тема

Мисли.Мислеше,че съм му в кърпа вързана.Да,ама не.Защото децата порастнаха и често отсъстват.Имат си свой живот вече.Работят,излизат,а аз не му се връзвам вече на "номерата" и той някак си усеща,че му се изплъзват нещата.Казват,че човек когато си пийне и всичко що му тежи си казва.Осъзнава,че един ден децата наистина ще си "отидат" и нищо чудно и аз да ги последвам.Затова го виждам как почна да си "сяда" на задника.Питаш как съм живяла с него 20 години........ами тактика мила.Моята свекърва(лека и пръст),когато се оженихме ми каза следното:"Мъжа трябва да те знае от врата надолу".Е аз последвах съвета и(до колкото можах) и така."Набарай" слабите му места,добави и артистичност и дерзай.Ако имаш свекърва "угаждай" и,както и на родата.Народът го е казал-Там дето комин не пуши,само там няма свади.

Явно той си остана в детската възраст с куклите и парцалкитеКак не порасна , бе??? Да ти кажа честно - като беше "бял и добър" по едно време стигнах и до там да му предложа да дойде и да се увери, че няма никаква "опасност" на пустия му фитнес - няколко лапета и няколко "лелки" като мен, които искат да са фрешшшш ...Тогава сякаш пое и каза, че ще дойде. Добротата му трая един ден до следващото ни сдърпване по някакъв съвсем друг повод, когата каза - не е за вярване! - каза "знам, че всичко правиш да си ходиш сама на фитнес, ходи си няма да ти преча с присъствието си"Да се смееш ли или да плачеш?!?! Схваща ме гърлото от нерви и безсилие в такива моменти!! Представям си главата му да се върти в автоматичната пералня!!!
Хайде да обявим конкурс за най-комплексиран и проклет мъж!!!

ами него го мързи да ходи на фитнес но пък трябва ти да си виновна и това е резултата ...... хъммм
я му кажи ,че ако не промени държанието си към теб ще се случи точно това от което се страхува най-много.
То обикновенно така става .... за съжаление като не намираш разбиране в къщи ще си го намериш другаде ..... и той ще е доволен и ще разправя "Аз си знаех ... още от както тръгна на Фитнес на къде отиваха нещата"
Трудна е и твоята ужас

Men will sooner forget the death of their fathers then the loss of their property

Жената трябва да бъде и обичана, и уважавана. Но това, мили дами, зависи от нас самите. Трябва да си го извоюваме, да си го заслужим - а как, всеки сам преценя. С любов, с търпение, със стремеж да разбереш другия, мотивите му, проблемите му. Нека говорим, а не да се караме. Нека сложим картите на масата, когато нещо не е наред, а не да преглъщаме болката. Всичко може да се постигне с компромиси и разговори. Аз мисля, че успях, е вярно за вече ... 19 години, но чувствам, че е коренно различно от началото. Всички имат конфликти, но не позволявайте те да са водещи в отношенията ви. Дребните неща, паричните проблеми, ревността са враговете. Борете се с тях, а не с половинките си! Обичайте се! Желая щастие на всички!

Mnogo dobre kазано, но не и приложимо.Разговори се водят при желание и от 2-те страни.Иначе :" ....пей си Пенке ле , кой ли те слуша?"
Със всичко пробвах и с лошо и с хубаво , само не знам до кога ще издържа така.Съжителството с мъжът ми е много трудно - има и такива непоправими.Омръзна ми вечното му мрънкане , мърморене , недоволстване, как веднъж не му угодих.

Ясно, прилича на историята на моите родители
А аз дали защото израстнах в среда на вечно каращи и разделящи се хора, дали просто заради лошия ми характер, не понасям кавгите....Затова и до НЕГО не съм имала връзки по-дълги от 1 година Като започнат да се проявяват различията и все си тръгвах, или оставях половинката да си тръгне...С него се задържахме, главно заради търпението му към мен, но то май се изчерпва

Мъдра свеки си имала, аз моята практиески не я виждам, както и родителите си. Напълно независими и самостоятелни сме... Ама ей това за слабите места и артистичността ми липсва, не знам дали някога ще се науча, не знам дори дали го искам

липса на внимание

мързелът е белег за интелигентност

Казваш,че си обичаш съпруга.Това значи,че можеш много да направиш.Три години не са много,но не са и малко.За този период от време не може да не си разбрала някои от слабостите му,а артистичността се изразява в това да можеш да ги "използваш" в подходящ момент(не за да му навредиш разбира се).Често така се постига желания консенсус.Компромисите двустранно също са много важни.За свекърва си съжалявам много.Почина на шестата година от брака ни.Тя беше единствения човек,който ме разбираше и съм на 100% сигурна,че ако беше жива другояче щяха да се развит нещата.Моите родители са живи,но аз на тях никога не съм могла да разчитам,не разчитам и сега.Майка ми се изявава като тартор,а баща ми си мълчи и си прави пас.Както в една друга тема писах,имам приятелка 11 години по-голяма от мен.Тя ми "отвори" очите как да "завъртя" семейство.Но все пак всяко семейство си е по своему различно.От двамата зависи да го има.........

"Свободата, Санчо, е на върха на копието!"
Без равнопоставеност няма хармония. Добре си помисли какво искаш.

Явно ти си независима жена и за това разсъждаваш по правилния начин.Ако реша да си тръгна , на първо време няма при кого да отида, а и когато човек е без квалификация, няма переспективи пред него да си намери добре заплатена работа.Как ще издържам дете и ще плащам квартира с 200 лева?
Само това ме спира , иначе смелост да си тръгна не ми липсва.Остава ми да чакам и моят ден да дойде или пък нещо да се промени.

Ти си един голям психолог!!!
Точно така е. Това е той. Все трябва аз да съм виновна за всичко.А за "онова", дето ще ми се случи ужким на фитнеса, не искам и да мисля, защото ако се случи няма да има от моя страна кой да разказва Толкова е агресивен и непредсказуем! Имах веднъж глупостта да му кажа, че една жена ако иска винаги може да го направи, въпроса е да поиска. Казах го в дух на добронамереност.Малиииииииииииии всеки път ми го натяква, вадейки го от контекста Отказала съм се от цивилизовани диалози с него. Това е. Права си - не е лесна мойта! Ама кво да правим е въпроса. На фитнес поне ще ходя, мамичката му!

Мерси за топлите думи, цял уикенд не можах да се добера до компа от гости и излизания

спомням си за напосаното относно тази твоя приятелка Аз след неколкократни премълчавания избухнах, но пък добре си поприказвахме и решихме да вземем сериозни мерки, та работя по въпроса за консенсуса...Първата работна сутрин мина без да се сдърпаме Ще се мъчим още, да видим как и докога

от доста време нямам нормална връзка, така че в момента се сещам само за добрите неща в мъжа
Абе, я си представи за момент, че си сама, без него-вярно, дразни те, но пък да си сама....

Рал, ама ти жена ли си??????? Мислех, че си мъж, впечатлих се много от начина ти на разсъждение, даже в една тема щях да те похваля, а ти си ЖЕНА
Е, наистина много ме впечатляваш и ми е приятно да те чета

аз пък си мисля, че трябва да намериш начин да стигнеш до диалог, било то и чрез стряскане...А ако наистина крайният резултат е раздялач(надявам се да не е, щом още го обичаш), аз лично намирам оправданията за "нямам пари и образование" за много празни. Обричаш се на лицемерен живот, което е още по-лошо

А ревнива ли беше?И как се справи с ревността,защото аз не съм несигурна(знам че това ще кажат във форума),но явно имам мноооого силно собственическо чувство-ужасно съм ревнива и то без поводи-и така вече почти 10години.Крия си това чувство, но то ме тормози,чак ми се иска ответната страна да го изпитва, а на мен да не ми пука.Всъщност може и той да ревнува, но и аз нее съм му дала поводи.Лошото е, че е много красив и желан мъж и много жени го ухажват,е и аз не съм за изхвърляне,но въпросът е че съм много ревнива.Дали само аз съм така?

А защо ти не си представиш как се чувства тя? И изобщо как ще постъпи си е нейна работа! Всеки сам определя за себе си какви позиции желае и колко хъс има, за да ги постига.

Рал, разбира се че си е нейна работа, но все пак е помолила всеки от нас да сподели мнението си....и аз това направих. Моля за извинение ако съм засегнала с нещо нея или теб

Моят мъж също е много харесван и желан, не аз не съм ревнива, още по-малко пък и без повод.При нас спречкванията никога не са били на тема ревност., а за дребни неща , но всичко се натрупва.
Той е много дребнав човек , една филия хляб нарязана на криво може да му развали настроението.Сприхавоста е водеща за него - говори без да мисли , после съжалява, но до кога така ............всичко постигам с много притеснения и огорчения.
Напоследък прибягнах и до подход : през едното ухо влиза , през другото излиза, да не се вживявам толкова.Също така и да отвръщам на раздразнението му с любов.Определено действа, но някак си в сърцето ми се е натрупала болка и ще се боря за отстраняването и.
Когато писах темата ми беше много криво , пак се бяхме сдърпали , и о, Бога ми не помня даже за какво.Все още тая надежда.........нещата да се променят.

Не са празни оправданията ми , определено ти си човек , който може да разчита на някого в труден момент., или пък на себе си. Знаеш ли колко много жени търпят именно поради тази причина.?И то са в ситуация много по лоша от моята - жени малтретирани не само душевно , но и физически.
Живот- лицемерен или не , тук става въпрос и за оцеляване.