Торбата с

Спах на пресекулки, заливаше ме някакво чувство на вина как скапахме темата на милия Скапан Джонси но тази сутрин на пресен акъл и чаша кафе си дадох сметка, че именно при Вагнер има такова преплитане на Митове и Реалност, че си е точно за тук. Все пак, нали лъжата е един мит, който самите ние си създаваме



Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен

Не успях да прочета всички мнения, надявам се да не повторя някого.
Според мен за лъжите причината е сдамо една - лъжем, когато имаме изгода от това. И благородните лъжи, и всякакви там "за да не заболи", и големите, и малките - ами това ни носи нещо - спокойствие, оправдание, внимание, мир със себе си даже, спестяване на неприятности (което си е чиста печалба)...дори когато го правим за другия, пак имаме изгода - чувстваме се ок, че и той е ок, ние сме тези, които могат да помогнат, владеем ситуацията, знаем повече от него, решаваме дали и той ще го знае и т.н.
Дори ако изглежда, че някой лъже без причина, т.е. полза - за себе си или за трети (косвено пак за себе си), както каза Далия - от артистичност например, той пак има някаква си там вътрешна удовлетвореност от това.
"Патологичните лъжци" и те си имат причинки, просто не ги знаем/разбираме.

Айде, стига съм лъгала на теория, ето нещичко от практиката - е на тази лъжа и до ден днешен никога не успях да разбера причините, може би защото бях само страничен наблюдател:

Познавах бегло една двойка, ходеха от 4-5 години. По едно време момчето много взе да настоява да се женят. Ама много. Тя се съгласи, вдигнаха малка сватба, един месец веселба и розови облаци и един хубав ден той отива и и казва, че от две години има паралелна връзка с друга жена, отива да живее при нея и всичко хубаво, приятно ми беше.
Оказва се, че никой от неговите приятели и познати не знае за "двойните истории", за причините и т.н. И като почнаха да гадаяяяят, аджеба, защо толкова е искал сватба, а след един месец напуска жена си? Сега, искам да уточня, че въпросната двойка нямаше явни проблеми, момчето изглеждаше много влюбено , винаги се отнасяше добре с нея, тя също и т.н. Обаче най-странното, гадно и съответно най-застъпвано предположение беше, че...се е оженил за нея, защото е искал, като я напусне, да я боли още повече
и да разберат възможно най-много хора и съответно резила да е първо качество.
Изобщо незнам дали е вярно, човека се изнесе в друг град и почти не са го виждали оттогава. Обаче си мисля, че който е дал това предположение, се е почувствал засегнат, че и той, заедно с всички, е бил лъган "майсторски" дълго време и е решил "да си го върне". А може и да не е така. Сигурно и той си има причини да излъже.

Yes. I do.

Ми аз не лъжа бе, не е ли очевидно

Ама няма да ми повЕрваш, знам аз... Истината е, че не се сещам за нищо конкретно. Всъщност сещам се - веднъж, но ти ме хвана и аз си признах, че моткам... ако се чудиш за какво става дума, ще ти отговоря като един тукашен клубар, а именно: не очаквай да ти го кажа публично

Die Form besticht. Die Technik überzeugt.

Ама аз лично очаквам, бее а пък случката, когато съм те бил бил хванал, просто не помня Значи явно не съм пък съвсем талибански настроен по въпроса...

Ами да, искам, наистина.... колкото по-дълго отлежава някакво такова нещо, толкова повече вкисва и отровно става...

ех ...лъжата...една единствена беше ама съдбоносна за мен.
Кога лъжат хората ли? Някой казваше, че да лъжеш значи и да се надяваш. Имам предвид измислените истории из нета. А и на живо има хора болни от това..митомания ли се казваше? Зависи от лъжите де. Ако си измислят разни истории ей така за забавлевие, времето да минава и с това да не ми вредят..нека си лъжат...не ми пречи
Цената на истината понякога е толкова висока, че май не си струва да рови човек. Погледнеш ровейки така си се оплел, че връщане назад няма...