+/+ или +/-

Навремето често чувах фразата "Противоположностите се привличат!". Да, при магнитите със сигурност... Години наред мои приятели със същата тази изтъркана фраза оправдаваха различията между тях и половинките им, явяващи се (според мен) първата крачка към края.
Аз, обаче, не подкрепям гореспоменатото мнение. Мисля си, че за да се разбират хората, за да живеят щастливо и нормално, те трябва да са еднакви. Да се интересуват от едни и същи неща, да имат сходни възгледи и ценностна система, дори, ако щете - еднакъв начин на мислене.
Хайде, оборете ме!
Или се съгласете с мен

Умееш ли да се пързаляш?

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Да, с ролери и зимни кънки. Понякога ми се случва и на динена кора, но тази дисциплина не я владея задоволително

...няма да минеш без изпързалване.



=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Изпързалването съм си го взела в аванс поне за още 20 години напред...

А на останалите се извинявам за чата

Не мога да те оборя! Абсолютно на същото мнение съм!

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Не може да ме привлече (дори и чисто физически) човек, с който нямаме много общи неща. За щастлив и нормален живот да не говорим...

Проблемът е, че хората се променят с годините. Не е казано, че трябва да е за лошо... просто посоката ако е различна - ей ти проблем :)

Аз ще гледам да посмекча твърдението.
Да кажем, не толкова трябва да НЕ сме различни, ами...достатъчно е да го има желанието за разбирателство и сближаване на позициите.
Не е за вярване как понякога от две различни мнения може да се изфабрикува едно общо.
И пак от своя опит съдя, че ако видя доброто намерение да се постигне горното- веднага бих направила всичко необходимо за достигане до взаимноприемливо решение.
И обратното- липсата на такава добронамереност, или изобщо отказът за дебати , ме прави "човекът изправен срещу стена", което с течение на годините отчуждава гарантирано.

Хм. Хмм... да съм привлечена от противоположност означава, че търся в другия нещо, което ми липсва на мен. И понеже се чувствам добре със себе си, разбирам се с онова Аз, което съм създала с годините и което на свой ред ме е създало, понеже знам принципите си и правилата си, не мисля, че бих могла да бъда привлечена от човек, който е на другия полюс във вижданията си. Така че да, искам човекът до мен да е, не като мен, но близко до мен
Какво да правя мъж, с който имам различни вкусове, интереси, хобита, с който говоря на различен език. Да, езикът на тялото е общочовешки, но ние не можем винаги да говорим само него Това за вътрешните прилики, и съм напълно съгласна с теб

Що се отнася от това да бъда привлечена от човек, физически различен от мен, не знам. Макар никога да не съм била привлечена от руси мъже, не го приемам като доказателство, че и тук противоположностите не се привличат, а по-скоро като наследство от балканската ми кръв

Кога жените са най-безпомощни?
- Когато лакът по ноктите им още не е изсъхнал.

Подкрепям те напълно!
За да живеят добре не трябва да са „еднакви” – няма еднакви хора.
Да имат общи интереси и сходна ценностна система – това винаги помага. Но не винаги разбирателството се гради на това.
Мисля, че Желанието за разбирателство е по-важно. Когато го има се намират и общите решения

И като така - пак опираме до егото.
Ако то не ти пречи /почти невидимо е/, значи ти си човек с Желание за разбирателство. Е, нужни са и други неща. Обич, например.
Обаче кой да ги знае тези неща на 18- 20 г.?

„Какво да правя мъж, с който имам различни вкусове, интереси, хобита”

Ми цени уникалността му.
Може пък да обогатиш живота и мирогледа си като проявиш интерес към неговите хобита и интереси. Както и той би могъл да разшири мирогледа си с нещата, които на теб са ти интересни.
Вкусовете, хобитата и интересите се променят във времето ...никога не го забравяй това. Въпрос на избор е дали ще приемеш човекът такъв какъвто е.

Може би идеалният случай би бил да имате сходни интереси и еднакви възгледи, но помисли си колко често в живота се случва този идеален вариант.
А ако в годините му се променят интересите и хобитата ... тогава какво – сменяме го с нов (със сходни на нашите), така ли?
Ами и твоите се променят ... ми по тази логика и той трябва да си търси нова дружка.


Изключвам драстичните случаи, в които за някой би било нормално да отнеме живота на друг човек или нещо подобно. Все пак има базисна ценностна система върху, която трябва да се стъпи. Всичко останало е въпрос на Уникалност, а не на различия.

Може би пък различията трябва да се приемат като част от взаимното обогатяване ... вместо като повод за раздяла.

Сама го казваш - мога да ценя уникалността му, но това не стига за да изградя живота си с него.
Аз приемам човекът до мен такъв, какъвто е, повярвай ми. Единственото ми условие е той да не търси да ме променя на свой ред и да ме цени такава, каквато съм. Вкусовете и хобитата се променят във времето, макар че не съм напълно убедена, моите така и не се промениха, просто се разраснаха, но аз не говоря само за това, а за ценностната система и тя, освен много изключителен случай, не се променя с времето. Ние избираме човекът до нас не според вкуса му или хобито му, а според вътрешната му нагласа и неговата дълбока същност, все константни понятия в един човешки живот. Хобито и вкусът са второстепенни и са винаги подлежащи на компромис и от двете страни. Това са и индивидуални интереси, не е задължително и двамата да ги имаме. Ще е чудесно, ще е добре, но не е от първа необходимост. Докато общите, еднаквите точки на пресичане са онези, които ще бъдат основата на връзката и които трябва да са близки, сходни, неразлични, ако искаме да се получи нещо. Как могат да живеят заедно двама, от които единият и другият вярват в моногамията и полигамията, са за и против смъртното наказание, природозащитници или носят кожени палта...И тук не става въпрос за уникалност, а точно за различия. В крайна сметка, спомняш ли си как завърши Войната на семейство Роуз? И каква беше голямата поука от филма? Любителите на котки не трябва да се женят за любителина кучета
И ако някога ценностната система на обичания мъж се промени необратимо и прекалено, той вече няма да има място в живота ми. Не правя компромиси с принципите си и вижданията си, не мога в името на любовта да продам душата си. Има неща, които са по-важни от сърцето и по страшни от смъртта

Кога жените са най-безпомощни?
- Когато лакът по ноктите им още не е изсъхнал.

Първо, искам да кажа, че нямаме големи принципни различния относно Полезността на сходната ценностна система в една връзка. Тук няма никакъв спор. И разбира се, че избираме партньорите си според вътрешната ни нагласа.
Коментарът ми беше по повод „различни вкусове, интереси, хобита”. Не знам как е при теб, пишеш, че се задълбочават, но това също би могло да бъде промяна, която може да не се хареса на човека до теб. Но въпреки това ако той те уважава и те цени достатъчно ще приеме това.

А по повод „Как могат да живеят заедно двама, от които единият и другият вярват в моногамията и полигамията” – пълно е с такива двойки. Как точно живеят те си знаят ... явно са намерили начина .

А филма „Войната на семейство Роуз” си го спомням прекрасно ... само дето поуката, която си извадих аз беше малко по различна от твоята и тя няма нищо общо с кучетата и котките. Никой от тях не си даде ината и не пожела да направи какъвто и да е компромис.

Както каза баба на своята внучка в един филм:
- Може моето момиче да се привличат противоположностите в характерите, но..ако например са в една стая..Има мъъъничка вероятност.
Беше толкова отдавна..запомних го..
Не съм го разбрала обаче и сега от това си патя..

Това, че с даден човек си приличате, не означава, че е невъзможно да сте на различни мнения по някакъв въпрос. Еднаквостта, обаче, предполага, че ще търсите сходни пътища и начини за решаване на възникналия спор или проблем.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Напълно съм съгласна, опитът ми до момента показва, че колкото и интересна да ми се струва в началото противоположността, накрая последствията са твърде неприятни. Очаквам да срещна своето второ аз от мъжки пол

С мъжа ми много си приличаме. Дори ако се обърнем и към нумерологията, все едни и същи цифри излизат и за двамата, каквото и да се смята. Много си приличаме в стремежите, в интересите и т.н. дори и в начините на отърсване от напрежението. Е, имаме и различия де... Колкото и да се привличахме и да бяхме подходящи един за друг - резултатът не е добър. Ей ме на тук съм...

Много по-важно е да са със съвместими характери, морални норми и разбирания. Това съвсем не означава, че те трябва да си приличат. Съвместимост и прилика са различни неща.

Как може да има стабилна връзка между двама избухливи? Те си приличат по своята избухливост, но си представям какво би станало още при първият семеен скандал. Абе, по-добре е да не си го представям.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Ами, Тренди, не съм убедена Съвместимостта идва от това, че характерите си приличат. Иначе нямаше да успяват така добре да се съвместят. Не можеш да имаш съвместимост при два несъвместими, т.е., различни характера. Двете понятия не са едно и също, но са прякопропорционални.
И може да има много стабилна връзка между двама избухливи, аз съм го изживяла. Скандалите бяха грандиозни, но много стимулиращи, а сдобряването след това...мисля, че се сещаш колко интензивно беше и то

Кога жените са най-безпомощни?
- Когато лакът по ноктите им още не е изсъхнал.