Сама...

Понякога искам да кажа на всички "оставете ме сама". Понякога наистина ми харесва така, да бъда сама....сама в тишина. Да чувам мислите си, кънтят в моята глава, в стаята и в моята самота. Не чувствам болка сега, само малко..мъничко тъга. Очите гледат в стената, а празна е тя, толкова празна, колкото е моята душа...Стая, стая и самота...не чувствам тежест, харесва ми така, да бъда сама...Говоря с прозореца, единствената светлина....покажи ми, покажи ми, моля те, света...Искам да видя, да чуя какво е...какво е да си част от него...Вятърът заприказва се с прозореца и шепне му за красивите поля, за безкрайните небеса....за птици, за хора, какви чудеса...Ръце, устни, очи - безценни сетива, с които дарил те е Бога, за да опознаеш света...Красив е, да...красив е...Прозорецът отваря се....поглеждам сега...и виждам колко необятен е всъщност...Безкраен е, а сбран в една земя, в очите на всяко дете, на всяки мъж или жена...Харесва ми, харесва ми така, да бъда част от света...Макар и малка прашинка, дори празнина....пукнатина в релефа, бездънна пропаст една...Аз съм там нейде, в далечината, във водопада, във водата...като капчица, от която прелива река...като искрица, от която пламва нощта....Откривам се и се губя, появявам се и чезна...като някаква игра, в която себе си ще изгубя...Сама съм, харесва ми така...да бъда сама...И в утрото, и в залеза, през прозореца надвесена...откривам красота...Колко по-красив с всяка секунда става света...и вече вярвам - съществуват чудеса....В сърцето си аз зная, няма по-прекрасна самота, от тази да си сам в своята стая, да гледаш света и да се наслаждаваш на това, че в живота си, понякога чувстваш онази топлота, с която единствно може да те дари вятърът, полахът на нощта...Харесва ми, харесва ми така, да бъда сама....