ЕДИН ДОБЪР ПРИМЕР

Вчера бях на село-дядо ми скоро ще стане на 80 години и е като моторетка - тича и работи по 18 часа на ден. Сега като преглеждах форума се сетих че дядо имаше рак на дебелото черво преди около 15 години и лекарите след операцията бяха ни казали че при такъв случай максималните години който може да живее са 5...Тогава той замина на село и започна да гледа всякакви гадинки и да пие всеки ден мляко от кози. Все още е жив и здрав(за лекарите които му поставиха диагноза нямам сведения). Така че има надежда за всички и най доброто лекарство е силната воля и жаждата за живот.
УСПЕХ

Да ти е жив и здрав още много години.Искам да чета всеки ден такива писма.Мъжът ми каза,че и за него ще пиша някой ден така.Усмихва се,а моята душица се е свила на топка.Дано Господ ни даде сила и вяра на нас,на вас и на близките ви та да сме като "моторетки"

Бабата на моя съпруг беше оперирана от рак на дебелото черво когато беше към 60 години. Когато 10 години след операцията отиде на контролен преглед, в Медицинска академия вече не й пазеха картона...
Тя почина на 82 години след инсулт.

Това за козето мляко съм го чувала от много места, аз го пия, когато го има, но съм объркана, защото в този форум прочетох, че не бива да консумираме мляко, а козето на всичкото отгоре е пълномаслено, нищо, че е с най-ниска масленост от другите млека. Като се има предвид, че тези в магазина са "окъпани" с вода, козето остава пълномаслено. Не знам какво ще предприема, когато пак може да се купува , а то ще е скоро.

Интересното при козите е че са едни от най-чистите животни-хапват само свежи листенца, пъпки, и ако нещо е мръсно или кално не го докосват. Също интересно за козето мляко е че маслото му е чисто бяло-като сняг (а не жълто като на кравите). Предполагам че има нещо в състава му което го прави по полезно. Иначе е добре да видите и сайта [линк]
Винаги е хубаво да имаме и другата гледна точка.

Аз за кзето мляко съм чувала (не помня от кого), че било най-близко по състав до човешкото.

В книгата ДАО на пречистването се препоръчва ако се яде изобщо мляко - да е само козе мляко заради близостта му до човешкото и лесната усвоимост , както и поради това че не предизвиква киселинност и поради още една причина, че козите консумират трева , а не фуражите и хормоните, които се дават на кравите за по-висока млечност.

Мой колега е опериран 1987-ма година от рак на тестисите, с разсейки в бъбреци и бл дроб. Сега си е жив и здрав, пийва добре и пуши доста, работи като луд.
Пожелавам късмет на всички тука!

Братовчед ми също от рак на тестисите 2000г. с разсейки в мниго лимфни възли и два рецидива в белия дроб. Жив и здрав е, красив е -27г. Работи и му се радваме цялото семейство.

Мисля, че ще бъде интересно и полезно, ако към "добрата новина" споделяме по възможност и добрия опит - на кого какво му е помогнало, за да се излекува. Називисимо, че всичко е много индивидуално.

За него писах в "рак на тестисите", мисля,че януари или февруари.

Моят съпруг също беше опериран и лекуван с химио и лъчетерапия от лимфосарком преди около 20 г. Тогава шефът на Онкологията /при когото попадна с триста зора!/ му беше казал доста грубо, че трябва да се радва на последните си дни. Намерихме алтернативни средства, които прилагахме тайно, защото лекарите ги наричаха "шарлатанство". Благодарение на тях, обаче, периодът на лечение мина леко, без страничните действия. В крайна сметка съпругът ми оздравя, което беше пълно изумление за самите онколози, като имаха предвид диагнозата му. Дълго време лекуващите лекари го показваха по семинари и конференции като успешен случай?!... Все пак годината беша 1984 и излекуваните май не бяха толкова много.

Сподели моляте какви бяха вашите алтернативни средства

Спомням си три неща: 1/ мумийо, 2/сироп от черен бъз и 3/ един вид анабол, който се приготвяше лично от неговия изобретател д-р Богданов. Въпросният лекар имаше своя лаборатория в двора на Онкологията в "Дървеница" /отзад, в една малка пристройка/. Произвеждаше този анабол изцяло върху природни продукти - зная само за покълнали зародиши и бактерията на българското кисело мляко. Снабдяваше с него институти в САЩ и Япония за лечение на последиците от лъчевата болест. У нас, разбира се, беше "шарлатанин"! Той ни даде този анабол във вид на крем за мазане /благодарение на който от лъчетерапията нямаше никакви странични последствия/ и за пиене - като прах, който разтваряше се във вода, подобно на нес-кафе. Когато след години наши близки потърсиха д-р Богданов, се оказа, че е починал, но с производството на този анабол се занимава негов родственик /син или племенник, също Богданов/. Сега лекарството има ново название, което, както се оказа, някои онколози знаят. Нямам представа дали качествата му са същите, нито колко струва, защото преди години на нас докторът го даваше безплатно /беше социализъм все пак!/. Ако се интересуваш, остави ми имейла си, ще ти дам телефона. Не искам да изглежда, че правя реклама.

[email protected] Много ще съм ти благодарна.Приемам всякакви съвети и не страдам от скруполи кой какво рекламира и какво ще си помисли.Моята майка казва че никога не се знае от каде ще дойде изцерението.

може ли и на мен:
dessislavva@abv.bg
благодаря ти

Мили хора, много ви моля да споделите пред всички, а не да си пишете лично. Всички сми потърпевши в един или друг смисъл. Комуто не харесва да не ни пречи да общуваме и да не ни "отваря очите". Възрастни хора сме и си правим сметката сами.
Очаквам подробности и предварително благодаря!

Моля, прати и на мен на valuvska@mail.bg

molq te prati i na men kat4o@abv.bg

Виждам, че към описания от мен случай проявяват интерес повече хора, затова ще напиша тук телефонът на д-р Богданов – 02/ 72 06 52. Дано номерът не е сменен. Ако имате затруднения в откриването му, ще се опитам да обясня как се стига до там. Преди 2-3 г. продуктът се наричаше "Деодант" /ако не бъркам/. Отново ще кажа, че не мога да гарантирам за сегашното му качество или действие, нито зная колко струва. Ще се радвам, ако може да помогне на още някого, както на съпруга ми. Между другото, тогава той не спазваше никакви диети и по никакъв начин не промени навиците си. Чувстваше се отлично. Спомням си, че при една вливка в болницата заменили лекарството му с друго, по-силно /неговото липсвало/, без да му намалят дозата. Като разбрали грешката, цяла нощ се обаждаха вкъщи да проверяват състоянието му. Съпругът ми така и не разбра защо е цялата тази паника - нито веднъж не му прилоша, нито повръщаше, нито отпадаше /през целия курс на лечение/. Важно е, че той има и много здрава психика - затова се радвам като чета, че съпругът на Вили Мили също се държи - това е повече от половината в лечението. Стискам палци и чакам добри новини!!!