Сбогом

На теб не ти е нужен мъничкия ключ, потъмнял с времето. Ти не чувстваш вече нищо, неспособна си да обичаш.

Ако с него можеш да отвориш вратичката на моето сърце, значи можеш да постигнеш всичко, но ти опита и не успя, защото вратичката, потънала в сълзи, измръзна, вледени се от снежната вихрушка. Така издигна се стена от лед, която вече не ще ми позволи да докосна утринните слънчеви лъчи.

Започнах нов живот, може би приех съдбата си, а тя е отредила да живея вечно в ЛЕДЕНОТО ЦАРСТВО, вече моят дом !

За това откажи се!! Спри до тук, защото отвориш ли ледената вратичка тя ще те погълне, ще потънеш в ледове.

Повярвай ми . Вслушай се в мен и ще разбереш, че няма смисъл да ме следваш, животът ти не трябва да спира, трябва да продължи и ново ключе да попадне в ръцете ти. Този път ще успееш да намериш и отвориш лесно вратичката, а вътре ще те огрее слънцето, може би най-красивото слънце за теб!
За това ..СБОГОМ!

Оставам във моето царство сковано от лед, където съм принца, а ти бе поредният ми гост!

God is a DJ

Аз вървях по своя път... Бях устремена, исках да постигна своята лична легенда, задачата, която Бог ми постави... Мисълта за нея не ме оставяше на мира, тя ме задължаваше изсмукваше цялата ми енергия, не ми даваше да свия малко встрани и да си откъсна малини... Но тя ме хранеше, поеше и ме държеше на крака...

Тогава забелязах, че ме наблюдаваш... Каза ми, че и ти искаш да стигнеш там... Каза, че ме гледаш от много време, че ми се любуваш, когато имаш нужда от отмора... Изплаши ме, кой е той - наистина ли Бог те прати при мен, или предизвиках мимолетен трепет в твоята душа? Гледах те умолително - не съм за теб, иди си, не ме наранявай, аз съм длъжна да се пазя и да вървя... Но ти не ме послуша, а остана при мен... Реших, че такава е Божията Воля... И те поканих да вървим заедно... Ти ме хвана за ръка, поведе ме през обширното поле, и изведнъж светът се преобрази, нямаше вече нито пространство, нито време, само вятър, който ни прегръщаше и милваше, слънцето ни се смееше, а птичките ни пееха най-сладките песни и ни се радваха, цветята ни опиваха до забрава в упояващия си аромат... Пътят остана нейде там... От време на време мисълта за него ме бодваше, но ти ме целуваше нежно по раната и тя веднага заздравяваше...

И тогава, една нощ, ти сам сънува твоя път и си спомни за него... Реши да се върнеш, затича се с бясна скорост и ръката ти, която ме държеше машинално и вече по навик, ме повлече през храсталаците... Нозете ми се охлузиха, тревите ожулиха тялото ми, но аз търпях, защото ти вярвах...

Но един голям, отровен трън се заби право в сърцето ми и аз изплаках от болка. Ти ме погледна със студен поглед, каза, че моят вик те е вледенил, че те е поразил, че съм убила душата ти с него, че така съм се отплатила за любовта ти... И пусна ръката ми, избяга така бързо, че не знам къде отиде...

И оттогава съм сама, потрошена, в онова пусто поле, без да имам сили да тръгна и без да знам накъде...

Моля се на Бог да ми каже коя съм, къде съм, да ми прости и да ми позволи да имам място в този свят...

Хайде, тръгвам! Път дълъг ме чака.
Днес съм скитница, но не съм и без дом -
ключ за него без да знаеш ми даде,
а избра, отново, да бъдеш ти сам.

Хайде, тръгвам! Не, няма да спирам -
не обичам дъхът на студа.
Извинявай, аз не те чувам ?!
Как можа да зазидаш гласа си в леда?!

Хайде, тръгвам! Навън зазорява.
Пролет е! Ще посрещам лъчи!
и към царството ледено ще ги препращам
за да стоплят твоите думи, очи.

Хайде, тръгвам!


Може да съм кучка, ама вярна!

Винаги съм с много много резерви когато някой каже на някоя "Ти си неспособна да обичаш"

Това важи и за двете страни, според мен. Дали ще го каже мъж или жена, и двата случая, тези хора очакват нещо, което другият не може да им даде.
И е твърде празнословно да кажеш "Ти си неспособен/на да обичаш" - това е израз на безсилие в моите очи.

Може да съм кучка, ама вярна!

да, естествено, така е, това имах предвид.:)))

...и може би другия/другата обича независимо от това дали не го допущат, независило дали отговарят на чувствата му, независило дали има и най-малката подкрепа и независимо колко е ледено студено.
Може би не знае какво да прави, когато срещне ледената стена, и може би нищо няма да направи, но това няма значение, защото любовта е там, и е все такава.

Защото най-често се има предвид "Ти си неспособен (-на) да обичаш мен по начина, по който аз го искам и го смятам за правилен."

It feels so incomplete...

По тази логика, този който "обвинява" също е неспособен да обича, а може би наистина, точно той/тя не е.

Може да съм кучка, ама вярна!

ОБИЧАМ ТЕ!!!!!!!!!!!!!ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА!!!!!!!!!!!
Лед няма.И стена няма.Трябва само да поискаш да видиш.....Защо го правишИскам да те помилвам,да видя светлината в очите ти,да те прегърна,да ме целунеш....И няма да спра да се опитвам!Ако ще Вселената да се продъни!!!!!!!

"Оставам във моето царство сковано от лед, където съм принца, а ти бе поредният ми гост!"


Приятел, аз съм мъж, ама дори и на мен това ми звучи много цинично

Те при тебе какво, на конвейер ли минават, и се опитват на отключат сърцето на принца? Една след друга, а ти, недосегаемия, просто ги отмяташ в списъка като неспособни да обичат????
Извинявай, ама такова отношение към хората е ебати перверзията

Да, но в същото време и пожелава и лек път без него. Колко великодушно само, а?

Може да съм кучка, ама вярна!

Не знам, днес и аз съм по-великодушен. Може би не му е лесно с това вледенено сърце. Може би няма сили да положи малко усилия и от своя страна да направи нещо, да заобича някой, който се е мъчил да го "отключи", може би наистина се изживява като принц....
Не е лесно сигурно да живееш така, но все пак да си служиш така с хората е......не зная точно, но не ми изглежда наред...
не искам да съдя, човека сигурно си има причините за това...

Сигурно е така, т.е. да си има причини човека, но някак ми изглежда нереално "неспособна да обичаш", "да откючиш сърцето ми", "стена от сълзи", "вледеняване"...
Не ми е ясно как някой хем не го е обичал, хем се опитвал да отключи сърцето му, а пък в същото време явно е предизвиквал сълзи и от нея е струя студ за да го довледени...

Според мен, тоя човечец е луд по тая жена, обаче тя с нещо го е наранила и той сега се прави на силен, обвинявайки я...
Лоша работа, лоша... или пък детска

Може да съм кучка, ама вярна!

Прекрасно написано. Няма вечни ледове. Живота е прекалено шарен и ги разтопява.

Дали е така?Но защо тогава прави всичко възможно да ме отдалечи от себе си

Щото е бъзльо с наранено его.

От къде да знам, по дяволите, защо мъжете почнаха да се държат бетер жени?!

Може да съм кучка, ама вярна!