах Нея, запозна ме една моя приятелка, Тя е нейна нова колежка в магазина където работи. Усетих позната топлина, наслаждавах и се цял ден, проблемите вече не ми се струваха толкова тежки, пак съм свободен, но не бях толкова студен. А от тук нататък, как Бог реши... Аз съм готов
