S.O.S.
21 отговора
971 прегледа
S.O.S.
Имам проблем...
сигурно повечето от вас са свикнали с това начало
Всъщност, имам 2 проблема: че имам проблем и 2. този проблем ме отчайва и не знам какво да правя!
Проблемът се състои в това, че нямам желание за нищо. Страхувам се от всичко и от всички. Най - вече, страхувам се от хората. Разочарована съм от хората, защото виждам само лоши неща около себе си :измами, некоректност, злоупотреби - списъкът е дълъг. Трябва да се грижа сама за всичко в живота си и не мога да очаквам помощ от никого и от никъде. Първоначално това не ме плашеше толкова, но сега, когато се сблъсках с всичко това, направих (и продължавам да правя) гафове, с които ставам жертва на злонамереност.Инициативна личност съм - не мога да стоя безучастна, опитвам се да работя за своето и общото благо и постоянно се сблъсквам с неинициативност, мързел и , отново, открита злонамереност. Всичко това ми пречи. И ме плаши. Много. Научих, че правило номер едно в живота е, да не се предоверяваш. Защото никой не е добър "по презумпция". Но тази "мъдрост" също не ме спасява от гафове. Продължавам да ги правя, като същевременно във векиго съзирам потенциална опасност. Мисля, че съм развила нещо като социофобия (има ли такова животно?). И тъй като всичко, към което се стремя, се осуетява по един или друг начин от обстоятелствата и от (без)действията на хората, в частност, вече не мога да желая нищо. СТрах ме е да се стремя към каквото и да е. да пожелавам истински каквото и да е, защото всичко най - накрая се оказва лъжа. А когато нямам цели, които да преследвам, изпадам в апатия. Всичко губи смисъл.
Влязла съм в един безсмислен механизъм - ставам - уча - работя - тичам по задачи - ям - спя - ставам...Не знам как да изляза от него.
Най - странното е, че и гаджето ми е в същото положение. В същият механизъм. И не знам какво да правя.
Преди, когато пак съм изпадала в подобни тежки ситуации, съм опитвала да ходя на психилог. И двата случая завършиха с извода , че "аз знам и дефинирам добре какъв е проблемът, за това мога да се справя сама!" (следва виц във тази връзка*). Всички това казват и всички това очакват - че ще се справя сама! Но аз просто НЕ МОГА!!!Не мога да се справя сама...Дали някой от вас знае, как мога да получа помощ?
Благодаря ви, че ми отделихте време!
*а ето и вица: Двама психолози си лежат на плажа. В един момент някактъв човек, който очевидно се дави във водата, почва да маха и да вика отчаяно:"ПОМОщ!ПОМОщ!!!!ДАВЯ СЕ!.....пООООМОООООщ..." Единият психолог се обръща към другия: "Ей, този май има проблем..." а другият отговаря:"Да! Но, важното е, че може да говори за него!"
сигурно повечето от вас са свикнали с това начало
Всъщност, имам 2 проблема: че имам проблем и 2. този проблем ме отчайва и не знам какво да правя!
Проблемът се състои в това, че нямам желание за нищо. Страхувам се от всичко и от всички. Най - вече, страхувам се от хората. Разочарована съм от хората, защото виждам само лоши неща около себе си :измами, некоректност, злоупотреби - списъкът е дълъг. Трябва да се грижа сама за всичко в живота си и не мога да очаквам помощ от никого и от никъде. Първоначално това не ме плашеше толкова, но сега, когато се сблъсках с всичко това, направих (и продължавам да правя) гафове, с които ставам жертва на злонамереност.Инициативна личност съм - не мога да стоя безучастна, опитвам се да работя за своето и общото благо и постоянно се сблъсквам с неинициативност, мързел и , отново, открита злонамереност. Всичко това ми пречи. И ме плаши. Много. Научих, че правило номер едно в живота е, да не се предоверяваш. Защото никой не е добър "по презумпция". Но тази "мъдрост" също не ме спасява от гафове. Продължавам да ги правя, като същевременно във векиго съзирам потенциална опасност. Мисля, че съм развила нещо като социофобия (има ли такова животно?
). И тъй като всичко, към което се стремя, се осуетява по един или друг начин от обстоятелствата и от (без)действията на хората, в частност, вече не мога да желая нищо. СТрах ме е да се стремя към каквото и да е. да пожелавам истински каквото и да е, защото всичко най - накрая се оказва лъжа. А когато нямам цели, които да преследвам, изпадам в апатия. Всичко губи смисъл.
Влязла съм в един безсмислен механизъм - ставам - уча - работя - тичам по задачи - ям - спя - ставам...Не знам как да изляза от него.
Най - странното е, че и гаджето ми е в същото положение. В същият механизъм. И не знам какво да правя.
Преди, когато пак съм изпадала в подобни тежки ситуации, съм опитвала да ходя на психилог. И двата случая завършиха с извода , че "аз знам и дефинирам добре какъв е проблемът, за това мога да се справя сама!" (следва виц във тази връзка*). Всички това казват и всички това очакват - че ще се справя сама! Но аз просто НЕ МОГА!!!Не мога да се справя сама...Дали някой от вас знае, как мога да получа помощ?
Благодаря ви, че ми отделихте време!
*а ето и вица: Двама психолози си лежат на плажа. В един момент някактъв човек, който очевидно се дави във водата, почва да маха и да вика отчаяно:"ПОМОщ!ПОМОщ!!!!ДАВЯ СЕ!.....пООООМОООООщ..." Единият психолог се обръща към другия: "Ей, този май има проблем..." а другият отговаря:"Да! Но, важното е, че може да говори за него!"
Re: S.O.S.
По- късно се надявам да мога да ти отговоря. В момента мисля за да измисля защо един давещ като викне :"Помощ, давя се!" го чува някой който може да плува и го спасява, а в други случаи, дори няма кой да чуе?????
Трябва да измисля и дали човек ей така случайно и изведнъж попада в дълбоките води...като ги измисля непремено ще ти се обадя.
Само истинския глупак може да си седне на топките.
Re: S.O.S.
Когато грееш като слънце и прогонваш всяка сянка как е възможно да не виждаш,че всички около теб са мрачни?>по презумция!
По-добре ще бъдеш,чко подражаваш на околните.Не е задължително да бъдеш като тях...
Каква помощ би желала да получиш от околните?
Да си постоянно инициативна,добронамерена,толерантна,отзивчива,приветлива е нещо като бавно самоубииство.Някои които не могат да се усмихнат се дразнят от излъчването на добронамереност.Дразнят се само като им се усмихнат.
Бъди слънце защото душата ти е слънце!
Бъди сигурна, че ти можеш като тях, но те не могат като тебе!
Споделям задравословното разбиране!!!
По-добре ще бъдеш,чко подражаваш на околните.Не е задължително да бъдеш като тях...
Каква помощ би желала да получиш от околните?
Да си постоянно инициативна,добронамерена,толерантна,отзивчива,приветлива е нещо като бавно самоубииство.Някои които не могат да се усмихнат се дразнят от излъчването на добронамереност.Дразнят се само като им се усмихнат.
Бъди слънце защото душата ти е слънце!
Бъди сигурна, че ти можеш като тях, но те не могат като тебе!
Споделям задравословното разбиране!!!
Re: S.O.S.
Не знам кой от нас не е изпадал в подобна ситуация.Ако започнеш да размишляваш постоянно за хората,и дали да им се довериш или не,започваш все повече и повече да се страхуваш че ще те разочароват.
Ти си жена,което значи че си надарена с интуиция,ние УСЕЩАМЕ нещата,ние не мислим логически,в житейски план имам предвид.Довери се на интуицията си,научи се да я чуваш и слушай какво ти казва тя,защото за разлика от логиката тя не е изградена на някакви теореми и тези,които може в последствие да се окажат пълна лъжа,следователно тя,женаската интуиция не мами.Проблема е че много жени се опитват да мислят като мъже и подценяват себе си и собствената си интуиция.Аз също съм била в такава ситуация като твоята.Била съм предавана,лъгана,разочарована.Кой ли не е бил.И накрая винаги съм стигала до извода,като погледна назад без да влагам много много разум,и ВИДЯ нещата такива каквито са били,че не съм била лъгана,а АЗ себе си съм лъгала,че не съм била предавана,а АЗ съм се предавала.И интуицията ми винаги се е опитвала да извади нащата на показ,но мислите ми са я подтискали.Защото АЗ бях им дала това върховенство да се разпорждат.И интуицията оставаше нечута.
Питам се защо жените в днешно време се опитваме да мислим като мъжете,може би защото някой си е казал че днес така ТРЯБВА.Е да ама не.Ние сме надарени с емпатия.Ние можем да УСЕЩАМЕ нещата преди те да се случат.
И в рамките на здравослоното е доза егоизъм,и да не се преоверяваш.Не разчитай безусловно на другите,защото и те имат тази доза егоизъм.А някои и в повече.Което не означава да не се доверяваш на никого.Доверявай се,вярвай в хората,но остави сили и доверие и за себе си,за да извървиш пътя сама.
Не се предавай,когато съдбата ти затвори вратата,влез през прозореца.Опитвай много начини.Към една цел водят много пътища.Научи се да се променяш.Започни да УСЕЩАШ.И вярвай в себе си.
Нека това слънце което е вътре в теб да свети и да те топли.Дай му възможност.Обърни внимание на тези които ти се доверяват на теб.Ти не си ли ги предавала понякога?Със сигурност да,защото сме хора,а не машини.
Има неща които си струват да се бориш за тях,само трябва да отвориш очи и да ги ВИДИШ.Отговорите са някъде в теб,потърси ги.
И най вече не спирай да се усмихваш
Любовта движи света,нека и се подчиним...
Ти си жена,което значи че си надарена с интуиция,ние УСЕЩАМЕ нещата,ние не мислим логически,в житейски план имам предвид.Довери се на интуицията си,научи се да я чуваш и слушай какво ти казва тя,защото за разлика от логиката тя не е изградена на някакви теореми и тези,които може в последствие да се окажат пълна лъжа,следователно тя,женаската интуиция не мами.Проблема е че много жени се опитват да мислят като мъже и подценяват себе си и собствената си интуиция.Аз също съм била в такава ситуация като твоята.Била съм предавана,лъгана,разочарована.Кой ли не е бил.И накрая винаги съм стигала до извода,като погледна назад без да влагам много много разум,и ВИДЯ нещата такива каквито са били,че не съм била лъгана,а АЗ себе си съм лъгала,че не съм била предавана,а АЗ съм се предавала.И интуицията ми винаги се е опитвала да извади нащата на показ,но мислите ми са я подтискали.Защото АЗ бях им дала това върховенство да се разпорждат.И интуицията оставаше нечута.
Питам се защо жените в днешно време се опитваме да мислим като мъжете,може би защото някой си е казал че днес така ТРЯБВА.Е да ама не.Ние сме надарени с емпатия.Ние можем да УСЕЩАМЕ нещата преди те да се случат.
И в рамките на здравослоното е доза егоизъм,и да не се преоверяваш.Не разчитай безусловно на другите,защото и те имат тази доза егоизъм.А някои и в повече.Което не означава да не се доверяваш на никого.Доверявай се,вярвай в хората,но остави сили и доверие и за себе си,за да извървиш пътя сама.
Не се предавай,когато съдбата ти затвори вратата,влез през прозореца.Опитвай много начини.Към една цел водят много пътища.Научи се да се променяш.Започни да УСЕЩАШ.И вярвай в себе си.
Нека това слънце което е вътре в теб да свети и да те топли.Дай му възможност.Обърни внимание на тези които ти се доверяват на теб.Ти не си ли ги предавала понякога?Със сигурност да,защото сме хора,а не машини.
Има неща които си струват да се бориш за тях,само трябва да отвориш очи и да ги ВИДИШ.Отговорите са някъде в теб,потърси ги.
И най вече не спирай да се усмихваш
Любовта движи света,нека и се подчиним...
Re: S.O.S.
Ти как си представяш "получаването на помощ"?
Каква е работата на психолозите? Да ти дадат готови отговори? Да махнат с магическа пръчица и да ти решат проблемите?
(Да оставим настрана, че и между тях (както и във всяка друга професия впрочем), може да се натъкнеш на хора с призвание или само на притежатели на съответната диплома...)
Те може и да могат да те подтикнат към формулиране на проблема или към търсене на изход... Нашите страхове обаче са си наши, както и начинът по който възприемаме света. Преборването с нас самите се случва, когато сме готови да се справим.
Ти убедена ли си, че нищо красиво и добро не съществува около теб?
Дали не е дошъл моментът за преосмисляне на "правило №1"?
Каква е работата на психолозите? Да ти дадат готови отговори? Да махнат с магическа пръчица и да ти решат проблемите?
(Да оставим настрана, че и между тях (както и във всяка друга професия впрочем), може да се натъкнеш на хора с призвание или само на притежатели на съответната диплома...)
Те може и да могат да те подтикнат към формулиране на проблема или към търсене на изход... Нашите страхове обаче са си наши, както и начинът по който възприемаме света. Преборването с нас самите се случва, когато сме готови да се справим.
Ти убедена ли си, че нищо красиво и добро не съществува около теб?
Дали не е дошъл моментът за преосмисляне на "правило №1"?
Re: S.O.S.
Че хората стават злонамерени, когато им е застрашен интересът... това е така, но защо не си помислиш, всъщност проблемът не идва ли от твоята прекалена амбициозност? Ако постоянно ходиш и ръчкаш хората, защото ти си си навила на пръста някаква идея... и те ти отвръщат с не особено добри чувства... ами може би трябва мъничко и ти да се промениш? Може би трябва малко по-дипломатично, малко по-меко, а не напред с рогата да си постигаш идеите? Нещата винаги имат две страни... и никога не е само едната виновна.
Има два изхода от твоята ситуация:
1. Да се избият всички околни. Става, но е доста трудоемко.
2. Когато не можеш да промениш нещата около тебе трябва просто да промениш отношението си към тях.
Ти кой вариант избираш?
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
2. Когато не можеш да промениш нещата около тебе трябва просто да промениш отношението си към тях.
Ти кой вариант избираш?
=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!
Re: S.O.S.
Едно малко коте все си гонело опашката,защото си мислело,че в нея е скрито щастието му.Видяла го една по-възрастна котка и го посъветвала:спри да си гониш опашката и ще видиш как тя ще започне да те следва навсякъде.
Извод:Всяка нормална човешка дейност съдържа известна доза наслада!
Пожелавам ви да я вкусвате непрекъснато!
Извод:Всяка нормална човешка дейност съдържа известна доза наслада!
Пожелавам ви да я вкусвате непрекъснато!
Re: S.O.S.
Здравей,
някога си милсех,че всичко е случайност/каква наивност.....,но приятна,необременяваща и неангажираща/
важното е да те научат как да викаш за помощ,това като начало-да се влкючи непременно в наръчника за родители
важното е да се усъвършенстваш как да викаш за помощ,трудоемко,но резултатно
важното е да се обградиш със стойностни,,спасители,,
А дали е случаино човек да попадне в дълбоки води-това е ежадневие,разликата е само в критериите за определяне на дълбокото.....
Във всяка десятка има нула
Re: S.O.S.
Аз лично бих ти препоръчал да смениш средата на живот за един месец напримерно тоест да отидеш на село примерно сега лятото и да поседиш там извено време и да си дадеш сметка какво искаш от живота. Мисля че ще ти е от полза пък и не мисля че ти коства нещо да пробваш.
Не се отказваи от борбата с това което ти пречи и ще успееш аз имам горе долу сходен проблем но ще се боря и само времето ще покаже какво ще стане!
Не се отказваи от борбата с това което ти пречи и ще успееш аз имам горе долу сходен проблем но ще се боря и само времето ще покаже какво ще стане!
Re: S.O.S.
Здравей,
незнам дали това което мисля,ще ти е от помощ,
но ми се струва,че трябва да преразгледаш отношението си към околните и към теб самата...
Хората който те заобикалят не са средство за изпълнението на твоите цели,те са същества със собствена мисия..погледни по този начин на нещата и ако можеш им помогни да я изпълнят......
Това,че дефинираш проблема е добре,значи е време да започнеш да работиш върху себе си.....
незнам дали това което мисля,ще ти е от помощ,
но ми се струва,че трябва да преразгледаш отношението си към околните и към теб самата...
Хората който те заобикалят не са средство за изпълнението на твоите цели,те са същества със собствена мисия..погледни по този начин на нещата и ако можеш им помогни да я изпълнят......
Това,че дефинираш проблема е добре,значи е време да започнеш да работиш върху себе си.....