Преди 20 години,
22 отговора
879 прегледа
Преди 20 години,
горе-долу по това време бяхме на военно в Равда. По цял ден обикаляхме по полянки и треволяци....ядяхме марули и не ни пукаше от това, че сме съвременници на един кошмар - защото не знаехме за него. Беше се чуло вече, но всичко се представяше в невинни розови краски....
Става дума за Чернобил.
"Преди 20 години една катастрофа преобръща представите за опасностите от човешката дейност и показва огромната сила, която се крие в ядрения разпад. Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил в СССР (днес в Украйна) е най-големият инцидент в историята на ядрената енергетика.
Стотици хиляди хора получават радиоактивно облъчване, което предизвиква смъртоносни заболявания, обширни територии ще продължат да бъдат заразени десетилетия напред, а браншът е сериозно компрометиран в очите на обществеността. "Дневник" ще се опита да представи различни аспекти на чернобилската авария и последствията и поуките от нея.
Експериментът
Както всеки голям инцидент, така и чернобилският роди многобройни хипотези и теории - нарочно предизвикан взрив, терористичен удар, дори и намеса от НЛО. В експертните среди и на Изток, и на Запад обаче се е наложила версията за престъпно нехаен спрямо нормите за сигурност експеримент, в резултат на който се стига до експлозия на IV реактор.
Тук ще представим хронология на събитията на базата на последните доклади на Института за безопасно развитие на ядрената енергетика към Руската академия на науките (ИБРАЭ РАН), Програмата за Чернобил на ООН (UN and Chernobyl) и Чернобилският форум, обединяващ няколко организации като Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ), Световната здравна организация (СЗО), Световната банка и др.
За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата.
Смисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. Разбира се, изрично условие е изключителното внимание и строгото спазване на предписанията за безопасност.
Случва се обаче друго. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала.
За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване.
Под 700 мегавата обаче турбината по принцип е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата.
При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре.
Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.
По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти мощността на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди.
СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.
С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Реакцията на властите
В първите часове никой не разбира измеренията на катастрофата. Видимите признаци са само пожар на покрива на IV блок, който е загасен със силите на местните пожарникари към 6 ч. сутринта на 26 април.
Това че реакторът е разрушен и гори вътре, става ясно едва през деня. Първите съобщения нагоре по йерархичната стълбица гласят, че ситуацията не предизвиква опасения, докато в медицинския пункт на централата вече постъпват десетки ранени.
Ръководството на централата дълго не вярва на пристигащите информации и не предприема необходимите действия за защита на персонала и населението, посочва доклад на ИБРАЭ РАН от тази година.
Много се спори и досега какво са могли да направят властите за предпазване на жителите в околните области.
Факт е, че почти 50-хилядният град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, е евакуиран едва на 27 април следобед, т.е. ден и половина след аварията, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване.
Йодната профилактика на населението в 30-километровата зона около Чернобил започва на 28 април, а пълната евакуация на забранената зона - едва на 4-7 май.
Информационното затъмнение
Типично за съветските времена, първоначално Москва мълчи за инцидента, а първите официални съобщения евфемистично подценяват катастрофата.
На 28 април официалната агенция ТАСС разпространява кратка новина, в която се казва, че в Чернобил е имало "нещастен случай", а "един от реакторите получил повреда".
Мащабите на аварията стават ясни едва след отправеното от Швеция дипломатическо питане към СССР по повод отчетените на шведска територия високи нива на радиация. Шведското правителство съпоставя данните за повишена реакция в Европа с посоката на вятъра и обявява на целия свят, че някъде в Съветския съюз е имало ядрена авария.
Дотогава Москва провежда извънредна операция за потушаване на пожара в реактора и разчистване на терена, но не предпочита да говори публично за това.
Показателно е, че първото обръщение по повод Чернобил на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов е направено по телевизията чак на 14 май.
Дотогава западните медии вече разтръбяват за катастрофата и публикуват сведения за повишен радиоактивен фон в редица държави.
Като най-засегнати извън СССР се смятат Финландия и Швеция, а заради ветровете радиоактивният облак минава кръговидно и над Норвегия, Германия, Австрия и Румъния.
В началото на май последните разсейки минават също и над Югославия и България, но и българското правителство от това време държи гражданите в информационно неведение."
Става дума за Чернобил.
"Преди 20 години една катастрофа преобръща представите за опасностите от човешката дейност и показва огромната сила, която се крие в ядрения разпад. Аварията в атомната електроцентрала в Чернобил в СССР (днес в Украйна) е най-големият инцидент в историята на ядрената енергетика.
Стотици хиляди хора получават радиоактивно облъчване, което предизвиква смъртоносни заболявания, обширни територии ще продължат да бъдат заразени десетилетия напред, а браншът е сериозно компрометиран в очите на обществеността. "Дневник" ще се опита да представи различни аспекти на чернобилската авария и последствията и поуките от нея.
Експериментът
Както всеки голям инцидент, така и чернобилският роди многобройни хипотези и теории - нарочно предизвикан взрив, терористичен удар, дори и намеса от НЛО. В експертните среди и на Изток, и на Запад обаче се е наложила версията за престъпно нехаен спрямо нормите за сигурност експеримент, в резултат на който се стига до експлозия на IV реактор.
Тук ще представим хронология на събитията на базата на последните доклади на Института за безопасно развитие на ядрената енергетика към Руската академия на науките (ИБРАЭ РАН), Програмата за Чернобил на ООН (UN and Chernobyl) и Чернобилският форум, обединяващ няколко организации като Международната агенция за атомна енергетика (МААЕ), Световната здравна организация (СЗО), Световната банка и др.
За 25 април 1986 г. е било планирано да се извърши профилактичен ремонт и изпитание с турбогенератора на IV блок на Чернобилската АЕЦ. Реакторът с номинална мощ от 3200 мегавата е трябвало да бъде изключен за около 20 секунди, а мощността му да бъде свалена до 700-1000 мегавата.
Смисълът на опита е да се провери дали при аварийно изключване на електрозахранването турбогенераторът може на собствен ход до 45-50 секунди да произведе остатъчна енергия, достатъчна за запазване на охлаждането му, докато се включат резервните агрегати. Разбира се, изрично условие е изключителното внимание и строгото спазване на предписанията за безопасност.
Случва се обаче друго. В 1,06 ч. на 25 април започва планираното намаляване на мощността на реактора. Дванайсет часа по-късно мощността е 1600 мегавата, или 50% от номинала.
За чистотата на експеримента е изключена и системата за аварийно охлаждане на реактора, което абсолютно противоречи на предписанията за експлоатация. Реакторът продължава да работи наполовина от мощността си до 23 часа, когато започва повторно снижаване.
Под 700 мегавата обаче турбината по принцип е твърде нестабилна и трудно контролируема. В 0,28 часа на 26 април е стигната мощност от 500 мегавата, реакторът е приведен в автоматичен режим на управление, но неочаквано пада до 30 мегавата.
При такова положение блокът незабавно трябва да бъде спрян, но това не е направено и тестът продължава. Операторът успява временно да стабилизира мощността на 200 мегавата, но заради засиленото охлаждане се получава огромно увеличение на парата в реактора, което води до рязко покачване на температурата вътре.
Ядрената реакция излиза извън контрол, мощността за няколко секунди се вдига до 300 000 мегавата (100 пъти повече от номинала). В 1,24 ч. се взривява горната част на реактора, която тежи около 1000 тона. Самата авария представлява два взрива, които разрушават енергоблока.
По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти мощността на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война. Разрушеният реактор изхвърля в атмосферата около 520 опасни радионуклеиди.
СЗО посочва, че общата радиоактивност на изпуснатия материал е 200 пъти повече от този при взривяването на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки. Според официални данни веднага след катастрофата загиват 31 души, а 600 000 души, участвали в потушаването на пожара и разчистването, получават високи дози радиация.
С радиация са облъчени общо 8,4 млн. жители на днешните Беларус, Украйна и Русия. Около 155 000 кв. км са заразени с радиоактивни материали, от които почти 52 000 кв. км със силно радиоактивните елементи цезий-137 и стронций-90, с период на полуразпад съответно 30 и 28 години.
Реакцията на властите
В първите часове никой не разбира измеренията на катастрофата. Видимите признаци са само пожар на покрива на IV блок, който е загасен със силите на местните пожарникари към 6 ч. сутринта на 26 април.
Това че реакторът е разрушен и гори вътре, става ясно едва през деня. Първите съобщения нагоре по йерархичната стълбица гласят, че ситуацията не предизвиква опасения, докато в медицинския пункт на централата вече постъпват десетки ранени.
Ръководството на централата дълго не вярва на пристигащите информации и не предприема необходимите действия за защита на персонала и населението, посочва доклад на ИБРАЭ РАН от тази година.
Много се спори и досега какво са могли да направят властите за предпазване на жителите в околните области.
Факт е, че почти 50-хилядният град Припят, разположен на 3 км от Чернобил, е евакуиран едва на 27 април следобед, т.е. ден и половина след аварията, когато са регистрирани най-високите дози на облъчване.
Йодната профилактика на населението в 30-километровата зона около Чернобил започва на 28 април, а пълната евакуация на забранената зона - едва на 4-7 май.
Информационното затъмнение
Типично за съветските времена, първоначално Москва мълчи за инцидента, а първите официални съобщения евфемистично подценяват катастрофата.
На 28 април официалната агенция ТАСС разпространява кратка новина, в която се казва, че в Чернобил е имало "нещастен случай", а "един от реакторите получил повреда".
Мащабите на аварията стават ясни едва след отправеното от Швеция дипломатическо питане към СССР по повод отчетените на шведска територия високи нива на радиация. Шведското правителство съпоставя данните за повишена реакция в Европа с посоката на вятъра и обявява на целия свят, че някъде в Съветския съюз е имало ядрена авария.
Дотогава Москва провежда извънредна операция за потушаване на пожара в реактора и разчистване на терена, но не предпочита да говори публично за това.
Показателно е, че първото обръщение по повод Чернобил на генералния секретар на ЦК на КПСС Михаил Горбачов е направено по телевизията чак на 14 май.
Дотогава западните медии вече разтръбяват за катастрофата и публикуват сведения за повишен радиоактивен фон в редица държави.
Като най-засегнати извън СССР се смятат Финландия и Швеция, а заради ветровете радиоактивният облак минава кръговидно и над Норвегия, Германия, Австрия и Румъния.
В началото на май последните разсейки минават също и над Югославия и България, но и българското правителство от това време държи гражданите в информационно неведение."
Re: Преди 20 години,
...Основна причина за аварията е човешкият фактор. Поради кадровата политика операторите, извършващи експеримента са били с недобра подготовка. Голяма част от информацията за работата на реакторите е била обявена за военна тайна и засекретена. Включително и фактът, че този тип реактори при липса на добро охлаждане увеличават мощността си. Станалата авария с частично разтопяване на активната зона е била укрита, вместо да се анализира и доведе до знанието на пресонала, за да не се повтори. Връх на всичко е, че планът за тренировката не е бил одобрен от Държавният атомен надзор. Не е бил и отхвърлен — надзорът просто не е е отговорил в законният срок. И все пак тренировката е започнала „по план“, оказан е натиск за привършването й „в планирания срок“...
Re: Преди 20 години,
900 години
На теория, радиацията ще се задържи в Чернобилската област през следващите 48 000 години, но в действителност първите хора, трябва да заселят областта след около 900 години. Тогава най-опасните елементи ще са изчезнали. Техният период на полуразпад е 300-900 години. Предполага се, че през идните 100 години ще открият някакъв метод за неутрализиране или изчистване на радиацията. Ако правителство финансира науката както сега, населението няма да може да се оттървем от това и ще трябва да изчака тези 900 години докато радиацията изчезне от само себе си.
На теория, радиацията ще се задържи в Чернобилската област през следващите 48 000 години, но в действителност първите хора, трябва да заселят областта след около 900 години. Тогава най-опасните елементи ще са изчезнали. Техният период на полуразпад е 300-900 години. Предполага се, че през идните 100 години ще открият някакъв метод за неутрализиране или изчистване на радиацията. Ако правителство финансира науката както сега, населението няма да може да се оттървем от това и ще трябва да изчака тези 900 години докато радиацията изчезне от само себе си.
Re: Преди 20 години,
Човешкият фактор.
Докарахме го дотам, че "човешки фактор" вече звучи, като някаква заплаха.
Чудя се, сега с тези напъни на братята персийци в ядрена посока, дали може да се вярва на човешкото във фактора....Както на тях, така и на политиците от световен мащаб.
Какво ли ни чака още...
Докарахме го дотам, че "човешки фактор" вече звучи, като някаква заплаха.
Чудя се, сега с тези напъни на братята персийци в ядрена посока, дали може да се вярва на човешкото във фактора....Както на тях, така и на политиците от световен мащаб.
Какво ли ни чака още...
Не съм съгласен
По оценки на МААЕ сумарната сила на експлозията надвишава над 100 пъти мощността на ядреното оръжие, използвано през Втората световна война.
Това едва ли е вярно, даже направо не е. Бомбите пуснати над Хирошима (Малчо, около 12-15 килотона) и Нагазаки (Дебелакът, 21-23 килотона) сумарно правят около 33 килотона минимум. Над 100 пъти повече е равно на над 3.3 мегатона, минимум.
За сравнение, по време на експериментът Браво взривен през 1954 на атола Бикини от Щатите, с мощност 15 мегатона:
Когато Браво е взривен се образува огнено кълбо с диаметър около 5 километра в рамките на една секунда. Огненото кълбо е видимо от атола Куаджалейн разположен на около 450 км. Експлозията оставя кратер с диаметър 2 км. и 75 м. дълбочина. Гъбата достига височина 14.3 км и диаметър от 11.3 км. за около минута. След това достига височина 39.6 км. и диаметър 100 км. за по-малко от 10 минути.
[линк]
[линк]
И не е съвсем вярно, че е само човешка грешка. Напротив, основната грешка, както за експлозията, така и за пожара и последвалото замърсяване на огромни територии, е в дизайна на реактора РБМК (реактор с голяма мощност, канален тип, строени са единствено в бившия СССР), който е използван за получаване на плутоний за руските оръжия. Електроенергията е била нещо като бонус.
[линк]
Това едва ли е вярно, даже направо не е. Бомбите пуснати над Хирошима (Малчо, около 12-15 килотона) и Нагазаки (Дебелакът, 21-23 килотона) сумарно правят около 33 килотона минимум. Над 100 пъти повече е равно на над 3.3 мегатона, минимум.
За сравнение, по време на експериментът Браво взривен през 1954 на атола Бикини от Щатите, с мощност 15 мегатона:
Когато Браво е взривен се образува огнено кълбо с диаметър около 5 километра в рамките на една секунда. Огненото кълбо е видимо от атола Куаджалейн разположен на около 450 км. Експлозията оставя кратер с диаметър 2 км. и 75 м. дълбочина. Гъбата достига височина 14.3 км и диаметър от 11.3 км. за около минута. След това достига височина 39.6 км. и диаметър 100 км. за по-малко от 10 минути.
[линк]
[линк]
И не е съвсем вярно, че е само човешка грешка. Напротив, основната грешка, както за експлозията, така и за пожара и последвалото замърсяване на огромни територии, е в дизайна на реактора РБМК (реактор с голяма мощност, канален тип, строени са единствено в бившия СССР), който е използван за получаване на плутоний за руските оръжия. Електроенергията е била нещо като бонус.
[линк]
Руската атомна бомба - най-мирната бомба
Що не кажеш, че пак братушките са бластнали най-голямата мирна бомбара от 56 меги
А бридери нали си имат по арзамас бре. Пък и ние им изнесохме не малко суровинка. За чий им е високомощен в градска зона освен ако не е било да се прикрие...
Баси що марули сме изпасли.
_______________________________
Memento mori.
А бридери нали си имат по арзамас бре. Пък и ние им изнесохме не малко суровинка. За чий им е високомощен в градска зона освен ако не е било да се прикрие...
Баси що марули сме изпасли.
_______________________________
Memento mori.
Невада
Войници. Преход през епицентъра на пресен атомен взрив. Дали войската ще стигне до местоназначението и дали ще осъществи задачата си след прехода. В Русия е още по-страшно и мъгливо положението. Знаем примерно, че руснаците имат самолет с ядрен двигател и са летели на него, защото, за разлика от американците, не са се грижили за екраниране на екипажа, което прави самолета малко по-старнна кола (не лети пущината).
[линк]
[линк]
Re: Преди 20 години,
Темата принципно е тучна като обръч от фирми покрай етномироопазваща партия, обаче джурналята пак са се оклепали. И друг път съм писал подобни неща, но.....
На първо място с мощността на взрива естествено. Като цяло взривът е от химически тип (въздушно-водородна смес). По последни съмнения обаче, на места в реактора е имало и мини ядрени взривчета.
Ако говорим за реактори, в чийто отпадъчен продукт има завишено съдържание на плутоний (бридери), то такива има по целия свят, а и все още се използват. Такива бяха и нашите първи и втори блок. Това, дали реактора използва даден тип (верига) реакция за да получи или не повечко плутоний в отработеното гориво не определя степента му на сигурност. Удобството обаче при реакторите от чернобилски тип е, че мощността им може да бъде увеличавана до безкрайност, мисля, че няма дори теоретичен предел за нея. Т.е. нищо не пречи да се направи и 1 тераватов реактор. Лесен за изработка и което е немаловажно - горивото може да бъде подменяно на части, дори без да се спира реактора. Това са просто купчина тухли от графит и урановото гориво (най-чето уранов карбид мисля). Та можете да си ги трупате колкото си искате. Неприятното - реакторът има положителна реактивност по някои от параметрите за стабилност. Такива са обаче и канадските реактори КАНДУ на румънската АЕЦ. Мисля, че имаха положителна реактивност по кипящ слой, но не съм 100% сигурен дали точно по него. Нашите руски в Козлодуй не са! Т,е, реакторът няма как да бъде взривен, дори и целенасочено някой да се опита да го направи, а не по невнимание.
Независимо от всичко, основният проблем е човешкият фактор. По време на експеримента не е имало нито един физик, или човек запознат с физиката на процеса. Ако го е имало, той е нямало да допусне опити за извеждане на реактора в работен режим по време на процеса на отравяне (гасене). Проблемът идва и от там, че точно в този момент централата не е можела да получи ток отвън. Изобщо поредица от човешки грешки, съчетани с пълни случайности.
Както и да е - проблемът си седи. Лошото е, че не е само той и безотговорни са не само руснаците. Аварията в Чернобил не е единствена. Косово дълги, ама мнооого дълги години ще си пати от "обеднения" уран в американските снаряди, който се оказа, че не е природен обеднен, ами е продукт останал след извличане на плутония точно от ядени реактори. А нали се сещате, че плутония не може да бъде 100% извлечен. А е отвратително вреден материал. 30 кила от него разпрашени в атмосферата на земята ще затрият всичко живо. Радиацията изхвърлена от многобройните наземни ядрени опити през 40-те, 50-те и 60-те години е ужасно много повече. Сет-а спомена за 50 мегатонната водородка на руснаците. Оказва се, че е имало и 100 мегатонна. Над 100 дори. Точната стойност не се знае, защото след взрива е започнала термоядрена реакция в атмосферата. "Слънчицето" е светело близо 2 часа. На полигона е било пълен кошмар - никой не е знаел ще угасне ли, или ще се запали цялата атмосфера. Слава богу - разминало ни се е. След този опит руснаците "споделят опит" с братята по оръжие американци (май документалните кадри са били прожектирани на Кенеди, по време на прословутите му преговори с Хрушчов), след което 2-те страни постигат договореност за лимитиране на мощността на взривовете.
Най-лошото в цялата работа е, че населението е АБСОЛЮТНО неграмотно по отношение на това как да действа по време на промишлени аварии. Да се ядат марули по това време не е било опасно - опасно е било ако марулите не са били добре измити. Имаше обаче и смели държавни мъже, които реагираха адекватно. Примерно Д.Джуров нареди на армията да мине на режим като по време на война. Уж, че учение. Ядене на консерви, добра хигиена, намаляване/спиране на полевите занятия и прочие. В следствие на това, при направени по-късно замервания, се оказа, че войската почти не е засегната от радиацията. Благодарение на него са спасени доста момчета служили по това време.
Аварии е имало и ще има. Трябва обаче човек да може да се пази, а правилата са доста елементарни и всеки би могъл да ги знае. Това касае и авариите нямащи нищо общо с радиация. А, че повечето хора хал-хабер си нямат от тия неща си личи дори и по теми като на онази дама преди време, дето твърдеше че връстничките ни не можели да раждат заради чернобилската авария.
Въпреки всичко, ядрената енергетика за сега няма алтернатива, т.е. глупости от типа "ще закрием АЕЦ-а щото може да е опасен" трябва да бъдат пресичани из корен! Нещо повече, за сега, по-чиста от екологична гледна точка енергия НЯМА!
На първо място с мощността на взрива естествено. Като цяло взривът е от химически тип (въздушно-водородна смес). По последни съмнения обаче, на места в реактора е имало и мини ядрени взривчета.
Ако говорим за реактори, в чийто отпадъчен продукт има завишено съдържание на плутоний (бридери), то такива има по целия свят, а и все още се използват. Такива бяха и нашите първи и втори блок. Това, дали реактора използва даден тип (верига) реакция за да получи или не повечко плутоний в отработеното гориво не определя степента му на сигурност. Удобството обаче при реакторите от чернобилски тип е, че мощността им може да бъде увеличавана до безкрайност, мисля, че няма дори теоретичен предел за нея. Т.е. нищо не пречи да се направи и 1 тераватов реактор. Лесен за изработка и което е немаловажно - горивото може да бъде подменяно на части, дори без да се спира реактора. Това са просто купчина тухли от графит и урановото гориво (най-чето уранов карбид мисля). Та можете да си ги трупате колкото си искате. Неприятното - реакторът има положителна реактивност по някои от параметрите за стабилност. Такива са обаче и канадските реактори КАНДУ на румънската АЕЦ. Мисля, че имаха положителна реактивност по кипящ слой, но не съм 100% сигурен дали точно по него. Нашите руски в Козлодуй не са! Т,е, реакторът няма как да бъде взривен, дори и целенасочено някой да се опита да го направи, а не по невнимание.
Независимо от всичко, основният проблем е човешкият фактор. По време на експеримента не е имало нито един физик, или човек запознат с физиката на процеса. Ако го е имало, той е нямало да допусне опити за извеждане на реактора в работен режим по време на процеса на отравяне (гасене). Проблемът идва и от там, че точно в този момент централата не е можела да получи ток отвън. Изобщо поредица от човешки грешки, съчетани с пълни случайности.
Както и да е - проблемът си седи. Лошото е, че не е само той и безотговорни са не само руснаците. Аварията в Чернобил не е единствена. Косово дълги, ама мнооого дълги години ще си пати от "обеднения" уран в американските снаряди, който се оказа, че не е природен обеднен, ами е продукт останал след извличане на плутония точно от ядени реактори. А нали се сещате, че плутония не може да бъде 100% извлечен. А е отвратително вреден материал. 30 кила от него разпрашени в атмосферата на земята ще затрият всичко живо. Радиацията изхвърлена от многобройните наземни ядрени опити през 40-те, 50-те и 60-те години е ужасно много повече. Сет-а спомена за 50 мегатонната водородка на руснаците. Оказва се, че е имало и 100 мегатонна. Над 100 дори. Точната стойност не се знае, защото след взрива е започнала термоядрена реакция в атмосферата. "Слънчицето" е светело близо 2 часа. На полигона е било пълен кошмар - никой не е знаел ще угасне ли, или ще се запали цялата атмосфера. Слава богу - разминало ни се е. След този опит руснаците "споделят опит" с братята по оръжие американци (май документалните кадри са били прожектирани на Кенеди, по време на прословутите му преговори с Хрушчов), след което 2-те страни постигат договореност за лимитиране на мощността на взривовете.
Най-лошото в цялата работа е, че населението е АБСОЛЮТНО неграмотно по отношение на това как да действа по време на промишлени аварии. Да се ядат марули по това време не е било опасно - опасно е било ако марулите не са били добре измити. Имаше обаче и смели държавни мъже, които реагираха адекватно. Примерно Д.Джуров нареди на армията да мине на режим като по време на война. Уж, че учение. Ядене на консерви, добра хигиена, намаляване/спиране на полевите занятия и прочие. В следствие на това, при направени по-късно замервания, се оказа, че войската почти не е засегната от радиацията. Благодарение на него са спасени доста момчета служили по това време.
Аварии е имало и ще има. Трябва обаче човек да може да се пази, а правилата са доста елементарни и всеки би могъл да ги знае. Това касае и авариите нямащи нищо общо с радиация. А, че повечето хора хал-хабер си нямат от тия неща си личи дори и по теми като на онази дама преди време, дето твърдеше че връстничките ни не можели да раждат заради чернобилската авария.
Въпреки всичко, ядрената енергетика за сега няма алтернатива, т.е. глупости от типа "ще закрием АЕЦ-а щото може да е опасен" трябва да бъдат пресичани из корен! Нещо повече, за сега, по-чиста от екологична гледна точка енергия НЯМА!
в отговор на пopyчиk Pжeвckи
#15
Прав си, поручик
и аз мисля като теб - няма. Че и слънчицето ни и то си е реактор, вярно на синтез ама ние май опитваме да строим и такъв вече у френско.
Също си прав и за човешките грешки, както и за "удобствата" на РБМК (ама все пак да имат графит в началото прътите на АЗ си е кофти дизайн отвсякъде, разгонват го на бързи неутрони като едното ничего), както и за плутония и бридерите. Въобще, трябва да признаем, че ядрената енергетика е косвен ефект от бомбите и също така източник за тях.
Не знаех за 100-те мегатона и ръкотворното слънце. Дай линк нещо да попрочета.
PS
Всъщност "царят" е бил проектиран като тристепенна 100 Мт бомба. Обаче в последствие заменили урана с олово и редуцирали мощността наполовина. Въпреки това ефекта от детонирането е бил главозамайващ.
[линк]
[линк]
Също си прав и за човешките грешки, както и за "удобствата" на РБМК (ама все пак да имат графит в началото прътите на АЗ си е кофти дизайн отвсякъде, разгонват го на бързи неутрони като едното ничего), както и за плутония и бридерите. Въобще, трябва да признаем, че ядрената енергетика е косвен ефект от бомбите и също така източник за тях.
Не знаех за 100-те мегатона и ръкотворното слънце. Дай линк нещо да попрочета.
PS
Всъщност "царят" е бил проектиран като тристепенна 100 Мт бомба. Обаче в последствие заменили урана с олово и редуцирали мощността наполовина. Въпреки това ефекта от детонирането е бил главозамайващ.
[линк]
[линк]
Редактирано от Remmivs на
Re: Преди 20 години,
Не знам от къде си копнала тази статия, но нещата не са точно така.
Първо, такъв реактор няма.
Второ, пораженията са били ясни още на момента, а не на другия ден.
Иронията в цялата история е, че виновника умира след години от сърдечен удар.
Между другото имаше много интересен филм, основаващ се само на факти и разкази на очевидци и участници в експеримента. Там всичко беше казано ясно и точно.
А онзи ден четох за някакъв, дето радиацията не му пречела въобще. Работи от 1989 г. в Чернобил и си бил добре човека. Доста хора от клуба (те си знаят кои) може да последват примера му, със сигурност по-зле няма да станат
Първо, такъв реактор няма.
Второ, пораженията са били ясни още на момента, а не на другия ден.
Иронията в цялата история е, че виновника умира след години от сърдечен удар.
Между другото имаше много интересен филм, основаващ се само на факти и разкази на очевидци и участници в експеримента. Там всичко беше казано ясно и точно.
А онзи ден четох за някакъв, дето радиацията не му пречела въобще. Работи от 1989 г. в Чернобил и си бил добре човека. Доста хора от клуба (те си знаят кои) може да последват примера му, със сигурност по-зле няма да станат
Re: Прав си, поручик
Нямам линк. По ОРТ късно вечер, по-точно нощем, в някои дни от седмицата дават научнопопулярни филми за всичко - кат почнеш от пингвините в Антарктида и да свършиш до "каспийското чудовище" екраноплан. Та там го гледах - с документални кадри. Казаха, че за пръв път се излъчват. А преди това в/у кутията на лентата епишело нещо от типа на "Застреляй се преди да гледаш този филм" 
А за ядрената енергетика и обвързаността й с военните не си много прав. Все пак първо е направен реактора и чак доста след това - бомбата. Един реактор може да произведе доста плутоний, та нямаше да имаме нужда от 6 ако беше само заради тях.
А за ядрената енергетика и обвързаността й с военните не си много прав. Все пак първо е направен реактора и чак доста след това - бомбата. Един реактор може да произведе доста плутоний, та нямаше да имаме нужда от 6 ако беше само заради тях.
в отговор на пopyчиk Pжeвckи
#18
Мерси
ще се опитам да го хвана. Пък ако е пуснат духа от бутилката все ще изскочи и в нета.
Не си ме разбрал. Не говорех за друго, а за връзката, силната връзка между военното и мирното приложение. Разбира се, че не правим реакторите само, за да правим бомби.
Обаче: [линк]
[линк]
Не си ме разбрал. Не говорех за друго, а за връзката, силната връзка между военното и мирното приложение. Разбира се, че не правим реакторите само, за да правим бомби.
Обаче: [линк]
[линк]
в отговор на пopyчиk Pжeвckи
#19
Поручик! Миииииииииииирррррррррррно!
Аде ся.
Като как ще направиш полукълбата без да имаш оловен казан
Всичко е първо от военните.
_______________________________
Memento mori.
Като как ще направиш полукълбата без да имаш оловен казан
Всичко е първо от военните.
_______________________________
Memento mori.
Re: Преди 20 години,
Много е вероятно в статията да има неточности. Това, което аз си спомних докато я четох беше повече дните, когато бяхме в Равда и всеки ден показно измерваха радиацията и ни казваха, че всичко е ОК, а ние спокойно се търкаляхме по тревите...
Съвсем ясно си спомням, че доста след аварията се заговори за някакви си предпазни мерки, които си бяха в стил "може да го направите, но може и да не.." Бяха малко като на теория.
Много по-конкретни мерки бяха раздухани след козлудуйското "Ку-ку", тогава наистина се говореше, като за нещо реално.
А Чернобил го позамазаха.....
Съвсем ясно си спомням, че доста след аварията се заговори за някакви си предпазни мерки, които си бяха в стил "може да го направите, но може и да не.." Бяха малко като на теория.
Много по-конкретни мерки бяха раздухани след козлудуйското "Ку-ку", тогава наистина се говореше, като за нещо реално.
А Чернобил го позамазаха.....