Може би

Как ми се искаше
да стъпя накриво...
И май ми личеше, нали?
Да се подхлъзна,
в ръцете ти да се скрия,
а после...нека дълго вали...
И знаеш ли,
щях да преживея сълзите
на поредния невлюбен дъжд.
Все пак,
аз съм мъжко момиче
или...може би някога бях.
А може би, точно в ония
броени минути,
които не си позволих,
щяхме двамата
на дъжда да припомним
как се шепне по кожата стих...

Всъщност,
точно в тия броени минути,
които, ей така, пропилях,
с изтънели мечти
и обяздени мисли,
от “съм”
се превърнах във “бях”.

[линк]

Поздравления!Чудесен стих!"Как се шепне по кожата стих"!Или пък :"изтънели мечти и обяздени мисли"!Харесва ми :) А иначе :да,пропусната възможност човек да бъде "съм",а не "бях",но и полезен опит,който следващия път няма да изтъни мечтите и обязди мислите.Стихът ти предизвиква удоволствие и ме кара да се замисля,благодаря!Поздрави! :)

много е красиво

Как ми се искаше
да стъпя накриво...
И май ми личеше, нали?
...........................................
Всъщност,
точно в тия броени минути,
които, ей така, пропилях,
с изтънели мечти
и обяздени мисли,
от “съм”
се превърнах във “бях”.



напомня ми нещо преживяно

the last thing I heard was a muttered word as he stood smiling above me with a rock in his fist

както ми е тъмно и плутоново... така ми се удавя в нещо...
Невлюбен дъжд или дъждовно /не/влюбване...

Броени минути...
Важното е, че още не всички са ПРЕброени.

Чудесна си.
Поздрав