За приоритетите

Има ли въобще "фатални" неща? Освен един евентуален сериозен проблем с здравето например за друго не се сещам...та дори и това не бива да се приема за "фатално", а по-скоро за факт, усложняващ обстоятелствата...

Усещам в самата дума "фатално" нещо много негативно и ограничаващо и по принцип избягвам да я употребявам.

Sartre: to be is to do
Camus: to do is to be
Sinatra: do be do be do

За мен приоритетите винаги са свързани с динамиката на живота.
Така, както разбрах въпроса ти, отговарям:
ако днешните ми житейски виждания и приоритети бяха приведени в осъществяване преди 10 години, досега да съм затънала в блатото. И обратно - ако приложа вижданията си от преди 10 години днес, то досега да съм фалирала, най-малкото


няма фатални неща. Всичко има смисъл и последователност, дори на нас да не ни изглежда точно така в момента.
Всичко се променя - в смисъл, че ние сме длъжни да се променяме и развиваме. От друга страна всичко ново е добре познатото ни старо, което идва да ни покаже, че е наша отговорност да открием това добре познато старо, за да вървим напред по стъпките на новото.

А има и друга страна на въпроса ти, но мнооооого ще се отклоня от темата.

Как върви уикенда? Нашият за щастие свършва днес.

Abort, Retry, Fail?

Вставтье гибкий накопитель в магнитопроводе и нажмите кнопку *Ентер* когда готовы!

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

Ами освен смъртта, друго фатално сега не виждам. Трудни, много трудни и екстремно трудни неща има, постоянно ще ги има- такъв е живота.

Но знам ли, човек не може да знае какво би било за него каквото и да било от бъдещето.

Galeriata

Според един, дето хич не го обичаш, на всеки човек поне веднъж в живота му се дава шанс да напусне обичайния делничен кръговрат и да поеме пътя към Духа. Той го нарича кубичния сантиметър шанс, който се явява всекиму. Единствената наистина фатална грешка, която обаче почти всички правят, е да останат глухи за повика на Реалността и да продължат да сънуват обществения сън. Обикновено втори шанс няма.

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

аз тая приказка я знам с тояги, ама бих предпочела е.....то

има и още нещо - като си млад се люшкаш между въпроси, на които в повечето случаи не намираш отговор. Отговорите идват с живейския опит, който от своя страна помага на се дистанцираш от проблема и да го погледнеш отстрани. Тогава идват и проблясъците.
И никой не може да поеме половината тояги вместо теб, защото всеки си го чакат неговите си тояги. Но ако ще те успокои, мога да ти кажа, че в един момент отговорите изплуват. И разбираш защо си ял боя. Повечето хора го правят поне.

Колкото до действителността - няма да си човек, ако не се съмняваш в смисъла на нещата. Безпаричие, безлюбовие, дори смърт, носят много терзания и страдания на хората, но са просто стъпка към богатството, любовта и живота.
Днеска нямаш - утре имаш, ако преобърнем популярният израз.
Кураж и търпение

Аз ти философствам така, защото не искам да давам примери. Един вид, от 9 планини вода ти нося, дано се сетиш

Ами освен ако не са намерили доказателство за живота след смъртта, то тя Е фатална за умрелия.

Galeriata

за смъртта ли ставало дума????
За мен тя не е фатална. В никакъв случай. част от колелото на живота е.

Някои хора изпадат в, как да го нарека, заблудата, макра че може и в крайна сметка да са прави, че смъртта може да се победи и то в днешното ни тяло.

А колкото до това, как отделният индивид я преживява, то това е въпрос на вътрешни убеждения и нагласа. За някои хора тя е фатална, за някои е избавление.

Можеш ли да разкажеш малко повече за този, когото Алукард хич не харесва?

Ако ни се дава още един ден живот, или ако сме избрали да живеем още един ден, това не означава ли, че ни се дава още един шанс?!

Воинът знае, че чака и какво чака; а докато чака, той не иска нищо, затова и най- малкото нещо, което получи, е повече от това, което той може да вземе. Ако има нужда да яде, той намира начин, понеже не е гладен; ако нещо нарани тялото му, той намира начин да го възпре, защото не го боли. Когато човек е гладен и го боли, това означава, че не е воин; и силите на глада и болката му ще го унищожат.

Когато нещата станат неясни, воинът се замисля за смъртта. Мисълта за смъртта е единственото, което укрепва духа ни.

Само мисълта за смъртта прави воина достатъчно отстранен от всичко, за да може да се отдаде изцяло на което и да е било нещо. Той знае, че смъртта го дебне и няма да му остави време да се вкопчи задълго в нищо, затова той опитва възможно най- пълно всяко нещо, но без да се встрастява.

There is no Dark Side of the Moon really....
Matter of fact is, its all dark.

mediokrativnostta

"In umbra, igitur, pugnabimus"