Понеже

много са е спекъл клуба напоследък, да ви вкарам малко смях

КРАСУТА

Нищу нямаши ми фчера,
ставам сутранта,
ф углидалуту са зверя:
Бря, чи красута!

Викам сигур са чалдисах,
туй ни мой съм аз.
Смятай кат са начирвисам
и са нагласа!

Тъй пу нощник и терлици,
с чорлава куса
мязам кат на убавица
ф профил и анфас.

Дрямах начи и въртях са,
цъках със език,
плюх са дан са уручасам -
тъй са възхитих.

Дъл на пустуту глидалу
са яви дифект!?
Тъй да съм разхубавяла...
А, сига де! Дерт!

Са умислих утведнъшки -
как навън ш' въря?
Момцити ку са натръшкат
кату ма съзрат?

С модна фуста, чи забрадка,
с китка у ръка;
с тос акъл зер за три патки,
кату заблеста...

И къдету койт' ма срещни -
пламна, изгуря
ф разни помисли пугрешни...
Пък ни съм таквас!

Туй наверну сън е билу,
сигур йощи спа
и ми са е присънила
буйна красута.

Скуркузъбел съм, мий ясну -
ич дан ма съзреш,
щот ут толкува прикраснус,
мой са пубулейш.

Толкус убус да са исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа ма ущипи!
(пу възможнус мъж!)

Неизвестен аФтор, ма са предпола'а, чИ Йе Ут нашиу край

идно стихутвурение и от мени


Ко мий ино такоз бизсолну,
нищу уж ни ма боли...
ПосрЯд нощ сида на двора
щот ма дрямка ни лови.

Лягах, ставах, лягах, ставах,
ши осъмна най-подир...
Глей каква луна й огряла
прекопания мисир...
Сички спат, кахъри нямат...
Никуй даже ма ни знай,
чи въздишам кат на умряло,
чак ни мога са изтрай..

Девет деня стана вечи,
как нощя ни моа да спа.
Нещу сЕ ма бута, сЕ ми пречи.
Да ма мътни отнесат!

Денем ода на посоки,
пък акъла ми къде й..!?
Гачи паднах ут високо,
тъй света ми са люлей.

Ко ми трябаши таз мода,
дето чух я у града,
ачи гладна тряа да хода
да съм тенка у снага.

Можелу садЕ зилену –
чесън, лападец и лук.
Свинското мий забранену –
ни луканки, ни суджук.

Туй петмез, рачел ни помна
дажи къф им бе вкуса...
Гледам – ощи съм кат стомна.
И за ко да са хаба!?

Оох, сърце ми не изтрайва...
СЕга ши направа грях!
Няма ко да са помайвам.
Малко ли на глад сидях?

Дорде слънце да изгрее
ши разточа ина тава
баницата дет лелеях
девет деня и нощя.


Чи подир ила и виж ма
как у еденето съм добра...
Ши си легна със усмивка
и до пладня чак ши спа.

Начи мноо са радвам, че прайш няк'ви опити да втечниш спичането. Ма не ставаме ли много пернатите бе човек? Нещо не можа ли като едър рогат добитък да сА кръстиш? ПримернУ?

Случайно да познаваш аФтора? Щото това второто га че ли на мене е пУсветенУ

Аз съм отколешен фен на въпросната аФторКа

Ето -това ми е любимото:

АМОРЕ МИО

Уф, Аморе мио, откъде са зе
с тъз нежну дрънкаща китара...
Не, неска няма да паса увце,
мумент да фърла сЕга пенюара.

Червен’та рокла с дикулте,
лачен’ти убувки, със туковити,
косата – черна кат са разпилей,
ила и ма зими... таковата.

Танцувай с мени, да, Сеньор,
ни питай нищу, щот шти утгувора...
Устай са у ръцети ми, Амор,
ми тъй ми, нъл и аз съм хора.

Свири, Аморе мио, нежну тъй я карай,
дорде умекнат и глава и кулине...
О, и на еспански къкту ми приказваш
ептен либовна треска ма трисе.

И селуту мий тъй далечи,
се йно, чи ф Андалусия раснАх
и тоз китарен звън пу мене са разтечи,
ни ща да вида крава, нит да я паса..

Еспанецо, ей тъй ма завърти,
с червента рокла залеза да скрием
и ептен да са бикним у мичти,
ма дръш ма убуу, ачи свят са вие.

А пък подир пу пътя си въри,
с дубро шта сповням сякугиш нататък,
ма дор си тук – свири, Амор, свири...
Либоф са повни га боли и га е кратка.

Въъъъъъъъй :)))))))) Всичките ми трудове дето съм изписала за толкова години не могат да се сравнят с тия произведения ей :)) Може утре да се пръкна и аз с такава нашЙЪнскъ песнйъ, кой знай :))

Bite the neck of hatred, kill the death!

Ми, давай де Аз ще те популяризирам безвъзмездно

Че продължават да сА спичат нИщата кактУ забИлязвам

Аман вечи, пусту селу!
Заминавам у града!
Издукарана с капела,
с трандафори и с пола...

Фащам трена, заминавам!
Истървахти ма, биля...
Маня, тейку да прощават,
чи пипера ни поляф.

Чи ма блъсна тъй внизапну
тъзи мисла сутранта.
Кат напечи слънци лятну,
сЪрце ми са разигра.

Малку тряба да остържа
говура си, чи май срам...
Гражданка ши стана бържи,
сал да стигна еднаш там.

Алафранга ши съм, китка!
Ши ма скъсни млад граждан,
ши забрая кър, мотика
и пипера ниполян...

И ши одим тъй под ручка
на театро, на забава...
Той кола ши има, не каруца,
щот за ко муй нея плява...

Вий на нашти да ричети,
чи зимъска чак ш’си дода,
гат ши гътами прасету...
По-преди ни ша да мога.