Ми....

Здравейте отново. Пак ви навестявам и това, което ще споделя, пак не е весело. Другия път обещавам да е нещо хубаво (ако не ми се случи, ще си го измисля).
Ако си спомняте, опитах да стана застраховател. Които четат, ще забележат, че пише "опитах". Въпреки куража и топлите думи от хората тук- за което отново благодаря, не се получи. Но -минало, както казваха в един филм.
Започнах пак да си търся работа. По специалността- нямам стаж. За друго- защо пък искам друго след като съм магистър по... И пак- Ц!!!
Няма да се оплаквам много,но...
Видях една тема- ужас, ужас... Жената няма семейство и деца-според мен наистина е ужас. Но да имаш това и да нямаш работа не е по- малък ужас. Какво им давам??? Без обич- не може. Само с обич- не се живее...
Наистина- ужас!

Горе главата! Всички сме търкалящи се камъни и всеки търси мястото си. И нищо не става лесно, и от раз. Лесно и от раз става само да си държиш главата горе!
Съчувствие от мен!

Има неща, които обичам да повтарям и го правя с удоволствие. Едно от тях е:

Падни 7 пъти, стани 8.

Успех!


[линк]

ами всеки с неговия си ужас.може пък след два месеца и двамата да не сме ужасени....успех!

Успех! Гледай само напред!

В старата ми къща
която напуснах
черешите цъфтят.

С други думи искаш да и кажеш "Трай коньо за зелена трева "

не точно...искам да кажа всеки да си действа за излизане от ужаса,а пък после да докладваме и дано това да се случи скоро...

Тя още като си пусна темата, че ще прави застраховки и казах, че това е обречена кауза. Ма нали сте големи "умници" в тоя клуб и никой не слуша.

Да, да...така е. Обаче като се замисля, накрая за да въздъхнеш удовлетворено си "минал" през живота си. Всеки търсцял живот...но. Мисълта ми беше сега, че с образованието, с което си "изплют" бувално от ВУЗ-а, без практика и отглеждане на деца, шансовете са.... да не казвам, че и аз се плаша. От друга страна за работа, която си решил да вършиш (неклалифицирана), за да си полезен на семейството- също получаваш отказ, защото : "Тук няма накъде да се развивате с вашето образование..."...Освен да си премълчавамза него- малко смешно звучи.
Нищо де.

При някои хора към числата, които си посочил трябва да прибаниш по една нула.А накрая като "успея" да се изправя- какъв ли изцеден лимон ще съм...
Няма нищо...

има нещо вярно в думите ти... успех и на теб, даде срок два месеца... дано и двете да не викаме ужас,.... а да се почерпим по случай хубавите поводи....

бил си прав значи... и тъй като мен не ме познавш, остава много добре да познаваш хората. Но все пак има и хора, които успяват с тази работа. Не и аз де...
Но, сега нещата не са по- лесни и по- прости.

и друго се сетих, ако позволиш...

Ще падам и ще ставам
тихо. Без вик. Без стон.
Без думи зли. И падайки
ще се усмихвам. И мен
и вас да не боли!

Благодаря.
"Характерно за отчаянието е, че самото не се възприема като отчаяние." С. Киркегор.
Аз щом го осъзнавам, имам надежда...

Хубаво е стихчето, но не е за мен. Защото зависи защо падам: дали защото някой ми е сложил прът в колелата, дали защото ми е направил подсечка, или просто сама съм се спънала. А не искам мен да ме боли, заради дебелокожието, глупостта или истерията на някой друг. Не позволявам да бъда наранявана ей така, и без това сама съм си най-големият враг, това ми е достатъчно. Колкото съм толерантна, толкова мога да бъда жестока. И досега това е било изключително печеливша за мен лично позиция

числата и съзри принципа, защото числата са просто снежинки във вятъра. Като всички нас, впрочем.

2


[линк]

"Винаги съм вярвал в числата. В уравненията и логиката, които са опора на здравия разум. Но след като цял живот работих, се питам: Какво всъщност е логиката? Кой решава кое е разумно? В търсенията минах през физическото, метафизическото, илюзорното... и обратно. И тогава направих най- важното откритие в кариерата си. Най- важното откритие в живота си. Единствено в загадъчните уравниния на любовта можеш да откриеш логика и смисъл...." Джон Наш "Красив ум"

беше изпаднал в подобно положение и кандидатстваше за работа с дипломата си за средно образование. Криеше си висшето.

Хвана се на работа в няква фирма, почна да прогресира след 3-4 месеца. Щото е умен и щото знае. По едно време беше принуден да си признае за висшето и се притесняваше, че ще го изгонят. А имаха бебе на няма и годинка...

Ама не го уволниха, а го направиха шеф на смяна или нещо подобно, не помня вече... това беше преди 10-12 години. В момента е зам. директор по производството. В същата фирма.

Трудните неща ги правя с лекота, невъзможните малко ме забавят.
Бъдете високи!

Аз все си мисля, че работата, заниманието са по-важни за човека от семейството. Като нямаш в какво свое да съсредоточиш енергията си и в семейството има напрежение и кофти атмосфера. Къщната работа никога не свършва, а да се отдадеш изцяло на децата- не бива, щото в един момент те нямат вече изцяло нужда от теб и се оказваш в безтегловност- не бива да разчиташ на това друг човек да ти осмисля живота- трябва да си имаш нещо свое...а ако си намерил и с кого да изживееш живота си- какво повече...

"Като порасна искам да стана малко кученце."

Голямата тайна на успеха е да правиш обикновените неща по необикновено добър начин.
Като се замислиш светът е пълен със специалисти по всичко и то в изобилие. Какво различава успелия от неуспелия в областта, в която е специалист - само умението да свърши работата си с ентусиазъм и усет към детайла и човека. Реализацията в работата не е само въпрос на диплома, технически умения и познание. Вярно обикновено работодателите искат стаж, но аз започнах настоящата си работа без никакъв стаж и растях, растях ........ докато стигнах върха. Вярвам в успеха роден от ентусиазма и увереността в собствените умения просто настоявай.
УСПЕХ !!!