Ревността....

23 отговора 1655 прегледа
#1

Ревността....

Привет на всички! Отдавна чета, но чак сега се престраших да пиша и имам едно такова питане:
Чувате хубава песен, много ви харесва, завладяни сте от нея, сякаш ви обсебва....
Какво правите?
Слушате я непрекъснато? Или просто я оставяте настрана за известно време?
В този смисъл, когато сте в началото на една връзка и се чувствате обсебени от нея изпитвате ли ревност? Ужасна, изпепеляваща, унищожителна....
Ревност към всичко, което го отделя от вас, всичко което го кара да стане и да отиде някъде сам, ревност от въздуха, който диша без вас...
Искате ли да владеете мислите, чувствата, тялото му....
Искам да кажа, че това се случва само в началото на една връзка, може би защото не съм сигурна в чувствата на другия, или това се дължи на магията – искаш да го докосваш непрекъснато, да го целуваш, да го чукаш.....
С времето естесвено нещата се наместват и това отминава, но в началото...
С различните мъже е различно, един се смееше и го приемаше с удоволствие, говорехме си с часове, когато не бяхме заедно, изпращаше ми SМS от рода на “Липсваш ми”, “Желая те” “Искам да съм с теб”.
С друг дори не съм можела дори да споделя това усещане, сдържала съм се да не се обаждам, хвърляла съм тефона си с в стената, за да не се изкушавам да оставя SМS...
Какво изпитвате, ако ви се обаждат непрекъснато или получавате messages?
“Тая пък кифла, кво и става?” или ви става хубаво, топло и събужда желание?


Отговор
в отговор на Ada Moor #2

Re: Ревността....

без трошене на телефони. без трошене на телефони.
страстта е хубава - изпращай си пиши си. който не му понася ще си тръгне.

телефона ще остане со следващия модел поне.

щастлив
Отговор
в отговор на B.лaxyдзи пocлeднa вepcия #3

Re: Ревността....


Да разбирам ли, че ти обичаш да получаваш такива послания, обаждания....
А телефона не е важен, купих си друг...

Отговор
в отговор на Ada Moor #4

Re: Ревността....

дали ми харесва или не няма значение - понякога да - понякога не. ти откъде да знаеш. пробвай просто.

щастлив
Отговор
в отговор на Ada Moor #6

Re: Ревността....

Това си е магията на влюбването......, но не бива да оглупява човек, дай го малко по умерено, че ще откажеш и яденето

Животът е кратък, а младостта-още по кратка!
Отговор
в отговор на Бoляpka_cвeтлo #7

Re: Ревността....


А бе яденето вече съм го отказала, да не говорим, че не мога да спя...

Отговор
в отговор на Ada Moor #8

Re: Ревността....

ааа на епат оглупяване си, внимавай!

Животът е кратък, а младостта-още по кратка!
Отговор
в отговор на Бoляpka_cвeтлo #9

Re: Ревността....


То за етапа е явно, ама как да внимавам?

Отговор
в отговор на Ada Moor #10

Re: Ревността....

Оглупявай бе - сега ти е паднало....
От акъл файда няма
Ако се уплаши....по-добре по-рано

блазе ти, ако си от тези, за които ми пука
Отговор
в отговор на Ada Moor #11

Re: Ревността....

Ревност казваш... към всичко което ни отделя...

Ще ти отговоря така:
So close, no matter how far
Couldn't be much more from the heart
Forever trusting who we are

Всичките тези емоции...
nothing else matters

Номерът е просто да можеш да ги събуждаш отново, отново и отново....

Отговор
в отговор на frontman_pv #12

Re: Ревността....


Да ги събужам? Дали успявам?

Отговор
в отговор на Ada Moor #13

Re: Ревността....

Според мен това, което описваш не е ревност - това първо.

И второ, ако го приемем за ревност, аз лично никога не се чувствам така... Както ако новата песен ме кефи и я слушам непрекъснато и (това е важно!) намирам за необходимо да проглуша с нея ушите на съседите, така и новия човек искам да споделя с всичко органично и неорганично наоколо.
Чувствата убиват егоизма, върху който пък се развива ревността в истинския смисъл на думата.


Die Form besticht. Die Technik überzeugt.
Отговор
в отговор на Бpeт #14

Re: Ревността....


Може би не е точно ревност наистина, защото никога не ми идва на ум, че може да е с друга жена.
Просто искам знам, че мисли за мен и че го вълнувам по някакъв начин, и в същото време искам да е мен непрекъснато, желая го и не мога да му се наситя...

Отговор
в отговор на Ada Moor #15

Re: Ревността....

Ревността тежи като камък на шията на ревнувания и разяжда ревнуващия. Не ти позволява да се радваш истински на чувствата си към дадения обект и да му се наслаждаваш.

Ама това, което си описала, повече ми прилича на страст и смело си изпращай СМС и говори хубави думички, пък той да си мисли квото ще, така ще разбереш дали си струва.

Отговор
в отговор на Ada Moor #16

Re: Ревността....

Е нормално бе в началото на всяка връзка обикновенно е така. Отдай се на тая лудост, много е гот.

Тишината вали във прозореца
като бяла надежда до мен
Отговор
в отговор на Ada Moor #17

Re: Ревността....

Ако следваме това,което е написано в Библията,то в истинската любов няма място за ревност,но според мен около 90% от хората ревнуват половинките си.И то това си е естествено чувство-когато обичаш нещо исакш да го задържиш максимално за теб,когато си влюбен в някого искаш този човек да е непрекаснато с теб,да мисли само за теб и т.н.
Аз лично съм с моя приятел от 5 години.Многократно сме доказвали един на друг колко държим,но има моменти,когато и двамата се ревнуваме до смърт въпреки , че винаги е било безмислено и напразно,защото сме верни един на друг.Мога да ти дам един малко смешен пример за ревност,за да се убедиш,че тя е неизменна част от всяко живо същество.Аз имам куче,което най-много обича майка ми от цялото семейство и е привързано много към нея.Щом кучето ми види,че мама гушка племеника ми(който е 4 годишен) веднага почва да се обяснява с нея(гледа я в очите,издава смешни звуци,всякаш и говори),бута си муцунката в ръцете й и не я оставя на мира,докато тя не пусне племеника ми.Тогава той скача в скута й,излайва 1-2 срещу племеника ми и започва да се глези.Такава смешна картинка е,че понякога ми се иска да го снимам с камера.
Иначе те разбирам за това,че искаш непрекъснато да си с твоя приятел и мрезиш всичко,което ви разделя-при мен е същото,въпреки,че сме толкова години заедно.
Няма лошо да си изразяваш чувствата гласно или чрез sms-и,но единственото,което бих те посъветвала е да гледаш дали човека наистина си заслужава и да не си хабиш чувствата напразно.
Аз много обичам да казвам един майтап по този въпрос(въпреко,че при мен си е нещо като правило)Проверката е висша форма на доверие.
Така,че късмет в любовта,наслаждавайте се един на друг,обичайте се и слушай успокояваща музика,за да не си го изкарваш на телефона.По-добре му прати съобщение и виж какво той мисли по въпроса,отколкото да нервничиш и да се чудиш на кого да си го изкараш.
Иначе бих ти препоръчала да сикупиш един-два диска на Енигма-тяхната музика има направо магически сили.Когато ти е нервно може да те успокой,когато си щастлива ще ти повдигне настроението още повече,когато си с приятеля ти може да те възбуди много и да събуди много горещи страсти.
Успех и да кажеш после какво е станало
Надявам се,че поне малко съм успяла да ти помогна.

Редактирано от nekazvam на

Отговор
в отговор на nekazvam #18

Re: Ревността....

Blagodaria za milite dumi!
Uspokoi me 4e ne sam edinstven sluchai. Ne sto Enigma ne me kifiat ososbeno, po-dobre Mozart.
A dali si zaslujava ne znam. to v tova e vaprosa, ama nali ne sam appliance da si napravia turn off i da zbravia....
No blagodaria. Ozenivam savetite.
Izviniavam se za latinizata!

Отговор
в отговор на Ada Moor #19

Re: Ревността....

Мило момиче, искам да ти кажа, че аз имам вече 20 годишен брак и в същото време продължаваме със съпруга ми да си пишем сладки смс-си. Сравнението с песента много ми хареса. Когато една песен се слуша постоянно е хит. Но когато се слуша много години става класика.

Отговор
в отговор на koko@ #20

Re: Ревността....

а на мен изключително ми хареса това, което си написал! И искам да те поздравя за успешния брак, струва ми се , че все по- малко хора могат да се похвалят с това!!!

нежно дращя.......
Отговор