Зеленият път

14 отговора 481 прегледа
#1

Зеленият път

зеленият път
e39

текст: Ина Григорова
десетте причини ина григорова горещо да подкрепя вегетарианството
1. Много е вероятно трупът в чинията ти да е олекнал с онези 30 грама (или колкото там тежи душата) доста преди да са го довлякли до печка или хладилник. Казано иначе - да е по-стар, отколкото изглежда. А и няма как да знаеш причината за смъртта на животното, което смяташ да изядеш. Може да е инфаркт, но може и да е ебола.
2. От развалено месо се умира. От развалени картофи, царевица или мляко просто седиш по-дълго в тоалетната и имаш време да размишляваш.
3. Месото в чинията ти може да е било по-красиво (състезателен кон) или по-умно от теб (познавам едно куче, което може да лае по морзовата). Някак не е много честно.
4. В деветдесет процента от случаите месото, което ядеш, е яло смлени косми и кокали, всякакъв вид биологични отпадъци, или просто друго месо, което е яло нещо, което никой не знае какво е яло. Честито - ти си на самият връх на хранителната верига. Над теб е само небето.
5. Каймата уврежда кармата. Помисли си кой кого ще яде в следващия живот и не прави необмислени ходове.
6. Не може нещо, живяло в мизерия и умряло в агония, да ти даде добра енергия - колкото и важни за организма ти да са протеините, които съдържа. А няма как да научиш дали телето, чиито остатъци преглъщаш, е било лидер на банда или потиснато бедно същество.
7. Една от характеристиките на Рая според Откровение на Йоана в общи линии гласи "там лъвът си играе с агнето и на агнето нищо му няма". Ако си играеш с агънца и пиленца, ама така, че нищо да им няма, в известен смисъл приближаваш Рая.
8. Големите човекоподобни - горилите и орангутаните - се хранят с листа, банани и корени (макар че тези, които познавам от обиколките си из зоопарка, не отказваха солети и обикновени бисквити). Шимпанзетата, които са най-отворените сред маймуните (склонни са да се научат да натискат разни копчета и доста добре се разбират с хората), не само ядат месо, но ядат и други маймуни, и понякога децата си, което, предполагам, според теб оборва тезата ми, но я помисли пак. Накъде си мислим, че вървим, накъде излиза, че отиваме?
9. В денонощния магазин на Руски паметник продават салата "пиле с майонеза". На капачката й е изобразено пухкаво жълто пиленце, което си е застъпило крачетата. Как ще си купиш такава салата - ти изрод ли си, какъв си? Както казва един мой приятел, "е, не, не мога, не мога такива неща да правя".
10. Съзнанието, че си вегетарианец, те отваря за нов вид общуване с неживата природа. Най-малкото преставаш да я наричаш нежива. Ще видиш, че Побитите камъни са яки пичове, а белият равнец разказва убийствени вицове. От този момент нататък никога няма да се чувстваш сам.

Отговор
в отговор на Инa Гpиropoвa #2

Re: Зеленият път

nai-svejiqt posting,koito sum 4ela v kluba.sega se zanimavam s propagandna deinost i pra6tam maili ma lqvo i na dqsno.,osven 4e vodq priqteli v dreemhouse na po spana4eni kufteta i tofu..

Отговор
в отговор на ralka #3

Re: Зеленият път

чак пък толкова..
по-леко я карай, защото никой не обича проповедниците:)

Remember, remember the fifth of November
Отговор
в отговор на Инa Гpиropoвa #4

Re: Зеленият път

това го имаше и преди и го обсъдихме доста на дълго и на широко - явно не можете да измислите нищо ново дори и да е фактически неточно ...

доказано дебелоглав
Отговор
в отговор на sencko #5

Re: Зеленият път

Е какво пък ако се повтори нещо? Мен пък ме е нямало, така че го чета за пъви път и му се изкефих. Не знам кое му е фактически неточното, но със сигурност не бих могла да придам по-оригинална и духовита форма на веге убежденията си.

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...
Отговор
в отговор на MarpaтЧecнoвa #6

Re: Зеленият път

ми мързи ме пак да приказвам едно и също - яж сурови зелени картофи и после да си говорим по точка 2 :-)
или примерно отровни гъби ...

доказано дебелоглав
Отговор
в отговор на MarpaтЧecнoвa #7

Re: Зеленият път

а ти вярваш ли че Ина Григорова е вегетарианка?
от статията се разбира само, че е добра писателка

Отговор
в отговор на Инa Гpиropoвa #8

Re: Зеленият път

Изкефи ме точка 4. някакси ми беше забавна.

Отговор
в отговор на Инa Гpиropoвa #9

Re: Зеленият път

Чудя се и аз как е по гот - да мисля един ход назад - "Защо станах вегетарианец"
или пък един ход напред - "Станах веге, сега какво :)"

Отговор
в отговор на Cornflake #10

Re: Зеленият път

Що, не е ли?
Разбира се също, че добре си е помислила по темата. Пък и звучи доста категорично и пристрастно.

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...
Отговор
в отговор на MarpaтЧecнoвa #11

Re: Зеленият път

ами мисля че не е или поне аз никога не съм чула за това

аз виждам нещата така:
екипът на списанието се събира, генерира идеи за интересни теми, разпределят си ги, Ина изследва въпроса, вниква, вживява се... и пише статия в стил Егоист. на месец й се налага да пише по 4-5 такива. повечето звучат оригинално, неподправено, във второ лице ед. ч. са и ти е кеф да ги четеш дори само заради езика.
спомних си годините на Егоист просто

пп: ама тая статия ми писна да я пускат тука през месец

Отговор
в отговор на sencko #12

Re: Зеленият път

Аве путьо вегетариански, аз отде да знам, че е пускана темата вече. Явно не сме можели да измислим нещо ново! Много ме дразнят такива като тебе дет чакат някой да измисли нещо. Смотаняк

Отговор
в отговор на инa rpиropoвa #13

Re: Зеленият път

Той не е вегетарианец, а е точно на обратния полюс. И не се пали толкоз

Отговор
в отговор на инa rpиropoвa #14

Re: Зеленият път

типично вегетарианско мнение
от още по толерантен вегетарианец, какво мога да очаквам ...

доказано дебелоглав
Отговор
в отговор на sencko #15

Re: Зеленият път

Ади, ади, недей да пунтираш онзи с многото знаци, че на теб точно не ти отива. Не са ти достатъчно развити отровните зъбки. ;)

We are such stuff as dreams are
made on; and our little lives are rounded with a sleep...
Отговор