за мишо
0 отговора
106 прегледа
за мишо
най-натрапчивото бг хип-хоп явление напоследък е скандален варненец, който нарича себе си "суперобикновен боклук". мишо шамара: кой всъщност е той и какво има да казва? елена кодинова попътува с турнето му, за да разбере
"Знам, че вие сте суперинтелигентни някви такива, вашто списание. Аз не ги разбирам тия неща, но можете или да ме изстреляте много, или да ме скапете с абсолютно еднаквите ми думи. Това вече вие си го решавате", казва Мишо Шамара, докато пътуваме от Габрово към София. Там, заедно с групата си Главите и софиянците от Х-Тийм, Шамара ще изнесе довечера шестия от общо 18-те концерта на националното си турне Мой. Точно в момента Главите - двете Бенджаминчета, Г-н 100 кила, Конса и Иво Малкия - са се скупчили и слушат как Мишо дава интервю. "Ама искам да кажа, че на мен ми е през кура", продължава Шамара, "щото пак ще съм си същият, пак ще си пърдя, пак ще си сера, и да нямам пари, и да нямам слава. Същата работа".
От три дни пътувам с тях, ходя им по петите и сверявам дали живеят така, както пеят - обират ли банки, дърпат ли на пазара чанти, какво правят с фенките в хотела след концерта и колко от последните са гимнастички. Спомням си кога за пръв път чух заглавното парче на турнето Мой. Долетя от някакво крайбрежно заведение, докато - блажено изтегната на плажа - се бях зачела в Ролан Барт. Ясно е, че на този фон както рефренът за пичките, които трябва да си отварят краката, така и финалът "Лапай и се потапяй" малко ме стреснаха, пораждайки неизбежното феминистично презрение към автора на думите. По-късно започнах подозрително често да засичам по тв-каналите клипа на "Фенки, фенки", в който Шамара продължава да гради вечното рапърско клише за простака с кинти, заживял на ръба на закона. Когато чух следващия му хит обаче, започна да ми се струва, че всъщност е доста смешно да римуваш "пички" с "гимнастички" и "цвички", а междувремено много хора бяха започнали да си го припяват.
След успеха на Гумени глави в средата на 90-те Шамара се раздели с Вальо Кита и се позагуби някъде из Варна. Едва в края на миналата година напомни за себе си, като публично напсува журналистите на наградите на телевизия ММ. Оттогава войната между хип-хоп феновете от Варна начело с Мишо и от София начело с Хазарта от Ъпсурт влезе в нов, решителен етап. Неусетно сякаш, Шамара продължи да набира скорост и популярност и в началото на октомври тръгна на национално турне. Т.е. - на рапсцената и около нея нещо започна да се случва, тъй че днес имам достатъчно основания да се интересувам от личността му. Едно от тези основания е напълно в тон с драматизма на ситуацията, в която решавам да си включа касетофона. Движим се към София, Шамара го играе "лошо момче" - донякъде може би и за да тушира напрежението от приближаването към "вражеската" територия. Питам го какво мисли за тукашната "рап-война". "Супер зле, щото в Америка като пръднат, тука се насират. Ако имаше такава война, ние нямаше да сме с Х-Тийм на турне". Факт е, че след изцепката по ММ Мишо на няколко пъти се опитва да се сдобри със София и част от стратегията му е да записва със софийски групи (например Антибиотика). Само че точно тези, които го интересуват, не му поемат ръката. Малко преди това една от еротичните танцьорки, които пътуват заедно с турнето и се въртят около кол на сцената по време на концертите, изпраща на Ъпсурт "много поздрави от балета на Мишо Шамара". (Това са същите танцьорки, чиито задници са безкрайно познати на феновете от едрите планове в клипа на "Фенки, фенки".) "Кажи им, че ще им го набутаме", добавя тя. Отбелязвам, че момичетата явно са по-страшни от момчетата. "Да, те са по-здрави, ако ги метнат, ще ги счупят", намесва се Мишо. "Майтап бе! Могат да ги счупят само от секс, ама пак не, щото ще стане като секс между лесбийки". И веднага добавя - "всичко това в кръга на шегата", за да не влезе в разрез със заявките си за сдобряване. Всички се смеят, но ако отвориш произволен рап-сайт в интернет и видиш как феновете на Ъпсурт и Мишо си го слагат във форумите по всички отверстия, разбираш, че войната все пак съществува. Хазарта и Шамара я поддържат жива, като се споменават от време на време в песните си. Че има война, още по-достоверно може да потвърди Конса: след последното си посещение в столицата са му шили ръката. "На Бирения фест имахме проблеми с някакви скинове", казва Шамара. "Хиляди хора се кефят, а някакви 15-тина човека хвърляха бутилки. Счупиха задното стъкло на колата, с която тръгнахме, Конса си разряза ръката, а на едно друго момче с нас му се заби едно парче стъкло във врата. Ама не вярвам сега някой да даде пари, за да влезе на концерта да прави глупости". Подсещам го, че може да стане и след това, да ги причакат някъде. "Не се притеснявам, нали виждаш с каква охрана вървим. Готови сме да тръгнем на война срещу София и да я превземем". С тях се движат десетина горили, а в София ще ги подсилят още толкова.
Изразявам подозрение, че това с омразата е малко измислено и част от задължителния образ на лошия рапър. "Не, наистина има много хора, които ни мразят", уверява ме Мишо. И е нервен, какъвто не беше, когато се присъединих към тях.
Точно два дни преди този разговор пристигам с раница и фотоапарат в Спортната зала в Търново половин час преди концерта. Маринела предупреждава горилите, които охраняват групата, да ме пускат навсякъде, защото пиша статия за турнето. Маринела е нещо като турмениджър - раздава пари, урежда хотелите и, както сама се изразява, "като квачка съм им, все някой ми се губи". Разхождам се из залата няколко минути, за да попия малко атмосфера. На очи се набива едно седем-осемгодишно момченце с кърпа на глава и обеца. Виждам и майка с две деца по на 3-4 годинки, но иначе залата се пълни предимно с публика на ученическа възраст. "Здравей бе, мой!", поздравяват се няколко момчета зад мен. Минавам зад кулисите да търся Шамара и групата му. Виждам го да влиза в тоалетната и се опитвам да го снимам. Веднага забелязва фотопарата и вдига двата си показалеца в рапърска поза. Още не съм му се представила, защото по повод на сексуалните му намерения към журналистите егоист писа "не е хубаво да се обиждат журналистите, ние викаме ли ти 'селяк'" и (към читателя) "оувърсайз Т-шъртите са аут, приличаш на някакъв прост Шамар", тъй че реакцията му не е съвсем предвидима. Маринела ни запознава. "А, приятно ми е. Ние сме си говорили по телефона", сеща се Мишо и се усмихва. Дотук добре, може би не чете егоист. Облечен е в широки дънки и яке на голо, спорт-ва гладко избръснати гърди и подмишници, кърпа на главата - единствено очилата с диоптър малко не се вързват с клишето. Мирише натрапчиво на парфюм. Тъкмо когато си мисля колко хубаво би било да постоя с тях в съблекалнята, Шамара сякаш отгатва и ми казва, "ела да те водя при другите". Питам го в мъжката или в женската. "Всички сме накуп". Влизаме. "Ей, внимавай!", виква Мишо. "Тя е от егоист и ще пътува с нас по време на турнето!" Настъпва оживление. Опитвам се да ги снимам докато не гледат, но не става. Специално заради мен Г-н 100 кила просва една от танцьорките по гръб на масата в средата на стаята, вдига й краката на раменете си и започва да имитира секс. "Ох, станах мъж!" Всички се смеят и са много, мно-о-о-ого бед бойс. После им хрумва да накарат за още по-ефектно две от момичетата да се целуват. Едната е навита, но другата се разколебава и аз свалям фотоапарата. Все едно ме няма, казвам им през пет минути. А те със същата честота хващат танцьорките за задниците и се провикват: "Виж, типична ситуация!" Момчетата от Х-Тийм донасят две бутилки мента и започват да си бъркат коктейли с прясно мляко. Шамара непрекъснато говори по мобилния си телефон като в рап-клип.
Хип-хоп поси са туй, ма хомийс, ней шега.
19:30 е и поемам с групата към сцената. В залата тече подгряващият клип на концерта. Мишо ми обяснява, че е много готин. "Избиват ни като животни! Ха!" Питам го дали се притеснява, преди да излезе. "Не! Само че съм настинал и не мога да дишам. На антибиотици съм". Решавам, че затова не пие преди концерта. "Аз по принцип не пия преди концерт, щото това ми е работата. Лошото е, че и след концерта не мога". Не мога да повярвам, че седи на сода по цяла вечер. "На минерална вода", уточнява той. "Содата е газирана и ми вреди". Разказва как го преследвали фенките снощи в Русе и охраната едва го спасила. Иво Малкия коленичи и приближава лице към пода. Питам го да не би да целува сцената. Не, гледал колко хора са се събрали. Интересувам се нямат ли си ритуали преди концерт - като Мадона примерно, която се молеше заедно с танцьорите. "Е, чак такива американци не сме", казва Мишо и започва да кашля. Наистина е настинал. "Вие пишете разни готини неща за Хазарта", прави включване и 100 кила. Защо, какво му е на Хазарта, питам го с надеждата да сложим начало на разговора за враждата между София и Варна. "Ааа, опитваш се да изчоплиш нещо, ама нищо няма да кажа", отговаря и - за да ми покаже, че е добронамерен - ми дава да му пазя очилата и лентата за глава по време на концерта. Прибирам очилата в чантата, а лентата навивам на китката до ластика си за коса. После се настанявам се по турски върху един дървен палет да ги гледам иззад сцената и ги оставям да се съсредоточат.
Клипът свършва. На сцената излиза водещият - тоест, ем си-то - диджей Вили, за да ги представи. Феновете в залата започват да реват. Надничам през завесите и виждам как в плътна редичка на тъмната сцена излизат момичетата, а скрит зад тях притичва Шамара и сяда на голям кожен стол, обърнат с облегалката към публиката. Момичетата застават в полукръг около него и започват първите акорди на "Мой". Танцьорките се разпръсват по сцената, столът се обръща и чак тогава Мишо се показва на публиката. Която веднага запява с него. В парчето има препратка към врага - "Ъпсурт е да ме спреш бе, мой", която, ако не си в час с войната, може да мине и незабелязано. Като стига до този ред, Шамара обръща микрофона към публиката, сякаш отказва да го произнесе. Или прави своеобразен акцент - кой знае? След другите три хита на концерта - "Фенки, фенки", "Чики-на-на" и "Гимнастички" - благодари на феновете. Това е реч, която произнася във всеки град - че него феновете са го създали, а не медиите, като другите. И много се гордее с това. По средата на концерта излизат Х-Тийм, а Мишо отива да си смени кърпата за глава с плетена шапчица и да се преоблече в сив анцуг, за който по-късно ще ми каже, че струвал 800 марки. "Вие нали много пишете за дрехи, и аз разбирам някои неща. Не може да ходиш като Ъпсурт с тесни гащи и да се правиш на рапър, нали?" И се навежда да си опъне панталоните по крака, за да демонстрира. Слага точката със съобщението, че има собствена марка дрехи. В Търново чух да я рекламира на финала на едно от парчетата, заедно с бара и музикалния си лейбъл.
С приближаването на края на концерта настроението зад кулисите се вдига, сякаш излизането на сцената ги разбужда. Седим до завесата с диджей Вили, който ми разказва как в Стара Загора се опитали да ги прекарат с наема на залата. "Всички искат да изкарат пари от Мишо Шамара. Като разбраха кой ще пее, вдигнаха цената няколко пъти". Лоша работа, съгласявам се и обръщам поглед настрани към коридора точно когато охраната извежда малко грубо някого навън. Излизам да погледна. Човекът е поседнал на тротоара и очевидно не е на този свят, по незнайно какви точно химически причини. За трите дни това беше единственият яко друсан фен, който видях на концертите. Връщам се и намирам пожарникаря на залата да се кара на групичката зад кулисите, че пушат. "Аз за децата вътре мисля, ще пламне някоя завеса, как ще ги спасяваме?" Оправдаваме се като ученици, а вътре в залата децата, за които пожарникарят се тревожи, реват с пълно гърло такива цинизми заедно с Шамара, че се чудя за кое повече си струва човек да се притеснява.
По време на последния бис Вили ми казва веднага да се запътвам към автобуса, защото след концерта ставало меле. Понеже ми е първа вечер с тях и не знам за какво иде реч, си представям безобидно тийнеджърско оживление около задния вход - как Мишо дава автографи, как си казваме довиждане и се прибираме в хотела. А и изобщо не съм хванала кой знае каква вяра на разказа за охраната, която едва отървала Шамара от фенките в Русе предната вечер. Разхождам се небрежно и чакам да дойдат Мишо и Главите. "Няма да излязат оттук", виква един от гардовете към тълпата. Питам го вярно ли е. "Не бе, да го оставят на мира човека". В същия миг феновете виждат оператора, който излиза заднишком с камера на рамото. Той снима документален филм за турнето. Чувам как започват да реват "ето ги!" и разбирам, че е малко късно да вляза в автобуса безпрепятствено. Мишо е с раница и сивия анцуг, сложил е качулката върху плетената шапчица и я е нахлупил до половината на очилата си. Докато напредвам, част от тълпата се срутва върху мен и ме притиска до стената на автобуса. Горилата на входа ме бутва грубо да се махам, взима ме за фенка, въпреки че съм доста над горната възрастова граница на редовия Мишов фен. Имам късмет, че се появява Вили и му казва, че съм с тях, след като раздига посипалите се по краката ми истерично ревящи девойки.
Шареният автобус, в който се озовавам, не е същият, с който групата пътува от град на град. Този също е на два етажа, но горният е с парапет и открит. От там Шамара и Главите хвърлят флайъри с автографи. Шофьорът припалва и започва да напредва бавно, за да не смачка някого. Най-накрая се измъква и около 50 фена хукват след нас. Всички на втория етаж започват да крещят. Въодушевението им е толкова заразително, че на няколко пъти и аз се включвам. "Ей това е най-хубавата част! Чувствам се като звездния сърфист!", вика Динко. В началото вземам Динко за рапър, но по-късно ми го представят като "обикновен алкохолик". Приятел от Варна, който също днес се е присъединил към турнето. Разбирам точността на сравнението му със сърфирането, когато някой извиква "клони!" и клякаме секунди преди едно дърво да ни събори. "Да го начукам аз на всички клони!", вика Динко, който май единствен от групата е пил отвъд предела на равновесието. "Гледай, сега тръгват с такситата", предупреждава ме Мишо като опитен гид. Обръщам се назад и виждам, че в непосредствена близост зад нас се движат няколко жълти коли. Клякаме през минута заради клони и тролейбусни жици. Към 21:30 е и по улиците има доста хора. Рапърите ги поздравяват с "обичам пички, гимнастички, по цвички! Да ги мина всички!" В едно от търновските заведения на открито край нас успявам да разгледам съдържанието на устата на човек на средна възраст, който се чуди какви са тези момчета с широки смъкнати панталони на покрива на шарения автобус, които крещят цинизми с пълно гърло.
Мишо успява да се скрие в хотела минути преди на входа да цъфнат два 10-годишни фена. 100 кила им се подписва на тениските с личния ми паркер, после взима листчетата от момчетата с обещание да ги занесе на Шамара за автограф. Качваме се в асансьора и той започва да пише върху тях. Стигам си до етажа, а 100 кила ми казва да натисна още един етаж нагоре. Става ясно, че ще измами горките момченца. "Ние си знаем почерците, кой ще разбере, че съм се подписал аз. Михо ще ме убие, ако му вляза сега в стаята". Тук, освен че разбирам как му викат неговите хора, за първи път осъзнавам отчетливо, че Шамара е истинската звезда и шеф на цялата работа, а всички наоколо са абсолютно съгласни с това статукво. Той единствен спи в единична стая и има мобилен телефон. После по пътя към София 100 кила ми разказа как Мишо го бил бил, защото го хванал да продава трева в Мишовия бар във Варна. "Бих го, да", потвърждава Шамара. 100 кила клати примирено глава. "Ама аз го излъгах, че не продавам, а той намери тревата, сложи я на масата и вика, кво е това? Само не съм съгласен, дето ме обвини, че съм откраднал ония дрехи". "Ай стига бе, ти си лъжливото овчарче, на теб кой ще ти повярва", казва Мишо и разговорът се пренасочва към нещо друго.
Прибирам се в стаята, уморена съм от пътя, концерта и сърфирането под клоните, но решавам да ги издебна кога излизат да разпускат. Във фоайето на хотела 100 кила все още си говори с двамата 10-годишни фена. Искат му мобилния телефон на Мишо, явно за да се разберат кога да си поиграят заедно. На входа едно момиче обяснява на охраната: "Моля ви се, кажете му, че се познаваме!" Бия отбой към стаята и лягам да спя, което за известно време се оказва малко трудно. Явно съм няколко етажа точно под прозореца на Шамара - отдолу звънтят момичешки викове. "Мишо! Обичаме те!" И ние ви обичаме, отговарят им отгоре.
На сутринта раздават няколко прощални автографа и потегляме към Габрово с другия автобус, докато цветният ни следва отзад заедно с джипа мерседес на Маринела. На долния етаж има две маси със срещуположни двойни седалки. На едната Шамара играе покер със 100 кила и двама от охраната. На другата аз си говоря с едно от момичетата. Разказва ми, че работи в бар Плейбой във Варна от година и половина. Оттам ги повикали за клипа на "Фенки, фенки". После ги повикали и за турнето. Оказва се, че е 17-годишна, още е ученичка. Чудя се родителите й имат ли нещо против заниманията й. "Отначало баща ми се притесняваше да не излизам с клиенти, ама видя, че с мен на глава не се излиза. В нашия бар обаче не излизаме с клиенти". От горния етаж при нас слизат още две танцьорки. Спомням си, че едната предната вечер се свиваше болезнено зад кулисите и не излезе на последния номер. Оказва се, че имала бъбречна криза, но днес е по-добре. Другата се оплаква, че снощи до четири часа всички играли в тяхната стая карти и я хващали за задника. "То пък в един момент ти писва!", казва и сяда в скута на близкостоящ охранител. Опитвам си да ги снимам, но горилата полягва настрани. "Недей, жена ми е много ревнива!"
Габрово, по обяд. Сядаме в пицерията до хотела. Към масата на Шамара и групата му се приближават две циганчета да просят пари. "Ей, що нъ снимаш!", виква едното и се втурва към мен. Питам го познава ли ги. Не. Което е жалко, защото Мишо непрекъснато нарича 100 кила "мангал". По-късно го питах защо. "Ами защото е черен. То и аз съм черен, и той ми вика мангал - на шега". Казвам му, че 100 кила наистина е мургавичък, но той самият не е чак толкова черен. Направо се обижда. "Черен съм! Майка ми, тя нали не е от наште, така да се каже, и аз съм като нея". Разказва как, като бил малък, негови роднини от София дошли на море във Варна. Като ходел с тях на плажа, го карали да върви по-настрани, защото ги било срам, че е толкова черен. Започвам да ги гледам малко недоверчиво - един вид, вживели са се, че са негри. 100 кила веднага вади друг случай да докаже колко е кофти да си черен. "Веднъж чаках да отворят видеотеката. До нея има сладкарница и оттам излезе един човечец. Вика ми "ела, мойто момче" и ми дава наядена торта. Толкова гадно ми стана". "То е все едно да си пиеш кафето на улицата и да ти пускат монети в чашката", допълва Шамара. "А те по принцип в София така ни викат Ъпсурт и другите - варненските мангали. Е, ние сме мангалите от Варна и това е, братче! Изобщо не ни ебе". Дори напротив - видимо се гордеят, че са "черни". Подмятам, че с тези очила Мишо май се мъчи да го докара на един бял рапър и той казва: "Еминем въобще не го харесвам, шото той е бялото момченце, създадено от белите хорица, да имат и те там нали, да не се излагаме и ние, да има някой. Пак талантлив е, де".
След пиците пием кафе в дневния бар на хотела. Момчетата играят билярд, а Мишо пие чай, защото кашля яко. Маринела му търси лекар, но после еднолично "предписва" бромхексин и оставя медицинската консултация за София. "Аз ги питам за лекар, те ме пращат при фелдшер. Направо ветеринаря да ми бяха казали къде е", ядосва се тя. Танцьорките се качват на открития етаж на шарения автобус и надуват уредбата до дупка. Тръгвам с тях да хвърляме флайъри из Габрово. Момчетата отиват на репетиция, а административната група има няколко часа да се разходи из града. Преди концерта изчаквам групата във фоайето на хотела. Пръв слиза Мишо и идва при мен. "Ти май скучаеш, а?" Всички, на които съм казала, че пътувам с турнето на Шамара, си мислят, че съм напушена от сутринта и обикалям хотелски стаи с бира в ръка. А истината е, че само пътуваме, спим и вършим работа. Вече започвам да се уморявам от пътя и прекалено честата смяна на интериорите. Като всички край мен. Както ми казва по-ниското Бенджаминче, което е още ученик и е освободено от училище за 20 дни заради турнето, "някои си мислят, че нищо не правим, ама си е уморително. Е, предпочитам това, отколкото да копая някъде, ама все пак...." Честно казано, съм малко озадачена, че не се скъсват от купони и около леглата им не се прескачат фенки. Влязох в една стая по обед - лежаха си кротко и си гледаха телевизия. Извърнаха леко очи, докато ги снимах и, без да се надигнат, някой каза, абе, малко чил аут ин дъ руум. После пак забиха очи в екрана. Питам все пак Мишо какви забавления предлагат. "Снощи ходихме в една дискотека, ама за малко. Не можем да започнем още от началото с глупостите, няма да издържим до 18-тия град. Утре ми е най-важният концерт в София, ще ставаме рано, тази вечер няма да ходя никъде".
Отиваме до залата с цветния открит автобус. Правим задължителните приклякания под клоните и тролейбусните жици. Пред задния вход ни чака охранител, който ни предлага да му ударим ръката за късмет. Тръгвам в редичката на рапърите и му плясвам дланта както всички останали на влизане. Конса наднича зад завесата и не е доволен - "слабичко е днес". Озадачавам се, защото е почти пълно. Свикнали са обаче да се пръска по шевовете, обяснява ми той. Този път не вися с рапърите и танцьорките по съблекалните, а влизам с Динко в залата. Боли го главата, защото снощи е изпил кило и двеста джин, днес е продължил от сутринта с бири. Може да си го позволи, няма отговорности. Питам го с какво се занимава. "С алкохолизъм". И откога така? "Ами от две години". А кинти откъде? "Ами имам си". Да не крадеш? "Не". Казва, че не продава и дрога, не го издържат и техните. Откъде тогава? "Имам си", казва Динко загадъчно и аз се отказвам. Хвали се, че участва в клипа на "Фенки, фенки", все едно това е най-голямото постижение в живота му и основен източник на мистериозните му доходи. След турнето специално го гледах, за да го разпозная. Върви с бушонирано око и обърната бейзболна шапка, хвърля си фаса на земята, блъска един баровец на земята, взима му куфарчето и изчезва. Само че в залата не е толкова смел. Един местен полицай го кара да мине от другата страна на загражденията при публиката и той безропотно изпълнява, въпреки че не е обикновена публика, а нещо като част от роудкру-то. Сетих се, че в Търново го чух да пита изключително учтиво - и без да заваля - случаен минувач "прощавайте, къде се намира еди кой си магазин" и след това да отговаря "много ви благодаря". Той и сега не заваля, въпреки че твърди, че е пиян, а когато говори за родителите си, ги нарича "мама и тати".
Този път гледам въвеждащия клип от залата - под музиката от Кръстникът Мишо планира втори удар година след обира на банката от клипа на "Фенки, фенки", а когато ги избиват "като животни", се стряска в едър план на екрана и казва "ебати тъпия сън!" След това излиза с танцьорките и се повтаря историята от снощи в Търново. С тази разлика, че по средата на концерта Шамара забравя да се преоблече и хвърчи като финикиец, докато Главите си повтарят куплетите като развалени плочи. "Аз съвсем изключих", обяснява ми после. "Заприказвах се отзад с един от озвучителите, говорим си за някакви техники. В един момент идва парчето и аз си излизам с другите дрехи. Стана супертъпо, щото дрехите си ги използвам по даден начин на дадено място. Само изпях куплета - и газ! На завоите като кучетата - нали знаеш как не могат да вземат завоите - влизам в съблекалнята, за секунди бях оправен и хайде на сцената. Направихме преди бисовете там две включвания, които не трябваше, беше малко паника зад сцената, но отпред вярвам, че никой не е разбрал".
Следва задължителното меле около автобуса на задния вход. Преди да потеглим, Шамара пее отгоре "искам да еба всички...", а тълпата довършва "...фенки, фенки!" По пътя ни преследва бял москвич, от който дънят с всички сили хитовете от концерта.
Вече съм съгласна, че динамиката на турнето ти докарва умора, която не позволява всяка вечер да си на як купон. Въпреки че не пея, около 10 вечерта си мисля единствено как ще си легна. Само дето не мога да повярвам, че при ясната заявка на сексуални мераци от парчетата и такова предлагане на плът в отговор Мишо и групата ще се откажат от ободряващ 30-минутен сеанс с някоя съгласна на всичко фенка. И специално разпитвам Шамара по този ключов въпрос.
"Ами виж сега, този месец ще се женя и много си обичам женичката и...", започва неуверено той.
Искаш да кажеш, че си верен на жена си? Да. Аз не пея за някви изневери. Да кажем, аз искам да еба всички фенки, обаче не е така
Последно - искаш ли или не искаш? Искам, но някой път в живота стигаш до Т-образно кръстовище. И не можеш да продължиш направо, трябва да си избереш пътя. Славата е супервременно нещо, преживявал съм го. Вдигал съм се на върха, падал съм на земята, мизерствал съм, карал съм мерцедес, после съм карал жигула. Не е много хубаво
Жена ти какво мисли за това, че искаш да ебеш всички фенки? Тя се кефи на песните, защото това са неща, които всеки човек иска. Тя не е ограничена, разбира за какво става въпрос
Да си женен май не е много хип-хоп? (с възмущение) Как да не е хип-хоп?! Всички хип-хоп звезди са женени и имат по няколко деца. Дечицата са супер нещо бе, братче. Аз сега ако си имам някакво, направо като вляза в родилния дом, и като ми кажат нещо и ще съм, "итс а бооой! итс а мадафакин боой!" или "итс а гъъърл". Направо ще откача, няма значение какво ще е. Това ще е най-хубавото нещо в живота ми сигурно. Аз сега си мисля само за такива работи. Това е супернормално. Те сега някакви преиграват, а аз ти казвам, че съм суперобикновен човек. Сега нали, като пея "Фенки, фенки", не значи че съм... както навсякъде ме описват, че не мога да сглобя едно изречение. Вярно е, не мога, ама мога да чувствам и да обичам
Питах вчера твои фенове дали биха пуснали сестрите си да излязат с теб и те казаха, че не биха, защото не знаят какво може да им направиш, ако се съди по песните ти. Мен това не ме интересува, аз така или иначе няма да излизам със сестрите им. Аз си имам с кого да излизам. Моята приятелка е с мен още от времето, когато нямах един кинт в джоба, още преди да стана известен и това е много по-важно. Сега в момента мога да си щракам с пръсти и да имам десет пички, ти виждаш какво предлагане има...
И не го правиш? Не, честно ти казвам
Покрай този разговор става ясно, че предния ден 100 кила е имал среща в Търново с фенка, която на предишен концерт го дръпнала и му направила директно предложение. "Тя иска да ставаме гаджета, ама аз не съм такъв човек", разказва той. Обаче се възползвал. На сутринта майка й дошла да я прибере от хотела. "Щото ме знае какъв съм!" Питам го как е излязъл от ситуацията. "А, викам, момент, че не съм облечен. И стана още по-гадно, щото ясно какво съм правил с дъщеря й". Малко преди това едното Бенджаминче се беше хвалило продължително каква чекия си направило снощи. Но решава да се включи със сексуален подвиг от Стара Загора. След концерта завел групата у някакво момиче, което за нещастие се оказало девствено и му се наложило доста да се помъчи. Мишо твърди, че отишъл да спи в другата стая, докато останалите се забавлявали. Събудил се, когато се прибрала майката на домакинята и й се скарал, че му развалила спокойствието. "Прибрах се в хотела и там даваха едно здраво порно". Какво ли биха си помислили фенките, ако знаеха, че докато напират към хотелската му стая, Шамара се оправя сам? Около темата със самозадоволяването се завързва продължителен разговор, в който всеки споделя опит и в един миг танцьорките започват да протестират. "Кво искате да кажете сега", оправдава се Бенджаминчето, "вие не си ли правите скречове от време на време?"
На другата сутрин потегляме към София и така стигаме до ситуацията от началото на този текст, когато включвам касетофона и обсъждаме враждата София-Варна. Мишо отбива въпросите, сякаш не го касае, и ръси небрежно цинизми като истински рапър. Както вече стана дума, нервен е, защото знае, че по много причини днес е най-важният му концерт. Хвали се, че вече всички билети за Универсиада са продадени. Разговорът тече общо взето кротко, но когато го питам какво е това "мой", някакво обръщение във Варна ли, ми тръгва на въпреки. "Ти ми кажи за "копеле" - това някакво обръщение в София ли е?" Интересувам се той ли е измислил "мой", но ми отвръща пак с въпрос: "Копеле" ти ли го измисли?" После рязко се отклонява от безобидната тема и започва да обяснява какво го мъчи.
"Аз четох във вашето списание, след като наплюх журналистите, "ние викаме ли ти селянин". Което супер ме трогна. Защото едно списание, което държи да е интелигентно, не можа да разбере кво казах, а всички други журналисти ми викат, "начука ли им го на шопите!" Защото вие там си живеете в някакъв град, където си поддържате само своите хора. За вас всички, които казват не "копеуе", а "копеле" и "мой", са селяни. Да, обаче трябва да разберете най-накрая, че ние, варненци, знаем нещо, което Хемингуей го е казал - всичко, което не е до морето, е провинция. Нали? Аз като отивам към София, казвам "отивам до провинцията за малко". Да, сериозно ти казвам. Обаче това вас ви обижда - по същия начин, по който нас ни обижда да казвате на Варна провинция, щото Варна е град много преди София да стане село. Аз нямам нищо против софиянци, но крайно време е да спрат да си мислят, че ние там ядем в копанки и сме малоумници. В София имаме най-много фенове, супер се кефим, много приятели имаме, но има и една част, които си мислят, че са хванали Господ за хуя, само щото живеят в центъра на София".
Чакам го да си поеме дъх, за да го попитам какво точно е искал да каже на журналистите с онази псувня на наградите на ММ, дето ние не сме я чатнали.
"Номинираха новата песен на Ъпсурт, която е от тази година и не може да се състезава с нашата от миналата. И естествено тя спечели. Обаче феновете казаха нещо друго, щото те не са толкова прости. Те, медиите, могат да ти кажат с ква паста да си миеш зъбите, ама ти може въобще да не си ги миеш. Или може със сол като баба ти да го правиш. И зрителската класация ние я спечелихме. Аз тогава се зарадвах, първо, защото феновете го направиха, и, второ, защото успях да докопам микрофона и да кажа на медиите какво мисля за тях. И първите хора, които ми се обадиха да ме поздравят, бяха журналисти". От Варна ли бяха журналистите, питам. "Не само от Варна", набира скорост Мишо. "И от Плевен, приятели от Пловдив веднага ми пуснаха съобщение. Около двеста есемес-а имах. И щото аз след това демонстративно напуснах и си тръгнах, по улиците хората като национален герой ме посрещнаха, разбираш ли? Викат, "каза ли им го, мама им!" Щото аз чета за себе си, че съм изнасилил преди две години някаква фенка, бе! Кой е по-големият престъпник? Обикновеният боклук като нас, дето сме правили лоши неща, за да изкараме насъщния хляб, или журналистите? Щом може да пише статии във вестници и списания, си мисли пак, че е хванал Господ за хуя". Вкарвам малко здрав разум, като го питам защо не ги съди, вместо да ги псува. "Имам право, ама те продават толкова много, че аз ако ги съдя, ще ги направя още по-известни. Разбираш ли? По-добре да им платя една поръчка да ги размажат. Ама аз не съм толкова отмъстителен човек и няма смисъл".
Забелязвам, че Шамара има уважение към продажбите дори на враговете си, като истински бизнесмен. И после си мисля колко кофти препоръка за контакт с него е да си журналист, и то от софийска медиа, която на всичкото отгоре го е нарекла в прав текст "селяк". Чудя се как всички се държат досега толкова приятелски - защото наистина е така, още от първия ми час с тях, когато им пазих очилата и лентите. Едната версия е, че Шамара си знае интереса, пак като бизнесмен. Поглеждам 100 кила и едното Бенджаминче, които слушат как Мишо бълва срещу София и не обелват и дума. Разбирам, че на тях просто им е кофти, мъчно им е, така да се каже, че не ги приемат сериозно само защото са от Варна. Липсва им пренебрижетелният хладен сарказъм, с който примерно Хазарта реди рими. Ситуацията прилича на едно парче, в което Шамара тегли едни много здрави, аграрни и ентусиазирани на всички, които го мразят, а след това най-неочаквано добавя онова характерно за него жизнерадостно "ха!", което чувам толкова често.
"Тук има два вида хора", продължава Мишо, успокоил малко темпото. "Едните са плейъри, тарикати, които харесват живота какъвто е и се опитват да се нагаждат по него, да живеят добре като нас, да кажем. А другите са които само мразят и нищо не правят за себе си. Хейтъри, както ние ги наричаме. Сега, ние да сме плейъри - силно казано, но гледаме да се забавляваме, да изглеждаме добре, да ни харесват хората. Има много хора, които ни мразят. Аз не говоря само за Ъпсурт. Ако те ни мразят, да го духат. Има фенове на чалга-музиката, които ни мразят. Аз всеки месец си сменям телефона, щото фенове на най-различни музики не ме понасят и ми се обаждат да ме псуват. Нормално е, аз не мога да се харесвам на всички. И аз много неща не харесвам, но не ги мразя. Сега примерно, не харесвам чалга-музиката, но не я мразя, щото има ли фенове, трябва да си съществува. Той светът затова е хубав, щото е различен бе, братче!"
Съгласявам се и минаваме към по-безопасни теми. Мишо много се гордее, че никой у тях не работи и той ги издържа. Карам го да разкаже нещо за семейството си. Майка му и баща му били работници, израснал бил в един от крайните квартали на Варна. "След нашия блок има още два и започва гората, разбираш ли?" Сега живее в центъра на Варна с приятелката си, но като малък трепал котки, врабчета, гълъби. Основните му забавления били да играе на фунийки, да ходи да разбива мазета и да краде компоти. "Всякакви такива простотии, нормални за децата от този квартал. Девет училища смених. От някои ме изгониха, други сам ги напусках. После кво? Влязъл съм в казармата, след това - мизерия няколко години". Нататък историята е известна - продължава с Гумени глави. Питам какво прави Вальо Кита, неговият приятел от дуото. "Вальо кой?" прави се на недочул. "Той не ми е приятел, той е в графата "предател". Изцяло е минал на другата страна. Завистта си е ебало майката". Около отношенията му с Вальо се завързва интересен разговор за наркотиците. Защото Главите не ги кефи и фактът, че Кита пуши трева. "Не пея за марихуана, щото не пуша", обяснява Шамара. "Ако ще вземам нещо, то ще е така", затиска едната си ноздра с палец той. "Те тези, дето пушат, са като секта бе, братче, и се поддържат". Истината е, че - за разлика от повечето други рапъри - в неговите текстове става въпрос единствено за секс, но не точно с тези думи. Започвам отдалеч и го питам дали родителите му се гордеят с него. "Много ясно".
А какво мислят за текстовете ти? Ми трябва да ти кажа, че баща ми е същият простак. Да ти кажа, той даже е по-зле от мен... В смисъл, че трябва да скиваш там приятелите му. Всички го познават и той няма изречение без "мама му..." нали, и така нататък. И майка ми знае за какво става въпрос. Не знам защо си мислиш, че това е нещо ненормално с мръсните текстове или че пея за секс. Какво му е ненормалното?
Ще ти кажа какво - гледах как 11-годишни момиченца пееха в захлас "искам да изкъртя путките на всички женки" и "лапай и се потапяй". Много ясно. Ти на колко години си започнала да псуваш? Щото аз съм почнал да говоря такива неща сигурно на 3-4. Племеникът ми, който сега е 7-годишен, знае да псува. И ми се сърди, щото му казвам, че аз на седем вече бях спрял да псувам. Те децата си ги знаят тези неща. Аз не мога да ги науча
Добре, но на 11 още не правят секс, а в същото време... (прекъсва ме) Да, ама искат. Добре бе, аре, правим аналогия с Щатите. Това е пуританска държава, там хората не са такива простаци като нас, щото България е суперпросташка държава в добрия смисъл. А в Америка дори Дженифър Лопес псува бе, братче. "Плей май мадафакин сонг!" Нали? Ааааа! Да не говорим за рапърите. В сравнение с техните, нашите са като детски песнички. Значи хората имат нужда от секс и насилие. Това е изкуство, по дяволите, разбираш ли? Тва е изкуство! Няма американски филм без цинизми, няма!
Добре, остави какво има и какво няма, ама тези 11-годишни момиченца... (пак ме прекъсва разпалено) Добре бе, те тези 11-годишни момиченца гледат и филми, дето се ебат, даже ги дават и по Би Ти Ви
Има ли разлика между "правя секс" и "еба"? Не бе, нали пак го вкарваш на едно и също място. Ква е разликата? Между секса и ебането няма разлика. Просто начинът, по който го казваш, е различен. Ти чуй само дъртите как си говорят - те не ходят на купон, а на банкет. Което е едно и също нещо, само че те са на банкет, а младите хора са на купон. Дъртите правят секс, младите се ебат
Е няма ли някаква качествена разлика, а не само в думата? Няма, пак го вкарваш. Ква е разликата? Може да го правиш от любов, по всякаква друга причина, но в крайна сметка ти пак ебеш. Не се сношаваш, не се чифтосваш, туй го правят крокодилите по Анимъл Планет
Ти не насърчаваш ли своите фенове да викат на гаджетата си "лапай и се потапяй"? А те не го ли викат?
Но като го чуят от теб, сигурно решават, че е много хм... "куул". Е добре де, тебе като те карат да лапаш, кво ти казват?
Е, далеч не по този начин. Така ли? Аз мисля, че просто живеем в различни среди и затова. И в крайна сметка като ще се стигне до лапане, има ли някакво значение по какъв начин са ти го казали?
Няма ли? Значи не става въпрос за крайния резултат, а за начина, по който ще ти поднесат предложението, така ли?
Ами то тогава и крайният резултат няма да е същият. Що? След като си го свършила вече... Ебането е част от любовта. Нали? Създава хората. Не сношаването, щото сношаването го правят животните. Или чифтосването. Ха!
Имаш ли сестра? Да
Ако някой й каже "лапай и се потапяй", кво праиме? То си е неин проблем, що да не й каже? Кво да й каже?! Ние пак си обичаме приятелките, само че си говорим така. Примерно, искаш ли да го лапаш, а тя - ми сега не ща, добре, няма проблеми. Добре, кво да кажа - "що не ми направиш една френска" ли? Кво да кажа? На теб кво ти казват?
Не става ли малко лично? За теб говорим все пак. А, значи искаш аз да ти кажа мойто лично, а ти не казваш твойто. Аз ти казвам, че така стават нещата. Супер обикновен начин. Значи думата "марихуана" не е мръсна дума, а думата "еба" е мръсна дума. Това не мога да го разбера. Аз говоря пак за любов
Твоите фенове вероятно си мислят, че живееш, както пееш в песните. Има ли нещо общо с действителността? Те по-скоро виждат части от своя живот. Щото нормално е като се напиеш, да повръщаш, само че никой не пее за тези неща. Нормално е да искаш да ебеш, само че никой не пее за ебане, пеят ми за луна и за звезди. В поп-фолка пък използват по-аграрни изрази, като "оп!", щракане с пръсти, "мале". Аз например на майка си никога няма да й кажа "мале". Или примерно ако видя някой приятел, няма да му кажа "Добър ден, как сте?", ами ще му кажа "Кво става бе, копеле, шъ ти иба майката?" или нещо такова, което значи "Здравей, какво правиш, приятно ми е". Хората трябва да спрат да пишат рими в стихотворна форма, създадена от Иван Вазов, ами да си пишат стихотворенята както ние си пишем нашите, защото аз виждам новите хип-хоп изпълнители като поетите на България
По-късно Шамара ми развива тезата, че тези рапъри, които са "по-хахохихи", си пишат текстовете с речник на римите. "И аз имам такъв, ама не го използвам". Няма претенции и за музиката си. В интернет отдавна се разпространяват миксове на "Фенки, фенки" и "Мой" с оригиналните парчета, от които всъщност Шамара е... абе, взаимствал. В първото ("Thank You" на Проуджект Пат, т.е. "Фенки" на Мишо) се чува и гласът на Хазарта: "Аре поздрав за тебе, Мише, мама ти дееба проста", а второто се казва "И "Мой" май не е твой" (оригиналът: "Southern Hospitality" на Лудакрис). Известно е, че живеем в условия на copy-paste култура, затова умишлено не отварям въпрос за плагиатството (Конса, този изявен български поет, пее на едно място "били сме плагиати - да, обаче сме богати"), но Мишо сам подхваща темата. Обяснява, че "България сме малка страна" и няма кой знае колко таланти, а пък и защо да откриваме отново топлата вода. И че 90% от световните хип-хоп хитове са кавъри на някакви стари черни парчета. "Важното е, че хората ни харесват!", обобщава. Питам го наистина ли се кефи на славата. "Абе да, сигурно. Не толкова на славата, колкото на успеха. Много години правя това, винаги съм продавал много, а съм нямал една стотна, не - хилядна - част от рекламата на другите или внимание от страна на медиите. Трябваше да ги напсувам, за да ми обърнат внимание. То стана като с жените - ти ги ебеш, те те целуват. Просто вече хората знаят и физиономията ми, тва е. Преди само бяха чували песните. Ми радвам се, що не, защото може... не може, ами всичко това е временно. И то си има някакъв край". Интересувам се какво ще прави след този някакъв край. "Ще си продуцирам, имам си разни други бизнесчета малки. Животът си тече независимо от мен. Аз не съм центърът на света, просто сега съм на гребена на вълната, после вълната ще падне, друга ще излезе. Всичко е толкова обикновено, че..."
Необикновеното обаче е, че Шамара умее да се възползва от този успех финансово, което се отдава на малцина от другите български рапъри и въобще изпълнители. Това му го признавам, както и че много добре знае как да ги ядосва с новото си беемве или че е снимал клип за не-знам-си-колко хиляди долара. В целия му лагер отношението към парите е много недвусмислено. Както казва едното Бенджаминче, "да свърши това и веднъж да се върнем във Варна с кинтите..." "Смешно е да кажеш, че правиш всичко само заради хип-хопа", дообяснява Мишо. "Венсеремос, разбираш ли. Ха! Няма такъв рап-изпълнител. ТуПак казваше, фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!"
До София остава още около час. Говорим си глупости. Разказват ми за бара на Мишо във Варна и купоните, които си правят там. "Аз съм ебал вътре!", сеща се 100 кила. Оказва се, че става въпрос за една от танцьорките. "Шт, тихо бе", карат му се другите. Разговорът се насочва към Марчето, възрастната чистачка на бара, която се обръщала към Шамара с "господин Мишо". "Те всички подчинени там така ми викат. А Марчето веднъж без да искам я настъпих в тъмното. Ама тя не се сърди. Жал ми е за такива хора. Разказва ми как си купила кайма, направила си кюфтета и танцувала от радост вкъщи. Жал ми е, наистина". Чак сега се сещам да го питам откъде му е прякора Шамара. От едноименен квартален разбойник, на когото той много се кефел, докато бил войник в София. И така постепено му се лепнал и на него. Сега на племеника му във Варна викат "малкия Шамар". А 100 кила, който иначе се казва Явор, си избрал този, защото много обичал майка си, а тя тежала толкова. Междувременно се оказва, че едното Бенджаминче имало днес рожден ден. То в момента е на втория автобусен етаж, а те обсъждат какво да му подарят. Решават да му купят обеци, изкуствен член и вазелин. "Първо му даваме обеците, ама такива за папагалчета. Като направи физиономия, че не ги харесва, му даваме члена и му казваме, ми тогава еби се в гъза, и му връчваме и вазелина".
Пред Универсиада е кротко - никакви знаци за напрежение между лагерите, въпреки притесненията на Мишовото кру. Ченгетата са няколко пъти повече от предишните градове. 100 кила кара едно от тях да го обискира, за да мога да ги снимам, но ченгето не се навива. Влизам в залата зад загражденията и виждам, че този път Конса няма никакви основания да каже пак "слабичко е". Залата наистина се пръска по шевовете, фенките пищят като че ли по-истерично отвсякога. Дори Динко е намазал нещо от успеха, защото гледам как едно момиче непрекъснато му се хвърля на врата. Охраната на турнето натиска с крака загражденията и между две горили забелязвам момиче, което си е вдигнало тениската и си е смъкнало дънките, разкривайки оскъден сутиен и бикини с лентички отстрани. Лампите угасват и тръгва клипът с обира на банката. По крясъците разбирам, че в София след Мишо сексимвол номер две е по-ниското Бенджаминче, дето се хвалеше каква чикия си е направило снощи. Излиза Вили, обявява групата и хвърля към публиката руло тоалетна хартия. "Защото това, което сме ви приготвили, ще ви накара да се насерете!" Това е нов номер в сценария. Нещо като хип-хоп вариант на хвърлена ръкавица. Интересно ми е как ще реагират на онази част от "Мой", в която Мишо им обещава да ги шиба един варненски кур. Никак - пеят си като на всичко останало.
Правят два биса и Мишо взима микрофона. На другия ден вестниците писаха, че точно тогава се бил разплакал. Дори и да не беше, щеше да е подходящо. Каза, че това е най-щастливият ден в живота му. Че вражда между София и Варна няма...
След концерта горилите извеждат Шамара през предния вход за заблуда на тълпата. Качва се заедно с бандата на втория открит етаж и следва кратък джемсешън с феновете. Конса ме кара да видя дали няма нещо скъсано по якето, един вид - щяха да ни разкъсат. Излизаме на Цариградско шосе и клякаме заради тролейбусните жици. Озовавам се до диджей Емоушън, който изохква: "Ох, прескочи ми сърцето - знаеш ли в каква депресия бях преди това, един час си говорихме глупости в съблекалните, за да убием напрежението". 100 кила започва някакъв техен си напев: "Кой ще вземе парите?" "Главите!", реват всички. "При кого са жените?" - "Главите!", и така до Червило, където една от танцьорките слиза. Докато я изпращам с поглед надолу, забелязвам полицейската кола отзад. Питам Мишо това заради него ли е. "И отпред има", гордо отвръща той.
Когато слизаме от автобуса, се сещам да питам Бенджаминчето с рождения ден какво са му подарили. "Ей тази лента за глава! Обаче концертът беше най-големият подарък!" А обеците за папагалчета? "Какви обеци?"
Пред хотела заемам на Шамара писалката си да даде автографи на 3-4 фена и дори няколкото случайно излизащи в този миг чужденци разбират, че се сблъскват с шоубизнес-ситуация. Питат кога ще пее. "Ноу, ноу", отговарят им рапърите и те отминават. Качваме се в стаите им. За разлика от другите градове, в София до Мишо неотклонно върви една много здрава горила. Повече за авторитет и потвърждение на успеха, както той го разбира, отколкото от съображения за сигурност. Питам Мишо дали е забелязал момичето с вдигнатата тениска и смъкнатите дънки на първия ред. Не, отговаря той и пита колко е завършил мачът Чехия-България. Лошо, но настроението му не мръдва ни на йота. Изглежда сякаш надрусан от успеха. После заминава на някаква "делова вечеря" заедно с горилата си, а групата се приготвя да "избухва" в един бар срещу Съдебната палата. Шамара обещава да дойде по-късно.
Докато се прибирам, си мисля, че през цялото ни време заедно Шамара беше много благ и добър, без грам хип-хоп лошотия. Май наистина го хванах в един от най-щастливите дни от живота му. Лошият рапър Шамара дори не пуши, не пие преди да излезе на сцената и мисли само за поколението, което ще правят с приятелката си. За рап-войната София-Варна пък важи по-скоро един стих от негово парче - "колко лесно се лъжат тъпите жени". Ако знае, че се чудя как да го опиша в едно изречение, най-вероятно ще ми каже онова, което ми каза в автобуса, когато го попитах дали е имал невъзможни любови. "Аз не съм герой или красавец някакъв - както винаги съм казвал, съм суперобикновен боклук".
Няма да му противореча. Само ще отбележа, че е много приятно да се въртиш около щастливи рапъри. И че за миг, докато гледаше невярващо как го охраняват две полицейски коли след концерта в София и се притесняваше, че му обръщат такова внимание, май мернах истинския Мишо.
Същият онзи Мишо - от крадените компоти до всички атрибути на славата и успеха
"Знам, че вие сте суперинтелигентни някви такива, вашто списание. Аз не ги разбирам тия неща, но можете или да ме изстреляте много, или да ме скапете с абсолютно еднаквите ми думи. Това вече вие си го решавате", казва Мишо Шамара, докато пътуваме от Габрово към София. Там, заедно с групата си Главите и софиянците от Х-Тийм, Шамара ще изнесе довечера шестия от общо 18-те концерта на националното си турне Мой. Точно в момента Главите - двете Бенджаминчета, Г-н 100 кила, Конса и Иво Малкия - са се скупчили и слушат как Мишо дава интервю. "Ама искам да кажа, че на мен ми е през кура", продължава Шамара, "щото пак ще съм си същият, пак ще си пърдя, пак ще си сера, и да нямам пари, и да нямам слава. Същата работа".
От три дни пътувам с тях, ходя им по петите и сверявам дали живеят така, както пеят - обират ли банки, дърпат ли на пазара чанти, какво правят с фенките в хотела след концерта и колко от последните са гимнастички. Спомням си кога за пръв път чух заглавното парче на турнето Мой. Долетя от някакво крайбрежно заведение, докато - блажено изтегната на плажа - се бях зачела в Ролан Барт. Ясно е, че на този фон както рефренът за пичките, които трябва да си отварят краката, така и финалът "Лапай и се потапяй" малко ме стреснаха, пораждайки неизбежното феминистично презрение към автора на думите. По-късно започнах подозрително често да засичам по тв-каналите клипа на "Фенки, фенки", в който Шамара продължава да гради вечното рапърско клише за простака с кинти, заживял на ръба на закона. Когато чух следващия му хит обаче, започна да ми се струва, че всъщност е доста смешно да римуваш "пички" с "гимнастички" и "цвички", а междувремено много хора бяха започнали да си го припяват.
След успеха на Гумени глави в средата на 90-те Шамара се раздели с Вальо Кита и се позагуби някъде из Варна. Едва в края на миналата година напомни за себе си, като публично напсува журналистите на наградите на телевизия ММ. Оттогава войната между хип-хоп феновете от Варна начело с Мишо и от София начело с Хазарта от Ъпсурт влезе в нов, решителен етап. Неусетно сякаш, Шамара продължи да набира скорост и популярност и в началото на октомври тръгна на национално турне. Т.е. - на рапсцената и около нея нещо започна да се случва, тъй че днес имам достатъчно основания да се интересувам от личността му. Едно от тези основания е напълно в тон с драматизма на ситуацията, в която решавам да си включа касетофона. Движим се към София, Шамара го играе "лошо момче" - донякъде може би и за да тушира напрежението от приближаването към "вражеската" територия. Питам го какво мисли за тукашната "рап-война". "Супер зле, щото в Америка като пръднат, тука се насират. Ако имаше такава война, ние нямаше да сме с Х-Тийм на турне". Факт е, че след изцепката по ММ Мишо на няколко пъти се опитва да се сдобри със София и част от стратегията му е да записва със софийски групи (например Антибиотика). Само че точно тези, които го интересуват, не му поемат ръката. Малко преди това една от еротичните танцьорки, които пътуват заедно с турнето и се въртят около кол на сцената по време на концертите, изпраща на Ъпсурт "много поздрави от балета на Мишо Шамара". (Това са същите танцьорки, чиито задници са безкрайно познати на феновете от едрите планове в клипа на "Фенки, фенки".) "Кажи им, че ще им го набутаме", добавя тя. Отбелязвам, че момичетата явно са по-страшни от момчетата. "Да, те са по-здрави, ако ги метнат, ще ги счупят", намесва се Мишо. "Майтап бе! Могат да ги счупят само от секс, ама пак не, щото ще стане като секс между лесбийки". И веднага добавя - "всичко това в кръга на шегата", за да не влезе в разрез със заявките си за сдобряване. Всички се смеят, но ако отвориш произволен рап-сайт в интернет и видиш как феновете на Ъпсурт и Мишо си го слагат във форумите по всички отверстия, разбираш, че войната все пак съществува. Хазарта и Шамара я поддържат жива, като се споменават от време на време в песните си. Че има война, още по-достоверно може да потвърди Конса: след последното си посещение в столицата са му шили ръката. "На Бирения фест имахме проблеми с някакви скинове", казва Шамара. "Хиляди хора се кефят, а някакви 15-тина човека хвърляха бутилки. Счупиха задното стъкло на колата, с която тръгнахме, Конса си разряза ръката, а на едно друго момче с нас му се заби едно парче стъкло във врата. Ама не вярвам сега някой да даде пари, за да влезе на концерта да прави глупости". Подсещам го, че може да стане и след това, да ги причакат някъде. "Не се притеснявам, нали виждаш с каква охрана вървим. Готови сме да тръгнем на война срещу София и да я превземем". С тях се движат десетина горили, а в София ще ги подсилят още толкова.
Изразявам подозрение, че това с омразата е малко измислено и част от задължителния образ на лошия рапър. "Не, наистина има много хора, които ни мразят", уверява ме Мишо. И е нервен, какъвто не беше, когато се присъединих към тях.
Точно два дни преди този разговор пристигам с раница и фотоапарат в Спортната зала в Търново половин час преди концерта. Маринела предупреждава горилите, които охраняват групата, да ме пускат навсякъде, защото пиша статия за турнето. Маринела е нещо като турмениджър - раздава пари, урежда хотелите и, както сама се изразява, "като квачка съм им, все някой ми се губи". Разхождам се из залата няколко минути, за да попия малко атмосфера. На очи се набива едно седем-осемгодишно момченце с кърпа на глава и обеца. Виждам и майка с две деца по на 3-4 годинки, но иначе залата се пълни предимно с публика на ученическа възраст. "Здравей бе, мой!", поздравяват се няколко момчета зад мен. Минавам зад кулисите да търся Шамара и групата му. Виждам го да влиза в тоалетната и се опитвам да го снимам. Веднага забелязва фотопарата и вдига двата си показалеца в рапърска поза. Още не съм му се представила, защото по повод на сексуалните му намерения към журналистите егоист писа "не е хубаво да се обиждат журналистите, ние викаме ли ти 'селяк'" и (към читателя) "оувърсайз Т-шъртите са аут, приличаш на някакъв прост Шамар", тъй че реакцията му не е съвсем предвидима. Маринела ни запознава. "А, приятно ми е. Ние сме си говорили по телефона", сеща се Мишо и се усмихва. Дотук добре, може би не чете егоист. Облечен е в широки дънки и яке на голо, спорт-ва гладко избръснати гърди и подмишници, кърпа на главата - единствено очилата с диоптър малко не се вързват с клишето. Мирише натрапчиво на парфюм. Тъкмо когато си мисля колко хубаво би било да постоя с тях в съблекалнята, Шамара сякаш отгатва и ми казва, "ела да те водя при другите". Питам го в мъжката или в женската. "Всички сме накуп". Влизаме. "Ей, внимавай!", виква Мишо. "Тя е от егоист и ще пътува с нас по време на турнето!" Настъпва оживление. Опитвам се да ги снимам докато не гледат, но не става. Специално заради мен Г-н 100 кила просва една от танцьорките по гръб на масата в средата на стаята, вдига й краката на раменете си и започва да имитира секс. "Ох, станах мъж!" Всички се смеят и са много, мно-о-о-ого бед бойс. После им хрумва да накарат за още по-ефектно две от момичетата да се целуват. Едната е навита, но другата се разколебава и аз свалям фотоапарата. Все едно ме няма, казвам им през пет минути. А те със същата честота хващат танцьорките за задниците и се провикват: "Виж, типична ситуация!" Момчетата от Х-Тийм донасят две бутилки мента и започват да си бъркат коктейли с прясно мляко. Шамара непрекъснато говори по мобилния си телефон като в рап-клип.
Хип-хоп поси са туй, ма хомийс, ней шега.
19:30 е и поемам с групата към сцената. В залата тече подгряващият клип на концерта. Мишо ми обяснява, че е много готин. "Избиват ни като животни! Ха!" Питам го дали се притеснява, преди да излезе. "Не! Само че съм настинал и не мога да дишам. На антибиотици съм". Решавам, че затова не пие преди концерта. "Аз по принцип не пия преди концерт, щото това ми е работата. Лошото е, че и след концерта не мога". Не мога да повярвам, че седи на сода по цяла вечер. "На минерална вода", уточнява той. "Содата е газирана и ми вреди". Разказва как го преследвали фенките снощи в Русе и охраната едва го спасила. Иво Малкия коленичи и приближава лице към пода. Питам го да не би да целува сцената. Не, гледал колко хора са се събрали. Интересувам се нямат ли си ритуали преди концерт - като Мадона примерно, която се молеше заедно с танцьорите. "Е, чак такива американци не сме", казва Мишо и започва да кашля. Наистина е настинал. "Вие пишете разни готини неща за Хазарта", прави включване и 100 кила. Защо, какво му е на Хазарта, питам го с надеждата да сложим начало на разговора за враждата между София и Варна. "Ааа, опитваш се да изчоплиш нещо, ама нищо няма да кажа", отговаря и - за да ми покаже, че е добронамерен - ми дава да му пазя очилата и лентата за глава по време на концерта. Прибирам очилата в чантата, а лентата навивам на китката до ластика си за коса. После се настанявам се по турски върху един дървен палет да ги гледам иззад сцената и ги оставям да се съсредоточат.
Клипът свършва. На сцената излиза водещият - тоест, ем си-то - диджей Вили, за да ги представи. Феновете в залата започват да реват. Надничам през завесите и виждам как в плътна редичка на тъмната сцена излизат момичетата, а скрит зад тях притичва Шамара и сяда на голям кожен стол, обърнат с облегалката към публиката. Момичетата застават в полукръг около него и започват първите акорди на "Мой". Танцьорките се разпръсват по сцената, столът се обръща и чак тогава Мишо се показва на публиката. Която веднага запява с него. В парчето има препратка към врага - "Ъпсурт е да ме спреш бе, мой", която, ако не си в час с войната, може да мине и незабелязано. Като стига до този ред, Шамара обръща микрофона към публиката, сякаш отказва да го произнесе. Или прави своеобразен акцент - кой знае? След другите три хита на концерта - "Фенки, фенки", "Чики-на-на" и "Гимнастички" - благодари на феновете. Това е реч, която произнася във всеки град - че него феновете са го създали, а не медиите, като другите. И много се гордее с това. По средата на концерта излизат Х-Тийм, а Мишо отива да си смени кърпата за глава с плетена шапчица и да се преоблече в сив анцуг, за който по-късно ще ми каже, че струвал 800 марки. "Вие нали много пишете за дрехи, и аз разбирам някои неща. Не може да ходиш като Ъпсурт с тесни гащи и да се правиш на рапър, нали?" И се навежда да си опъне панталоните по крака, за да демонстрира. Слага точката със съобщението, че има собствена марка дрехи. В Търново чух да я рекламира на финала на едно от парчетата, заедно с бара и музикалния си лейбъл.
С приближаването на края на концерта настроението зад кулисите се вдига, сякаш излизането на сцената ги разбужда. Седим до завесата с диджей Вили, който ми разказва как в Стара Загора се опитали да ги прекарат с наема на залата. "Всички искат да изкарат пари от Мишо Шамара. Като разбраха кой ще пее, вдигнаха цената няколко пъти". Лоша работа, съгласявам се и обръщам поглед настрани към коридора точно когато охраната извежда малко грубо някого навън. Излизам да погледна. Човекът е поседнал на тротоара и очевидно не е на този свят, по незнайно какви точно химически причини. За трите дни това беше единственият яко друсан фен, който видях на концертите. Връщам се и намирам пожарникаря на залата да се кара на групичката зад кулисите, че пушат. "Аз за децата вътре мисля, ще пламне някоя завеса, как ще ги спасяваме?" Оправдаваме се като ученици, а вътре в залата децата, за които пожарникарят се тревожи, реват с пълно гърло такива цинизми заедно с Шамара, че се чудя за кое повече си струва човек да се притеснява.
По време на последния бис Вили ми казва веднага да се запътвам към автобуса, защото след концерта ставало меле. Понеже ми е първа вечер с тях и не знам за какво иде реч, си представям безобидно тийнеджърско оживление около задния вход - как Мишо дава автографи, как си казваме довиждане и се прибираме в хотела. А и изобщо не съм хванала кой знае каква вяра на разказа за охраната, която едва отървала Шамара от фенките в Русе предната вечер. Разхождам се небрежно и чакам да дойдат Мишо и Главите. "Няма да излязат оттук", виква един от гардовете към тълпата. Питам го вярно ли е. "Не бе, да го оставят на мира човека". В същия миг феновете виждат оператора, който излиза заднишком с камера на рамото. Той снима документален филм за турнето. Чувам как започват да реват "ето ги!" и разбирам, че е малко късно да вляза в автобуса безпрепятствено. Мишо е с раница и сивия анцуг, сложил е качулката върху плетената шапчица и я е нахлупил до половината на очилата си. Докато напредвам, част от тълпата се срутва върху мен и ме притиска до стената на автобуса. Горилата на входа ме бутва грубо да се махам, взима ме за фенка, въпреки че съм доста над горната възрастова граница на редовия Мишов фен. Имам късмет, че се появява Вили и му казва, че съм с тях, след като раздига посипалите се по краката ми истерично ревящи девойки.
Шареният автобус, в който се озовавам, не е същият, с който групата пътува от град на град. Този също е на два етажа, но горният е с парапет и открит. От там Шамара и Главите хвърлят флайъри с автографи. Шофьорът припалва и започва да напредва бавно, за да не смачка някого. Най-накрая се измъква и около 50 фена хукват след нас. Всички на втория етаж започват да крещят. Въодушевението им е толкова заразително, че на няколко пъти и аз се включвам. "Ей това е най-хубавата част! Чувствам се като звездния сърфист!", вика Динко. В началото вземам Динко за рапър, но по-късно ми го представят като "обикновен алкохолик". Приятел от Варна, който също днес се е присъединил към турнето. Разбирам точността на сравнението му със сърфирането, когато някой извиква "клони!" и клякаме секунди преди едно дърво да ни събори. "Да го начукам аз на всички клони!", вика Динко, който май единствен от групата е пил отвъд предела на равновесието. "Гледай, сега тръгват с такситата", предупреждава ме Мишо като опитен гид. Обръщам се назад и виждам, че в непосредствена близост зад нас се движат няколко жълти коли. Клякаме през минута заради клони и тролейбусни жици. Към 21:30 е и по улиците има доста хора. Рапърите ги поздравяват с "обичам пички, гимнастички, по цвички! Да ги мина всички!" В едно от търновските заведения на открито край нас успявам да разгледам съдържанието на устата на човек на средна възраст, който се чуди какви са тези момчета с широки смъкнати панталони на покрива на шарения автобус, които крещят цинизми с пълно гърло.
Мишо успява да се скрие в хотела минути преди на входа да цъфнат два 10-годишни фена. 100 кила им се подписва на тениските с личния ми паркер, после взима листчетата от момчетата с обещание да ги занесе на Шамара за автограф. Качваме се в асансьора и той започва да пише върху тях. Стигам си до етажа, а 100 кила ми казва да натисна още един етаж нагоре. Става ясно, че ще измами горките момченца. "Ние си знаем почерците, кой ще разбере, че съм се подписал аз. Михо ще ме убие, ако му вляза сега в стаята". Тук, освен че разбирам как му викат неговите хора, за първи път осъзнавам отчетливо, че Шамара е истинската звезда и шеф на цялата работа, а всички наоколо са абсолютно съгласни с това статукво. Той единствен спи в единична стая и има мобилен телефон. После по пътя към София 100 кила ми разказа как Мишо го бил бил, защото го хванал да продава трева в Мишовия бар във Варна. "Бих го, да", потвърждава Шамара. 100 кила клати примирено глава. "Ама аз го излъгах, че не продавам, а той намери тревата, сложи я на масата и вика, кво е това? Само не съм съгласен, дето ме обвини, че съм откраднал ония дрехи". "Ай стига бе, ти си лъжливото овчарче, на теб кой ще ти повярва", казва Мишо и разговорът се пренасочва към нещо друго.
Прибирам се в стаята, уморена съм от пътя, концерта и сърфирането под клоните, но решавам да ги издебна кога излизат да разпускат. Във фоайето на хотела 100 кила все още си говори с двамата 10-годишни фена. Искат му мобилния телефон на Мишо, явно за да се разберат кога да си поиграят заедно. На входа едно момиче обяснява на охраната: "Моля ви се, кажете му, че се познаваме!" Бия отбой към стаята и лягам да спя, което за известно време се оказва малко трудно. Явно съм няколко етажа точно под прозореца на Шамара - отдолу звънтят момичешки викове. "Мишо! Обичаме те!" И ние ви обичаме, отговарят им отгоре.
На сутринта раздават няколко прощални автографа и потегляме към Габрово с другия автобус, докато цветният ни следва отзад заедно с джипа мерседес на Маринела. На долния етаж има две маси със срещуположни двойни седалки. На едната Шамара играе покер със 100 кила и двама от охраната. На другата аз си говоря с едно от момичетата. Разказва ми, че работи в бар Плейбой във Варна от година и половина. Оттам ги повикали за клипа на "Фенки, фенки". После ги повикали и за турнето. Оказва се, че е 17-годишна, още е ученичка. Чудя се родителите й имат ли нещо против заниманията й. "Отначало баща ми се притесняваше да не излизам с клиенти, ама видя, че с мен на глава не се излиза. В нашия бар обаче не излизаме с клиенти". От горния етаж при нас слизат още две танцьорки. Спомням си, че едната предната вечер се свиваше болезнено зад кулисите и не излезе на последния номер. Оказва се, че имала бъбречна криза, но днес е по-добре. Другата се оплаква, че снощи до четири часа всички играли в тяхната стая карти и я хващали за задника. "То пък в един момент ти писва!", казва и сяда в скута на близкостоящ охранител. Опитвам си да ги снимам, но горилата полягва настрани. "Недей, жена ми е много ревнива!"
Габрово, по обяд. Сядаме в пицерията до хотела. Към масата на Шамара и групата му се приближават две циганчета да просят пари. "Ей, що нъ снимаш!", виква едното и се втурва към мен. Питам го познава ли ги. Не. Което е жалко, защото Мишо непрекъснато нарича 100 кила "мангал". По-късно го питах защо. "Ами защото е черен. То и аз съм черен, и той ми вика мангал - на шега". Казвам му, че 100 кила наистина е мургавичък, но той самият не е чак толкова черен. Направо се обижда. "Черен съм! Майка ми, тя нали не е от наште, така да се каже, и аз съм като нея". Разказва как, като бил малък, негови роднини от София дошли на море във Варна. Като ходел с тях на плажа, го карали да върви по-настрани, защото ги било срам, че е толкова черен. Започвам да ги гледам малко недоверчиво - един вид, вживели са се, че са негри. 100 кила веднага вади друг случай да докаже колко е кофти да си черен. "Веднъж чаках да отворят видеотеката. До нея има сладкарница и оттам излезе един човечец. Вика ми "ела, мойто момче" и ми дава наядена торта. Толкова гадно ми стана". "То е все едно да си пиеш кафето на улицата и да ти пускат монети в чашката", допълва Шамара. "А те по принцип в София така ни викат Ъпсурт и другите - варненските мангали. Е, ние сме мангалите от Варна и това е, братче! Изобщо не ни ебе". Дори напротив - видимо се гордеят, че са "черни". Подмятам, че с тези очила Мишо май се мъчи да го докара на един бял рапър и той казва: "Еминем въобще не го харесвам, шото той е бялото момченце, създадено от белите хорица, да имат и те там нали, да не се излагаме и ние, да има някой. Пак талантлив е, де".
След пиците пием кафе в дневния бар на хотела. Момчетата играят билярд, а Мишо пие чай, защото кашля яко. Маринела му търси лекар, но после еднолично "предписва" бромхексин и оставя медицинската консултация за София. "Аз ги питам за лекар, те ме пращат при фелдшер. Направо ветеринаря да ми бяха казали къде е", ядосва се тя. Танцьорките се качват на открития етаж на шарения автобус и надуват уредбата до дупка. Тръгвам с тях да хвърляме флайъри из Габрово. Момчетата отиват на репетиция, а административната група има няколко часа да се разходи из града. Преди концерта изчаквам групата във фоайето на хотела. Пръв слиза Мишо и идва при мен. "Ти май скучаеш, а?" Всички, на които съм казала, че пътувам с турнето на Шамара, си мислят, че съм напушена от сутринта и обикалям хотелски стаи с бира в ръка. А истината е, че само пътуваме, спим и вършим работа. Вече започвам да се уморявам от пътя и прекалено честата смяна на интериорите. Като всички край мен. Както ми казва по-ниското Бенджаминче, което е още ученик и е освободено от училище за 20 дни заради турнето, "някои си мислят, че нищо не правим, ама си е уморително. Е, предпочитам това, отколкото да копая някъде, ама все пак...." Честно казано, съм малко озадачена, че не се скъсват от купони и около леглата им не се прескачат фенки. Влязох в една стая по обед - лежаха си кротко и си гледаха телевизия. Извърнаха леко очи, докато ги снимах и, без да се надигнат, някой каза, абе, малко чил аут ин дъ руум. После пак забиха очи в екрана. Питам все пак Мишо какви забавления предлагат. "Снощи ходихме в една дискотека, ама за малко. Не можем да започнем още от началото с глупостите, няма да издържим до 18-тия град. Утре ми е най-важният концерт в София, ще ставаме рано, тази вечер няма да ходя никъде".
Отиваме до залата с цветния открит автобус. Правим задължителните приклякания под клоните и тролейбусните жици. Пред задния вход ни чака охранител, който ни предлага да му ударим ръката за късмет. Тръгвам в редичката на рапърите и му плясвам дланта както всички останали на влизане. Конса наднича зад завесата и не е доволен - "слабичко е днес". Озадачавам се, защото е почти пълно. Свикнали са обаче да се пръска по шевовете, обяснява ми той. Този път не вися с рапърите и танцьорките по съблекалните, а влизам с Динко в залата. Боли го главата, защото снощи е изпил кило и двеста джин, днес е продължил от сутринта с бири. Може да си го позволи, няма отговорности. Питам го с какво се занимава. "С алкохолизъм". И откога така? "Ами от две години". А кинти откъде? "Ами имам си". Да не крадеш? "Не". Казва, че не продава и дрога, не го издържат и техните. Откъде тогава? "Имам си", казва Динко загадъчно и аз се отказвам. Хвали се, че участва в клипа на "Фенки, фенки", все едно това е най-голямото постижение в живота му и основен източник на мистериозните му доходи. След турнето специално го гледах, за да го разпозная. Върви с бушонирано око и обърната бейзболна шапка, хвърля си фаса на земята, блъска един баровец на земята, взима му куфарчето и изчезва. Само че в залата не е толкова смел. Един местен полицай го кара да мине от другата страна на загражденията при публиката и той безропотно изпълнява, въпреки че не е обикновена публика, а нещо като част от роудкру-то. Сетих се, че в Търново го чух да пита изключително учтиво - и без да заваля - случаен минувач "прощавайте, къде се намира еди кой си магазин" и след това да отговаря "много ви благодаря". Той и сега не заваля, въпреки че твърди, че е пиян, а когато говори за родителите си, ги нарича "мама и тати".
Този път гледам въвеждащия клип от залата - под музиката от Кръстникът Мишо планира втори удар година след обира на банката от клипа на "Фенки, фенки", а когато ги избиват "като животни", се стряска в едър план на екрана и казва "ебати тъпия сън!" След това излиза с танцьорките и се повтаря историята от снощи в Търново. С тази разлика, че по средата на концерта Шамара забравя да се преоблече и хвърчи като финикиец, докато Главите си повтарят куплетите като развалени плочи. "Аз съвсем изключих", обяснява ми после. "Заприказвах се отзад с един от озвучителите, говорим си за някакви техники. В един момент идва парчето и аз си излизам с другите дрехи. Стана супертъпо, щото дрехите си ги използвам по даден начин на дадено място. Само изпях куплета - и газ! На завоите като кучетата - нали знаеш как не могат да вземат завоите - влизам в съблекалнята, за секунди бях оправен и хайде на сцената. Направихме преди бисовете там две включвания, които не трябваше, беше малко паника зад сцената, но отпред вярвам, че никой не е разбрал".
Следва задължителното меле около автобуса на задния вход. Преди да потеглим, Шамара пее отгоре "искам да еба всички...", а тълпата довършва "...фенки, фенки!" По пътя ни преследва бял москвич, от който дънят с всички сили хитовете от концерта.
Вече съм съгласна, че динамиката на турнето ти докарва умора, която не позволява всяка вечер да си на як купон. Въпреки че не пея, около 10 вечерта си мисля единствено как ще си легна. Само дето не мога да повярвам, че при ясната заявка на сексуални мераци от парчетата и такова предлагане на плът в отговор Мишо и групата ще се откажат от ободряващ 30-минутен сеанс с някоя съгласна на всичко фенка. И специално разпитвам Шамара по този ключов въпрос.
"Ами виж сега, този месец ще се женя и много си обичам женичката и...", започва неуверено той.
Искаш да кажеш, че си верен на жена си? Да. Аз не пея за някви изневери. Да кажем, аз искам да еба всички фенки, обаче не е така
Последно - искаш ли или не искаш? Искам, но някой път в живота стигаш до Т-образно кръстовище. И не можеш да продължиш направо, трябва да си избереш пътя. Славата е супервременно нещо, преживявал съм го. Вдигал съм се на върха, падал съм на земята, мизерствал съм, карал съм мерцедес, после съм карал жигула. Не е много хубаво
Жена ти какво мисли за това, че искаш да ебеш всички фенки? Тя се кефи на песните, защото това са неща, които всеки човек иска. Тя не е ограничена, разбира за какво става въпрос
Да си женен май не е много хип-хоп? (с възмущение) Как да не е хип-хоп?! Всички хип-хоп звезди са женени и имат по няколко деца. Дечицата са супер нещо бе, братче. Аз сега ако си имам някакво, направо като вляза в родилния дом, и като ми кажат нещо и ще съм, "итс а бооой! итс а мадафакин боой!" или "итс а гъъърл". Направо ще откача, няма значение какво ще е. Това ще е най-хубавото нещо в живота ми сигурно. Аз сега си мисля само за такива работи. Това е супернормално. Те сега някакви преиграват, а аз ти казвам, че съм суперобикновен човек. Сега нали, като пея "Фенки, фенки", не значи че съм... както навсякъде ме описват, че не мога да сглобя едно изречение. Вярно е, не мога, ама мога да чувствам и да обичам
Питах вчера твои фенове дали биха пуснали сестрите си да излязат с теб и те казаха, че не биха, защото не знаят какво може да им направиш, ако се съди по песните ти. Мен това не ме интересува, аз така или иначе няма да излизам със сестрите им. Аз си имам с кого да излизам. Моята приятелка е с мен още от времето, когато нямах един кинт в джоба, още преди да стана известен и това е много по-важно. Сега в момента мога да си щракам с пръсти и да имам десет пички, ти виждаш какво предлагане има...
И не го правиш? Не, честно ти казвам
Покрай този разговор става ясно, че предния ден 100 кила е имал среща в Търново с фенка, която на предишен концерт го дръпнала и му направила директно предложение. "Тя иска да ставаме гаджета, ама аз не съм такъв човек", разказва той. Обаче се възползвал. На сутринта майка й дошла да я прибере от хотела. "Щото ме знае какъв съм!" Питам го как е излязъл от ситуацията. "А, викам, момент, че не съм облечен. И стана още по-гадно, щото ясно какво съм правил с дъщеря й". Малко преди това едното Бенджаминче се беше хвалило продължително каква чекия си направило снощи. Но решава да се включи със сексуален подвиг от Стара Загора. След концерта завел групата у някакво момиче, което за нещастие се оказало девствено и му се наложило доста да се помъчи. Мишо твърди, че отишъл да спи в другата стая, докато останалите се забавлявали. Събудил се, когато се прибрала майката на домакинята и й се скарал, че му развалила спокойствието. "Прибрах се в хотела и там даваха едно здраво порно". Какво ли биха си помислили фенките, ако знаеха, че докато напират към хотелската му стая, Шамара се оправя сам? Около темата със самозадоволяването се завързва продължителен разговор, в който всеки споделя опит и в един миг танцьорките започват да протестират. "Кво искате да кажете сега", оправдава се Бенджаминчето, "вие не си ли правите скречове от време на време?"
На другата сутрин потегляме към София и така стигаме до ситуацията от началото на този текст, когато включвам касетофона и обсъждаме враждата София-Варна. Мишо отбива въпросите, сякаш не го касае, и ръси небрежно цинизми като истински рапър. Както вече стана дума, нервен е, защото знае, че по много причини днес е най-важният му концерт. Хвали се, че вече всички билети за Универсиада са продадени. Разговорът тече общо взето кротко, но когато го питам какво е това "мой", някакво обръщение във Варна ли, ми тръгва на въпреки. "Ти ми кажи за "копеле" - това някакво обръщение в София ли е?" Интересувам се той ли е измислил "мой", но ми отвръща пак с въпрос: "Копеле" ти ли го измисли?" После рязко се отклонява от безобидната тема и започва да обяснява какво го мъчи.
"Аз четох във вашето списание, след като наплюх журналистите, "ние викаме ли ти селянин". Което супер ме трогна. Защото едно списание, което държи да е интелигентно, не можа да разбере кво казах, а всички други журналисти ми викат, "начука ли им го на шопите!" Защото вие там си живеете в някакъв град, където си поддържате само своите хора. За вас всички, които казват не "копеуе", а "копеле" и "мой", са селяни. Да, обаче трябва да разберете най-накрая, че ние, варненци, знаем нещо, което Хемингуей го е казал - всичко, което не е до морето, е провинция. Нали? Аз като отивам към София, казвам "отивам до провинцията за малко". Да, сериозно ти казвам. Обаче това вас ви обижда - по същия начин, по който нас ни обижда да казвате на Варна провинция, щото Варна е град много преди София да стане село. Аз нямам нищо против софиянци, но крайно време е да спрат да си мислят, че ние там ядем в копанки и сме малоумници. В София имаме най-много фенове, супер се кефим, много приятели имаме, но има и една част, които си мислят, че са хванали Господ за хуя, само щото живеят в центъра на София".
Чакам го да си поеме дъх, за да го попитам какво точно е искал да каже на журналистите с онази псувня на наградите на ММ, дето ние не сме я чатнали.
"Номинираха новата песен на Ъпсурт, която е от тази година и не може да се състезава с нашата от миналата. И естествено тя спечели. Обаче феновете казаха нещо друго, щото те не са толкова прости. Те, медиите, могат да ти кажат с ква паста да си миеш зъбите, ама ти може въобще да не си ги миеш. Или може със сол като баба ти да го правиш. И зрителската класация ние я спечелихме. Аз тогава се зарадвах, първо, защото феновете го направиха, и, второ, защото успях да докопам микрофона и да кажа на медиите какво мисля за тях. И първите хора, които ми се обадиха да ме поздравят, бяха журналисти". От Варна ли бяха журналистите, питам. "Не само от Варна", набира скорост Мишо. "И от Плевен, приятели от Пловдив веднага ми пуснаха съобщение. Около двеста есемес-а имах. И щото аз след това демонстративно напуснах и си тръгнах, по улиците хората като национален герой ме посрещнаха, разбираш ли? Викат, "каза ли им го, мама им!" Щото аз чета за себе си, че съм изнасилил преди две години някаква фенка, бе! Кой е по-големият престъпник? Обикновеният боклук като нас, дето сме правили лоши неща, за да изкараме насъщния хляб, или журналистите? Щом може да пише статии във вестници и списания, си мисли пак, че е хванал Господ за хуя". Вкарвам малко здрав разум, като го питам защо не ги съди, вместо да ги псува. "Имам право, ама те продават толкова много, че аз ако ги съдя, ще ги направя още по-известни. Разбираш ли? По-добре да им платя една поръчка да ги размажат. Ама аз не съм толкова отмъстителен човек и няма смисъл".
Забелязвам, че Шамара има уважение към продажбите дори на враговете си, като истински бизнесмен. И после си мисля колко кофти препоръка за контакт с него е да си журналист, и то от софийска медиа, която на всичкото отгоре го е нарекла в прав текст "селяк". Чудя се как всички се държат досега толкова приятелски - защото наистина е така, още от първия ми час с тях, когато им пазих очилата и лентите. Едната версия е, че Шамара си знае интереса, пак като бизнесмен. Поглеждам 100 кила и едното Бенджаминче, които слушат как Мишо бълва срещу София и не обелват и дума. Разбирам, че на тях просто им е кофти, мъчно им е, така да се каже, че не ги приемат сериозно само защото са от Варна. Липсва им пренебрижетелният хладен сарказъм, с който примерно Хазарта реди рими. Ситуацията прилича на едно парче, в което Шамара тегли едни много здрави, аграрни и ентусиазирани на всички, които го мразят, а след това най-неочаквано добавя онова характерно за него жизнерадостно "ха!", което чувам толкова често.
"Тук има два вида хора", продължава Мишо, успокоил малко темпото. "Едните са плейъри, тарикати, които харесват живота какъвто е и се опитват да се нагаждат по него, да живеят добре като нас, да кажем. А другите са които само мразят и нищо не правят за себе си. Хейтъри, както ние ги наричаме. Сега, ние да сме плейъри - силно казано, но гледаме да се забавляваме, да изглеждаме добре, да ни харесват хората. Има много хора, които ни мразят. Аз не говоря само за Ъпсурт. Ако те ни мразят, да го духат. Има фенове на чалга-музиката, които ни мразят. Аз всеки месец си сменям телефона, щото фенове на най-различни музики не ме понасят и ми се обаждат да ме псуват. Нормално е, аз не мога да се харесвам на всички. И аз много неща не харесвам, но не ги мразя. Сега примерно, не харесвам чалга-музиката, но не я мразя, щото има ли фенове, трябва да си съществува. Той светът затова е хубав, щото е различен бе, братче!"
Съгласявам се и минаваме към по-безопасни теми. Мишо много се гордее, че никой у тях не работи и той ги издържа. Карам го да разкаже нещо за семейството си. Майка му и баща му били работници, израснал бил в един от крайните квартали на Варна. "След нашия блок има още два и започва гората, разбираш ли?" Сега живее в центъра на Варна с приятелката си, но като малък трепал котки, врабчета, гълъби. Основните му забавления били да играе на фунийки, да ходи да разбива мазета и да краде компоти. "Всякакви такива простотии, нормални за децата от този квартал. Девет училища смених. От някои ме изгониха, други сам ги напусках. После кво? Влязъл съм в казармата, след това - мизерия няколко години". Нататък историята е известна - продължава с Гумени глави. Питам какво прави Вальо Кита, неговият приятел от дуото. "Вальо кой?" прави се на недочул. "Той не ми е приятел, той е в графата "предател". Изцяло е минал на другата страна. Завистта си е ебало майката". Около отношенията му с Вальо се завързва интересен разговор за наркотиците. Защото Главите не ги кефи и фактът, че Кита пуши трева. "Не пея за марихуана, щото не пуша", обяснява Шамара. "Ако ще вземам нещо, то ще е така", затиска едната си ноздра с палец той. "Те тези, дето пушат, са като секта бе, братче, и се поддържат". Истината е, че - за разлика от повечето други рапъри - в неговите текстове става въпрос единствено за секс, но не точно с тези думи. Започвам отдалеч и го питам дали родителите му се гордеят с него. "Много ясно".
А какво мислят за текстовете ти? Ми трябва да ти кажа, че баща ми е същият простак. Да ти кажа, той даже е по-зле от мен... В смисъл, че трябва да скиваш там приятелите му. Всички го познават и той няма изречение без "мама му..." нали, и така нататък. И майка ми знае за какво става въпрос. Не знам защо си мислиш, че това е нещо ненормално с мръсните текстове или че пея за секс. Какво му е ненормалното?
Ще ти кажа какво - гледах как 11-годишни момиченца пееха в захлас "искам да изкъртя путките на всички женки" и "лапай и се потапяй". Много ясно. Ти на колко години си започнала да псуваш? Щото аз съм почнал да говоря такива неща сигурно на 3-4. Племеникът ми, който сега е 7-годишен, знае да псува. И ми се сърди, щото му казвам, че аз на седем вече бях спрял да псувам. Те децата си ги знаят тези неща. Аз не мога да ги науча
Добре, но на 11 още не правят секс, а в същото време... (прекъсва ме) Да, ама искат. Добре бе, аре, правим аналогия с Щатите. Това е пуританска държава, там хората не са такива простаци като нас, щото България е суперпросташка държава в добрия смисъл. А в Америка дори Дженифър Лопес псува бе, братче. "Плей май мадафакин сонг!" Нали? Ааааа! Да не говорим за рапърите. В сравнение с техните, нашите са като детски песнички. Значи хората имат нужда от секс и насилие. Това е изкуство, по дяволите, разбираш ли? Тва е изкуство! Няма американски филм без цинизми, няма!
Добре, остави какво има и какво няма, ама тези 11-годишни момиченца... (пак ме прекъсва разпалено) Добре бе, те тези 11-годишни момиченца гледат и филми, дето се ебат, даже ги дават и по Би Ти Ви
Има ли разлика между "правя секс" и "еба"? Не бе, нали пак го вкарваш на едно и също място. Ква е разликата? Между секса и ебането няма разлика. Просто начинът, по който го казваш, е различен. Ти чуй само дъртите как си говорят - те не ходят на купон, а на банкет. Което е едно и също нещо, само че те са на банкет, а младите хора са на купон. Дъртите правят секс, младите се ебат
Е няма ли някаква качествена разлика, а не само в думата? Няма, пак го вкарваш. Ква е разликата? Може да го правиш от любов, по всякаква друга причина, но в крайна сметка ти пак ебеш. Не се сношаваш, не се чифтосваш, туй го правят крокодилите по Анимъл Планет
Ти не насърчаваш ли своите фенове да викат на гаджетата си "лапай и се потапяй"? А те не го ли викат?
Но като го чуят от теб, сигурно решават, че е много хм... "куул". Е добре де, тебе като те карат да лапаш, кво ти казват?
Е, далеч не по този начин. Така ли? Аз мисля, че просто живеем в различни среди и затова. И в крайна сметка като ще се стигне до лапане, има ли някакво значение по какъв начин са ти го казали?
Няма ли? Значи не става въпрос за крайния резултат, а за начина, по който ще ти поднесат предложението, така ли?
Ами то тогава и крайният резултат няма да е същият. Що? След като си го свършила вече... Ебането е част от любовта. Нали? Създава хората. Не сношаването, щото сношаването го правят животните. Или чифтосването. Ха!
Имаш ли сестра? Да
Ако някой й каже "лапай и се потапяй", кво праиме? То си е неин проблем, що да не й каже? Кво да й каже?! Ние пак си обичаме приятелките, само че си говорим така. Примерно, искаш ли да го лапаш, а тя - ми сега не ща, добре, няма проблеми. Добре, кво да кажа - "що не ми направиш една френска" ли? Кво да кажа? На теб кво ти казват?
Не става ли малко лично? За теб говорим все пак. А, значи искаш аз да ти кажа мойто лично, а ти не казваш твойто. Аз ти казвам, че така стават нещата. Супер обикновен начин. Значи думата "марихуана" не е мръсна дума, а думата "еба" е мръсна дума. Това не мога да го разбера. Аз говоря пак за любов
Твоите фенове вероятно си мислят, че живееш, както пееш в песните. Има ли нещо общо с действителността? Те по-скоро виждат части от своя живот. Щото нормално е като се напиеш, да повръщаш, само че никой не пее за тези неща. Нормално е да искаш да ебеш, само че никой не пее за ебане, пеят ми за луна и за звезди. В поп-фолка пък използват по-аграрни изрази, като "оп!", щракане с пръсти, "мале". Аз например на майка си никога няма да й кажа "мале". Или примерно ако видя някой приятел, няма да му кажа "Добър ден, как сте?", ами ще му кажа "Кво става бе, копеле, шъ ти иба майката?" или нещо такова, което значи "Здравей, какво правиш, приятно ми е". Хората трябва да спрат да пишат рими в стихотворна форма, създадена от Иван Вазов, ами да си пишат стихотворенята както ние си пишем нашите, защото аз виждам новите хип-хоп изпълнители като поетите на България
По-късно Шамара ми развива тезата, че тези рапъри, които са "по-хахохихи", си пишат текстовете с речник на римите. "И аз имам такъв, ама не го използвам". Няма претенции и за музиката си. В интернет отдавна се разпространяват миксове на "Фенки, фенки" и "Мой" с оригиналните парчета, от които всъщност Шамара е... абе, взаимствал. В първото ("Thank You" на Проуджект Пат, т.е. "Фенки" на Мишо) се чува и гласът на Хазарта: "Аре поздрав за тебе, Мише, мама ти дееба проста", а второто се казва "И "Мой" май не е твой" (оригиналът: "Southern Hospitality" на Лудакрис). Известно е, че живеем в условия на copy-paste култура, затова умишлено не отварям въпрос за плагиатството (Конса, този изявен български поет, пее на едно място "били сме плагиати - да, обаче сме богати"), но Мишо сам подхваща темата. Обяснява, че "България сме малка страна" и няма кой знае колко таланти, а пък и защо да откриваме отново топлата вода. И че 90% от световните хип-хоп хитове са кавъри на някакви стари черни парчета. "Важното е, че хората ни харесват!", обобщава. Питам го наистина ли се кефи на славата. "Абе да, сигурно. Не толкова на славата, колкото на успеха. Много години правя това, винаги съм продавал много, а съм нямал една стотна, не - хилядна - част от рекламата на другите или внимание от страна на медиите. Трябваше да ги напсувам, за да ми обърнат внимание. То стана като с жените - ти ги ебеш, те те целуват. Просто вече хората знаят и физиономията ми, тва е. Преди само бяха чували песните. Ми радвам се, що не, защото може... не може, ами всичко това е временно. И то си има някакъв край". Интересувам се какво ще прави след този някакъв край. "Ще си продуцирам, имам си разни други бизнесчета малки. Животът си тече независимо от мен. Аз не съм центърът на света, просто сега съм на гребена на вълната, после вълната ще падне, друга ще излезе. Всичко е толкова обикновено, че..."
Необикновеното обаче е, че Шамара умее да се възползва от този успех финансово, което се отдава на малцина от другите български рапъри и въобще изпълнители. Това му го признавам, както и че много добре знае как да ги ядосва с новото си беемве или че е снимал клип за не-знам-си-колко хиляди долара. В целия му лагер отношението към парите е много недвусмислено. Както казва едното Бенджаминче, "да свърши това и веднъж да се върнем във Варна с кинтите..." "Смешно е да кажеш, че правиш всичко само заради хип-хопа", дообяснява Мишо. "Венсеремос, разбираш ли. Ха! Няма такъв рап-изпълнител. ТуПак казваше, фък дъ фейм, ай нийд дъ мъни! Еби му майката! Е тва е!"
До София остава още около час. Говорим си глупости. Разказват ми за бара на Мишо във Варна и купоните, които си правят там. "Аз съм ебал вътре!", сеща се 100 кила. Оказва се, че става въпрос за една от танцьорките. "Шт, тихо бе", карат му се другите. Разговорът се насочва към Марчето, възрастната чистачка на бара, която се обръщала към Шамара с "господин Мишо". "Те всички подчинени там така ми викат. А Марчето веднъж без да искам я настъпих в тъмното. Ама тя не се сърди. Жал ми е за такива хора. Разказва ми как си купила кайма, направила си кюфтета и танцувала от радост вкъщи. Жал ми е, наистина". Чак сега се сещам да го питам откъде му е прякора Шамара. От едноименен квартален разбойник, на когото той много се кефел, докато бил войник в София. И така постепено му се лепнал и на него. Сега на племеника му във Варна викат "малкия Шамар". А 100 кила, който иначе се казва Явор, си избрал този, защото много обичал майка си, а тя тежала толкова. Междувременно се оказва, че едното Бенджаминче имало днес рожден ден. То в момента е на втория автобусен етаж, а те обсъждат какво да му подарят. Решават да му купят обеци, изкуствен член и вазелин. "Първо му даваме обеците, ама такива за папагалчета. Като направи физиономия, че не ги харесва, му даваме члена и му казваме, ми тогава еби се в гъза, и му връчваме и вазелина".
Пред Универсиада е кротко - никакви знаци за напрежение между лагерите, въпреки притесненията на Мишовото кру. Ченгетата са няколко пъти повече от предишните градове. 100 кила кара едно от тях да го обискира, за да мога да ги снимам, но ченгето не се навива. Влизам в залата зад загражденията и виждам, че този път Конса няма никакви основания да каже пак "слабичко е". Залата наистина се пръска по шевовете, фенките пищят като че ли по-истерично отвсякога. Дори Динко е намазал нещо от успеха, защото гледам как едно момиче непрекъснато му се хвърля на врата. Охраната на турнето натиска с крака загражденията и между две горили забелязвам момиче, което си е вдигнало тениската и си е смъкнало дънките, разкривайки оскъден сутиен и бикини с лентички отстрани. Лампите угасват и тръгва клипът с обира на банката. По крясъците разбирам, че в София след Мишо сексимвол номер две е по-ниското Бенджаминче, дето се хвалеше каква чикия си е направило снощи. Излиза Вили, обявява групата и хвърля към публиката руло тоалетна хартия. "Защото това, което сме ви приготвили, ще ви накара да се насерете!" Това е нов номер в сценария. Нещо като хип-хоп вариант на хвърлена ръкавица. Интересно ми е как ще реагират на онази част от "Мой", в която Мишо им обещава да ги шиба един варненски кур. Никак - пеят си като на всичко останало.
Правят два биса и Мишо взима микрофона. На другия ден вестниците писаха, че точно тогава се бил разплакал. Дори и да не беше, щеше да е подходящо. Каза, че това е най-щастливият ден в живота му. Че вражда между София и Варна няма...
След концерта горилите извеждат Шамара през предния вход за заблуда на тълпата. Качва се заедно с бандата на втория открит етаж и следва кратък джемсешън с феновете. Конса ме кара да видя дали няма нещо скъсано по якето, един вид - щяха да ни разкъсат. Излизаме на Цариградско шосе и клякаме заради тролейбусните жици. Озовавам се до диджей Емоушън, който изохква: "Ох, прескочи ми сърцето - знаеш ли в каква депресия бях преди това, един час си говорихме глупости в съблекалните, за да убием напрежението". 100 кила започва някакъв техен си напев: "Кой ще вземе парите?" "Главите!", реват всички. "При кого са жените?" - "Главите!", и така до Червило, където една от танцьорките слиза. Докато я изпращам с поглед надолу, забелязвам полицейската кола отзад. Питам Мишо това заради него ли е. "И отпред има", гордо отвръща той.
Когато слизаме от автобуса, се сещам да питам Бенджаминчето с рождения ден какво са му подарили. "Ей тази лента за глава! Обаче концертът беше най-големият подарък!" А обеците за папагалчета? "Какви обеци?"
Пред хотела заемам на Шамара писалката си да даде автографи на 3-4 фена и дори няколкото случайно излизащи в този миг чужденци разбират, че се сблъскват с шоубизнес-ситуация. Питат кога ще пее. "Ноу, ноу", отговарят им рапърите и те отминават. Качваме се в стаите им. За разлика от другите градове, в София до Мишо неотклонно върви една много здрава горила. Повече за авторитет и потвърждение на успеха, както той го разбира, отколкото от съображения за сигурност. Питам Мишо дали е забелязал момичето с вдигнатата тениска и смъкнатите дънки на първия ред. Не, отговаря той и пита колко е завършил мачът Чехия-България. Лошо, но настроението му не мръдва ни на йота. Изглежда сякаш надрусан от успеха. После заминава на някаква "делова вечеря" заедно с горилата си, а групата се приготвя да "избухва" в един бар срещу Съдебната палата. Шамара обещава да дойде по-късно.
Докато се прибирам, си мисля, че през цялото ни време заедно Шамара беше много благ и добър, без грам хип-хоп лошотия. Май наистина го хванах в един от най-щастливите дни от живота му. Лошият рапър Шамара дори не пуши, не пие преди да излезе на сцената и мисли само за поколението, което ще правят с приятелката си. За рап-войната София-Варна пък важи по-скоро един стих от негово парче - "колко лесно се лъжат тъпите жени". Ако знае, че се чудя как да го опиша в едно изречение, най-вероятно ще ми каже онова, което ми каза в автобуса, когато го попитах дали е имал невъзможни любови. "Аз не съм герой или красавец някакъв - както винаги съм казвал, съм суперобикновен боклук".
Няма да му противореча. Само ще отбележа, че е много приятно да се въртиш около щастливи рапъри. И че за миг, докато гледаше невярващо как го охраняват две полицейски коли след концерта в София и се притесняваше, че му обръщат такова внимание, май мернах истинския Мишо.
Същият онзи Мишо - от крадените компоти до всички атрибути на славата и успеха