Един ден...

Понякога стоя и мисля, че този свят не е за мен. Объркани са всички хора, объркани са като мен...Светофарът свети червено, минавам без значение от крясъците "Спри!" . Ще вървя...Продължавам на зелено, сега наистина трябва да се върви...Бърза крачка, тихи мисли...и отново червено..спри...Но не спирам...Сама си говоря, има ли смисъл не знам..чуваш ли мислите ми...не, не чуваш...и ти си сам...Вървя по листата, пътека безкрай...изписвам думите със стъпки - красив е сценарият на моя живот...Продължавам на зелено..животът си върви...Бавни обороти, бързи крачки, без следи...не, не спирай...животът продължава...и трябва, трябва да се върви...

Изключително добър текст

Знаеш ли какво си помислих,когато прочетох написаното от теб :ето един от моментите,в които времето сякаш спира и ти си извън него...За да ти се случат е нужен вихъра на любов или унеса на болка...И после"...животът продължава...и трябва, трябва да се върви..." Четох те с удоволствие , благодаря ти :)

ебаси майката да не получи семиотичен катарзис?

А аз си мислех, че на това му се вика секс на работното място.

В неделя?

Върни се при клюките там е по-пикантно, включително в сексуален аспект, а пък да пишеш подобни глупсти под тема на дете е просто унизително.

просто съм унизен.

времето може да спре и в неделя, но работата - не.

Децата в днешно време са по-оправни и от дъртите.

"Никога в неделя"!

както съм казвал и преди, аз никога не се повтарям, но сега ще направя изключение и ще поентя любимия ми виц , с който отговарям на подобни нападки за невиността на децата:

баща отива при сексолог и го пита дали вече може да говори с дъщеря си за секс. - на колко години е - пита специалистът. - на 16, отговаря бащата.
- о, говорете, има какво да научите

Това не прави възрастните по-малко отговорни към децата.

Е, щом казваш...
Но пък иначе е разпускащо в неделя... да си водиш фриволен чат.
Обувам гащите и почвам.

Винаги е разпускащо да си чатиш, стига събеседникът да е приятен :)

Е, аз затова си позволявам волността тук.

Не предполагах,че да кажеш на някого,че харесваш това,което е направил е семиотичен катарзис.

а какво е с.к.?