Когато Ру е резеда

облаците парфюмирани и мокри кърпички
копнеещи за допир
на тревожни устни и трептящо тяло
копринени наглед
а всъщност
малка капчица кафе
върху покривката на сряда сутрин
а може би на съботата привечер,които тя
не иска да пропуска
макар че мрази да преглъща
когато трябва да се смее прегъната на вид
и не е пясъкът
а е прибоя на океана нощем
на разгневените от сълзи водорасли
изпиващи ръцете
и нозете й
а тя ги крие в албатросите и няколко спонтанни буревестника
защото свършиха сезоните
на летните светулки
и джуджетата
защото облаците парфюмирани разбират
за струните
пресичащи подкожно
най тънките й слепоочия
и къдрите удобно разположени
във лактите и подколенни ямки от бамбук
и сива амбра
тя е до лудост невъзможна,
но съществува във всеки полюлей или пиано
защото може хладно да целува
и да рисува всичко. дори това че съществува.

да, Ру тя може да рисува,
тя може да преглъща, дори когато знае,
че няма да се връща смехът
на всяко свирещо пиано.
тя може да дари
дори живота на когото
той принадлежи защото
тя може,
да иска и да дава и да взема.
тя може да пропуска, да трепти, да дава
прибоя на океана нощем,
да крие ръцете си, нозете си и струните,
за да просъществува във всеки звук
и спомена на хиляди мечти,
които никога не ще да станат
реалност.


с извинение за ползуването на материала, но беше спонтанно

тя може да рисува със косите
над плачещи върби приведени ,едва докосващи водата
или пък шепотът й
призори,
когато влиза слънцето във сребърното огледало
оставя диря от цветния прашец в смеха си
и всяка мъничка пчела през май е нота
във музиката на зараждащото се
отново
разголените люляци пируват,отпили пролет
защото тя самата е живот
и не изпитва капка съжаление,
да го раздава
на липите
на белият ездач на вятъра
на теменужената влажна нощ над океана,
защото Ру е резеда
на сини птици гърлен смях ликуващ
защото Ру е просто тя,
на утрото най светлата зеница,
във ирис от рисуван грях, не съжалява трябва ли да си отиде.

so_that можем да продължим така ,до отказване

Аз не мога да продължа, но ми е страшно приятно да го чета.

защо ,драсти три реда ,каквото ти дойде ))))

не съжалява трябва ли да си отиде
не гледа повече назад
тюркоазът на очите и помръква
за кратко

преди да тръгне
премигват клепките, отронват поглед в малахит
остава малко къмъче в тревите
и блести .

да може всеки скитник или ти
поспри и оцени зеленото
повярвай на зеленото
начало
да може всеки скитник
или преследвач

тръбачо на сребърните сънища,
когато сенките разперят крила към утрото
а утрото очаква сътворение
или пък още спи
заключено във цвят на лотос
тичинка
или пък капчица роса,
чуй
тихото зелено

тъпо

нали?

ще ти разкаже
съня на пеперудите
сребърен,
пурпурен,
жив
и
в него - Ру

защото Ру е резеда
или ръжда по краткостта на капещите есенни листа
или дъжда по кривите антени в 5 сутринта
или мъглата по покривите стелеща вълма
или е облачна по залеза във златен цвят
или пък хоризонта на изгрева във розова роса
защото Ру
е просто тя

тя имa резидa в очите, знaм
и няколко кaпризa
все зелени )

Тук идвa крaя нa товa пътувaне.
И нaчaлото нa всяко следвaщо

а ти си любимата ми фурма )
черешката на сладоледа

защото Jazz
ах Charley Parker
и полумрак от резеда
прикрива
твоето поредно бягство
на max
от арките от суета
протегнали жестоки пръсти
към
капки
сребърна любов
первази
от перверзно лустро
подхлъзват се
от
six white rose
разпръснати по голото ти тяло
като език
на обожаващ мъж,
от sax-a
нажежен до бяло
вали
любов.
а Ру е дъжд

вали на капки в океаните
а океаните ги сливат
и капки се оцеждат в сакса
окъпаха ме цяла
утрото протяга
мокра длан


лелееее, много сте вдъхновяващи

когато утрото протяга длян
напъпила от резедата
и вече джазът е пиян
и нагъл
като летен вятър
и впива устни
в пъпа на момиче
денят пред скута й
я чака
коленичил
да го прекрачи
като мелодия на sax
тогава Ру е morning Jazz

Джолийн
не затваряй очи
не вярвай не тичай Джолийн
след присънният вятър и сенките
уморили клепачите ти по зазоряване

кленът шепнещ зад прозореца ти
с призрачен глас
е измислица и въображението ти
след дългите нощи и древни папируси
играещи роля
разтапящи дланите
в догоряло сърце

не танцувай
не тръгвай с несъществуващи принцове
след полунощ Джолийн
когато баловете са в разгара си
извън измамните огледала и приказки
каретите са просто тикви
а кочияшите са плъхове
Джолийн

отметни умората
от тънкото було върху лицето си
избърши ресниците си Джолийн, с крехка длан
от сълзите
издълбаващи
паяжината по скулите ти
мигът е вечност
вечността е само в сънищата
измислица на блудни и пияни автори

събуди се Джолийн
събуди краката си и ръцете и косите си събуди
облечи в плът мечтите си
от изтръгнати терзания
събуди се
влез в живота Джолийн
далеч от призрачни рампи и бурни аплаузи

преди гласът от езерото да те вземе

Благодаря пак за хубавото стихотворение, ти пак се появи?