не е още какво?

невъзможно е това, не е прието, не е редно, не е целесъобразно, не е възпитано, не е общоприето, не е разбираемо, не е оправдаващо, не е лесно, не е спокойно, не е обяснимо, не е удобно, не е неразпиляващо, не е объркващо, не е последователно, не е това, което всички очакват от мен- да обичам само един, разбирате?

не е невъзможно

Аморално, не противоречи на принципите на социалистическото общежитие /помниш ли това време.../

Обичай си колкото искаш...ако искаш цяла чета....какво те е еня за тия с пуританските възгледи,каквото и да направиш,все ще са недоволни...

Не е вярно, че всички го очакват от теб. Напротив всички очакват от теб, че няма да можеш да обичаш само един и гледат със неописуем сърбеж как ще се издъниш в това.
Верността плътска и емоционална по-скоро е рядко срещано явление при свръх -послушните отколкото общо общовалиден факт. Дори когато някой вярва в нея особено силно, по никакъв начин не е застрахован че половинката му не споделя това виждане и рано или късно няма да види с болка колко възможности е пропуснал и как се е самоосакатил емоционално.
НЕ ме разбирай погрешно, нямам нищо против верността...даже и се възхищавам по някакъв начин. Просто мисля че хората които изповядват идеята за верността наистина трябва да намират себеподобни, а не да налитат на хора които не я споделят и да ги бомбардират непресттано с упреци и усещане за вина.

Какво значи вярност, за един вярност ще е да умреш с празни слабини, за друг да подкрепяш и обграждаш животът му с доверие, а за трети- да изгърми пистолет в последното действие.Аз уважавам верността- дори само заради това, че от малка ме учеха кое е верно и кое грешно,а вярността ме обърква.Дори, като кажат вярно куче, добро куче и се изпълвам с негудование.Вярно кому, вярно на командата или вярно на храната, която получава заради това си действие.
Ако си в мрак, значи знаеш какво е- обратното на светлина.Ако обичаш, значи знаеш какво е обратното- безразличие, ни омраза, ни любов.
Неописуем сърбеж...в мозък, пръсти и между бедра- болест с летален изход.
Самотата не е още какво....да обичаш мушкатото на прозореца, котката на дивана, кучето пред входа, натрошените бисквити омешани с карамел върху тортата, новата си блузка, бижу....самотата не е да обичаш един, защото макар и да обичаш един- пак да си сама.
Всички очакват от мен да не е още какво, да не нося вреда- знам.

"Всички" присъства неизменно в двата ти поста по темата...долавям го като смислова опозиция на това което си ти. "Всички" обаче не съществува. "Всички" е никой, защото всеки един от тези "всички" е някой като теб, който не обича да бъде наричан "всички" и сам по себе си е уникален. Може би "всички" е това което ти си мислиш за останалите съдейки по себе си.....

Аз съм отсам брега, останалите са от другата страна, да де блондинка съм и какво, всички наистина са там и са всички, дорде не отделя един по един някого от тях, подавайки ръка да преминат през онова, което тече или се стича.Те сами по себе си са някои, но аз нищо не мисля за тях- наблюдавам зениците им, почти точици на фона известляващото самотно.Колко от тези всички са готови да заложат свитата си зеница, за да бъдат отделени от удобното "всички", а интересното е че всеки от тях гледа към мен и си мисли същото, пита се колко от разширената си зеница ще дам, за да отстъпя от множествето и да отида при него, да? Не е още какво, не е опит за съдене.

невъзможни
нешта

Това е малко трагична концепция за човешкото съществувание....наистина ли трява непременно да сме толкова самотни и неразбрани. Може би понякога няма кой знае какво за разбирани, просто имаме нужда да придадем малко драматизъм в битието си. Мисля че живота все пак заслужава усмивка

Може би понякога няма кой знае какво за разбиране, просто имаме нужда да придадем малко драматизъм в битието си. Мисля че живота все пак заслужава

:)

О, аз се усмихвам.Не може да обичаш неколцина и това да не те кара да се усмихваш, понякога смееш и други такива приятни занимания.Животът заслужава какво, усмивката ми ли- възможно е, заслужава и още сигурно., да дойде да си го вземе САМ.

п.с. благодаря за този диалог, наистина!

И какво като обичаш 10 души?

Тази бройка е преувелечена и неясна, обичам душите наши и ваши. Душите заслужават да бъдат обичани, уважавани и поддържани- с финес и интерес, както се поддържа и тялото.
Запусната душа е като уморена жена, дращи и задира отде мине.
Хм, не е още какво?

Ами той всъщност си го взима...взима и дава...взима и дава...взима и дава ...и така докато не разберем, че смисъла на съществуването ни няма нищо общо със самите нас...а от това олеква
...и на мен ми беше драго...наистина

Съществуването ни няма нищо общо с нас, вероятно е генетична стъпка настрани или сперматозоид, достигнал яцеклетката с неясно настървение.
Не е още какво, не е ясно онова, което си разменяме мисля, но след надиграването с думи, един ще падне успокоен....без да пали цигара после.

ПМС лексика. :)

Не е още ПМС, има почти месец до тогава.Не е още какво, хм?

Но виждате, той току що е преминал. Аз да не съм врачка
Не ви вярвам по същество, а само заради другото естество, което вече определих.

Не виждам, а виждам, че и вие не виждате с тези очила- тип "много тъмни".Не е значи вяра, не е естествено да искам да обичам колцина, освен ако не съм в предоплождащоназряващоизнервящоподготвящо състояние?
Не е още какво, хм, кажете и обещавам при следващ цикличен синдром да не ви отстрелям хладнокръвно и без да ми мигне ни едно око, ръка или бедро.