Сами ли

Сами ли идваме на света, (не)
само гости ли сме тук (да)
кога забравяме за това, (винаги)
и заживяваме със себе си
и своите проблеми, както и тези
на близките до нас, като правим и нашите проблеми
техни, или и техните проблеми наши, и постепенно
така се включваме в обещания и задължения че не остава
време дори да усетим кои сме ние и откъде идваме,
а и не ни се спомня никоя наша мечта,
нито искаме да ходим някъде другаде,
защото знаем че това желание само води до започване
на проблемите и натрупване на още много отговорности
и захванати и недовършени отношения, така че
само искаме да спрем...

И така инерцията ни повлича, докато една сутрин / или вечер / се събудим и установим, че половината живот е минал.
Инерцията е хубаво нещо, доколкото ни оставя време да отдъхнем и вземем решение как да продължим. Ако допуснем да стане наше основно състояние, вече е проблем.

А всъщност, кога се изморихме?

ми починете си деееее

аз тук съм се родил и тук си живея!
да ме прощават коит се чувстват чужденци...

за останалото не те разбрах...

ми искам да кажа че на никого вселената не му е бащиния - всеки е гост...

оттам не може и да се прекалява много с егоизма,
има моменти при които е добре направо да се забрави за самия себе си... ( в интерес на всички, и дори на себе си...)

да, инерцията е състоянието, без нея какво ли щеше да е, дори вечни двигатели можеше да има...

Но не, ние сме самата инерция, толкова много я живеем че сме я направили ежедневие.
А дано да има такива събуждания, само че и ефективни - след събуждането да се захванат промени, които да направят останалия живот life, а не жизнь...

Кога ли се изморихме... Сигурно от мислене (за глупости) и незамисляне за ...

всъщност за какво...
хората са важни.

Инерцията не винаги е нещо лошо, макар че се приема за такова.

Представяш ли си всичко да ти е наред и да няма какво да променяш? И да я караш така, защото просто ти е добре. Това инерция ли е?

It feels so incomplete...

вече ме пуска системата. Точно съставих план да си навия часовника за 2 ч нощес да ставам. Това се казва "жертва".

Не съм съгласна, че ние сме инертни, всички, като цяло. Не мога да повярвам, че човек би се отказал от развитие. Не си го представям - блатото - нито пък имам чувство на някакво превъзходство. Оценявам постигнатите си победи, както и паденията си , по мястото, на което съм била преди и по своя си бушидо. Не по това какво е постигнал някой друг или какво би казал някой друг за действията ми. Винаги има какво да се промени.

да направят останалия живот life, а не жизнь

абе, и руснаците знаят да живеят

Мисленето ... тука се замислих не му отделям много време, сравнително бързо вземам решение. То си ми личи, де. Това не е останало тайна от вас.

Абе драги ми Кръгчо,

Ти май нещо си зациклил, ама дали този цикъл води към "нирвана" ?
Дано знаеш

Staying between prediction and inference

Тези мисли...ги няма от другата страна на бариерата...

уви, никви паралели няма да поставям никъде нито в тоя клуб, нито където и да било - просто уви - НЕ! на твоите въпроси.... всичките......

ако ти си гост, кой е домакина
и защо се крие!

помогни си сам, за да ти помогне и домакина

на мен всичко тва ми прилича на домакинът е мъртъв
или се е оттеглил по собствена воля
и е оставил имота на самотек

така че, аз си се чувствам домакин по заварено положение от рождение =))

ok,
да помисля и за тема с меридиани 'начи

това върши работа, докато не се измисли по-добър вариант,
въобще, така съм съгласен и нямам претенции,

освен една - да не се самозабравим дотам като домакини че да изпаднем в постоянен личен егоизъм, ами дано поне и за себе си не успея в това (което вече е егоизъм)

явно трябва да я мина все пак,
ама се мотая...

едва ли,
пък и всеки ли трябва да отиде там и да се стреми натам,

може би кой накъдето си ще... стига да знае разбира се, а не да се върти в кръг като мен...

инерция си е, превръща се постепенно и незабележимо - промъкване...

то не че и да се внимава има разлика - няма смисъл да се вглеждаме в себе си,
сега покрай "летни депресии" мисля изобщо да не си обръщам внимание, щото няма сми...

оо, бушидо осъществяваш... супер си значи...

аз не съм и почвал, щото да не съжалявам ако само го поискам, а пък не мога да го осъществя...

иначе то е ясно че ние не сме нито американци, нито руснаци - значенията на тези думички са си местни , и тук значат български представи...

руснаците да му мислят, ама там в русия, аз не ги и мисля..

бъркаш инерцията със силите на триене
заради силите на триене перпетум мобиле има постоянна нужда от внасяне на външна енергия, за да ги преодолява и продължава да е мобиле

сещаш се: "ако на едно тяло не му действат външни сили, то се намира в покой или в равномерно праволинейно движение."
силите на триене се явяват точно такива външни сили, заради които дадено тялото с дадена маса постепенно спира равномерното си праволинейно движение...
а инерцията е свързана със закона за запазване на импулса и е масова характеристика на телата

колкото по-малки по стойност външни сили, толкова по-близо сме до перпетума
и толкова инерцията ще е по-голяма,
но ако се освободим от излишните килограми, със сигурност ще намалим инерцията си ;-)

....освен ако не се реем някъде в космоса, далеч от всички и всичко.
Което обаче не е адекватен пример.
За какво говорехме?

On the night of December 20th 1849, a violent hurricane raged over Mompracem....