Спрях ги преди 2 месеца.

Искам да споделя усещания на клетник-непушач. Пафках си по над две кутии дневно (за последно бе син ММ) от кажи-речи 18 години.
На 6-ти февруари ги спрях. Лапах табекс през два часа една седмица и т.н. - успях. Сега просто не мисля за цигари.
Работата е във физическото ми състояние. Нещо не се чувствам много-много като щастливия дългокос серсемин разперил ръце към слънцето с дебилска усмивка от билбордовете на "Табекс".
Обонянието на отказалия тютюна се изостряло и се оправяли вкусови рецептори. Чушки - носът ми е постоянно запушен и едва дишам. Айде, това, че съм се закръглил понеже лапах гризинки, семки, бонбонки без мярка е бял кахър. Въпросът е, че нещо хич не се чувствам бодър и преливащ от енергия - яваш-яваш се тътрузя, уморявам се много бързо и др. Парадокс, но докато димях постоянно като Серж Гинзбур и Висоцки, се чувствах много по-пълен със живец и пъргавост.
Въпросът ми е към колеги, отказали цигарите след дългогодишно и изобилно пушене - при вас има ли подобни следтютюнни симптоми?
Благодаря. Поздрави и хубав ден на всички.
Коце

Коце, може и да е "пролетна умора". Забрави ги тия цигари. Не всичко е от тях. Може да си настинал, може някоя депресийка да те е налегнала и така.
Аз не пуша от 1год. и 4 месеца и съм позабравил как беше в началото, но не се предавай най-страшното е минало. Дръж се.
Успех!

И аз ги спрях от 1 февруари. Същите симптоми. Нито обоняние, нито кожата ми стана по-хубава. Не ми се пуши, но тези няколко килограма вповече, ми тежат дори и на психиката. Така се чувствах когато бях бременна, но накрая родих и се оправих. Сега незнам какво очаквам, но сигурно няма да раждам Сигурно е още рано, но не мисля да пропушвам пак. Много е гадно

Много искам и аз да ги откажа и все не успявам. Табексът ли ти помогна или и нещо друго, за сега финансово не ме събарят, но чух че щели да стават 4-5лева, тогава съм жива-умряла, ако не ги спра. Дай съвет.

Коце, първо-напърво ти не си клетник-непушач. Ти си щастливец. Туй което пишеш - тези мрънкания колко кофти е животът без цигари и т.н. сме ги чували и ги знаем от собствен опит.
Знаеш ли колко хора искат да са като теб ? Знаеш ли колко нови възможности се разкриват пред теб ? Ами давай смело напред и по мъжки ако обичаш !

My name is Veso, and I am a nicotine addict. I have stopped nicotine for 3 months, 30 days, 22 hours, 57 minutes and 44 seconds (121 days).
I've not smoked 2782 death sticks, and saved 363.46 лв. I've saved 9 day(s), 16 hour(s) of my life.

Ами давай, почвай пак. И оти ручахме жабето ? И след време пак да повтаряме всичко отначало ? Не, благодаря. След 10-ина подобни опита се надявам, че все пак нещо съм научил.

My name is Veso, and I am a nicotine addict. I have stopped nicotine for 3 months, 30 days, 23 hours, 14 minutes and 37 seconds (121 days).
I've not smoked 2782 death sticks, and saved 363.50 лв. I've saved 9 day(s), 16 hour(s) of my life.

Най-странното е, че въобще не употребих воля - все същия плазмодий и малеби съм си. Почнах на шега. Бях си купил табекс и се гласях да опитам, когато се изчерпят старите партиди евтини цигари. Не вярвах никак, че ще свърша нещо, но пък заплатицата ми (с извинение, че я наричам "заплата") е такава, че 4-5 лева дневно за тютюн ми идват пряко сили.
Просто не мога да разбера как стана. Не помня въобще да съм стискал юмруци, изпотен в абстиненция и да мантрувам "Не трябва! Дръж се!". Пак повтарям - не се отличавам с особена воля. Опитвал съм два пъти да ги спирам, успокоявал съм се, че то лесна работа - щом съм издаянил пет дена, винаги мога да го направя и айде да запалим по тоя повод. Позната картинка.
Ей така, ден за ден - лапах тия хапченца, люпех семки като разпран, дъвчех дъвки, смучех тик-так....дните си минаваха, не бях нервен (много), справях се криво-ляво. Чак след две седмици, когато се престраших да отида на кръчма, да пия три ракии всред стари приятели, дразнещи ме постоянно с цигари....разбрах, че май ще стане нещо от това.
Та това са тежките стъпки - да изсърбаш кафето си без цигара сутринта и да пийнеш питие, салатка и други на сладка приказка без да те сърбят ръцете да щракнеш запалка.
Късмет желая на всички колеги. Явно има нещо в тоя прехвален табекс. Година преди мен ги спря приятел - стара кримка в пиенето и пушенето, та той ме кандардисваше за табекса.
Да чукна на дърво - дотук добре, както рекъл падналия от 20-ия етаж, прелитайки край 10-ия.

Само не се шашкай, при всеки е различно. Аз пуша от 20 години и ги спрях преди 2 месеца без Табекс, без нищо. Наистина надебелях сериозно- 8 кг. В момента ми се появява обонянието с разни призрачни миризми / на изгоряло например/.Правя си експерименти- ходя всяка неделя в планината и там, където преди спирах по 3 пъти сега тичам. Дори не забелязвам, когато някой пуши до мен- не ме дразни.Все още има моменти,в които ми липсват фасовете, даже ги сънувам.
Със сигурност знам едно- всичко опира до мотивацията и психиката. Успех, не се предавай, най-трудното вече си го минал!

Коце, ако знаеш колко много ти завиждам? Аз съм еба си плазмодия- чета и пафкам, пафкам и си чета как да ги откажа.....ех, как ми се иска една сутрин да се събудя непушач, ама дали ще е в този живот??

Аз маи пак пропуших.От няколко дни си пуша по 2 цигари на ден и нещо хич не ми прави впечатление.Е това е най-гадното,чудя се защо ли се мъчих да ги спирам.

Няма да те успокоя с това,което ще напиша,но дано да ти вдъхна поне малко кураж.........
Аз не пуша от нова година т.е. почти 4м.вече. Чувствах се по абсолютно същия начин като тебе през февруари. Не знаех какво става с мен. И аз пушех по две кутии,че и повече в продължение на близо 10г и ги спрях с табекс,но го пих само4-5дни и го оставих защото повече не ми беше нужен. В началото се чувствах супер,но след месец и половина два имах чувството,че съм попаднала в АДА!!!!!!!! Не съм някоя лигла но това беше по-силно от мен. Такава депресия ме налегна,че не знаех къде съм. Постоянно плачех без повод и бях като отнесена. Направо не ми се живееше. Взех си отпуска,ходих на почивка,после ходих на невролог който ми изписа ксенакс/тъпак/-въобще приказка от всякъде! После полека-лека нещата взеха да си идват на мястото и като че ли вече се поуспокояват. Още не мога да кажа,че всичко ми е наред,но съм значително по-добре. Интересното е,че никога не съм се изкушавала даже да си дръпна отцигара,а сега даже вече и не мисля за тях.
Тъй,че споко! Всичко ще мине! Трудно е но за това пък после ще се чувстваш значително-по добре. Вече качвам стълбите до седмия етаж даже без да се задъхам,а преди редовно псувах гадния асансьор!
Не си струва да се отказваш! Приятелката ми пак пропуши точно поради тази причина и сега се чувства още по-гадно!