Проблем с разходките - Помощ!

Здравейте, милички!
Да ви се оплача, че Борис не ще да стои в количката като сме на разходка. Онзи ден така ми рева, че просто не издържах и го взех на ръце и диването млъкна. Вчера случката с плача се повтори на разходката, но този път бях твърда и не го взех. Плака 50 мин. нон-стоп и после заспа от преумора. Много ми беше трудно да издържа, но няма как - просто не мога да го нося - много тежи и няма да си превръщам разходките в кошмар. Вече почти ги намирам за такива. Сега се чудя кой път да хващам докато свикне, че няма да го вземам от количката, че да не пищи по центъра и в градината където има други деца. Така направих и у дома като реши, че няма да стои повече легнал, но и тук издържах. На всеки 5 мин. се мъчех да го успокоя и да му избърша потта. Е, на 25 мин. се успокои и започнахме да си играем с разни играчки. Та, така се забавлявам тези дни. Стискайте палци да ми издържат нервите на плача, че е много тъжно и трудно. Досега беше лесно при мама и тати, но тази седмица се местим и не знам как ще се справям с всичко сама, ако не науча Борис да не го нося постоянно на ръце.
Ами това е. Малко ми е съвестно за всичко , което му причинявам, но ръце и гръб не ми останаха. Какво мислите за всичко това? Правилно ли постъпвам? Моля ви споделете от опит, ако имате такъв.

Значи вече е нахитрял,мишокаИ Дани беше така.Носили сме се,после пак в количката и така.Когато обаче го гложих в лятната количка и можеше да разглежда не се е сещал да мрънка толкова.После не сме имали проблеми.

И при нас беше така и все още е ако не вдигна коша на 45 градуса.В началото се носехме на ръце и количка бутах,защото си мислех че е малка да и вдигам коша,но откакто го правя по се понася.Не че няма сръдни...

И това съм пробвала , да повдигна на средно ниво и пак рев! Направо се сбърквам вече! Иска само на ръце!

Това на колко месеца беше? в смисъл кога го сложи в лятна количка? Ако трябва да чакам да стане на 7-8 мес. ще остана без ръце и гръб. Той - Борис е на три мес. и тежи 7,500 кг.

Ти си направо късметлийка, дъщеря ми и като я носех на ръце пак не млъкваше, накрая ми писна и спрях разходките, държах я на терасата след време свикна, някъде към 4-5 месеца


София 16.08.2004г.

Малеее имало и по-тежки случаи! Ама, дали постъпвам правилно като не го вземам и го оставям да плаче докато се измори и заспи? Да не му стане нещо? Дали всъщност ще разбере, че няма да го вземам като е в количката или няма да има ефект от тези мои методи на надделяване на инати. Ох, не знам....

Аз съм с две ръце за кенгуруто. Дори все се майтапех, че изкарах 16 месечна бременност, защото до седмия месец носих Дени само на кенгуру. Имах няколко опита в началото с количка и беше същия ужас като при вас. После се подносихме на кенгуру и рахатясахме и двете. Е, аз бях късметлийка, че тя е слабичка, но пък казват, че слингът е по-удобен от кенгуруто и могат да се носят с него до 10-12 килограмови деца. Не съм ползвала - не знам. На седем месеца направо я сложих седнала в количката и на нея й хареса. После се наложи да има момент на адаптация - като й се приспи в количка започваше да мрънка, та се е налагало да поплачи по 3-4 минути, но не повече. За всеки случай винаги носех кенгуруто в багажника и ако е превъзбудена и не може да заспи сама я слагах в него. Това обаче се е налагало само няколко пъти.
Разбира се всеки си е прав за себе си. Аз лично не мисля, че на 3 месеца бебето може съзнателно да си налага ината. Но каквото и да решиш, старай се да бъдеш последователна.
Успех!

Деница - 16 юли 2004г.

На 3 беше,слагах облегалката на предпоследното ниво и се возеше полулегнал.Хе хе и той е големичък.Дани на 4 беше 8.650 кг.Аз имах и кенгуро,но понеже много ми тежеше не съм го използвала.Той и сега мрънка да го нося понякога или да го слагам на конче,а тежи 19кг.

О, и кенгуруто сме пробвали, ама и там не ще, защото е обърнат към мен. За да гледа напред ни пречи облегалката на кенгуруто.

Оха, и вие сте си едрички. Да са ни живи и здрави само!
Мерси за мненията ти.

Синът ми започна да се вози в количката си без да реве чак като проходи. Незнам дали Борис ще ти свикне, като го оставяш да плаче. Май си е до характера на детето. Дъщеря ми обича да си лежи в креватчето или да се вози в количка.
Дано да му стане по-интересно когато го сложиш в седнало положение и да си прекарвате по-приятно разходките, че знам какъв кошмар е непрекъснатото носене.
Успех.

В колко часа го разхождаш? Да не би да му се спи просто? Или да му е топло?

Моите чада умират да се возят и в кола, и в количка - екстремен плач е имало само в случаите, когато е време за сън или когато са завряли от жега. Атина например спи в количката си само и единствено по корем. Смее се, бърбори, но щом се разплаче я обръщам и мигновено заспива. Другото е, че ако количката не се движи, тутакси и става тясна

Щом казваш обаче, че и у вас Борис е плакал за носене, значи едва ли е друго. Аз бих те посъветвала да го отучиш докато е време, пък макар и с рев. Да, според мен правилно постъпваш.


Давид 21.12.03

Олелеле, ако и Борката чак тогава му хареса.....То, като проходи пък ще иска все да върви и пак ще му е тясна количката.... Дано свикне по-скоро.

Не е заради това, че му се спи. Точно като го нахраня и е време за сън като тръгнем и веднага заспива. Проблема е след като се събуди и когато не му се спи и всичко му е наред - наяден, наспан, присушен. Въпреки, че се приспиваме на ръце като го люшкам, в количката си заспива сам.
Ще продължавам с опитите, та дано свикне. Само да издържа, че ми е доста тежко като ревне и аз се правя все едно, че не плаче.
Благодаря ти!

И ние сме с подобен проблем. Ния вече ходи и освен за спане количката не я признава за нищо друго. Кафето е на 2-3 мин. от нас, а ние се прибираме пеша по 40 мин. Една цигара не мога да изпуша, кафето ми хваща корички ... добре ми беше миналата година - яде ,спи .... Големи деца, големи проблеми вече

Мили4ка и ние на ва6ата вазраст бяхме са6тите,сега сме на 6 месеца и половина и пак отвреме навреме ги прави тези номера,но определено по рядко.Ние излизаме с коли4ка и кенгуро,за6тото незнам ве4е каде 6те поиска да стои.Имах срахова невроза като бяхме на ва6ата вазраст от разходки.И сега о6те незнам какво ме 4ака,като излезем.Принуждавам се да излизам всеки пат с мажа ми,зада има кои да го носи,естественно се сменяме,аз ве4е сам без раце,мн.ми тежи и в ка6ти сме си така,но определено има разлика от преди 2 месеца.И ти 6те я усети6 понатам сигурна сам,само о6те малко тарпение.ПОЗДРАВИ ОТ НАС.Много сте сладки ина4е.

Благодаря ти, мила! Направо и аз се ужасявям при мисълта, че ще ревтуни през цялата разходка. Съчувствам ти и на теб. Дано като поотрасне да се оправи положението, че сега е кошмар.
Поздрави и на вас!

Да, Жана и аз от това се притеснявам. Ако знам, че е някакъв период, ще го изживея, ама ако това продължи и по-нататък..... и като вече седи и като вече върви.....Просто не ми се мисли!
Благодаря, че се включи!
Помня малката Ния като беше на 4 мес. с онази сладка снимка, на която беше усмихната със затворени очета. Сега вече сте големи.... Поздрави и да я цункаш голямата сладурана!

Ооо, и аз бях на същия хал. До 6 месеца, докато не махнах коша и не седнахме в лятната количка беше същото. Ако спи- кротува, събуди ли се - рев, докато не я вдигна. Прибирали сме се на ръчички и с бутане на празната количка. По едно време я изкарвах с кенгурото- поне да не бутам количката Лошото при нас беше, че тамън я сожих да седи в количката, тя пък тръгна да ходи- и пак нямах мира- мрънкаше да я водя. Така и не случих на лежащо спокойно в количката бебе.