Аз съм идиотка!

Толкова ме е яд на себе си...не знам откъде да започна. Абе почвам, пък ще видим... Година и нещо си мечтая за един жест (от един мъж), не си отварям устата да му кажа...искам да знам, че той е поискал да го направи.
През тая година и нещо, той ми осигури няколко много неприятни месеца. Но аз останах при него...ей така, от надежда. И той започна да се променя, а мен започна да ме е страх от това. Не мога да бъда нежна, не мога да съм добра, не мога да съм истинска...мъча се. А толкова искам да сме ок, да му е приятно с мен и т.н...
Но днес вече гръм ме удари! Той направи жеста!!! А аз ли? Аз реагирах като абсолютен бурсук...аз съм идиотка бе хора! За всичко съм виновна аз - като ме наранява защо стоя при него? Като е добър защо го отблъскавам?
Или ще ме зареже или ще реши, че разбирам само от грубости...
Аз съм си виновна....шот съм идиотка

Сега в пустинята бушува дъжд...

У форума си или да?

Сега в пустинята бушува дъжд...

Година и нещо си мечтая за един жест (от един мъж), не си отварям устата да му кажа...искам да знам, че той е поискал да го направи

МИ НЕ СИ ОТВАРЯШ УСТАТА и ТОЙ КВО?

Понякога с дълго бленуваните неща се случва нещо неочаквано - оказват се не толкова хубави заради времето прекарано в мечти по тях...

ангелогласния е много прав - мечтаеш за нещо четаеш и като се случи изведнъж разбираш че мечтата то е правела красиво и толкова привлекателно - изведнъж се оказва даже че нямаш нужда от него и се чудиш къде да го денеш- и с много желана книга е така - купуваш я прочиташ я и се оказва че не е толкоз интересна - и с модните обувки- гледаш ги на витрината на магазина и точиш лиги- като си ги купиш ги пъхаш в някой забутан шкаф и даже не ги носиш - пък да ти кажа същото е и в сърдечните истории - хора сме

... щото идиотките,по презумция са малцинство..
В случая обаче всичко си е ...чисто по женски,дет се вика
Виж,ако вземе ...по някое време... да разбереш кво искаш,
току виж объркаш статистиката
Тъй че -споко...нормална си си...съвсем ;)

не си идиотка. просто ти се е изчакало чакането и вече не си чакала изобщо да се случи нещото . вината не е само в теб.

не съжалявай за нещо, което си направила- НИКОГА не съжалявай. много по-често отколкото предполагаш импулсивното действие / позитивно или негативно/ се оказва най-доброто което е трябвало да направиш - въпрос на гледна точка.

просто е. толкова си му "набрала", че след като е направил "нещото" само е отпушил събираните дълго време раздразнение и болка.
не си ислака да го направи, просто те е било яд, че не го прави. затова сега се чувстваш тъпо, а не удовлетворено.

А кое остава желано се пита тогава в задачата, от това, което дълго си чакал и копнял... Сигурно има и "нещо" такова, нещо, което е живо и способно да те повлече след себе си... Иначе защо са мечтите....

Бъди себе си, открий себе си!

Мечтите... Мога да ти ги обясня по толкова много начини
Мечтите са за да ни осигурят това от което се нуждаем без да можем да го имаме... Те са средство да сме щастливи и... Тъжни и... Меланхолични. Мечтите ни осигуряват храна по време на глад, вода по пътя през пустинята на неволите. Те ни карат да направим още една крачка към оазиса на блаженството, залъгвайки ни, че тази крачка е първата крачка от последните няколко... Мечтите... Това са миражите на нашето изнемощяло от жажда съзнание!

eй,що си ми взел тигърчето..още миналата година си беше мое.нали не го/ги обичаш...хранели се с...деца....някаква американка цитираше-маучен труд...
и не кради мои неща....без позволение,нали съм бита карта...

Ъ!?

ьх..мъх...крадец си.....е,да моят бе6е един хубав...голям ,много голям ТИГЪР,а и ти не ги обичаше...сега си си сложил 2 можеш и 200..ама са си МОИ....

Я ся пии една вода, успокой нервата, улаби жилата и почвай с историята, че мен ме е нямало

Ауууу, скиф ли к'во стана ся!?!
Така е, като не си ползвам мой си линкове и се наложи промяна

хи,хи,.......НИМА..но си крадец....

дърца на моят си ТИГЪР..театъра ти не ме забавлява...ролятя ти ми е ПОЗНАТА

Ии... Кой/коя си ти, че да го твърдиш?
Не, че отричам, но...

О! Нима! Дали това така е?
Или може би от недоразумение сме ний събрани тук да спорим без надежда за щастливий край на таз пиеса тъжна?
Събуди се! Но не от сън, а от заблуда, ти!
Дори не виждаш, истината пред очите ти лежи, пълзи, моли се да я настъпиш, но уви, не писано било дори това!

о,не знам
кой "потънали гемии-не спасява"
не ми се нряват
таквиз
акорди
на твоята китара сътворени
това което трябва да стане-
ще стане!

не съм лъжкиня.
тигър4ето си е мое
и то си е мое.точка