Въпрос за смъртта

Как да разсея страховете на сина си, който е на 9 години, за смъртта. От 4 - 5 годишен ми задава въпроси за смъртта и се страхува. Като беше по-малък плачеше, но беше по-лесно да го разсея и да го успокоя. Но сега вече с "маймунджалъци", грубо казано, не става. В семейството ми няма починал роднина и не е пресъствал на погребения, пазя го от страшните филми, но той си ми задава въпросите за смъртта и ми казва, че много го е страх. Плаче вечер преди да заспи. Опитвала съм всякакви стртегии. Последния път дори и аз му споделих, че ме е страх и се опитха да говоря с него като с голям човек. Скоро не ме е питал, но...

Не съм родител, а вече май излизам и от детската възраст, мога да предложа само лично мнение.
Според мен смъртта не е нещо, от което хората и най-вече децата трябва да се страхуват. То е съвсем нормално явление. Като раждането и т.н. Дали има начин да му обясните точно това? Че един ден идва време на хората и животните да си тръгнат от този свят. Къде отиват едва ли някой знае, ако въобще отиват някъде. Тук вече Вие решавате дали ще намесите и религията( за Рая, Ада и другите такива неща). Аз не помня някога да съм говорила с родителите си затова, но и никога не съм го чувствала като нещо, което да ме притеснява.

Да, труден въпрос.
И моят голям син - 8 г - се интересуваше до неотдавна много от темата за умирането. Започна още когато беше на 4-5 г . Сега си давам сметка, че интереса, разсъжденята и заключенията минаха през няколко фази. Накратко, първо откри факта, че всичко живо умира, после се страхуваше и съпротивляваше на този факт, страхът му бе някак си неизяснен, подсъзнателен.Казваше, че се страхува от духове, паяци и тъмнина. Не казваше директно -" страх ме е да умра", но то си беше ясно, че е това. После се примири и прие, че човек се ражда, живее и умира / периодът съвпадна с раждането на по-малкия му брат/ а после започна да се интересува от дълголетието и начините да се продължи живота. Напоследък все ме питаше кой е най-старият човек на света и как е успял да доживее до такава дълбока старост. Дали той самият ще стигне до 100 години. Вече е ученик и може да разионализира понятието време и продължителност на живота с цифри. След като отминаха трудните фази намирам, че в момента подхода му към смъртта е рационален, даже съзидателен и даже научен.
В нашето семейство за смъртта не се говори със заобикалки, не се мълчи и крие. Смъртта съществува навсякъде и е естенствена част от живота или по-точно неговия завършек. Като се почне от смъртта на Исус Христос и се свърши със смъртта на съседката от третия етаж - житейският епилог е нормално ежедневие и е неетично да я крием от децата, да я маскираме и да даваме нелепи обяснения с цел да предпазим от травма крехката нежна детска душа..
Вече не цензурирам телевизионните сцени, в които има умиране, убиване, смъртоносни болести и пр. Децата трябва да знаят как се умира, защо се умира, кога се умира. Особено онези деца, които вече ходят на училище и се интересуват. Когато знаят повече ще бъдат по-подготвени да си създадат правилно отношение към смъртта, което ще им помогне да не се тормозят от излишни страхове. В същото време ще се научат как да пазят живота, да го ценят и да се грижат за него. Струва ми се, че това е едни начин да се стимулират инстинктите за самосъхранение и детето постепенно да започне да разбира, че то самото носи отговорност за своя живот и оцеляването си. Нещо, което го доближава до света на възрастните и помага за порастването му.
Може би разсъжденията ми звучат лаически. Всъщност опитвам се да нагазя в една древна философска тема, предъвквана хилядолетия наред от всякакви мъдреци, ралигиозни и духовни водачи, поети, художници, и какви ли не хора . Ако подредим културите и в епохите през които е минало човечеството ще се получи многоцветна дъга, като се почне от дивия първичен животински страх и се стигне до страстното желание и неописуемо щастие да се скъса нишката на живота. В нашата култура смъртта е грозна, страшна, нежелана. Тя е чудовище, вещица-скелет. Тя е черна, отблъскваща. Такъв е стереотипът. Може би затова имаме толкова много задръжки и терзания, когато се наложи да застанем с нея очи в очи. Може би затова толкова отчаяно търсим елексира на младостта и вечния живот. Стараем се да отложим остаряването и умирането с какви ли не средства - разделно хранене, велнес, йога и медитация, масажи, тичане за здраве и дълголетие, пластични операции, инжектиране на хормони и пр. Ако надникнем в други култури или се върнем назад във времето можем да намерим много интересни и успокоителни обяснения за това какво се случва с нас в отвъдното. Смятам, че си струва човек да се порови малко и да се остави на мъдростта на вековете и още по-важно - да не пропуска щастливия днешен миг и да не го засенчва с сиви мисли за смъртта...

Имахме подобен проблем. Оказа се, че много ни помогна една прекрасна книжка на А. Линдгрен "Братята с лъвски сърца"
В нея има доста интересен подход към смъртта и сблъсака с нея.
Все пак погледни я преди да решиш, дали да я прочетете. Прецени дали детето ще я приеме добре.


1 000 024... 1 000 025... 1 000 026...

И при нас този въпрос е на дневен ред. Слава Богу всички сме си живи и здрави, но малката /вече на 4/ се сеща често. Първо изчезна кученцето на баба и дядо. Беше на 15 години и сигурно се е скрило някъде, за да умре.Това беше преди около година и тогава малката го прие съвсем нормално. През последните няколко месеца започна активно да разпитва - майката на дядо жива ли е, майката на баба... Поименно провери цялата рода. Стигнахме и до въпросите - мамо, а ти ще умреш ли, аз ще умра ли. Казах и, че всички умират, че хората остаряват и умират и това е също толкова нормално, колкото и да се родят. Те са горе на небето при дядо Боже и ни гледат и ни се радват, че ние сме добре. Поговорихме си, че хората всъщност никога не умират, защото ние си спомняме за тях и докато ние ги помним, те макар и при дядо Боже са живи. Сега продължава да пита за тях - иска да и разказвам за моята баба и дядо, които са починали и не се разстройва, не се страхува.
Сега се сещам, че май тези разговори започнаха като гледа Цар Лъв. Рева на целия филм и скоро, когато го гледа пак беше много доволна, когато умрелия татко на Симба се показа от небето. Явно съпостави версията на мама с тази от филмчето и не установи несъответствия.
А по повод представянето на смъртта като нещо грозно и страшно освен "Братята с лъвски сърца", може порасналото дете да прочете някоя от книжките на Пратчет. Той създава един много особен, добродушен и човешки образ на Смъртта.

Пий си кукумицина, жено!

Мога да препоръчам някоя от книжките на Румен Стаматов - преподаваше ми детска психология, та в учебника пишеше доста неща. Би трябвало да ги има из библиотеките.

You must defeat Sheng Long to stand a chance.

Знаеш ли при нас също имаше този проблем, но защото почина свекър ми. Дъщеря ми тогава също беше на 4.5г. Понеже съпругът ми го преживя доста тежко, това явно оказа влияние и на детето. Тогава аз я извиках и и обясних, че всички хора все някога остаряват, а след това ствата звездички. Че всички звездички на небето са на някого дядо, баба или друг роднина и от там пазят тези на земята, за да не им се случва нищо лошо. Че на всеки празник изпращат много целувки и празнуват там горе заедно с нас. Представих го просто като нещо неизбежно, но хубаво. Странно, че на нея тази представа и хареса и след година като почина моята баба, с която дъщеря ми много се разбираше, ме помоли да и покажа коя звездичка е баба на небето, изпрати и целувки и това беше. Вярно, 4е това е илюзия, но все пак така мисля, 4е е по-добре отколкото детето да се тормози и травмира, а като порасне е неизбежно да разбере и приеме истината. Успех

Имах същия проблем със сина си.Беше си написал некролога,на 13 г.Кръстих го и забрави за всичко.

Детето ти вижда бъдещето.
Всеки човек ги има тези сетива но на някой са по развити. Особенно в детска възраст.
Звучи странно но с възрастта тези сетива се притъпяват. Или другата крайност - научаваш се да ги използваш.
Когато бях много малак винаги питах майка си колко живее човек и тя ми казваше - 100 години. Аз тогава казвах - а аз ще живея 105 106 107 ... в зависимост на колко години бях тогава.
Но от както се помня винаги ме е било страх че майка ми ще умре. Даже няколко пъти съм санувал (5 или 6) че я изнасят от апартамента мъртва покрита с нещо. Когато съм спал при нея съм се събуждал изплашен и съм гледал дали тя диша. И така когато бях на 14 тя почина след половин година тежко боледуване. Имах 6-7 години съзнателен живот за да се подготвя за това.
Тези сетива и до ден днешен продължавам да ги развивам и никога не са ме подвели.
Ако ти е интересно мога да ти разкажа много неща по вапроса, но децката интуиция е наи силното нещо на този свят.

Искам да те попитам нещо друго: Има ли нещо странно в твоето дете. Нещо от което да го е страх, но толкова да го е страх че като чуе за него и да му прилошава например, или нещо да мрази толкова че да е готово да "скочи през балкона" но да не стане нещо ... което го дразни например.
Имам причина да питам.

И на мен ми задаваха такива въпроси. Винаги съм отговаряла, че това е нещо нормално и когато човек умре става ангел /не съм споменавала другото/. Самата аз от съвсем малка бях убедена в същото, без никой да ми го е казвал. Мисля, че децата ми го приеха и вече не се страхуват.

Радвай се, че детето ти мисли за смърта. Обикновено така израстват най-мъдрите хора на тоя свят!

Така както пишеш, изглеждаш от жените/мъжете, които хващат хлапето и водят супер задълбочен разговор

Опитай да водиш разговора естествено и позитивно/неутрално.

Моята дъщеря е по-малка от сина ти, но също пита за "умиране"

Преди 1 седмица си игра с едно 6 годишно момченце с плюшени играчки от IceAge (филма) и катерицата трябваше да умира Много се забавляваха на това как се засилва срещу прозореца и се пльосва

Единственото нещо, което не ме накара да откача е това, че те не я убиваха, а тя сама умираше ( по филма катерицата е смешна и глупава-тъпа )

by himbeer

Благодаря за съвета, книжката вече е на бюрото му и двамата я четем.

Искренно се радвам, че съм могла да помогна. На нас семейно ни достави удоволствие и успокоение. Дано и твоят малък мъж се почувства спокоен и уверен.


1 000 024... 1 000 025... 1 000 026...

Благодаря за съвета. След всички разговори които проведохме има ефект. Вече е по спокоен и даже си говорим за моите починали роднини.
Бях забравила, че когато баща ми почина и аз си мислих че той е на небето и ме пази и ми се радва. макар че аз бях на 24 години.

плашиш ме.
от горните мнения видях че и при другите деца се случва.
ами няма такива неща
страха си мисля, че се предизивкан от неизвестността какво се случва след смъртта
мрази или по-скоро го мързи да решава задачи, но чак да скача от прозореца не.
кажи ми защо питаш такива неща

жените
ами това правя естествено, позитивно и успокояващо

да често и супер задълбочени разговори водя особено когато госпожата му е недоволна от поведението или нещо подобно, толкова задълбочено че понякога ма пита неразбиращо "мамо за какво ми говориш", но не винаги е така.

отговори ми по какво разбра това " изглеждаш от жените/мъжете, които хващат хлапето и водят супер задълбочен разговор"

или има но не ги знаете. измисли начин да изпробваш интуицията му.
примерно 2-3 дни преди да направите нещо или да отидете някъде му кажи за това, без да му казваш подробности. и точно преди да тръгнете го питай какво си му казала, какво знае, какво мисли че ще правите там ... да видиш до колко интуицията му му подсказва разни неща. Опитай се да провокираш разни сънища в него с разкази преди заспиване и на сутринта да ти разкаже какво е сънувал.

Другото което можете да пробвате - като вървите по улиците или стоите на пейка в парка - питай го да познава кой човек в какво настроение е или на къде отива. Без цел, без причина, просто като игра.
Ако го направите 2-3-4 пъти за няколко месеца и ти видиш нещо странно - значи шанса за това което говоря е по голям.
Така или иначе ще надрасте този си страх. Може да го надрасте от самосебе си, може да му помогнете и да стане по бързо .. това зависи до колко имате време да се занимавате с него и до колко добре познавате децката психика.
Също така страхът е в погледа. Когато го е страх и те погледне в очите - теб започва ли да те е страх ? Какво се вижда по очите му ?

П.П. много му е рано да мисли за неизвестност. неизвестност е и загасената лампа и мазето и под леглото и в шкафа. Ходи ли сам до мазето ?

еех магийка

mamkamudir