Нещо...

абе пия си кафето и си пуснах една песен.
Па ми стана още по грустно.
"С чего начинается Родина"
Ай! И наистина - от къде започва и къде свършва Родината?
И се замислям: Колко сме жалки а и същевременно колко сме горди и значими хората на тая мъничка планетка.
Една мижава планетичка в краищата на нашата си Галактика.

Може ли сутрин рано да ми бъде тъжно?

Някой ще ми позволи ли това?
Глупаво ми е.

Пролетта дойде!

Може би започва и свършва с тъжния трепет на сърцето, когато чуем хулни думи за Нея.
Може пък това да са сълзите на умиление, когато гордо се развее нашето знаме?
Кой знае!? Във всеки случай не тъгувай, а се радвай, че изпитваш такива чувства!
А кафенцето шекерлия ли е? Може пък да подслади изтерзаната ти душа?

Известно е, че поезията на вогоните е на трето място сред най- бездарните в цялата Вселена. На второ място е тази на азготите от Криа. Веднъж по време на рецитал техният главен поет Грухтос Бомбастични изпълни стихотворението си "Ода в чест на малката бучка зелен маджун, която открих под мишницата си една лятна утрин", в резултат на което четирима души от публиката починали от вътрешни кръвоизливи, а председателят на Средногалактическия художествен Ноблингов комитет е оцелял, като сам си прегризал единия крак. Говори се, че Грухтос останал "разочарован" от приема на стихотворението си и тъкмо се канел да започне да чете дванадесеттомната си епопея, озаглавена "Любимите ми гърголения в банята", когато собственото му дебело черво при отчаян опит да спаси живота на хората и цивилизацията, скокнало право нагоре, минало през гърлото му и заседнало в мозъка му.

ха ха ха.. Геврек! Ти ме уби...

Маг,
на русофилски вълни ли си? що ли? Хайде и аз да ти метна по жицата
нещо типично руско. Е няма нищо общо с твоята песен, но си е уникат.
НАТИСНИ ТУК

Може, Маг -може!
Като чета тук какви ги пишеш всичко очаквам от теб...
дори и това...
но виж по обяд каква "тъга" е навън и не ти ли става мъчно, че ти е било мъчно сътринта.
А ти Родината не я мисли. Ние си я носим в сърцата...
Всеки по своему...
И онези от щатите така ми пишат сутрин в чата- че им е мъчно за Родината, че никой не ги разбира там /само аз, де/.
Вий тяхното е мъка...

Не съм аз, Маг-ът ще изясни (100% гаранция)

А за Родината ще ти кажа в този постинг :
Започва и завършва в сърцето.
От това колко ти е голямо сърцето зависи и усещането.
Има хора с много малки сърца. Не я ценят, защото на малката
територия на сърцата си са събрали други неща.
Но пък хората с големи сърца и с добре изградена ценностна система я носят в себе си.

И мисля, че те са повече .

............ай и ти бе..........днес на мен от сутринта наиш кво ми се случи,ум ще ти зайде и пак не рева като ощипана ученичка,скъсах си два чорапогащника,презрамката на сутиена ми се откачи,загубих си на токчето гумичката като търчах по етажите за тъпите оперативки.......на него тъжно му било........ти направо изби комарите на Дунав,я се стегни .....

всичко е в ръцете ми:)))))

Защо?
Бях напълно искрен в думите си. Дори и САЩ и една Русия... и един Китай...
По лицето на картата на планетата Земля сме прашинки във Вселената.
Не е ли така? Защо пишеш такива подигравателни думи? По-леко ли ти стана като ги написа. ОтървА се, значи?
Е! Значи и на тебе ти е олекнало. Радвам се за тебе.
Но на мене - НЕ!

Пролетта дойде!

Беше писал в някаква книга "В библиотеката на хотела имаше само две хубави книг. И двете ги бях писал аз."

Ти ме утрепа от смях.
Голем си "образ".

Следващия път за сутрешното си събуждане... Ми да съм се бил събудил до теб, я. Що не си ме била поканила на "събуждане"?
Помагам във всичко. Включително сутиени, обуване на чорапогащници, на гащички, оглед на токчета на обувки... Майстор съм отсекъде. По сичко. Ама после! След събуждането.

Ма най-много обичам времето преди заспиването. Умрем, детосевика.

Оти меракът бил умирал последен.

Пролетта дойде!

Как ще се подиграва?!?
Просто си преговаря Пътеводителя... сигур се е впечатлил от галактическото ти сутрешно настроение... ама асоциацията му е била свързана с малко по-други неща...
Всъщност още почти съвсем първите думи на Дъглъс Адамс описват точно твоето състояние...

Някъде далече в неотбелязания на картата затънтен и рядко посещаван край на западния спирален клон на Галактиката се намира едно дребно, с нищо незабележително жълто слънце.
Около това слънце, на разстояние приблизително деветдесет и два милиона мили, обикаля една съвсем незначителна, малка синьозелена планета, чиито обитатели - произлезли от маймуната форми на живот - са така изумително изостанали, че все още смятат електронните часовници за доста хитроумно изобретение.
Тази планета има - или по-точно имаше - един проблем: почти всички хора, живеещи на нея, през по-голямата част от живота си се чувствуваха нещастни...... И така, проблемът си оставаше нерешен - много хора се чувстваха зле, а повечето от тях - отвратително. Включително и онези с електронните часовници.



Да не забравя да те попитам... ти имаш ли си електронен часовник?!?
Ако имаш изхвърли го! Сигурно от него ще да ти се е скапало сутрешното настроение...

Кажи после, че се бил подигравал Геврека!!!!

Украинофилски... Полскофилски...
Държавата и народът й (многонационален и многоетнически), която ми лежи в сърчицето е Испания!
Май там ми е "хвърлен пъпът". Може би заради прокудената ми прапрапра...баба. Колкото еврейка толкова и испанка. Тя ми е омагьосала душата... Прапра...баба ми Сара'х. (не мога да го напиша на арамейски.. .иврит)
Не се шегувам. Има един разказ на Иван Ефремов за паметта на поколенията.
Не знам, душко. Испания ми е в сърчонката. Музика, архитектура, литература, живопис...

Ша зема да си емигрирам в Испания. Имам доста колеги и приятели в Барселона, Сарагоса, Толедо, Мадрид, Памплона. Все ще се уредя някак.


Моите дечонки са също "уредени". Жената също.

Но на мене ми се живее в Испания.
Никога не съм знаел защо. Но според мене прабаба ми Сара' направо си ме е омагьосала. В утробата си. Оти е била наистина магьосница. Каквато беше и баба Катя.

П.П. Благодаря за песничката и припомнянето!

Знает Токио и Ницца, - с русской водкой не сравниться!
Да, виски, бренди и коньяк, перед водкою пустяк!
Даже негры на Ямайке под напевы балалайки,
Да, на последние гроши пьют, как наши алкаши!

Русская водка, что ты натворила!
Русская водка, ты меня сгубила!
Русская водка, черный хлеб, селедка;
Весело веселье, тяжело похмелье!

Русская водка, что ты натворила!
Русская водка, ты меня сгубила!
Русская водка, черный хлеб, селедка;
Весело веселье, тяжело похмелье!

А в Рязани, в русской бане, водка плещется в стакане.
Да, и на Брайтоне, с тоски, водку хлещут мужики.
Знают чукчи и евреи, - русской водки нет сильнее!
Да, от нее душа горит, а потом - башка трещит!

Русская водка, что ты натворила!
Русская водка, ты меня сгубила!
Русская водка, черный хлеб, селедка;
Весело веселье, тяжело похмелье!

Знаю, люди всей Земли подружиться бы смогли!
Да, если б каждый водку пил, - коммунизм бы наступил!
Вот бы жили, не тужили, песни пели, водку пили!
Да, хорошо, ядрена мать, только меру надо знать!

Русская водка, что ты натворила!
Русская водка, ты меня сгубила!
Русская водка, черный хлеб, селедка;
Весело веселье, тяжело похмелье!

Русская водка!
Русская водка!

Малии! Утрепа ме с тая песен.

Но много ми е тъжно и за Руссия. Не само заради водката и сельодката. Уф!!!

Пролетта дойде!

един поляк - Станислав Йежи Лец казва:
"И аз имам моменти на философски размисли - заставам на моста над Висла, плюя в реката - и си мисля "Панта рей!""
абе я понапсувай малко - па шти олекне!
ура!

прост селянин, ама много прост ви казвам !

Дъглас Адамс?... Вдигна ми се в "полезрението" с поне 10 стъпала.
Наистина ли си фен на Дъглас Адамс?

Начи си голяма сладурана! Цунки!

Пролетта дойде!

Ади сега... ку ти кажа, че съм и русофилка и че чета не само Адамс, ами и разни други неща (и то почти денонощно)... сигур ше са изстрелям извън галактиката на твойто полезрение...
Ма нидей така де!
Ади сега - заради едното четене ше си разваляме хубавото приятелство!

Ама за часовника електронния нищо не си ми казал...
Хвърляй го!

[линк]

Нямам ги на български. Имам една негова книжка но е на полски. Но превеждам за без пари всеки един афоризъм на Пан Станислав-Йежы.
Честно. Само някой да пожелае.
Но тук ще пусна превода само на няколко от афоризмите му:


1. Неграмотните трябва само да диктуват.

2. Беден е този, който не е видял звезди без пестник по муцуната.

3. Дяволът не спи с когото и да е.

4. Пък ако можеше жертвения козел преди това и да го издоим.

5. Историята е набор от факти, които не би трябвало да се случат.

6. И липсата на прецедент е прецедент.

7. На джуджетата трябва да им се кланяш ниско.

8. Петелът пее и в това утро, когато отива за чорба.

9. На когото езикът му е верен често е мълчалив.

10. На конете и на влюбените сеното им мирише иначе.

11. Хора със златно сърце - продавайте го по-скъпо.


Дотук, че се напиках от смях.

Иванушка - мога да преведа всичките афоризми на пан Станислав.
Ще ги издадеш ли? Авторските права са за моя сметка... Мой си проблем.
Маани, Селският ме подсети та си загубих сума време в четене и смях.


Пролетта дойде!

Не'ам будилник. Имам "биологически часовник".
Честно и с извинение... не ти разбрах намека. Тъпунгер съм. Не успях да стана образован чиляк.

Но сега за основното:
Чела ли си братья Стругацкие. Ние, феновете им, се самонаричаме "стругари".
А Пана Станислава Лема, чела ли си го. Пак так - "лемури".
Маани... А моята любимка - "баба" Урсула и нейната "Землемория"?

Ни нам - чел съм "вся и всьо" но съм възпитан във фантастиката.
Оти сигурно съм "перко - фантасмагорист". "Кукуриго", демек.


Пролетта дойде!

ами че аз съм израснала с библиотека "Галактика", бе човеко...



Ти чувал ли си за списание "Искатель"!?! А да имаш случайно книжки от 70-те и 80-те години?!?
Штото аз имам...

Ехееееее.... намерил си ти в кого да се съмняваш за фантастиките...