ИЗБОРЪТ

През следващите 12 часа ще съм изложен на изискванията на деня, ще трябва да вземам решения и да правя избори. Какви ще бъдат те, много зависи от това, което ще избера преди денят да е започнал. Сега е времето на избора - преди началото на предизвикателствата. Заради Голгота аз съм свободен да избера. И така, избирам:
Избирам любовта...
Няма ситуация, оправдаваща омразата. Няма несправедливост, която да извинява огорчението. Днес ще обичам Бога и онова, което Бог обича. Така че, избирам любовта.
Избирам радостта...
Ще поканя моя Бог да стои над обстоятелствата. Отказвам да приемам хората по друг начин, освен като човешки същества, създадени от Бога.Отказвам да приемам проблемите като друго, освен като възможност да видя Бога.
Избирам мира...
Ще живея, защото ми е простено. Ще прощавам, за да живея.
Избирам дълготърпението...
Вместо да проклинам онзи, който заема мястото ми, сам ще го поканя на него. Вместо да се оплаквам, че дълго чакам на опашката, ще благодаря на Бога, че имам време да се моля.
Избирам добротата...
Ще живея без пукната пара, но нечестно спечелена няма да взема. Ще си признавам, а няма да обвинявам. Избирам да бъда добър.
Избирам милостта...
Ще бъда добър с бедните, защото са сами. И с богатите, защото се страхуват. И с недобрите, защото и Бог се отнася така с мен.
Избирам верността...
Днес ще спазвам обещанията си. Хората около мен няма да съжаляват, че са ми оказали доверие. И децата ми никога няма да се страхуват, че баща им няма да се прибере вкъщи.
Избирам кротостта...
Със сила нищо не се печели. Ако повиша глас, нека да е за хваление. Ако стисна юмрук, нека да е в молитва.
Избирам себеобузданието...
Аз съм духовно същество. Тялото ми ще умре, а душата ми ще се възвиси. Отказвам да позволя на разложимото да владее над вечното. Ще се влияя само от Бога и ще се уча само от Христос.
Любов, радост, мир, дълготърпение, доброта, милост, вярност, кротост и себеобуздание. На тях посвещавам деня си. Ако успея, ще съм благодарен. Ако се проваля, ще търся благодат. А после, когато денят свърши, ще положа глава на възглавницата и ще почивам...

Просто (но не прост) човек

...как е възможно Бог да знае всичко, при условие, че ние все още не сме решили какъв да бъде утрешния ни ден. Утре сутринта мога да стана от леглото в десет, а мога да стана чак към дванадесет и това е все моя свободен избор, който оказва се Бог знае? Но ако той наистина знае в колко ще се стана утре, къде изчезна свободния ми избор? Нима той е предначертан? А ако бог не знае кога ще стана утре от леглото, какъв бог е тогава? Или мен ме няма или бог! За двама ни място няма.
Мога да крача наляво, а мога да крача надаясно и да нарека това "мой свободен избор", но това наистина ли е "мой избор" след като Бог вече знае накъде ще крача, значи изборът отдавна е направен вместо мене...

Спомни си историята на твоите прабаба и прадядо - Адам и Ева. Бог предварително знаеше техния избор, но Той нито ги спря, нито го направи вместо тях.
Иначе казано, остави ги „да си трошат главите“. Ти имаш свободен избор и го използваш всеки ден. Бог не е полицай, за да се занимава с твоето ограничаване.

Просто (но не прост) човек

Точно това не го разбирам. Предварителното знание е равно на предопределеност. Предопределеността ме лишава от възможността да нарека изборите, които правя - "свободни".

Амин (-:

вяра~надежда~любов

Защо така мислиш?
Ако ти знаеш, че аз утре в 7,45ч. ще отида на спирката, за да чакам автобуса за Варна, това не значи, че моето решение е предопределено от теб само, защото го знаеш /отнякъде/.
Защото аз може да отида във Варна, но може и да променя своето решение. Това е моят свободен избор. Звучи семпло и недотам измислено, нали?
При Бог, разбира се, е различно, защото Той наистина знае всичко. Нали затова е Бог - Вездесъщият и Всезнаещият. Само че Той не е нахалник, Който Си пъха носа в работите на хората без покана, нито пък им оправя „бакиите“ насила! В Неговото Слово към нас - Библията - пише: „Ето, стоя на вратата и хлопам. АКО ЧУЕ НЯКОЙ И МИ ОТВОРИ, ще вляза при него и ще вечерям с него“/Откр.3:20/.
При Бог е най-валидна приказката „Насила хубост не става“.
Той може и да знае всичко, но изборът и решенията си ги вземаш ти и носиш за тях пълна отговорност. Не я носи Бог.
Затова има ад и рай.

Просто (но не прост) човек

Ако аз знам какво ще направиш ти утре на 100%, значи, че ти утре нямаш правото на "свободен избор". Твоят избор е предопределен от причини простиращи се далеч преди раждането ти.

...и още малко за свободата. Представи си, че имаш пред себе си две чаши. На едната пише отрова, а на другата "Алтай". Коя би избрал и къде тук всъщност е свободата ти да избираш? (Разбирам известното колебание на тези, които са опитвали "Алтай".) Ти знаеш съдържимото на двете чаши, имаш истината за тях и тя ти постановява, повелява и разпорежда към коя чаша да посегнеш. За каква свобода говорим? Сега си представи, че имаш истината не само за тези две чаши, а за Всичкото. Ами ти си отчайващо обречен да вървиш по истиносъобразната пътека. Ти никога не би могъл да посегнеш към нещо, което да не е разпознато с помощта на истината за него, като правилното нещо....

Точно това е, че предварителното знание НЕ е равно на предопределеност.
Той знае бъдещето, понеже той е всеобхватен, той е същество отвъд нашите способности на разбиране и отвъд нашата логика, отвърд познанието ни за време и разстояние. Няма противоречие м-у това, че той знае какво ще се случи, но не те "прави" да избираш или правиш определени неща. Това са идеи, които не можеш да си обясниш "рационално", с човешкото разбиране за това какво е рационално.

Вярно, това е голям проблем за стрикните рационалисти.

вяра~надежда~любов

Има нещо комично в христианската представа, че даден човек "знае" че върши грях и въпреки това продължава да го върши поради свободния си избор. Ми не е така - всяко човешко поведение е обусловено от моментата убеденост в правилността на избора.
От една страна именно рационалността прави свободата на избора безпредментна. Всеки може да намери причинатата за своя избор. Щом изборът има причина, той е предопределен и несвободен.
...Да речем, че е настъпил момента на "избора". Мога да посегна към А, мога и към Б. Как ще избера? Правя оценка на качествата на А, съответно правя оценка на качествата на Б. Как оценявам обаче? Съпоставям с минал опит. Аз имам натрупани представи, които ми помагат да разпозная като някакво нещото А и нещото Б. Съответно А и Б добиват качество благодарение на това, че аз гледам на тях исторически. Цялото им описание се крепи на способността ми да ги съотнасям към вече съществуващи в мен представи. Ако "изборът" е изцяло рационален, то той би бил предрешен и на практика независещ от "свободната ми воля", защото вече съществуващото в мен като нагласи, ще ме принуди да посегна към А или към Б. Ако в "избора" има елемент на ирационалност, това пак не означава задължително "свобода на избора", доколкото ирационалността и тя не е нищо повече от проговорила история. Моята интуиция (ако приемем, че интуицията съществува)примерно не се ражда в мига на избора, а се е натрупала през изтеклото време и се явява макар и по-особен глас на миналото. Дори елемента на ексцентризъм в избора и той би бил лесно предвидим, ако достатъчно добре познаваш нечия история. Дори това, че някой луд ще избира веднъж А, а друг път Б и това пак е някаква предопределеност...

Така поставени, твоите философски разсъждения свидетелстват за натрупаният ОТ ТЕБ опит и това няма нищо общо с Бог. Това е /както ти самият пишеш/ последица от рутината на всекидневните преживявания, от възпитанието на твоите родители, от личните ти наблюдения върху другите хора и т.н. Значи твоята предопределеност е твоя предопределеност, неповлияна от всезнанието на Бог, защото /според твоите думи/ за Него няма място в твоя живот.
Хайде сега едно казусче: Хикс Игреков си има сносна кола и си ходи с нея насам -натам. Изполва я и да ходи на работа, защото така стига по-бързо, а и е по-удобно. Естествено може да отиде и пеш, но защо не с колата? Да, обаче, две преки след къщата му, на едно кръстовище го блъска пиян шофьор и той умира. Та значи, питам те аз, Хикс Игреков ли е предопределил смъртта си чрез своя избор или това е нещастен случай? И ако би избрал да отиде пеш, дали на отсрещния тортоар щеше да падне саксия от петия етаж върху главата му и той да умре?
А за „Алтая“ имаш право- гаден е и май трябва да смениш отровата с нещо по-готино от него

Просто (но не прост) човек

Нещата не са никога толкова отсечено или черни или бели.
Има сива ерия!!!!!!!

[qpote]Има нещо комично в христианската представа, че даден човек "знае" че върши грях и въпреки това продължава да го върши поради свободния си избор. Ми не е така - всяко човешко поведение е обусловено от моментата убеденост в правилността на избора. [/qpote]

Ти какви хора познаваш? Дай телефонни номера!!!
Човешкото поведение може да е водено от милиони неща в осъзнатия избора на "неправилното". Като например чувство за саморазрушителност, за вина и т/н подобна палитра от емоции и нерационални мисли, които в даден момент подтикват човека да направи избор, който осъзнава като неправилен, но въпреки това, го избира. Други причини са липса на постоянство, дисциплина, наличието на слабост и т/н. Не мисля, че е "моментата убеденост в правилността на избора" толкова, колкото моментна слабост и позволяване на емоции да ти диктуват действията. Толкова е комплексно, че всъщност е смешно с каква простота се опитваш да го обясниш.

[qpote]Ако "изборът" е изцяло рационален, то той би бил предрешен и на практика независещ от "свободната ми воля", защото вече съществуващото в мен като нагласи, ще ме принуди да посегна към А или към Б.[/qpote]

Не виждам логиката ти. Ти можеш да избереш да действаш нерационално и повечето хора в много случаи от живота си правят точно това. Ти не си робот и не си програмиран да действаш по един или друг начин, нито си животно и не те води единствено инстинкта. Дори неща като възпитание, среда и социално положение не могат да "предопределят" какво ще направи един човек с живота си. Има милиарди примери за това. Ти дали ще посегнеш към А или към Б в даден момент зависи от много неща и не е някаква формула, която действа всеки път безотказно. Понеже имаш свободна воля.

вяра~надежда~любов

Добър избор!

А дали можем да го следваме дори тези 12 часа...

Да допуснем, че Бог в момент Т1 е знаел, че Адам и Ева ще направят избор Х в момент Т2>Т1. Обаче Адам и Ева, имайки свобода на избора, в момент Т2 решават да направят избор У вместо Х. Това противоречи на първоначалното допускане. Следователно или Бог не знае какъв избор ще направят Адам и Ева в момент Т2, или Адам и Ева нямат избор в момент Т2.

Доказателство с допускане на противното и стигане до противоречие. :-)

Не мога само да разбера, защо факта че Бог знае ние какво ще направим унищожава нашата свободна воля и избор.
Най-важното е че Бог не повлиява на нашия свободен избор или воля въпреки това, че знае какво ще направим ние във всеки момент.
Как не можеш да разбереш, че знанието на Бог не предопределя нашия живот.
Примерно ако един човек реши да се самоубие Бог не го спира нали въпреки, че Бог е против самоубйството.
Има случаи, в които Бог говори на определени хора за да ги предпази но това не означава, че ако се хвърлиш от блока долу Бог ще те приземи меко. Всеки сам отговаря за собственото си безразсъдство.
Затова и Исус когато беше в пустинята каза: "Писано е да не изпитваш Господа своя Бог"
Моето знание, че синът ми ще си легне да спи в девет не унищожава неговия свободен избор все пак да си легне в десет.

ГОСПОДИ, Ти си ме изследвал и познал.
2 Ти знаеш сядането ми и ставането ми, разбираш мислите ми отдалеч.
3 Издирваш ходенето ми и лягането ми и с всичките ми пътища си запознат.
4 Защото още няма дума на езика ми, а ето, ГОСПОДИ, Ти я знаеш цяла.
5 Ти си ме оградил отпред и отзад и си положил върху мен ръката Си.
6 Това знание е пречудно за мен, високо е, не мога да го стигна.
7 Къде да отида от Духа Ти? Или къде да избягам от присъствието Ти?
8 Ако се изкача на небето, Ти си там; ако си постеля в Шеол, ето Те и там!
9 Ако взема крилете на зората, ако се заселя в най-отдалечените краища на морето,
10 дори и там ще ме води ръката Ти и ще ме държи десницата Ти!
11 Ако кажа: Нека ме покрие тъмнината и нощ да бъде светлината около мен —
12 дори тъмнината пред Теб не тъмнее, нощта светла е като деня, за Теб е тъмнината като светлината.
13 Защото Ти си образувал вътрешностите ми, създал си ме в утробата на майка ми.
14 Ще Те славя, защото съм страшно и чудно направен, чудни са делата Ти и душата ми много добре знае това.
15 Костите ми не бяха скрити от Теб, когато бях направен в тайно и изкусно изработен в дълбините на земята.
16 Очите Ти видяха необразуваното ми вещество и в книгата Ти бяха записани всичките — дните, които се образуваха, когато ни един от тях не беше.
17 Колко скъпоценни са за мен мислите Ти, Боже! Колко огромен е броят им!
18 Ако искам да ги изброя, те са по-многобройни от пясъка. Събуждам се и още съм с Теб.

Ето ти нещо стойностно, върху което да помислиш.

Просто (но не прост) човек

Днес направих своя избор.
На улицата успях да сложа на мястото й една дама, която се вземаше много насериозно. Аз веднага влязох в ролята си на ЦАР(ско свещенство) и й показах кой управлява света!
Дали съм се справил - естествено! Дали е трябвало - ама разбира се!
Само че дали Христос го направи чрез мене или моето аз се защити и влезе в ролята на съдията, защото не му хареса да е настъпано?!
Днес, в края на деня, ще трябва да търся благодат, защото не ми се полага похвала!

Просто (но не прост) човек

Колко често срещано явление...

Слава Богу за моментите когато си даваме сметка за това.

Да, така е.
Хубаво е, когато сме горе и пишем велики и славни неща, но мисля, че човек не би оценил радостта и красотата да е горе, ако не е изпитал горчивината и грозното от провала в живота , причинен от собствените му постъпки.
Ако само се хвалим, значи нещо не е наред.

Просто (но не прост) човек

В отговор на:

---

Ако само се хвалим, значи нещо не е наред.

---

нали това искам да ти кажа. мене ме съсипаха евангелистите,защото им го казах в очите.