Нещо ми е трудно...

с малкия Арчър. Който всъщтност вече хич не е малък - имам чувството че расте не с дни, а с часове!
Но не това ми е проблема.Скоро ще навърши 3 месеца, а не се отучи да ме хапе. Дори става все по-лошо! Хапе с някакво жестоко настървение, като диво зверче е! Няма нищо общо с малко гальовно коте. Почти не дава да го гушкам - искам ли да го докосна, веднага се извива и започва да хапе. Сутрин като се събуди веднага тича в леглото ми и се нахвърля да хапе. Ама хапе - чак кръв пуска! Единствените моменти, когато мога да го гушна и да му се порадвам е, когато вечер вече се е уморил от тичане и бесуване и сам идва в скута ми да легне - тогава мога да го милвам с часове, а той заспива и започва да мърка
Откакто сме го взели винаги съм се старала да му покажа колко много го обичам, да бъда нежна и гальовна с него, но уви...той всякаш не може да ме приеме.
Вече започвам много да се притеснявам - направо е като бесен! И ми е много мъчно...Взех го с толкова желание и любов...Надявам се, че поне след време ще разбере колко много го обичам...

не винаги котенцето което си вземаш е таково кавото си го представяш, всяко е с характер, понякога се променят когато пораснат, а понякога си остават доста егоистични и агресивни, нали на работата си гледам едно "диване", което се гали когато иска, а през другото време е доста агресивно и напада хора...спокойно замества куче...
за сметка на това пак моите персийки са истински душички, много нежни и добре настроени към хората..., така че напълно те разбирам...
ти искаш на твоята любов и нежнжст то да отговаря със същото

Да, все пак съм си взела коте, не куче, а той е по-бетер и от куче

Мисля че Арчър беше колкото моята Хелла на години,или?...Ами и моята хапе като звяр,ама те са още бебета и искат да беснеят.Мисля че с времето ще се кротнат.Аз с Хелла процедирам като ме захапе много силно,и казвам ядосано НЕ!,ако не престане и казвам че няма повече да играя с нея,след което и обръщам гръб и я игнорирам тотално,все едно я няма.Е няма по голямо наказание за нея от това,идва да се моли,да ме побутва,извинява се.И накрая се размеквам и и прощавам.И като че ли попрестана вече.Но пак е диване,не усеща къде е границата между игра и причиняване на болка,нормално за бебе.Може би си се отучила как е с котка бебе и затова ти се струва странно.И аз така понеже имах до преди 2 години само сиамката ми,на 12 години,и като взех двамата луди и ми се струваха такива шматки че няма на къде.И все си виках абе тия двамата нещо не са в ред

Любовта движи света,нека и се подчиним...

може би сега ще ме разбереш защо си донесох от Киев персийки, защото давам им всичкото си свободно време срещу тяхната нежност ...

Спокойно, от възрастта е. И ще става и по зле. Мисля че също така най-обича да хапе теб защото е най-привързан към теб. Т.е. той си играе, тези захапвания ако беше котка нямаше и да ги усетиш, той просто не съобразява че не си котка. Локи и Гарфилд като бяха малки, през цялото време през което бяха будни се биеха, гонеха, хапеха и драскаха. И след това спяха гушнати. Обича те, просто не очаквай да е същото нежно същество като сиамката ти. А и предполагам малко си забравила от годините каква е била тя като малка.
Да те успокоя - след определена възраст улягат. Но преди това мноооооогооо беснеят. И пикът е на около 7 месеца. До година и половина вече са нормални кротки котки.
Същия беше и Силвестър. Когато беше буден - хапеше. Не можех да го погаля. И после се натрови с пастата за паразити(анимо люлин) и 3 дни беше на ръба, много зле,падаше му температурата на няколко пъти. Аз го взимах да спи при мен, през цялата нощ го държах. И той се гушкаше. Ама си нямаш на идея на третата сутрин като се събуди и започна да ме дъфче колко бях щастлива.

'Cause I Am Nothing...

Напълно те разбирам.И моя котак до скоро заместваше кучето в къщи.Аз можех да го погаля само ако стоя права,силно го стискам и то за много малко време,докато се престраши да скочи от тази височина.При това положение редовно бях нахапана и одрана.На креват,диван или друго меко място въобще не се качваше.Спеше по пода и на масата.Миналата зима изкарах един сериозен грип и тогава започна вечерно време,като си легна да се качва върху мен и да тъче с лапички,но докоснех ли го изчезваше.Откакто боледува тази зима настъпи коренна промяна-спи на фотьойла,на който обикновенно сядам,а щом седна някъде веднага скача в мен и започва да тъче с лапки.Ако си имам някаква работа,стои до краката ми и мяка да го гушна.
Така че,споко,ще дойде момент сам да поиска да се галите.

И на моите пухчета им се е случвало да направят непредумишлено одрапване.Например малката бандитка обичаше да ми скочи на краката и със забити нокти да си виси, като първият алпинист с отлично обезопасяване.Да обаче това много боли и като изпищя чак мен ме хваща страх, а за нея да не говорим.Вече не ми скача по краката.Сега обича да легне на облегалката на фотьоила на, който седя и да ме скалпирва бавно, но за сметка на това с огромно желание.

"Я дайте да смесим всичко и да видим какво ще стане"

След седмица ще навърши 3 месеца
Пробвах да му викам строго "НЕ" когато ме хапе и да го бутам дале от мен, но това като че ли още повече го настървява.
Иначе с нокти не дере вече - научи се да не ги показва като играе - е, случва се и да ги извади, особено когато аз съм права и иска да скочи върху мен, тогава вади ноктите и ги забива - ужас е!

Дано да е от обич, защото понякога си мисля, че ме хапе с много злоба и настървение, което безкрайно ме натъжава
А колкото до това, дали съм забравила как е с малко коте - може и така да е, но до някъде. Спомням си, че Пеги също беше много дива, драла ме е, но не си спомням някога да ме е хапала така зверски. Похапване - да, но лекичко, без да стиска със зъби е нормално при игра, но така просто непрекъснато да се нахвърля върху мен да ме ръфа...
А между другото, днес е рожденият ден на Пеги - щеше да навърши 16! И може би и затова ми е така вкиснато още от снощи...

Не "може би". Само недей да искаш от мъника да е същия. Аз като професионална дъфка на всикчки малки котета и кучета мога да ти кажа- това е израз на привързаност, искат да си играят с теб. А на малките зъбките между другото са много по остри от постоянните зъби и драскат доста което е много неприятно. Ама е малко смешно да се вкисва човек за това че 3 месечно коте го джвака.

'Cause I Am Nothing...

Това е Котьо, дето го отпушиха в Байвет. Тази поза е заел самостоятелно, а не от мое галене. Дава да го галя само когато той поиска, а вече е на 6 години. Много обича да яде отвити крака, когато ги завия, пак ги хапе, затова му и давам, щ ото усещам, че играе по този начин. Никога не ми е дал да го взема на ръце, затова и много трудно го слагах в клетката. Ако посегна да го помилвам и не е на кеф, ръмжи страшно.
Затова са ми много по-ценни неговите прояви на внимание, ако е разположен, отвръща на поглаждането с мъркане. То много често обаче преминава в хапене на ръце, дозата си я определя той. Ама това, дето го правят другите котета, като го викнеш, да дойде и да ти се отърка - не, няма такива неща при нас.
Стана обаче по-гальовен след лечението, изглежда някакси осъзнават какво сме направили за тях.
Просто си има такива котета - не са гальовни и това си е. От съвсем малък е такъв, а е отраснал в идеални условия, заедно с майка си, винаги хапеше и риташе, драскайки, и с четирите си лапи.
В интерес на истината, променя се към добро, но много бавно.

Уфф знаеш ли на мене колко криво ми беше като взех двамата мъници.Понеже сиамката живее при родителите ми,защото е адски влюбена в майка ми и баща ми и не исках да и развалям кефа,си взех двамата котаци от един приют.Първоначално се дърпах,но приятелят ми ме нави.Мислех си че
извършвам предателство спрямо Сара,бях и обещала да я обичам от цялото си сърце и не вярвах че има място за други котаци в сърцето ми.А и не исках да има място.Просто такива са сиамките,влюбваш се в тях безгранично...
След много уговорки взех мъниците.В началото се отнасях с някакво едва ли не пренебрежение дори към тях,Бог да ми прости глупостта.Играех си с тях,отделях им цялото си внимание,но знаех че те никога няма да са като Сара,а май очаквах това от тях..И им се ядосвах много като ме хапеха.А на Сара никога не съм се ядосвала макар че е такава дивачка че нямам думи.И така продължи известно време,като двамата лудите все повече и повече ме спечелваха.Сега мога да кажа че ги обичам точно толкова колкото и нея,оказа се че имам по голямо сърце отколкото предполагах.А сега са станали много милички,Роки не хапе въобще и не дере?!?!?!?!?,а Хелла просто има много остри ноктаци още и остри зъби,иначе на 8 месеца е в апогея на своята хапливост.Дали ще и мине или не не знам,но ги обичам безумно много всичките.Мисля че и ти като мен до някъде подсъзнателно очакваш да е като Пеги,но в действителност тя никога няма да се повтори,защото е била неповторима,за теб...Всичките са неповторими

Любовта движи света,нека и се подчиним...

Да, абсолютно си права - и аз се усещам,че очаквам от малкия да есъщия като Пеги, макар че пределно ми е ясно, че 2 абсолютно еднакви създания /било то котета или човеци/ е напълно невъзможно да има. Всъщтност и идеята ни беше точно такава да не взимаме отново сиамка, а друго коте, независимо какво, за да не ни напомня по някакъв начин на Пеги. Защото тогава опастността да го сравняваме с нея и да очакваме от него да я повтаря, ще е още по-голяма

Страхотен красавец е!

Бе не чак толкоз, липсва му, хм..., да речем, известна стройност (вж. по-долу), ама исках да те утеша със снимката на едно коте, дето също не си пада по нежности, ама си го обичам...

Спокойно малчо си е още бебе за това хапе.Аз като взех моя и той така хапеше непрестанно до към 5-ят месец и идваше да се гуши само, когато той реши или точно както казваш вечер идваше да се приспива ,през останалото време най-много да дойде да ме захапе и надере .До сега си ходя с белези всички ме питат каво ми е отговр а е тъп "имам малко коте " от др. страна естествено ми викат ,че съм луда да го търпя да дере и хапе.Инче сега на 10 месеца вече не хапе с изключения де ,когато го решем и му писне накрая захапва или като не му е приятно да го гушкам като крайна мярка хапе.Но както някой беше споменал в темата явно го прави с обич.Само мен хапе на другите не се лигави така идва с мен да се бие явно на игра само дето мен ме боли като замахне с ноктите .Та май сме на един акъл или той така си мисли.Ще се научи да се гушка взимай го да го галиш когато дава и ти имаш време . С времето ще му се изясни ситуацията характерите се променят според мен .Обикновеноо когато някои се прибира в къщи чака на вратата,започва не истово маучене и то за какво за да седне някои и да нашия да се намести върху него да го тъпче и да го галят .Този рев и гонкка може и 2ч да продължи докато не получи исканото гушкане,но като се нагуши хваша пътя


:))))) има време да се научи малък е още успех :))

Язък за хубавото коте! Толкова сладък беше на снимките!

Котка характера си обаче не мени. Не те съветвам да го задържаш, ако животът ти ще се превръща в ад или разказ с неочакван край...

А както ги описваш нещата са си направо страшни - да хапе до кръв при всяко докосване...просто да не ти е работа. Явно става въпрос за рядко срещана кръвожадност при домашна котка.

Помисли най-вече за безопасността си, която е под заплаха.

бан?

'Cause I Am Nothing...

И аз като Gatofila съм на мнение, че някои котки просто не обичат да бъдат гушкани, мачкани и галени - и такива си остават. Може би Арчи не е от тях, но се подгответе и за тази възможност.
В България при родителите ми има котка - която си стана котката на майка ми - и която е най-милото, красиво и гальовно същество на света (трябва да сканирам някоя снимка, че ги нямам в електронен формат). Прибрана е от улицата, като млада (поне ние така решихме) възрастна котка преди около 10 години.
Ориан я взехме от развъдник, на 3 месеца (т.е. не е отделена прекалено рано от майка си и е получила необходимите ласки). Сега е на две години.
Винаги е обичала да хапе и дере. Не че ще дойде да те нападне без причина, но ако посегнеш да я погалиш - така реагира. Не иска да й се нарушава спокойствието, почти невъзможно е да я вземеш на ръце (освен ако не е мнооого сънена). Гали се само ако е гладна или ако седиш на тоалетната))) Можеш да я гушкаш и мачкаш само ако е разгонена.
Иначе си умира да й обръщаш внимание и да си играеш с нея. Лови хартиени топчета във въздуха и ги донася в уста като куче. Но привързаността си изразява като просто стои до теб, мърка, спи в леглото с нас или - много рядко - идва да се погали без користна цел, но когато тя реши.
Естествено че е трудно, особено ако си свикнал с гальовна котка - а и като гледаш какво е плюшено мече и ти се иска да я мачкаш. Но се опитваме да свикнем, все пак тя е извънредно мила, по своя си, резервиран (британски?) начин. Пък и толкова я обичаме...
Един шантав холандски биолог беше казал, че кучето е любов за начинаещи - защото безрезервно ти отвръща на любовта с любов. Докато котката - тя е вече истинската любов.
Може би защото те учи да даваш, без да си сигурен, че ще получиш взаимност...