Приказките - опиум за народите.
3 отговора
265 прегледа
Приказките - опиум за народите.
"... и заживели щастливо." - Предполагам, че всички сте чели това изречение. Има го в края на повечето приказки, без значение от произхода им, съдържанието им и други подробности. То вдъхновява малките момиченца да се обличат като булки и да рисуват принцеси на последната страница на учебниците си по литература, да търсят Принцът, конят му, дворецът, прислугата, огромното чудовище от крепостния ров, вещицата от пентхауса на замъка, кривогледият изрод от мазето му, да ги желаят и търсят през целия си живот и да умират неудовлетворени и със съмнението, че "щастието" е било близо до тях, но просто се е случило на някоя друга принцеса. Това изречение вгорчава живота и на нещастното същество, което порасналото момиченце приема "временно" като някаква малка компенсация от съдбата на мястото на Принцът. Изобщо, приказките са нещо, което замъглява съзнанието.
в отговор на миcтъp Пинk
#4
Re: Приказките - опиум за народите.
Здравей, М-р Пинк!
Май не си толкова розов, колкото искаш да се изкараш!
Май си сивичък, че даже почернял от единия край...?
Момичетата и жените са романтични натури. Дори да няма приказки за красиви принцеси и силни, умни и богати принцове, пак ще си мечтаем за тях...
Лошото е, че наистина в един момент приемаме някой мъж за бленувания Принц /е, с бяла "Лада", а не на бял кон, но това са подробности/... А той, уви, очаква от нас не само да палим огън, да скубем кокошки и да готвим и перем /като оня принц Дроздобрад, който реши да накаже гордата принцеса като се преоблече като просяк и се ожени за нея, нали баща й я накара, за да я накаже за гордостта й.../, ами даже и да ги издържаме - тях и децата им и да бъдем послушни, защото, видите ли, той е "главата на семейството"...!?
Е, Принце мой, къде е благородството, интелигентността, разбирането, съчувствието, най-после любовта, която е необходима на жената като "слънцето и въздуха за всяко живо същество"...
Знаеш ли, причината съвсем не е в това, че жените се вживяват в приказката. А в това, че няма кой да им каже навреме да прочетат една интересна книжица на Барбара и Алан Пийз - "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния".
Потърси я и я прочети - ще имаш полза.
И може би тогава ще промениш отношението си към жената, на която държиш, и тя ще види в твое лице своя истински Принц!
Пожелавам ти го!
Май не си толкова розов, колкото искаш да се изкараш!
Май си сивичък, че даже почернял от единия край...?
Момичетата и жените са романтични натури. Дори да няма приказки за красиви принцеси и силни, умни и богати принцове, пак ще си мечтаем за тях...
Лошото е, че наистина в един момент приемаме някой мъж за бленувания Принц /е, с бяла "Лада", а не на бял кон, но това са подробности/... А той, уви, очаква от нас не само да палим огън, да скубем кокошки и да готвим и перем /като оня принц Дроздобрад, който реши да накаже гордата принцеса като се преоблече като просяк и се ожени за нея, нали баща й я накара, за да я накаже за гордостта й.../, ами даже и да ги издържаме - тях и децата им и да бъдем послушни, защото, видите ли, той е "главата на семейството"...!?
Е, Принце мой, къде е благородството, интелигентността, разбирането, съчувствието, най-после любовта, която е необходима на жената като "слънцето и въздуха за всяко живо същество"...
Знаеш ли, причината съвсем не е в това, че жените се вживяват в приказката. А в това, че няма кой да им каже навреме да прочетат една интересна книжица на Барбара и Алан Пийз - "Войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния".
Потърси я и я прочети - ще имаш полза.
И може би тогава ще промениш отношението си към жената, на която държиш, и тя ще види в твое лице своя истински Принц!
Пожелавам ти го!