стефане,

от клуб поезия:

Джулс
тъгувам за косата ти
падаща като нощ над голото ти рамо
а ти стоеше седнала на прозореца
и гледаше как небесният овчар прибира стадото си
ти прютяваше най черната овца
в окото си
и то ставаше кръгло като това
на Селена,
Джулс
ти отразяваше всички запалени лампи
между Дървеница и Дианабад
ставаше топло в юлската привечер
обрамчена от лицето ти
докато ме чакаш да се прибера
нощните пеперуди пият росата по шията ти
Джулс,
стопанката на летният дъжд
и на бриза във всеки метрополис
както и на моето 15 -то лято,
белите сенки на ръцете ти заглаждаха
бръчките на всеки ропот
и повдигаха в усмивка устните ми
Джулс,
тъгувам за теб
с двадесетгодишна давност
докато гледам петнайсетгодишната си дъщеря
която гризе упорито молива
и пише първите си стихове.

тук

хубаво е

да.

може ли да го приема като номинация?

------------------------
Слушай беззвучието...

не :)

Stana mi niakak... poetichno

верно ли ве?

"-Благодаря, достатъчно- повтори Фред. –Понякога ми се иска да полудея. Но съм забравил как."

хубуу

------------------------
Слушай беззвучието...