Цивилист 7
48 отговора
779 прегледа
Цивилист 7
При Таня
След като Цивилист се възстанови от заболяването си, реших да отида с него на „копитен санаториум“. Смятах, че смяната на терена ще помогне и за по-доброто оздравяване на старите наранявания на копитата. Ричард се съгласи с мене, Херберт подготви ремаркето за пътуването. Не искаше да ми даде на заем стария си 240-дизел, тъй като знаеше, че ще пътуваме в планината. Настоя да ни закара, което беше добре дошло за мене, понеже с планините не съм много на ти.
На следващата сутрин тръгнахме рано, исках следобед да сме там, за да може Цивилист да опознае района.
Таня живее с мъжа си в един селска къща на едно плато, далеч от цивилизацията. Можех да оставя Цивилист при двете хафлингерки Врони и Бербел, които живееха в един голям отворен обор по средата на високопланинско пасище. В началото той искаше обаче първо да се огледа и за изненада на кобилите не им обърна никакво внимание. Отиде първо в дясно до склона, после наляво в горичката, пред къщата, зад къщата, огледа всичко много внимателно и чак тогава целенасочено тръгна към кобилите на ливадата. Те чакаха вече на вратата, подушиха ноздрите му, Цивилист издаде едно кратко, гърлено пръхтене като жребец и кобилите отстъпиха назад. Сега можех да отворя вратата. Цивилист влезе и за изненада на Херберт и Таня конете се държаха като стари познати. И аз влязох, проверих конюшната, показах на Цивилист къде може да пие – заграден планински поток в задната част на ливадата. Обходих всичко, при което Цивилист ме гледаше от разстояние с голям интерес.
- Сега всичко видя, Цивилист, надявам се да ти хареса тука, понеже имам намерение да остана известно време. Ще ходиме на дълги разходки, ще се отбиваме по кръчмите и ще мързелуваме, за да могат копитата ти напълно да се оправят. – прегърнах го – Бъди послушен, сега трябва да отида и аз да хапна малко, преди Херберт да омете всичко.
Преди да си легна, проверих със специалното си фенерче (светещ джоб на якето ми) какво прави Цивилист.
- Оправяш ли се, Цивилист, всичко наред ли е?
Тихото му изпръхтяване ми сигнализира, че няма проблеми. Погледнах в посоката, откъдето чух пръхтенето:
- Лека нощ, Цивилист, до утре.
С Таня се запознах по време на лечението на дъщеря и Анжелина, коятобеше болна от левкемия. Анжелина беше от тези деца, при които за съжаление никакво лечение вече не помагаше. Майка и се беше обърнала към една група учени, които си бяха поставили за цел, тези деца въпреки това психологично и медикаментозно да не се изоставят. По мое желание ходех от време на време там . С Таня се приятелихме, но Анжелина за съжаление почина, твърде много инфекции нападнаха изведнъж тялото и. Сега сигурно лудува на небето, така се успокояваше тогава майка и.
През следващите седмици с Цивилист се разхождахме сред непокътната природа, можехме навсякъде свободно да се разхождаме, шарехме из гората. Два пъти на ден джапах с Цивилист в разкошните, кристалночисти и ледено студени планински рекички, но това трая само две седмици, след това той вече не искаше (слава богу). Единствения, който продължаваше да джапа, беше Поперс, черната ми кучка, която беше вече на 17 години. При много от разходките ни ни придружаваха и двете хафлингерки и така се разхождахме четирима, петима ако дойдеше и Поперс. Огромното куче на Таня, Торнадо, оставаше винаги мързеливо да лежи пред къщата.
Цивилист си намираше сам лекарствата – млади клончета от елхи и борчета, две-три хапки от едно дърво, късо отхапано, не взимаше от всяко дърво, някои дървета не поглеждаше. От всевъзможни растения си взимаше по нещо – от едното едно листо, от другото стъблото, от третото цвета или семето. На определени места ровеше земята и я ядеше. По време на разходките ни все се чуваше един глас:
- Понася ли ти това, Цивилист? Чакай, ще погледна първо в книгата! Цивилист! Изплюй го, това е отровно! Изплюй го!
Сърцето ми много често слизаше в гащите като прочетях, че пак е гризнал от някое отровно растение или даже го е изял изцяло. След такива разходки ми се случваше да сънувам кошмари, в които се питам дали ще понесе всичко това. Но аз бях сигурна, че щом Цивилист така ги подбира, няма да му навреди. Наблюденията ми при него и при други животни ме убедиха, че животните са в състояние да избират какво и кога и колко да ядат – и даже „лечебно“ подбиране, стига човекът да не пречи на тези способности чрез грешки в гледането.
Следобед с Таня си позволявахме един час мързелуване на ливадата. Приказвахме си за всякакви неща, за Анжелина, за работата, за плановете ни за бъдещето и за Люк стана въпрос, който от две години редовно ми се обаждаше по телефона.
- Все още не сте се срещнали? И ти все още не знаеш защо се обажда? – попита Таня.
- Не, не си блъскам главата заради Люк. Просто е симпатичен, разговорите и споделените глупости са интересни.
- Знаеш ли откъде ти има номера на мобифона? – продължи да дълбае Таня.
- Не, но предполагам от приятели, иначе никой не го знае.
- Имаш ли неговия телефонен номер?
- Не, не ми го е давал, а и не умирам от любопитство като тебе Таня. – засмях се аз.
- Крици, телефона! – прекъсна ни Джасън, мъжът на Таня.
- Той ли е? – попита ме тя развълнувана.
- Не вярвам, иначе вече щеше и твоят номер да знае.
- Вярно! – и към мъжа си – Кой е?
- Не попитах. – отвърна той спокойно.
- Заговорничите! Кой е?
- Майк. – захили се той.
С Майк днес сме много добри приятели. Връзката ни от едно време не просъществува поради разстоянията, които непрекъснато ни деляха. Всъщност ние почти не можехме да се засечеме. Един от двамата трябваше да се нагоди към ритъма на живот и работа на другия, за да можем да продължим връзката. И двамата не сме годни за такова нещо. Сърцето на Майк принадлежи на музиката, моето отчасти също, но не и като център на живота ми. Моят ангажимент е отправен към други неща. При нашите срещи все по-често установявахме, че трябва да се разделиме, за да не изпаднеме в ситуацията да правиме всичко насила. Раздялата не беше лесна, тъй като като хора се ценяхме. Чак след няколко опита се получи – уговорихме се за вечеря, обсъдихме още веднъж всички За и Против и напуснахме ресторанта като приятели.
Джасън ми подаде слушалката
- Здравей, Крици, как е? Няма ли да има празненство за рождения ден, въпреки болестта на Цивилист? Бих дошъл с удоволствие, може би бих могъл да изпълня някое желание на някое от децата. – попита Майк.
- Не, този път партито му отпада. За сметка на това искаме да организираме за децата едно пътуване до цирковия фестивал в Монако.
- Монако? Цирков фестивал? Как пък се сети точно за това?
- Ричард беше миналата есен с приятели в някакъв увеселителен парк и една врачка му казала, че Цивилист бил талисмана на принц Алберт! Това се разчу и сред децата, оттогава се интересуват живо за Алберт и Монако. Искат на всяка цена да отидат там. Разбрали и че се провежда голям цирков фестивал... И така се роди идеята да го посетиме. И ти си поканен, ако искаш.
Поговорихме още на различни теми и си уговорихме среща в Монако.
Като се върнах при Таня, тя пак зпочна да ме заяжда заради Люк. Дали Люк е толкова хубав като Майк – с дълга грива, добро телосложение.
- Така ли, това не те интересува? – попита тя закачливо.
- Ако продължаваш в този дух ще го поканя тука при тебе, Таня.
- Да, направи го. – отговори доволна тя.
Но при следващият ми разговор с Люк, той ме изпревари. Изрази желанието си, най-после да се запознае лично с мене и с Цивилист.
- А и с удоволствие бих се включил в плана „Монако“.
- Можем да се запознаем и без да се включваш в проекта. – засмях се аз.
Уговорихме се за следващата седмица при Таня.
Таня цялата седмица беше много нервна и непрекъснато ме питаше:
- Не си ли развълнувана и любопитна?
- Не, все едно, че идва един стар познат, когото познавам от много време.
- Това не звучи никак романтично. – коментира Таня.
Най-после дойде денят на срещата! Таня от сутринта започна през пет минути да поглежда през прозореца, от който се виждаше пътя към къщата.
- Следващият път да уговориш и час, Крици. – укори ме Таня.
По едно време извика:
- Бързо, Крици, бързо, виждам нещо.
Отидох до прозореца и видях три голями тъмносини лимозини, които бавно изкачваха улицата.
- Това не може да е той, Таня. По-скоро са пропуснали отбивката за Гранд-хотела.
- Не, не, виж, последната кола остана долу на отбивката. – прошепна тя.
Наистина, видях и че средната кола застана на входа към двора. Първата продължи още малко и застана насред улицата, 200-300 метра по-нагоре.
- Що за чудо е това? – ядосах се аз.
- Господи, погледни кой идва! – пелтечеше Таня.
- Кой? Кой е този? Кажи ми.
Погледнах още един път шофьора, който остана при колата, и двамата господина, които крачеха към къщата. Отидох да им отворя, докато Таня на заден фон се вайкаше:
- Какво да им предложа. Нищо нямам, няма нищо особено тука, нищо не съм подготвила...
Отворих вратата и се озовах срещу едни разкошни сини очи и една сърдечна, извиняваща се усмивка. Чак сега ми се отвориха очите, кой е това:
- Не се казваш Люк! Защо не ми каза открито кой си? Не мога да повярвам! – изля се един поток от мене.
Таня ме дърпаше непрекъснато за ръкава по неразбираеми за мене причини, а и бодигарда му се подсмихваше неудобно.
- Ще ми позволиш ли все пак да вляза? – попита ме той смеейки се ... от сега нататък ще го наричам Максуел, за да запазя идентичността му.
- Разбира се.
Таня постепенно започна да се съвзема и ме избута грубо настрана като се извиняваше:
- Такава е само като я лъжат. – и отиде в кухнята да приготви кафе.
- Мисля, че трябва да поприказваме за някои неща, Крици. – Максуел се опита да ми обясни причините, които бяха и логични, но въпреки това бях и леко разочарована.
- По-добрия начин според мене щеше да е, да не ми беше казвал нищо за тебе или да беше казал, че не можеш да говориш по въпроса. Нямаше да те ценя по-малко заради това.
Таня дойде с кафето и със сладки, показа се като безупречна домакиня. Седна до мене и ме побутна незабележимо.
- Питай откъде те познава, откъде ти има номера...
- Питай ти.
- Не, не мога, неудобно мие ... – шепнеше ми тя.
Стана време да ходя при Цивилист и да се погрижа за него, да го почистя.
- Ще дойдете ли с мене?
- Естествено! – отговориха и двамата в един глас.
По пътя към ливадата свирнах на Цивилист, който и моментално безупречно дойде на галоп при нас. Максуел веднага се впечатли от красотата му, от неговата елегантност – това ми призна по-късно. Цивилист спря пред нас, огледа и помириса Максуел, внимателно и ненатрапчиво, оттогава го прие за член на семейството му.
Цивилист пасеше спокойно до нас. Хареса ми, че Максуел не се опита веднага да го гали или потупва, и че веднага го заприказва, все едно да говориш с кон е най-нормалното на света.
Стана време Максуел да тръгва. Отиде първо при Таня с протегната ръка:
- Много благодаря за доброто посрещане, може би ще се видим пак. – и обърнат към мене – Надявам се, че пак ще се видим, специално аз много ще се радвам. – и ми подаде ръката.
- С удоволствие, стига да не ми разказваш пак приказки, Люк. – засмях се аз.
- Максуел! – намигна той и ми стисна кратко и силно ръката.
Не след дълго пак се обади. Искаше да ме убеди да приема помощтта му при организирането на пътуването на децата за Монако. Отново отказах, тъй като се опасявах, че поради общественото си положение, пътуването ни може да се изтълкува и по друг начин.
- За успокоение те каня на вечеря, Максуел. Или по-добре да отидем някъде да вечеряме, понеже не си падам по готвенето.
- Съгласен съм. Кога? Къде?
- Неделя. 20 часа при Таня.
Първият ни съвместен излет до местното ресторантче протече без произшествия, никой не го позна. Дали това се дължеше на творческите ми усилия при промяната на веждите му или на нормалното ни, непринудено държане? Във всеки случай беше една хубава вечер, без той да се притеснява, че някой ще го познае.
- Видя ли, - казах му по пътя към Таня – така ще правиме и в бъдеще.... И ако все пак се издъним, аз ще те извадя от аферата.
- Предпочитам с тебе в ...
- На твое място бих внимавала. – заканих му се аз хилейки се.
Оттогава започнахме да се срещаме редовно. Един следобед Максуел придружи мен и Цивилист при разходката ни. Вървяхме през гората докато стигнахме една поляна, аз се обърнах към Цивилист:
- Малка пауза, Цивилист. – при което той започна да пасе.
Максуел и аз останахме в края на поляната и си говорехме. След известно време Цивилист престана да пасе и дойде към мене.
- Какво, Цивилист, искаш да си ходиш в къщи? – попитах го аз.
Но той ме подмина и започна отново да пасе зад мене. Изведнъж ме блъсна силно в задните части, така че полетях напред право в ръцете на Максуел, който ме и хвана.
- Наред ли е всичко? – попита той разтревожен, при което продължаваше да ме държи.
Аз се обърнах към Цивилист и му се скарах:
- Само да си го повторил!
- Ако питаш мене, можеш и по-често да го правиш, Цивилист!
Оттогава Максуел отговаря на въпроса как сме се запознали: „Хвърлиха ми я на врата и аз не можех да направя нищо друго освен да я хвана!“
Копитата на Цивилист се възстановяваха добре. Радвах се, че така добре му понесе „санаториума“ и че можех да се преместя пак в по-топли райони. Въпреки красотата на планината и хубавото време при Таня, започна да ми става прекалено студено – вече ходех с три якета и два скиорски панталона, и въпреки това не си усещах крайниците. А и беше време за корекциите на копитото при Ричард. И така се отправихме отново към Ричард и Херберт.
"Chianti"
След като Цивилист се възстанови от заболяването си, реших да отида с него на „копитен санаториум“. Смятах, че смяната на терена ще помогне и за по-доброто оздравяване на старите наранявания на копитата. Ричард се съгласи с мене, Херберт подготви ремаркето за пътуването. Не искаше да ми даде на заем стария си 240-дизел, тъй като знаеше, че ще пътуваме в планината. Настоя да ни закара, което беше добре дошло за мене, понеже с планините не съм много на ти.
На следващата сутрин тръгнахме рано, исках следобед да сме там, за да може Цивилист да опознае района.
Таня живее с мъжа си в един селска къща на едно плато, далеч от цивилизацията. Можех да оставя Цивилист при двете хафлингерки Врони и Бербел, които живееха в един голям отворен обор по средата на високопланинско пасище. В началото той искаше обаче първо да се огледа и за изненада на кобилите не им обърна никакво внимание. Отиде първо в дясно до склона, после наляво в горичката, пред къщата, зад къщата, огледа всичко много внимателно и чак тогава целенасочено тръгна към кобилите на ливадата. Те чакаха вече на вратата, подушиха ноздрите му, Цивилист издаде едно кратко, гърлено пръхтене като жребец и кобилите отстъпиха назад. Сега можех да отворя вратата. Цивилист влезе и за изненада на Херберт и Таня конете се държаха като стари познати. И аз влязох, проверих конюшната, показах на Цивилист къде може да пие – заграден планински поток в задната част на ливадата. Обходих всичко, при което Цивилист ме гледаше от разстояние с голям интерес.
- Сега всичко видя, Цивилист, надявам се да ти хареса тука, понеже имам намерение да остана известно време. Ще ходиме на дълги разходки, ще се отбиваме по кръчмите и ще мързелуваме, за да могат копитата ти напълно да се оправят. – прегърнах го – Бъди послушен, сега трябва да отида и аз да хапна малко, преди Херберт да омете всичко.
Преди да си легна, проверих със специалното си фенерче (светещ джоб на якето ми) какво прави Цивилист.
- Оправяш ли се, Цивилист, всичко наред ли е?
Тихото му изпръхтяване ми сигнализира, че няма проблеми. Погледнах в посоката, откъдето чух пръхтенето:
- Лека нощ, Цивилист, до утре.
С Таня се запознах по време на лечението на дъщеря и Анжелина, коятобеше болна от левкемия. Анжелина беше от тези деца, при които за съжаление никакво лечение вече не помагаше. Майка и се беше обърнала към една група учени, които си бяха поставили за цел, тези деца въпреки това психологично и медикаментозно да не се изоставят. По мое желание ходех от време на време там . С Таня се приятелихме, но Анжелина за съжаление почина, твърде много инфекции нападнаха изведнъж тялото и. Сега сигурно лудува на небето, така се успокояваше тогава майка и.
През следващите седмици с Цивилист се разхождахме сред непокътната природа, можехме навсякъде свободно да се разхождаме, шарехме из гората. Два пъти на ден джапах с Цивилист в разкошните, кристалночисти и ледено студени планински рекички, но това трая само две седмици, след това той вече не искаше (слава богу). Единствения, който продължаваше да джапа, беше Поперс, черната ми кучка, която беше вече на 17 години. При много от разходките ни ни придружаваха и двете хафлингерки и така се разхождахме четирима, петима ако дойдеше и Поперс. Огромното куче на Таня, Торнадо, оставаше винаги мързеливо да лежи пред къщата.
Цивилист си намираше сам лекарствата – млади клончета от елхи и борчета, две-три хапки от едно дърво, късо отхапано, не взимаше от всяко дърво, някои дървета не поглеждаше. От всевъзможни растения си взимаше по нещо – от едното едно листо, от другото стъблото, от третото цвета или семето. На определени места ровеше земята и я ядеше. По време на разходките ни все се чуваше един глас:
- Понася ли ти това, Цивилист? Чакай, ще погледна първо в книгата! Цивилист! Изплюй го, това е отровно! Изплюй го!
Сърцето ми много често слизаше в гащите като прочетях, че пак е гризнал от някое отровно растение или даже го е изял изцяло. След такива разходки ми се случваше да сънувам кошмари, в които се питам дали ще понесе всичко това. Но аз бях сигурна, че щом Цивилист така ги подбира, няма да му навреди. Наблюденията ми при него и при други животни ме убедиха, че животните са в състояние да избират какво и кога и колко да ядат – и даже „лечебно“ подбиране, стига човекът да не пречи на тези способности чрез грешки в гледането.
Следобед с Таня си позволявахме един час мързелуване на ливадата. Приказвахме си за всякакви неща, за Анжелина, за работата, за плановете ни за бъдещето и за Люк стана въпрос, който от две години редовно ми се обаждаше по телефона.
- Все още не сте се срещнали? И ти все още не знаеш защо се обажда? – попита Таня.
- Не, не си блъскам главата заради Люк. Просто е симпатичен, разговорите и споделените глупости са интересни.
- Знаеш ли откъде ти има номера на мобифона? – продължи да дълбае Таня.
- Не, но предполагам от приятели, иначе никой не го знае.
- Имаш ли неговия телефонен номер?
- Не, не ми го е давал, а и не умирам от любопитство като тебе Таня. – засмях се аз.
- Крици, телефона! – прекъсна ни Джасън, мъжът на Таня.
- Той ли е? – попита ме тя развълнувана.
- Не вярвам, иначе вече щеше и твоят номер да знае.
- Вярно! – и към мъжа си – Кой е?
- Не попитах. – отвърна той спокойно.
- Заговорничите! Кой е?
- Майк. – захили се той.
С Майк днес сме много добри приятели. Връзката ни от едно време не просъществува поради разстоянията, които непрекъснато ни деляха. Всъщност ние почти не можехме да се засечеме. Един от двамата трябваше да се нагоди към ритъма на живот и работа на другия, за да можем да продължим връзката. И двамата не сме годни за такова нещо. Сърцето на Майк принадлежи на музиката, моето отчасти също, но не и като център на живота ми. Моят ангажимент е отправен към други неща. При нашите срещи все по-често установявахме, че трябва да се разделиме, за да не изпаднеме в ситуацията да правиме всичко насила. Раздялата не беше лесна, тъй като като хора се ценяхме. Чак след няколко опита се получи – уговорихме се за вечеря, обсъдихме още веднъж всички За и Против и напуснахме ресторанта като приятели.
Джасън ми подаде слушалката
- Здравей, Крици, как е? Няма ли да има празненство за рождения ден, въпреки болестта на Цивилист? Бих дошъл с удоволствие, може би бих могъл да изпълня някое желание на някое от децата. – попита Майк.
- Не, този път партито му отпада. За сметка на това искаме да организираме за децата едно пътуване до цирковия фестивал в Монако.
- Монако? Цирков фестивал? Как пък се сети точно за това?
- Ричард беше миналата есен с приятели в някакъв увеселителен парк и една врачка му казала, че Цивилист бил талисмана на принц Алберт! Това се разчу и сред децата, оттогава се интересуват живо за Алберт и Монако. Искат на всяка цена да отидат там. Разбрали и че се провежда голям цирков фестивал... И така се роди идеята да го посетиме. И ти си поканен, ако искаш.
Поговорихме още на различни теми и си уговорихме среща в Монако.
Като се върнах при Таня, тя пак зпочна да ме заяжда заради Люк. Дали Люк е толкова хубав като Майк – с дълга грива, добро телосложение.
- Така ли, това не те интересува? – попита тя закачливо.
- Ако продължаваш в този дух ще го поканя тука при тебе, Таня.
- Да, направи го. – отговори доволна тя.
Но при следващият ми разговор с Люк, той ме изпревари. Изрази желанието си, най-после да се запознае лично с мене и с Цивилист.
- А и с удоволствие бих се включил в плана „Монако“.
- Можем да се запознаем и без да се включваш в проекта. – засмях се аз.
Уговорихме се за следващата седмица при Таня.
Таня цялата седмица беше много нервна и непрекъснато ме питаше:
- Не си ли развълнувана и любопитна?
- Не, все едно, че идва един стар познат, когото познавам от много време.
- Това не звучи никак романтично. – коментира Таня.
Най-после дойде денят на срещата! Таня от сутринта започна през пет минути да поглежда през прозореца, от който се виждаше пътя към къщата.
- Следващият път да уговориш и час, Крици. – укори ме Таня.
По едно време извика:
- Бързо, Крици, бързо, виждам нещо.
Отидох до прозореца и видях три голями тъмносини лимозини, които бавно изкачваха улицата.
- Това не може да е той, Таня. По-скоро са пропуснали отбивката за Гранд-хотела.
- Не, не, виж, последната кола остана долу на отбивката. – прошепна тя.
Наистина, видях и че средната кола застана на входа към двора. Първата продължи още малко и застана насред улицата, 200-300 метра по-нагоре.
- Що за чудо е това? – ядосах се аз.
- Господи, погледни кой идва! – пелтечеше Таня.
- Кой? Кой е този? Кажи ми.
Погледнах още един път шофьора, който остана при колата, и двамата господина, които крачеха към къщата. Отидох да им отворя, докато Таня на заден фон се вайкаше:
- Какво да им предложа. Нищо нямам, няма нищо особено тука, нищо не съм подготвила...
Отворих вратата и се озовах срещу едни разкошни сини очи и една сърдечна, извиняваща се усмивка. Чак сега ми се отвориха очите, кой е това:
- Не се казваш Люк! Защо не ми каза открито кой си? Не мога да повярвам! – изля се един поток от мене.
Таня ме дърпаше непрекъснато за ръкава по неразбираеми за мене причини, а и бодигарда му се подсмихваше неудобно.
- Ще ми позволиш ли все пак да вляза? – попита ме той смеейки се ... от сега нататък ще го наричам Максуел, за да запазя идентичността му.
- Разбира се.
Таня постепенно започна да се съвзема и ме избута грубо настрана като се извиняваше:
- Такава е само като я лъжат. – и отиде в кухнята да приготви кафе.
- Мисля, че трябва да поприказваме за някои неща, Крици. – Максуел се опита да ми обясни причините, които бяха и логични, но въпреки това бях и леко разочарована.
- По-добрия начин според мене щеше да е, да не ми беше казвал нищо за тебе или да беше казал, че не можеш да говориш по въпроса. Нямаше да те ценя по-малко заради това.
Таня дойде с кафето и със сладки, показа се като безупречна домакиня. Седна до мене и ме побутна незабележимо.
- Питай откъде те познава, откъде ти има номера...
- Питай ти.
- Не, не мога, неудобно мие ... – шепнеше ми тя.
Стана време да ходя при Цивилист и да се погрижа за него, да го почистя.
- Ще дойдете ли с мене?
- Естествено! – отговориха и двамата в един глас.
По пътя към ливадата свирнах на Цивилист, който и моментално безупречно дойде на галоп при нас. Максуел веднага се впечатли от красотата му, от неговата елегантност – това ми призна по-късно. Цивилист спря пред нас, огледа и помириса Максуел, внимателно и ненатрапчиво, оттогава го прие за член на семейството му.
Цивилист пасеше спокойно до нас. Хареса ми, че Максуел не се опита веднага да го гали или потупва, и че веднага го заприказва, все едно да говориш с кон е най-нормалното на света.
Стана време Максуел да тръгва. Отиде първо при Таня с протегната ръка:
- Много благодаря за доброто посрещане, може би ще се видим пак. – и обърнат към мене – Надявам се, че пак ще се видим, специално аз много ще се радвам. – и ми подаде ръката.
- С удоволствие, стига да не ми разказваш пак приказки, Люк. – засмях се аз.
- Максуел! – намигна той и ми стисна кратко и силно ръката.
Не след дълго пак се обади. Искаше да ме убеди да приема помощтта му при организирането на пътуването на децата за Монако. Отново отказах, тъй като се опасявах, че поради общественото си положение, пътуването ни може да се изтълкува и по друг начин.
- За успокоение те каня на вечеря, Максуел. Или по-добре да отидем някъде да вечеряме, понеже не си падам по готвенето.
- Съгласен съм. Кога? Къде?
- Неделя. 20 часа при Таня.
Първият ни съвместен излет до местното ресторантче протече без произшествия, никой не го позна. Дали това се дължеше на творческите ми усилия при промяната на веждите му или на нормалното ни, непринудено държане? Във всеки случай беше една хубава вечер, без той да се притеснява, че някой ще го познае.
- Видя ли, - казах му по пътя към Таня – така ще правиме и в бъдеще.... И ако все пак се издъним, аз ще те извадя от аферата.
- Предпочитам с тебе в ...
- На твое място бих внимавала. – заканих му се аз хилейки се.
Оттогава започнахме да се срещаме редовно. Един следобед Максуел придружи мен и Цивилист при разходката ни. Вървяхме през гората докато стигнахме една поляна, аз се обърнах към Цивилист:
- Малка пауза, Цивилист. – при което той започна да пасе.
Максуел и аз останахме в края на поляната и си говорехме. След известно време Цивилист престана да пасе и дойде към мене.
- Какво, Цивилист, искаш да си ходиш в къщи? – попитах го аз.
Но той ме подмина и започна отново да пасе зад мене. Изведнъж ме блъсна силно в задните части, така че полетях напред право в ръцете на Максуел, който ме и хвана.
- Наред ли е всичко? – попита той разтревожен, при което продължаваше да ме държи.
Аз се обърнах към Цивилист и му се скарах:
- Само да си го повторил!
- Ако питаш мене, можеш и по-често да го правиш, Цивилист!
Оттогава Максуел отговаря на въпроса как сме се запознали: „Хвърлиха ми я на врата и аз не можех да направя нищо друго освен да я хвана!“
Копитата на Цивилист се възстановяваха добре. Радвах се, че така добре му понесе „санаториума“ и че можех да се преместя пак в по-топли райони. Въпреки красотата на планината и хубавото време при Таня, започна да ми става прекалено студено – вече ходех с три якета и два скиорски панталона, и въпреки това не си усещах крайниците. А и беше време за корекциите на копитото при Ричард. И така се отправихме отново към Ричард и Херберт.
"Chianti"
Re: Цивилист 7
Не съм го видяла в забързания ми ден днес това хубаво продължение.
Започва да става романтично
А ние сме говорили по въпросаза отровните треви,ама пак да го обсъдим-дали могат да надушат отровните растения и има ли в България растения,които могат да отровят коня при паша?
Започва да става романтично
А ние сме говорили по въпросаза отровните треви,ама пак да го обсъдим-дали могат да надушат отровните растения и има ли в България растения,които могат да отровят коня при паша?
Re: Цивилист 7
За природата не знам , но в нашия конезвод за една вечер си отиде половината стадо тежковози през 96 -а - бяха им накосили в силажа татул ...
А иначе ...Виждала съм коне , които имат възможност да си изберат каква трева да пасат , да наблягат на овчарската торбичка , която би трялбвало да е вредна ...
А иначе ...Виждала съм коне , които имат възможност да си изберат каква трева да пасат , да наблягат на овчарската торбичка , която би трялбвало да е вредна ...
Re: Цивилист 7
Благодаря за превода !
Това , дето заговорил коня , все едно е най - нормалното нещо на света ...Напомтни ми две неща - в петък или събота беше , се засякохме в манежа с един колега от другия клуб ...Та той скача , аз яздя из манежа ...И току си казвам на коня " Хайде сега галоп " , , "Галоп на десния крак " - там завиваме към един легнал бариер и аз казвам :"Смяна !"...
После завивам на тръс и по едната права казвам "Увеличен тръс " , правя си кръгче в единия край и току си редя моите си неща "Крачи !" , "Долу главата " , "Недей да дъвчеш трензелата "...И в един момент имах чувството , че ме гледат странно ...
И днес ...Прибираме се след езда , аз съм на гърба на Голди , минавам през двора , а там покрай първа конюшня наредени кола , отворен бус , прясно боядисаните стойки на препятствията , на които в този момент работници пробиват дупки с дрелка - и още една кола ...От тук изброените неща решавам , че може да ни впечатли само дрелката , заради шума ноай - вече , и в движение се хващам , че обяснявам " Стойките , дето вчера ги гледахме ...Пробиват им дупки с дрелка ..."Конят ми почти подминава стойките , но в този момент пак почват до пробиват , явно работниците не се сещат , че някой кон може да се изплаши от това - та Голди спира извръща глава към тях , поглежда ги някак разбиращо , с поглед на директор на инспекция - и продължава . Подминава последната кола - и се се стряска от нещо , сигурна съм , че не е от колата , нито от дрелката - а и ушите му са НАПРЕД ! Но там няма НИЩО !И в този момент разбирам какво точно го е впечатлило - от няколко дни Мони , кестенявото пони на "Силвена спорт " пасе навън , и на него му цвилим , но това е другото пони - шарено - той него не го е виждал - явно не го прие за кон , а за нещо различно и се ококори ...И аз се хващам , че му казвам " Пони , шарено пони ...Малко конче !"
При което подминаваме понито , което вече не ни е интересно ...И се замислих , че всъщност продължавам да му говоря - нещо , което другите ездачи обикновено май не правят ...
Това , дето заговорил коня , все едно е най - нормалното нещо на света ...Напомтни ми две неща - в петък или събота беше , се засякохме в манежа с един колега от другия клуб ...Та той скача , аз яздя из манежа ...И току си казвам на коня " Хайде сега галоп " , , "Галоп на десния крак " - там завиваме към един легнал бариер и аз казвам :"Смяна !"...
После завивам на тръс и по едната права казвам "Увеличен тръс " , правя си кръгче в единия край и току си редя моите си неща "Крачи !" , "Долу главата " , "Недей да дъвчеш трензелата "...И в един момент имах чувството , че ме гледат странно ...
И днес ...Прибираме се след езда , аз съм на гърба на Голди , минавам през двора , а там покрай първа конюшня наредени кола , отворен бус , прясно боядисаните стойки на препятствията , на които в този момент работници пробиват дупки с дрелка - и още една кола ...От тук изброените неща решавам , че може да ни впечатли само дрелката , заради шума ноай - вече , и в движение се хващам , че обяснявам " Стойките , дето вчера ги гледахме ...Пробиват им дупки с дрелка ..."Конят ми почти подминава стойките , но в този момент пак почват до пробиват , явно работниците не се сещат , че някой кон може да се изплаши от това - та Голди спира извръща глава към тях , поглежда ги някак разбиращо , с поглед на директор на инспекция - и продължава . Подминава последната кола - и се се стряска от нещо , сигурна съм , че не е от колата , нито от дрелката - а и ушите му са НАПРЕД ! Но там няма НИЩО !
И в този момент разбирам какво точно го е впечатлило - от няколко дни Мони , кестенявото пони на "Силвена спорт " пасе навън , и на него му цвилим , но това е другото пони - шарено - той него не го е виждал - явно не го прие за кон , а за нещо различно и се ококори ...И аз се хващам , че му казвам " Пони , шарено пони ...Малко конче !"
При което подминаваме понито , което вече не ни е интересно ...И се замислих , че всъщност продължавам да му говоря - нещо , което другите ездачи обикновено май не правят ...
Re: Цивилист 7
Благодаря за превода !
Това , дето заговорил коня , все едно е най - нормалното нещо на света ...Напомтни ми две неща - в петък или събота беше , се засякохме в манежа с един колега от другия клуб ...Та той скача , аз яздя из манежа ...И току си казвам на коня " Хайде сега галоп " , , "Галоп на десния крак " - там завиваме към един легнал бариер и аз казвам :"Смяна !"...
После завивам на тръс и по едната права казвам "Увеличен тръс " , правя си кръгче в единия край и току си редя моите си неща "Крачи !" , "Долу главата " , "Недей да дъвчеш трензелата "...И в един момент имах чувството , че ме гледат странно ...
И днес ...Прибираме се след езда , аз съм на гърба на Голди , минавам през двора , а там покрай първа конюшня наредени кола , отворен бус , прясно боядисаните стойки на препятствията , на които в този момент работници пробиват дупки с дрелка - и още една кола ...От тук изброените неща решавам , че може да ни впечатли само дрелката , заради шума ноай - вече , и в движение се хващам , че обяснявам " Стойките , дето вчера ги гледахме ...Пробиват им дупки с дрелка ..."Конят ми почти подминава стойките , но в този момент пак почват до пробиват , явно работниците не се сещат , че някой кон може да се изплаши от това - та Голди спира извръща глава към тях , поглежда ги някак разбиращо , с поглед на директор на инспекция - и продължава . Подминава последната кола - и се се стряска от нещо , сигурна съм , че не е от колата , нито от дрелката - а и ушите му са НАПРЕД ! Но там няма НИЩО !И в този момент разбирам какво точно го е впечатлило - от няколко дни Мони , кестенявото пони на "Силвена спорт " пасе навън , и на него му цвилим , но това е другото пони - шарено - той него не го е виждал - явно не го прие за кон , а за нещо различно и се ококори ...И аз се хващам , че му казвам " Пони , шарено пони ...Малко конче !"
При което подминаваме понито , което вече не ни е интересно ...И се замислих , че всъщност продължавам да му говоря - нещо , което другите ездачи обикновено май не правят ...
Това , дето заговорил коня , все едно е най - нормалното нещо на света ...Напомтни ми две неща - в петък или събота беше , се засякохме в манежа с един колега от другия клуб ...Та той скача , аз яздя из манежа ...И току си казвам на коня " Хайде сега галоп " , , "Галоп на десния крак " - там завиваме към един легнал бариер и аз казвам :"Смяна !"...
После завивам на тръс и по едната права казвам "Увеличен тръс " , правя си кръгче в единия край и току си редя моите си неща "Крачи !" , "Долу главата " , "Недей да дъвчеш трензелата "...И в един момент имах чувството , че ме гледат странно ...
И днес ...Прибираме се след езда , аз съм на гърба на Голди , минавам през двора , а там покрай първа конюшня наредени кола , отворен бус , прясно боядисаните стойки на препятствията , на които в този момент работници пробиват дупки с дрелка - и още една кола ...От тук изброените неща решавам , че може да ни впечатли само дрелката , заради шума ноай - вече , и в движение се хващам , че обяснявам " Стойките , дето вчера ги гледахме ...Пробиват им дупки с дрелка ..."Конят ми почти подминава стойките , но в този момент пак почват до пробиват , явно работниците не се сещат , че някой кон може да се изплаши от това - та Голди спира извръща глава към тях , поглежда ги някак разбиращо , с поглед на директор на инспекция - и продължава . Подминава последната кола - и се се стряска от нещо , сигурна съм , че не е от колата , нито от дрелката - а и ушите му са НАПРЕД ! Но там няма НИЩО !
И в този момент разбирам какво точно го е впечатлило - от няколко дни Мони , кестенявото пони на "Силвена спорт " пасе навън , и на него му цвилим , но това е другото пони - шарено - той него не го е виждал - явно не го прие за кон , а за нещо различно и се ококори ...И аз се хващам , че му казвам " Пони , шарено пони ...Малко конче !"
При което подминаваме понито , което вече не ни е интересно ...И се замислих , че всъщност продължавам да му говоря - нещо , което другите ездачи обикновено май не правят ...
Re: Цивилист 7
Ето какво намерих в книгата *Коневъдство* (Караиванов и Бързев):
Татулът е едногодишно растение, което расте в изоставени и недобре обработени места. Открива се много често в царевични посеви. Отравянето с татул се среща по-рядко при възрастни животни и когато расте на пасища,тъй като горчивия вкус и неприятна миризма са причини конете да го избягват. Случаи на отравяне са наблюдавани, когато конете се хранят със зелена царевична маса, предназначена за силаж...
Хвощовете са широко разпространени многогодишни тревисти растения. Отравянето настъпва при изхранване със сено, съдържащо хвощове, и по-рядко на пасището. По-големи количества хвощове съдържа сеното от ливади край реките. Изсушаването и силажирането не променят токсичните им свойства...
Орловата папрат е многогодишно растение, широко разпространено в планинските и полупланинските райони. Отравянето настъпва след хранене със сено или с други фуражи, примесени с папрат...
Къклицата е едногодишно растение, което действа токсично чрез сапонина гитагин. Съдържа се във всички части на растението, но най-много в семената. Оравянето настъпва след хранене на конете с житни смески, съдържащи семена от къклица. Целите семена на къклицата са по-слабо токсични от смлените, тъй като по-тръдно се усвояват от организма...
Полският синап е едногодишно тревисто растение, разпространено като плевел в посевите. Най-често отравянето е резултат от хранене с фуражи, съдържащи семена от полски синап, но са наблюдавани случаи и при даване на зелена маса... Особено опасно е даването на шорт, съдържащ големи количества семена от полски синап.
Балурът е също широко разпространена плевел. Понякога се използва и като фуражна култура... Проливните дъждове и горещините след тях, рязкото застудяване, коситбата и други фактори са причина за повишаване на съдържанието им (на токсините). Отравянето настъпва най-често при паша, по-рядко при хранене с прясно окосена трева или сено...
Рицинът е едногодишно растение, което се отглежда у нас като маслодайна култура. Отравянето при конете може да настъпи след приемане на 30-50 гр. рицинови семена...
А иначе знам и за:
есенен минзухар, тис, кръстец (спореж), противоглистна папрат, бучиниш, комунига, бяла акация, жълта акация, беладона (лудо биле), зърнастец, чимшир, боже дръвце, олеандър...
Татулът е едногодишно растение, което расте в изоставени и недобре обработени места. Открива се много често в царевични посеви. Отравянето с татул се среща по-рядко при възрастни животни и когато расте на пасища,тъй като горчивия вкус и неприятна миризма са причини конете да го избягват. Случаи на отравяне са наблюдавани, когато конете се хранят със зелена царевична маса, предназначена за силаж...
Хвощовете са широко разпространени многогодишни тревисти растения. Отравянето настъпва при изхранване със сено, съдържащо хвощове, и по-рядко на пасището. По-големи количества хвощове съдържа сеното от ливади край реките. Изсушаването и силажирането не променят токсичните им свойства...
Орловата папрат е многогодишно растение, широко разпространено в планинските и полупланинските райони. Отравянето настъпва след хранене със сено или с други фуражи, примесени с папрат...
Къклицата е едногодишно растение, което действа токсично чрез сапонина гитагин. Съдържа се във всички части на растението, но най-много в семената. Оравянето настъпва след хранене на конете с житни смески, съдържащи семена от къклица. Целите семена на къклицата са по-слабо токсични от смлените, тъй като по-тръдно се усвояват от организма...
Полският синап е едногодишно тревисто растение, разпространено като плевел в посевите. Най-често отравянето е резултат от хранене с фуражи, съдържащи семена от полски синап, но са наблюдавани случаи и при даване на зелена маса... Особено опасно е даването на шорт, съдържащ големи количества семена от полски синап.
Балурът е също широко разпространена плевел. Понякога се използва и като фуражна култура... Проливните дъждове и горещините след тях, рязкото застудяване, коситбата и други фактори са причина за повишаване на съдържанието им (на токсините). Отравянето настъпва най-често при паша, по-рядко при хранене с прясно окосена трева или сено...
Рицинът е едногодишно растение, което се отглежда у нас като маслодайна култура. Отравянето при конете може да настъпи след приемане на 30-50 гр. рицинови семена...
А иначе знам и за:
есенен минзухар, тис, кръстец (спореж), противоглистна папрат, бучиниш, комунига, бяла акация, жълта акация, беладона (лудо биле), зърнастец, чимшир, боже дръвце, олеандър...
Re: Цивилист 7
За балура нещо не ми стана ясно - какво излиза - че да го пасе един кон е опасно , но ако му накосиш малко , може ?
Иначе на хиподрума от тия неща май само чимшир и бяла акация имаме , е , от време на време и някой стрък татул може да се намери , ако търсиш много , поле е , все пак , но конете не посягат към такива растения ...
Иначе на хиподрума от тия неща май само чимшир и бяла акация имаме , е , от време на време и някой стрък татул може да се намери , ако търсиш много , поле е , все пак , но конете не посягат към такива растения ...
в отговор на Oлra Пpaйд
#12
Re: Цивилист 7
Хахахаха. И аз така най-редовно - "Ави, стига ма, едва ли на това яке му е до тебе...Банкета няма намерение да те яде, уверявам те! Тези хора също!"
Сега като се замслих и аз много им говоря на конете...постоянно си им дудна нещо Не зависимо дали ги яздя или правя нещо друго с тях...и им говорь като на хора
[ItGRABSyou...]
Сега като се замслих и аз много им говоря на конете...постоянно си им дудна нещо
Не зависимо дали ги яздя или правя нещо друго с тях...и им говорь като на хора[ItGRABSyou...]
в отговор на Sarav4eto:)
#13
Re: Цивилист 7
Аз със приказки си излекувах страха от Звезда.Много ме беше страх от нея в началото.В смисъл-не страх ,ами си мислех че ме мрази.
Пък и не само на конете-на всичките си животни съм говорила.
Ние поне сме извън града-покрай нас все овчари и козари минават като сме с конете-за тях е нормално човек да говори с животните-никой не ни гледа странно.
Uti ,non abuti
Пък и не само на конете-на всичките си животни съм говорила.
Ние поне сме извън града-покрай нас все овчари и козари минават като сме с конете-за тях е нормално човек да говори с животните-никой не ни гледа странно.
Uti ,non abuti
Re: Цивилист 7
А мен тук ме гледат много подозрително като им говоря на конете... и то на Българиски... Но си ме разбират. Примерно онзи път като казах на Гучи да си успокои. Или вчера на тренировката, бяха вързали едно черно конче на оградата на арента и всеки път някой като минеше покрай него, свиваше ушите и искаше да хапе. Аз видях това преди да минем от там и като наближихме точно с глас буквално си я помолих да не тръгва нас да ни хапе, защото не е възпитано. Предполагам, само факта, че някой се е обърнал към него е подействало, но мен не посегна нито един път да ме гризне, а при другите продължаваше... Ама за сметка на това си отнесох няколко погледа и едно кикотене....
А иначе и аз си им говоря винаги... и на котката си му говоря....
Ама за сметка на това си отнесох няколко погледа и едно кикотене....
А иначе и аз си им говоря винаги... и на котката си му говоря....
Re: Цивилист 7
Изобщо да не ти дреме за кикотене и подозрителни погледи...
Сещам се за един филм с Челентано-там той беше един земевладелец с много сприхав нрав.Та той така си лафеше с животни и птици и като го гледаха странно как го слушат животните ,той веднъж обясни така:
"С животните трябва да говориш-все пак те не са хора!"
Много си го обичам тоя лаф!
Сещам се за един филм с Челентано-там той беше един земевладелец с много сприхав нрав.Та той така си лафеше с животни и птици и като го гледаха странно как го слушат животните ,той веднъж обясни така:
"С животните трябва да говориш-все пак те не са хора!"
Много си го обичам тоя лаф!
в отговор на Oлra Пpaйд
#17
Re: Цивилист 7
Значи , Величко - треньора на базата , като върти конете на корда и те променят хода от гласовите му команди. Примерно с тъъърсооом , или гааалооооп .... Предполагам , че е до интонацията нещо , едва ли са научили език
в отговор на Oлra Пpaйд
#18
Re: Цивилист 7
И мене това ме озадачи - *с прясно окосена трева* по-рядко. Има токсини, които при изсушаване се разграждат. Някои растения, които имат неприятна миризма и/или са горчиви на вкус губят при изсушаването тези свойства и конете ги ядат със сеното. Но каква е разликата между прясно окосена трева и директно на паша изядена ... не се сещам.
Re: Цивилист 7
И още има. Виж например:
[линк]
Или този списък:
[линк]
Но най-добрия пример, че конете си знаят какво да ядат (стига да имат избор), е че все още са живи.
За тиса само знам, че на конете много им харесва и го ядат та ушите им пукат, а е много отровен. От 100-200 гр. игли от тис конете могат да умрат за няколко минути (и за хората е отровен).
[линк]
Или този списък:
[линк]
Но най-добрия пример, че конете си знаят какво да ядат (стига да имат избор), е че все още са живи.
За тиса само знам, че на конете много им харесва и го ядат та ушите им пукат, а е много отровен. От 100-200 гр. игли от тис конете могат да умрат за няколко минути (и за хората е отровен).