Последни дни

... после тя заминава.

Поредното изпращане...

Всичко се повтаря отново...

Без да се сбогуваме...

Тя заминава (уж) за малко...

Постепенно влюбените се раздалечават...

Живеят в различни светове...

Разстоянието никога не прощава...

Остават спомените...

И идва следващо момиче...

До следващия рейс...

Защо всичко се повтаря???

Всяка една взема със себе си късче от сърцето ми...

В петък заминава...

Ами спри я

Еххххх
даа, разстоянието наистина никога не прощава...не прости и при мен...
А тя защо заминава? Все пак не всяко заминаване разделя хората!

Как да я спра ??? ...

"Искам да останеш"...

"Обичам те"...

Пътя ни се раздели...

Тя е пред ново предизвикателство...

аз съм просто спомен...

Нима мога да застана на пътя и

...

Имал съм 4 връзки...

и 4-те свършиха там...

професионално предизвикателство...

се наричаше "другият"...

и винаги е предпочитан...

Краят не беше "край"...

а "ще продължим, обичам те"

6 месеца, година...

и любовта отмина...

ами време е да промениш сценария на играта - потърси жена - домакиня която ен обича предизвикателствата

очаквам пристигане ...
толкова съм щастлива!

макар че после следва заминаване.
пак два различни свята, които няма да се срещнат.
време, което стои между тях.

отсега ме боли за това, което предстои.
посрещането и заминаването.

въщност, човек е сам със себе си.
а не спира да търси някого, с когото да си кажат, че не са сами.
и се намират, после пак се изгубват.
сигурно е естествено.

ама боли.
всеки път по един и същи начин.
но това пък сигурно напомня, че сме живи ...
другото е бой, ебане и сръбска музика.

ami taka e chovek tia raboti idvat i si otivat vajnoto e da ne sujaliavash nikgoa shtoto se pak kolkoto i dulgo da e bilo si se kefil,jivei za udovolstvieto nestava i rob na melanholiata

Jivei taka che kato umresh i grobarite da plachat na groba ti

Очаквам те...

Вкусът в устата ми е горчиво-сладък...

като на дете, което яде плод...

усещайки, че има още няколко хапки само...

Искам да те задържа...

Не може ли мига да спре?...

Аз точно, съм тук и сега

Но (може би) съм чакана на едно друго място, иначе в същото време.

С неопределен вкус съм ..
Може би усещам вкуса само на пристигането.
Защото съм напрегната в очакване на това пристигане.

И на нещата, които произтичат от това пристигане.

Мигът за мен е спрял от момента, в който ставам чакаща.

А хапките са винаги ограничено количество.
Все някога има край.

И това съм преживял. Тя замина за USA. Зелена карта. Някои хора имат късмет, но не и аз. Замина и повече не я видях. Една обикновена история отразяваща обикновеното ни съвременно общество в необикновената ни държава България, където всеки заминава нанякъде ...

Господи колко познато! Минала съм през този ад!

Аз те чакам тук...

Букетът от червени рози също те чака...

и други приятни изненади...

...

...

Казват, че края е ново начало...

...

за поредния край...

На Sofia Airport...

"Моля пътниците от полет номер......"

Кой не е минал през тоя ад? Според мен по-гадно е, когато бързаш да се завърнеш в прегръдките на някого, а се окаже, че не си е струвало и той работи посрещачо-изпращач на нестабилни психически жени.

Абсолютно всичките ми връзки от последните 10 (!!) години свършиха по този начин - или той, или аз трябваше да заминем далече.

Навремето човек е можел да вярва в единствената любов. Днес е принуден да се надява на "следващ път", с някой друг, при други обстоятелства...

и аз минах през това мииииии, минава, опитай се наистина да промениш сценария.

В чисто философски план края е ново начало ... да
Или пък най-малкото заради вечния кръговрат в природата.
Нещо като темата за Абсолютната истина, каквато, впрочем, не съществува ...

Обичам червени рози, особено когато са поднесени с обич.
Някой би казал, че червените рози носят романтиката на латино-сериал.
Пък друг казва, че латино-сериалите напрягат жените :)
Тези неща ги казват все любими образи от пейзажа ..:)

Пък аз просто ги обичам. Тези рози. Нищо че съм мъжко момиче :)

Какво да кажа!?
Нищо друго не се сещам, освен, че не спираме да се чакаме :)
Барабар с всичките изненади, които ...

И си казваме - това е само секс ... :)

А никога не е само секс :)
И това ни плаши сякаш, а е толкова простичко и естествено :)

заминавам тази седмица..при НЕЯ....получих ВЕЧЕ ВИЗА..

A puk moiat priatel kaza: ne me interesuva nikakva kariera, niama da kandidatstvam v firmi ot drugi gradove, ako ti zaminesh niakude, bez znachenie kude i az ste zamina s teb.
Mislia che kogato tova e naistina goliamata Lubov, chovek gubi interes kum vsichko drugo i profesionalnoto razvitie v tova chislo.
Nie obache ziveem v Germania i tuk ekzistenz minimuma e vinagi nalize.
Mislia che ikonomicheskata kriza v BG razbi lichnia zivot pochti na vseki v poslednite 10 god. po edin ili drug nachin.

Mnogo tuzno ...ama kakvo da pravim, triabva da se borim ...

Успех,щастие и много любов